Friday

Мърлявата зима на 96-та*

* пряко към "Студеното лято на 53-та"



Стъпка наляво, стъпка надясно, потропване и внимателно наблюдаване на бялото кълбо пара пред лицето.Рейс няма.Разни гладни гълъби се мотаят пред баничарницата, но няма да ги огрее, по-вероятно ще се отбележи бежовия помияр.Хрускави парченца асфалт са се настанили под подметките и предупреждават всички за всяко твое движение.Всички дебнат.Фиестата спира и по старата и кожа личат белезите от кита и ръждата, спирачките също ги няма.
- Айде, че умрях от студ.
- Нищо ти няма
От втория път вратата се затваря.И вътре не е топло – двигателя диша като старец.
- Ами само ние ли сме?
- Нещо такова.
- Дееба
В студения въздух цигарения дим седи някак като пластмасова играчка закачена с конец на тавана.Тиктакането на мигача дели завоя на равни интервали и го прави да изглежда подреден.В този момент светват уличните лампи.Снега в града не е бял, това е сигурно.На светлината на лампите е жълт а на светлината на слънцето (ако се покаже) е сив. Има и доста кафяви участъци
- Гледай си пътя аз ще го включа.
Трябва да се натисне с отвертката под касетката за да захапе и после няколко пъти да се завърти потенциометъра наляво надясно защото е замърсен.
- Вземи я позабърши малко тая керемида
- Бе майната и, нали върти
И пепелника е пълен до горе.Една жена тъжно чака зеленото.От другата страна на кръстовището има дете – ще се срещнат на две трети от пътя.Форда ги разделя за сега. Якето с гортексов звук известява за всяка промяна в позата.Няма скрито покрито.
- А кинти за бенз?
- Имам петица
Сладка миризма и шумолене на банкноти, пич със син гащеризон който неистово иска да се прибере на топло.Стрелката доволно се отдръпва от червената зона.Клиенти.Сребристо BMW 7-мица с готини джанти.Тая фиеста никога няма да има такива.Такива мацки във форда няма да се качат.И музиката сигурно не дъвче ленти защото сигурно е Kenwood, завистлива неприязън се смесва със студа в купето.
- Глей кво дупе значи
- Да го духа, нещастник
Хартийка с цитат от Боб Марли – сняг го е валял тоя пич най-много 4 – 5 пъти.Панелките насреща мигат и се пълнят с потока от хора изплюти от рейса.Никой не се разхожда.Стълбовете бавно бавно се плъзгат покрай страничния прозорец един, два, будка за вестници, три.....
Никой от хората на спирката не вдига глава.Мълчат.Виновни са нещо.
- Колко тютюн да сложа?
- Я да погледна, сипи още малко.
- Давай че е зелено.
Лятото се събужда със спомен за пожари в полето и тихо пукане на клечици. Познатата телена четка в гърлото.Параноична игличка в сърцето при звука на сирена.Полиция? Линейка.Ама не бързат много – прежалили са го.
- Не е лош
- Да
- Добре сме си ние
- Да
- Да го духат ония нещастници
- Да, майната им
Малко кухо настроение.
- Остави ме пред кафето
- Става
- Аре копеле ше се видиме утре.
- Утре
- Звънни ако има нещо, че мойта сметка...
- И мойта...
- Майната и
- Аре чао.
- Чао.
Трябваше да вземем моята кола.Другия път. Яко мизерия, а?
Зимата на 96-та.