Sunday

Tuning

Вече е така. Размислено, решено. Обезболено. Превързано. Излъскано. Нов еърбег. С този ключ вече не можеш да влезеш. Нова аларма. Антирадар. Старият ритъм, чупката в кръста. Думите. Всички изгубени трофеи пак са на моя стадион. Правото на първи шут, на добър съдия. Тъпите приятелки, лъжливите дупета на бара. Връщам си мелници, мостове, монопола. Мои са отново сутрините, телефонните разпечатки, погледа от балкона, съседа. Сърцето. Целувките - нито една няма да падне преди да узрее, пак са си при мен всичките. В мен е и ножа и хляба, маргарина и маслините в мартинито. Първа след бога на моя кораб. Пътници скоро няма да взема - имам товар с мартини и личен багаж. Ще ми махаш от кея, не плачи - голямо момче си вече. А аз от вчера съм свръхзвукова. Стартирам ниско, завивам рязко, прекалено бърза съм за теб, зайо. Смея се след теб и пея след теб, пия и пуша след теб. Ще чуеш сърцето ми - бас от прозорците на селско БМВ. Прекалено силно бие за теб. Приятен ден скъпи.

1 comment:

Anonymous said...

Разбрах,
Любовта я няма вече тука!