Saturday

Коледна навигация

поглеждам - сняг отгоре
поглеждам - сняг отдолу
в ляво кал, надясно Била

ма толко сме готини

всичките мръсни тапети на света в надежда след обеля оставете
жените на пазара да продадете тичайте и слушайте дебелите стоманени струни на трамвая македонска песен за краткосрочни заеми руски обикалят пушат плюят и не отстъпват място
мъглата да изпиете от езерото в дружба можете ли като химическите туберкулозни циганета с лековити лепила по алвеолите
конете им препускат през билбордовете по царския път по стоитрийсе хлъзгав асфалт завоя внимавай бронзови усмивки изкарват кръв по устните ножка в джоба спринцовка в кръвта - ще умреш брато ти от мен аз от теб

Thursday

110 зимни коня

зимно пътуваме сутрин в колата с главоболието и пушим цигарки
пушим а дима пада по радиото и то пращи
изпреварваме неправилно червено нисанче
главоболието псува и хвърля празна кутийка от кола
единственото лятно нещо тук са гумите ми

Saturday

38426133

завръщанията викаш са коли в поледица
сълзите им са бодливи фарове в огледалата
очите им са мършавите кучета край пътя
спомените викаш
фланелки са те, устни, хладните седалки на рейса сутрин
и хилядите припознавания в сутрините, мила

хората

хората не са листа през есента
независимо какво говорят или пишат чувствителните натури
хората са чували с пясък пред картечниците
хората не са звезди и острови
не са самотни или пък общителни
хората са чували с пясък струпани около реките за да не преливат
хората не са и мисли които се стрелкат през вселената
независимо какво им казват врачките
чували с пясък пред картечниците за да не прелеят там реките са хората. подредени.

Честно

- ти правил ли си тройка?
- да
- лъжеш копеле
- правил съм бе, нещастник
- айде моля ти се
- веднъж бях с три мацки наведнъж
- еее
- заклевам се
- заклевал се бил
- веднъж бях на някакво парти, рожден ден ли имен ден ли еба ли му майката и там имаше една мацка. ама не нещо да речеш супер супер, просто мацка. и като взе да свършва партито ние нещо се заиграхме, ама аз я знам отпреди де. както и да е и викам дай да ходим у вас. а тя вика аа по добре у вас. и се качваме нали в таксито. а с нас две нейни приятелки които честно казано абе мани. не че аз съм някакъв красавец. просто две мацки. заграбихме две бутилки джеймисън и едната имаше останал джойнт. а у нас е само една стая и кухня и аз си викам на акъла - сега тия двете ще трябва да са в стаята сигурно. ето ти късмет, пак на кухненската маса, двайсет минути и кой от къде е. ама нещо пийнахме и се целуваме с мацката а тия двете викат - давай давай айде айде. агитка един вид.
и от дума на дума стана четиримата нещо да се гушкаме. аз си мисля, че тук без подходящите химикали няма как да се получи както трябва и пратихме едната за левитра ли виагра ли? май беше виагра. три хапчета. защото те са три, нали? Честно е.
и почваме там нещо ама аз имам някаква психика в мен и пречи. с две думи работата малко се проваля и тия трите си тръгват и ругаят - мърляч викат. как може. три жени тука пък ти..... както и да е а аз на три виагри ужас. звъня на проститутка. идва една кака и 40-50 минути физическа подготовка. а тя първо вика дай кинтите. показвам ги. и криво ляво свършихме работата и тя посяга към кинтите а това е вноската за застраховката на колата и какво ми стана грабнах ги - и ги пъхам в един чорап и тичам из апартамента. жената се нерви, вика там. накрая ги метнах на балкона под нас. тя излезе и после пак се звъни на вратата и в коридора някакъв глиган. служител и той. хвърли ми един бой ама аз парите не ги дадох. нали все пак са у съседа отдолу. тръгнаха си де. аз на сутринта слязох при съседа ама приличам на франкенщайн и викам - бе изпуснал съм си едни дрехи разбираш ли на балкона. взех си чорапчето и платих застраховката. та така с тройките.
- ееебаси лъжеш копеле
- честно бе!

