Tuesday

ше дойда и ше ви еба майката звездна

до 12 етаж е лесно, подвеждащо приятно а след това е номер 14, тропосферата и онази тънка граница където хипоксията дори на орлите прожектира немски порнофилмчета с попай моряка. тогава аз се затичвам нагоре по стълбите и ....
с ледени ръце подскачам да погаля звездите - малко на шамари ми приличат тези силни бързи серии милувки. изненадани примигват звездно в ледения вакуум евтин като виетнамско дивиди и също толкова нетраен. подскачам пак - забивам три целувки. звезди, о колко сте чудесни, колко сте големи, колко сте далече, колко много много ви обичам, колко ли ме мразите сега като ви стигам никой никога звездите да не достига и ще бъде най чудесно щастлив на земята. няма няма да може да лети човека без любовта си към звездите няма да може да стъпи пак на земята без да счупи глезен или дори нещо по лошо - сърцето. скачам - заливам ги с кафе без да искам и се извинявам с пълно гърло и пак ги галя по звездните глави малоумни, по бледите им шлейфове изсипвам хиляди погалки, добавям и любовта си към звездите без която разбира се не бих могъл да полетя. побягват звездите скоростта им е голяма, любовта ми е голяма. мисля, че ги победих!

10 comments:

maria said...

победи ли ги наистина?

go! said...

на косъм беше....

Anonymous said...

:D

Ray said...

мноого дзенско не знам защо върти ми се в главата корица с надпис 'ърбън коани модерни' и с твоите текстове вътре. аригато!

Bloodymirova said...

Само мъгла да няма.

sa6o said...

"на косъм беше..." :D

SS said...

Наркотиците са хубаво нещо:), поздрави за текста - наръбен, остър, с места за глътка въздух и после пак потапяне! браво!

sa6o said...

Наркотици?!!!!!!

Ju said...

...wondering stars for whom it is preserved the blackness of darkness forever...
sledva instrumental

Anonymous said...

... ot B.B.J.Vtori