Tuesday

за около 30 минути на цариградско

от въздуха правиш
с удар на миглите
компот от праскови тих и оранжев
в който и мохито и пчелито потъват
завинаги с бетонни крачета
а аз си дишам и нищо ми нема


... не мога да спра да го дишам

2 comments:

bo said...

Заключен спомен в бляскава сълза,
търкулната насън, като мънисто.
Безорбитна планета - Самота
и кръгове от утрешното Нищо.
eli6a

junkpaper said...

ei sled tova neshto spokoino moga da izpiq edna bira v obednata pochivka... krasiv si, kuche...