Friday

йеври нааайт

Всяка нощ когато излизам да пуша на балкона а чашата с разтворен аулин ме чака, плюя върху една и съща плочка на тротоара и се гледаме с кучето. То отдолу малко завистливо защото съм на топло а аз него отгоре малко завистливо защото нощта е негова. Но и двамата мразим Глория Естефан. За разлика от съседа вдясно. Той яко си пада по нея.

Sunday

Блетене

Летя и паса по небесните поляни
летя и пася сред крави и врани
Още малко летене и ще си прегриза гърлото... сам.
Не мога. Даже и брадата не мога да си стигна.
Максимумът ми е рамото.

Звездите не угасват - просто се преместват нататък.

Звездите никога не угасват другарю лейтенант, те просто преминават нататък за да посветят и на другарите капиталисти. Именно това е с което звездите така ни подмамват – светят не само за нас. Но и някак си само за нас. Разбрахте ли сега лейтенант?
Тъй вярно!
Трънки си разбрал – 30 лицеви опори, падни!
Слушам!

Къде са?

Къде са хилядите ти?
Сияния сутрин вместо слънцето, къде са?
Къде са хилядите ти?
Малки искрички отразени от вълните, в залива?
Дали защото ги броих
свършиха

Thursday

Катастрофа при събиране на диаманти

Затварям очи докато покрай мен прехвърчат бодливите храсти по пътя за Аркутино. Как така затварям очи? Нали карам? Значи не карам, а спя. Е как карам със затворени очи? Ужас! Ще се блъсна. Ей сега ще се блъсна. Блъснах се. В какво се блъснах? В нищо конкретно. В морето с неговите диамантени триони следобед. Добив на диаманти от морето следобед. Ето с това се занимавахме ние двамата. Сега като се блъснах се разпиляха тия ми ти диаманти навсякъде - иди ги събирай. Пък и как ли щяхме да ги изхарчим всичките?

Monday

новини

в тъмното на паркинга колите си предават
новини святкат с алармите една след друга
хвалят се оплакват се докладват си
премигва тъмно комби: пък днеска сгазих куче.

Wednesday

ако искаш

If you wanna fuck me first ya gotta kiss me ...
House of pain

Saturday

Gangbang manual

Посадени пред блоковете борове с боклуци украса, гирлянди от смрадливи гълъби
Посрещат всеки ден нова година повръщат, вали, ще се мре
Пред блоковете всеки ден ме гледат как минавам с корени в асфалта
Побити дълбоко а как тичат насън как свири вятър в игличките.
Как гълъбите уплашени пляскат,излитат а найлоновите торби остават далече назад.
Вятър в иглите и пеят насън – Лети като ангел. На сутринта пак ме гледат минавам край тях покрити с украса боклуци, гирлянди от скръб, смрадливи гълъби и корени дълбоко в асфалта. Ще спят.

Sunday

Отместване

- Л: Докладвам, че вече съм на борда, техниците ме прикачиха и обезопасиха.
- РП: Разбрано, затваряме външният люк. Докладвай.
- Л: Индикатора за херметизация в зелено, люка е затворен, налягането нормално.
- РП: От техниците искат да провериш осветлението на таблото, вчера имало някакви проблеми.
- Л: Разбрах, осветлението работи. Всичко работи. Къде е Васка
- В: Тук съм
- Л: Твоите хора нищо не са гледали – ето всичко си работи нормално.
- В: Ти провери провери.
- Л: Аз винаги проверявам помниш ли ако не бях проверил онова месо за шишчетата
- РП: Какви шишчета бе?
- Л: Пекохме шишчета с него, кажи за шишчетата бе борсук.
- В: Млъкни бе. Не бях виновен аз за шишчетата.
- Л: Провери датчика за налягането. Показва ми.. нищо не ми показва.
- В:Датчика си е наред. Ето. Гледай.
- Л:Добре. датчика е в норма.
- РП: Кислород? Дай максимум.
- Л: Кислород пускам.. работи.
- В: Имаме и кислород.
- Л: Ти си провери гащите да не си се изпуснал от шубе.
- В: Гащи – проверени. Няма признаци на изпускане.
- РП: Момчета... дайде по сериозно.
- В: Добре шефе. Значи. Какво остана. Прекъсвачите.
- Л:Прекъсвач 103 – включен, 104, 106, 107 – изключени.
- РП: Добре. Индикатори на акумулаторите?
- Л:Пълни са.
- РП: С какво са пълни бе? В норма ли са?.
- Л: В норма.
- РП: След 68 секунди започваме последен тест на електрическите вериги. Докладвай при теб как са индикаторите.
- Л: Слушам.
- РП: Добре.
- РП: Ти сега дишай дълбоко ние ще те издигнем.
- Л: Дишам дълбоко.
- РП:Пулса ти е нормален, как е самочувствието?
- Л: Нормално.
- РП: успех Рубин.
- В: успех братле.
- Л: Слушам, чакайте ме утре.
- РП: Т-30 секунди започваме обратното броене.
- 9876543210 Запуск.

