Friday

И кво стана с BPM?

Понеже аз не знам какво точно стана тук пускам копи пейст на Райна Маркова статия от Култура - сега аз не съм много наясно, ама ако има нещо против ще я махна
ето и статията.
Микрофизика на властта │ е-govs
Раздвоявайки се тази седмица между две актуални събития за избор на тема на колонката си - приемането на промени към Закона за достъп до обществена информация и врявата, вдигнала се в Artbox около изказванията на Дурмана за националното ни участие във Венецианското биенале, реших да се съсредоточа върху нещо трето и междинно, а именно чудесният неологизъм на Мишел Фуко governmentality.

Мишел Фуко дефинира governmentality като "изкуство на управлението" в най-широк смисъл. Като управлението (government) не се свежда само до държавната политика, а до широк обхват техники за контрол, приложени към всевъзможни обекти, от контрола над себе си, та до биополитическия контрол над цели популации. Или накратко: governmentality, това е термин-хибрид между government и mentality и означава, че е невъзможно да се изследва технологията на властта без да се изследва менталността, която я подпира.

Може да се говори за governmentality през различни исторически периоди или за различни технологии на governmentality, но най-често терминът се ползва в смисъл на неолиберален тип управление, който характеризира напредналите либерални демокрации с децентрализирана власт и доминация на пазарните механизми, чиито членове играят активна роля в собственото си самоуправление и поради тази си активност се налага да бъдат регулирани някак ‛изотвътре“. Чрез формиране, скулптиране, мобилизиране чрез избора, желанията, стремежите, нуждите и стила на живот на индивидите и групите в широк обхват от контексти.

Това повдига интересния въпрос: разбират ли тези, които биват управлявани, неестествеността на своето положение? А не гледат ли на този си живот като на даденост? А колко лесно това може да се случи в електронна среда?

Ще ми се в тази връзка да привлека вниманието към дейността упражнявана от НПО Интерспейс. Или може би все пак е ЕООД Интерспейс. Или дори НПООД. Но кои все пак са Интерспейс?

От 1998 до 2001 това са група художници и симпатични неформали.

В периода 2001 – 2004 са група художници и симпатични неформали и един новодошъл – някой си Владимир Петков, възпитаник на УННС, доведен в офиса от обучаващата се и работеща в Орбител маркетингова служителка Валерия Ангелова. За неосведомените - Орбител е компанията, предоставила безплатна наета линия на Интерспейс.

Интерспейс след 2004? Това вече са група неформали, симпатични предимно на Владимир Петков и дошли от сайта bpm, където той е администратор, а споменатата служителка от Орбител набива в главите на простосмъртните нетикет и здравите ценности на корпоративния ‛лайфстайл“.

Междувременно единственият останал художник (и съосновател на Интерспейс) Красимир Терзиев бива изхвърлен от управителния съвет демократично и с избори. Така че Интерспейс след 2004 се оказва изцяло готов да е в услуга на ‛истаблишмънта“. Това като че ли изобщо не отблъсква младите и непокварени артисти. Все пак Интерспейс знае какво да им предложи – поле за изява. А сайтът за киберкултура bpm стига върха на популярността и наглостта си, като се преименува на сайт за хиперкултура и така брутално демонстрира всевъзможните намерения на маркетинга и технологии на governmentality, че в един момент ме кара да се усъмня, че това не е несръчност, а нарочна демонстрация, целяща да илюстрира нагледно на всички любопитни що е то технология на желанието, технология на нормализацията, технология на идентичността. Всеки опит да въвлека Дурмана в дискусия за дейността на Интерспейс, принуждавайки го да обясни отношенията си с Орбител и това да стане в немодерирано от него пространство, е обречен на провал.

В крайна сметка сайтът bpm скрива своя форум през декември миналата година, а осиротялата общност се разпръсва. Хората, администрирали общността bpm, обаче продължават да администрират общности – тази около вестниците ‛Дневник“ и ‛Капитал“, ако се не лъжа. А Интерспейс продължава да процъфтява и да развива дейности, чийто смисъл и естетика остават все така мъгляви и неубедителни, та се чудя, защо ли не спестят и на себе си, и на другите недоразуменията и не се прекръстят от Център за медийни изкуства в Център за административни изкуства. А защо не и в Център за насекомен биоинженеринг? Защото очевидно основната дейност на Интерспейс е именно отработване на всевъзможни технологии на governmentality. Ами съгласете се все пак, компетентността в кондиционирането на разни общности би могла да бъде доста полезна за всяка поредна власт, била тя маркетингова или държавна.
Райна Маркова

2 comments:

magma said...

абе кофти е да си журналист-всеки ден трябва да пишеш,пък понякога няма за кво...
относно *bpm-хубаво ми беше-дреме ми дали някой ме е управлявал,ъъъ...говърнаментавал.....

sk8 said...

тя направо ги е транжирала, хахахаха. кефя се.