Friday

Схема за източване на ДДС чрез фиктивни договори

кои сте вие, че сиви коси дърпате
във финансов бяс
талашитени врати къртите
и в яхниената смрад на мъничките
бетонни колибки с мазните си лапички
пребърквате диазепамени бабки
диоптри, сметки за ток
уплашени котки подритвате в коридора
пак там пикаете и лежите пияни
в коридора си мислите, че обичате
докато натискате
пред блока си мислите, че почивате
в чаша вода, като зъбна протеза
това не сме ние? дето си мислим за безсмъртието
надишани с бетонен прах прободени и
приковани с арматура заварени
крадем и изпиваме някакви мигове
...дето и без това за нищо не стават

Wednesday

Лингвистичен отдел

зелектро - електрическо зеле, специфичен трънски код за полунелегални партита
къртележка - веселие, събота вечер в дискотеката в Драгичево
скафе - ритуал, приемане на кофеинова напитка с братята
трамвайка - дълга опашка, пенсионери за безплатни СКГТ карти

Tuesday

Велимир Хлебников от ghostdog

Той всъщност се е казвал Виктор, от Калмикия. Калмикия е по далеч дори от последната спирка на рейс 5. Това история, това математика, това литература, физика, кристалография.. чуди се малкият Хлебников кое е неговото призвание. Решава да се казва Велимир. Ходи в Дагестан на експедиция когато е бил 9-ти клас. Аз в девети клас... както и да е. После в Казанският университет, физикоматематически факултет. По някое време будният му ум се захванал с проблема на проблемите - защо Русия е такава каквато е. Русия и странностите на руската душа са предизвиквали писатели, поети и всякая такая сволоч да ги обяснят. Хлебников за разлика от останалите решил да ползва могъщите инструменти на математическия и лингвистичния анализ. Новата научна дисциплина би трябвало да обединява математика, лингвистика, история и поезия. Като резултат бих посочил "Аз и Русия". Умира в Астрахан през 22-ра година а на гроба му пише - "Председател на земното кълбо". После го преместили в Москва. Хлебников е нинджа... очевидно
Аз и Русия
Русия е дала свобода на хиляди хиляди.
Колко мило! Дълго това ще се помни.
А аз си свалих ризата,
и огледалния небостъргач на всеки мой косъм,всяка гънка на града, на тялото провеси килими и пурпурни платове.
Граждани и гражданки. На Мен - държавата
С хилядостъклени къдри се тълпяха пред прозорците.
Олги и Игоровци. Не по поръчка
Да се порадват на слънцето,
Гледаха през кожата.
Падна тъмницата на ризата!
Аз само си съблякох ризата -
Дадох слънце на народите - Себе си!
Гол стоях край морето.
Така подарих свобода на народите,
На тълпите - загар.