- Л:Център, втората степен се откачи успешно. Влизам в орбита край.
- РП: Всичко изглежда наред, край.
- Л: Качихте ме, а?
- РП: Качихме те. Връзка след 2 минути.

проблем

- РП: Рубин, Рубин не ви чувам повторете. Приемам.
- Л: Земя.Топло е ... смущения.... охлаждането... жена ми... Приемам
- РП: Рубин докладвайте за температурата. Приемам
- Л: Прекалено.... бързо.
- РП: Стабилизирайте.
- Л: Стабилизирам, въртенето намалява.
- РП: Добре ще се измъкнем от това, край.
- Л: Налягането....
- РП: Рубин...
- Л: Земя чувате ли ме... градуса. Не върви добре...Кажете и че я обичам. Искам да се върна да закусим....
- РП: Рубин повторете. Приемам. Искам да закусваме пак заедно.... палачинките... горещо е .. смущения
- РП: ... парашута. Повторете процедурата по освобождаване на основния парашут и докладвайте. Приемам.
- Л: Мамичката му на вашият парашут. Да го вземете тоя парашут и знаете къде да си го отворите. ....малко вода ужасно е топло.
- РП: Рубин, не се отклонявайте от процедурата. Потвърдете данните за температурата.
- Л:Център, скоростта .... право надолу. Силно странично въртене. Ще опитам да се прибера вкъщи.
- РП: Рубин, тук медицинският ръководител на мисията. Докладвайте за .... пулса, кръвното налягане... данните ... проблеми с приемането.
- Л: Медицината... майка на , на майка ти.
- РП: Рубин! Пулса! Налягането.
- Л: Искам да говоря с жена си, свържете ме.
- РП: Рубин..
- Л: Няма да направя нищо друго. Свържете ме.
- РП: Рубин отговорете. Приемам.
- Л: ...........
- РП: Рубин. Чувате ли?
- Л: Не чувам. Свържете ме.
- РП: Връзката ще е лоша.
- Л: Няма значение.
- РП: Рубин, свързваме ви. Готово.
- Л: Чува ли?
- РП: Чува но няма обратна връзка. Говори Рубин.
- Л: Чува ме нали?
- РП: Рубин на свръзка. Хайде...
- Л: Добре.....ще кажа набързичко мила моя. Обстоятелствата тук не са благоприятни. Ще кажа набързичко неща които ги пропускам от години. Пропускал съм толкова години. Най чудесните години. Мила моя ужасно те обичам. Ето на. Пропускал съм го, а сега благодарение на гравитацията сега няма да го пропусна. Като заминавах гледам снега се топи. Некрасиво се топи. Без снега градът е като одран. Кожичката му е свалила мръсницата. Пролетта. А всяка снежинка тук беше надписана на теб. Още докато падаха ловях ги с поглед и ти ги надписвах, защо не съм ти казал? Къде съм гледал. В небето съм гледал. Летенето любов моя е си е падение. Пропадане. Припадане и размазване. Остатъчни материали навсякъде, цапат. И ето на, аз тръгнах да падам. Класически. По балистична крива. Неприятно е, ще ти призная. Ако бях спокоен нямаше да падна. Нямаше да тръгна. Възможно е по някакъв друг начин да ме захапе майката земя но нямаше да е така. Помниш ли любов колко дълго... свива ми се белият дроб. Не казвам сърцето за да не звучи глупаво. И облаците ги кръщавах на теб. Този е когато си весела, този е когато си ядосана – ето го вали, гърми, тряска. Този.... този е когато имаш подарък. Този дето минавам бързо сега край него е когато се двоумиш. Въобще много неща кръстих и оприличих на теб. Ако повече теб бях гледал. Тихо е сега при теб. Знам, че е тихо защото не оправих радиото преди да тръгна. Сега пращи. Трябва да го разглобиш любов моя и да избършеш потенциометрите. Не е кой знае какво. Ама този път ти ще трябва да го