Saturday

mi corazon залагам си и черния дроб

с миризма на химични раздразнители
любов уловители разминават източници с мрежи
и вилици потропват нетърпеливо сиво неразличимо
само не надигай цветно петно ставаш мишена
загледаш ли се в облак изпускаш ритъма от дупки
с очертанията на Гвиана по булеварда на залеза
само дето там и слънце не изгрява
откъм кварталните аптеки показват билети бутилки пипети
хвалят меки кожи за всички
усмивки еталони с очички ръждиви пирони за да те одраскат и
да получиш бърза помощ с голяма скорост защото гледаш
нагло и те чакат да се върнеш с хиляди цветни хапчета,капитане.
да ги прегърнеш

2 comments:

4i4mitko said...

хъ хъ

go! said...

ако не е останало, значи не е стигнало :)