свършиш. Сама. Как ми се иска да мога още веднъж да свърша някаква работа вкъщи ей така със сумтене и мрънкане. Толкова искам. Поне едно нещо. Тук доста лятно взе да става в кабината. Не се плаши. Изолацията ще издържи. Знам, че не се плашиш. Аз така си говоря. Знаеш, че понякога бърборя излишно друг път си заключвам ченето и гледам само. Гледам а не казвам. За това сега така ми се събра. Едва натъпках в кабината толкова незавършени работи. Тежат мамицата им а няма как да ги изхвърля. Теглят надолу и увеличават скоростта излишно я увеличават. Аз съм си ги насъбрал, аз ще си ги превозвам. Не е страх няма, че няма да мога да се прибера. Не е от това. Не поради паника изхвълям товари от кораба. Просто си викам – дай да кажа нещата които... Трябваше. Те не са кой знае колко разнообразни. Все си виках хайде друг път ще говорим. Все си виках то сега какво да и обяснявам. Аз съм ядосан, тя е ядосана ако и говоря глупости няма да ни мине. Та ти казвах любов моя.... и небето дето си, и облаците в небето дето си, и снежинките от облаците в небето дето си. Ягодите в горите дето си, сладката от ягоди от горите върху палачинките дето си. И вятъра дето ги духа облаците, мечките дето ги ядат ягодките пак си. Всичко си ми. Сега мамка и и гравитацията и балистичната крива и тя, аз съм техен. Вече не съм тук. Повръща ми се но е от претоварването. Изчакай малко сега ще премине. Ти гледай внимателно в облаците които си ти, гледай как ще мина и ще ги пробия. Ще ги отнеса. Пък няма вече сняг достатъчно да паднем на меко с тая тенекия тука. Одра земята пролетта, съдра и кожухчето, жива я дра всяка сутрин слънчево, остро и бодливо. Ама жега тук ти казвам. И тясно. Това плазмата любов моя е гадна работа. И въздуха е гадна работа хем редичко – няма къде да се хванеш, хем притиска страшно – ще ме смачка. Обаждам се просто така. Довиждане любов. Да се пробваме да кацнем, а? Ще дойда обещавам.
- РП: Рубин, температурата. Докладвайте.
- Л: Център, тук има много смущения.
- Г: Рубин, тук командира на мисията. Докладвай навреме момче защото плачеш за военен съд.
- Л: Тук Рубин, командире с този ваш парашут никакъв военен съд не ме лови вече.
- Г: Рубин...
- Л: А как се топи снега. Виждате ли как се топи снега. Нищо не виждате вие.
- РП: Тук Центъра за управление на полетите генерал.... (смущения) говори с вас.
- Л: Генерал значи, знаете ли вие каква генералска горещина е тук
- Г: Рубин, всички се опитваме да ви помогнем
- Л: Да ми бяхте дали студена вода малко. Малко студена водица искам, това е то вашата помощ.
- Г: Опитайте още веднъж стартовия парашут
- Л: Генерале смешен сте генерале. Не знам дали сте от авиацията но да знаете, че парашут само веднъж се отваря. Моя явно не се е отворил. Колкото и пъти да опитвам.
- Г: Не дръж такъв тон момче
- Г: Генерале мамицата ви на вас и на вашите парашути. Ще ме сънувате мен вие ще ми плачете насън....
- Г: Рубин...
- Л: Няма Рубин вече... само аз съм тука... горещо е.
- .....Смущения.


- Ало?
- Ало чувате ли ме?
- Да?
- За мъжа ви се обаждам. Приземил се е.
- Приземил? Кога? Защо не се обадиха?
- Неуспешно приземяване. Той няма да си дойде вече, искаше да ви кажа ако... нещо. Трябва да затварям.
- Как така неуспешно? Ало?

Saturday

The Streets - Blinded by the lights

превод значи на the streets.


Та така
Как стана така, че не ми намери кашето в чорапа като ме пребъркваше?
мамка му беше на косъм, поне успях да вляза
ще бъде супер вечер
хората не спират да се бутат, в слушалката ми няма мрежа
и си мисля...
Светлините ми бодат очите
те казаха, че ще са тука, така казаха - на ъгъла
и си мисля...
Хората се блъскат около мен и после изчезват в нощта
тия хапчета не ми се виждат добри, малко синьозелени
тези са евтинки така, че ще взема три за всеки случай
точно както е по плана, дано охраната се махне
я дай малко тая вода да преглътна
и си мисля...
Светините ме бодат по очите
уф това е ебаси химията има вкус на белина
и си мисля...
Хората се блъскат около мен и после изчезват в нощта
мразя да обикалям като алтав и да махам с ръка
само да ми изгрее антена в слушалката
"няма нови съобщения" ама защо не са ми звъняли?
menu- new text message - къде сте бе?
send message - ето го и номера - къде мамка му отидохте?
и си мисля...
Светлините ме бодат по очите
как така не може да се изпрати? къде мамка му отидохте?
и си мисля...
Хората се блъскат около мен и после изчезват в нощта
хм, уиски или бира? ще пийна вода май
къде е сервитьорката да си поръчам
тая нощ е трагедия мисля си че я виждам ееей
и си мисля...
Светлините ме бодат по очите
мнеее не са те, и тези не са те
и си мисля...
Хората се блъскат около мен и после изчезват в нощта
обаче още нищо не усещам сигурно е някакво менте
все едно преди сто години го мушнах и изпуших шест цигари
даже в корема си не усещам нищо, просто малко се ядосвам
не виждам никой да се кефи, не ги виждам нито него нито нея
и си мисля...
Светлините ме бодат по очите
ще взема да мушна едно друго, тия са ебаси ментетата
и си мисля
Хората се блъскат около мен и после изчезват в нощта
в кенефите е смрад и лудница опашката е суперголяма
трябва да разкарам тоя вкус от устата си, абе тия кво толкова си говорят
добре че не съм мацка, пред женската тоалетна до сутринта щях да си чакам
ето нещо почва да ми трепери в корема, нещо става
и си мисля...
Светлините ме бодат по очите
май не трябваше да го взимам това усещам се яко напрегнат и ми е жега
Хората се блъскат около мен и после изчезват в нощта
опаа цялата стая се завъртя, ей сега ще падна
сърцето ми нещо се прееба бие прекалено силно ебаси трипа
чудя се дали са дошли, майната им леле това парче беше...
и си мисля...
Светлините ме бодат по очите
очите ми се завъртяха наобратно представяш ли си
драпам се по топките
и си мисля...
Хората се блъскат около мен и после изчезват в нощта
еее ето ги ето ги дали ме виждат как махам
трябва да ги викна ето целуват се
главата ми е супер изкривена а краката ми тичат в различни посоки
трябваше да ми звъннат като дойдат ама съм се наджаскал и ми е все тая
Светлините ме бодат по очите
та за какво си мислех? абе майната му сууупер съъъм копелеееее
Хората се блъскат около мен и после изчезват в нощта
мамка му така съм се нагласил не знам как стоя прав
шибана красота мамка му.

кон на h3

кацам а отгоре картина
козички пасат наоколо охлювите плачат от яд от злата им конкуренция
нареждам се пред рейса
рейс до рейса змия от сегменти пушат, ядат семки
качвам се и блъскам с ядно удоволствие сакати, слепи, цигани със стоки за по един лев
не знаеш ли кой си не се блъскай не гледай
не знаеш ли как не лягай не спи
а облаците тичат тичат над мен тъжно бягат към сърбия
моля им се да спрат
сутрешни облаци над змиите от рейсове бягат бягат от мен
никак не спират а бягат бягат от мен
връщам погледа в земята
от локвите пак те ме гледат
и тъжно бягат тромаво към сърбия
мокро и мръсно харесва ми отпускам се
но получавам няколко одрасквания от погледи лепя им лепенки
и аз ще гледам мръсно
правя ход кон на h3 и черните са блокирани
последните облаци забавят и се заглеждат с интерес
късно е пичове ще ни бият след два три хода
по добре бягайте от тук
лежа на тротоара и гледам вярно пак се затичаха
да валят някъде на друго място.

ценни кожи

в главата си нося триста хиляди гризачи
там гризат и се множат
вече са изгризали очите ми отвътре
и не виждам
но ги пазя защото чувам, че имали ценни кожи

<>

повече или по малко
сутрин или вечер
знам, че ще ми липсваш
повече вечер
повече когато вали
винаги в събота сутринта
увита в палачинки, кафе и цигари
когато видя липа
когато гледам Хорейшо
или даже някой си със слънчеви очила
повече или по малко но винаги
така е то.

Monday

Ноктюрно - от прахта до сиянието в Чешкия

Понеделник 2-ри май от 19:30 в ЛилЯвия салон на Чешки културен център. Огнян Голев, Ирина Голева, Сашо Деянов-Skiller и Мария Илчева гигантската си цигулка ще разцепят лилавото до ултравиолетово.

Ако Дан Браун се казваше Йордан 1 версия

Свещеният граал който е загубен през вековете или поне металът от него е претопен и някак е попаднал в различни предмети. Сирийски търговци на автомобили получават откровение от ангел който слиза на земята и им обяснява какво трябва да направят за да съберат граала защото на земята има проблеми вече с любовта и вярата и трябва да се буустне с артефакт. Те издирват къде е попаднал граала и намират по голямата част от него като ангела се наема да го излее наново. Не намират само едно малко парченце. Проблема е, че ангелите получават силите си от вярата и колкото по малко хора вярват и ангелите толкова по малко скилс и пауър имат. Ангела открива че последните парченца от граала са в един медальон който е паднал под седалката на голф 3-ка. Сирийците се юрват да го търсят и откриват, че голфа е купен в Дюселдорф от перничанин и откаран в Перник. Теглят клечка кой да ходи в България и ангела губи. Правят му фалшив паспорт с името ангел и му дават координатите на бобката от дружба. Ангела вече с много ниско ниво на силата тръгва от Сирия за Турция с тир и после от Истанбул до София с рейс. Там ще търсят последното парче на граала. Бобката от дружба две дребен автокрадец който горе долу е зарял занаята и само отвреме на време прекупува или препродава части или коли. Сирийците се свързват с него чрез техни хора от ул Симеон и му обещават сериозни пари да намери светлосин голф 3-ка нов внос от перник.Бобката се хваща за работа и почва яки обиколки из перник, пуска пипала навсякъде докато търси се запознава със сервитьорката сиса. След известно време на издирване без успех ангела пристига в перник за да вземе нещата в свои ръце. Ангела се открива на бобката който пък го напива с бира и ракия в кръчмата "жан клод вандам" на гара метал в перник и не му вярва. Ангела за да му докаже на пияна глава кара сиса сервитьорката да се влюби в бобката. На другата сутрин на кафенце с местни апаши ангела се опитва да ги конвертне в християнството и се изпуска за златния медальон който(за да ги впечатли ангела преувеличава) бил доста скъп и античен.
Естествено новината се разчува из подземния свят на перник – всъщност единствения свят там. А шефа на полицаят който души за всякакви далавери дочува за цялата афера и праща куки да търсят бобката и ангела който е с фалшив сирийски паспорт. И се почва... В перник пристига сръбски наркобос който има връзки с този шеф на полицията и го навива да потърсят те медальона защото имал поръчка от сериозни хора да го купят. Обещава да издъни двама трима от дилърите си за пред медиите за да блесне шефа на полицията и сериозна сума за негова лична облага. Сръбския наркобос всъщност е човек на конкуренцията – Руската патриаршия която иска да събере за нейни си цели светия граал. В търсенето на граала се включват хората на шефа на полицията – -някакви апаши които той държи на къс повод.
-дребните бандити които са разбрали от пияния ангел за медальона.
-бобката и ангела.
дребните бандити които издирват граала всъщност са тримата дилъри дето ги е обещал сръбския бос – йован на шефа на полицията. Ама те не знаят че той им е шеф нито той знае, че работят за него защото посредника им е един пич по прякор наденицата който умира нелепо в началото и за това дилърите действат на самоход. Накрая ангела, бобката и сервитьорката сиса крадат кола. Не не е голф (това е углавно престъпление в Перник) а едно старо рено и излитат над витоша където се разтварят в небесна светлина. Артефакта бууства световната любов и всичко е наред.
-------------------------------------------------------------
сега да изясня. мисля, че по някое време ангела, бобката и сиса дръпнаха медалиона ама понеже адски ми се спеше претупах работата. обещавам да поправя каквото е нужно.

Saturday

just a perfect day... корекция

Нежните лъчи на сутрешното слънце нахлуха в малката кухничка на Гагарини и се спряха върху тялото на старши лейтенант Комаров, който спеше на пода, завит с лекьосана и прогорена покривка за маса. Старши лейтенантът тихичко примляскваше в съня си и вяло показваше среден пръст на невидим опонент. До мивката, облечен само в размъкнати чорапи и слипове, капитан Гагарин гонеше с пръст последната краставичка в буркана и псуваше през зъби с явно удоволствие.
- Свине пияни мръсни, ненапили се нерези такива! - Вера Гагарина нахлу в кухнята с платнена пазарска чанта и се зае да руши уютната атмосфера. Носът на грубичкото й ботушче се вряза немилостиво в ребрата на Комаров, като изтръгна от него тихо стенание.
- Какво има, слънчице? - капитан Гагарин натъпка последната краставичка в устата си и я схруска сред ореол от слюнка и солен сок, който красиво проблесна на слънцето. - Какво има, красавице моя ненагледна? - продължи Гагарин и се опита да прегърне другарката си в живота, за което беше награден с юмрук в ухото.
- Марш да се облечеш, козел с козел!
- Аз съм облечен бе, мило. Ето чорапите, дето мислех, че съм ги загубил.
- Вдигай Комаров от тука и се разкарайте от кухнята!
Старши лейтенантът, вече поразбуден от ритника, се опита да стане, но не можа, защото се беше оплел в покривката и вместо това реши да действа по-адекватно:
- Служа на Съветския съюз! - кресна той и отново се отпусна на пода.

пролет лято есен зима и отново пролет

пролет като пролет
изпогази хубавия сняг с калните си гуми
мамкаи

Monday

Ноктюрно днес

21 март "НОКТЮРНО" в Софийска Градска Художествена Галерия от 19.00 часа

Tuesday

Пеперудите са всъщност изтребители в "Строежа"

На 6 март "Пеперудите са всъщност изтребители - ънплъгд" (мобилна изтребителна версия) може да видите в клуб "Строежа" в Студентски град от 19:00. Вървете се напеперудете.

Wednesday

Случки в офиса?

зъл и обучен
парфюм от пожари през август
от кожата си изстрелваш по мен
докато вървиш в коридора
покрай автомата за вода
покрай колежката на ксерокса
покрай шофьора на буса
покрай всичките мина
а само аз ти забих химикалка в гърба
точно до ципа на роклята
през парфюма от пожари през август
но все пак успяваш да се обърнеш, да ме целунеш
та сега ще лежим и двамата да чакаме докторите
сред парфюм от пожари през август, целувки
и цветни копия милиони на единствената ни снимка
заедно.

Monday

как ми се пуши само.

как ми се пуши само
митохондрийно
отвътре
как ми се пуши
до сахара в очите
до гърлени съгласни
а как ми се пише? аморе?
натискам натискам по листа разкъсвам
извличам от шока думички
кръвоспирам
как ми се пише
с бинокъл
по поляни с инсекти
юни, дефекти
покривам
слънцето с пръст
държа го в ръце
паля
издишам
защото как ми се пуши само
до клетъчно ниво
до кучешките зъби
до блясък
както блести дъждовно завоя
махам с ръце
капя се
дюнери сос по яката
зад ъгъла смешки
скъсани (претенциозно)листа от тефтера
изчакват да ги погледна формират
карета, танцуват в прахта
подскачаме заедно с дюнера
горе горе горе нагоре
писта топола пази се
пише ми се
на кутията от цигари драскам "аморе"
голем писател си баце
целувам и хвърлям нагоре.

Thursday

Ula tidy up

говори ми нещо познавам защото
бели кълбета от устата търкаля към мен
говори ми нещо май а аз
паля цигарка гледам встрани
не те познавам човеко върви си
издухвам дима по тротоара надолу
война
без смелост се избиват
без никаква ловкост умират
не ги познавам и тия върви си
студа ги е измил и изгладил
не за пред мен
зимата иска всичко да е гладко подредено
и той се пъне. нещастник

О, фак (Н Цъ)

O, толкова си кльощава,
o, вратлето ти като антена,
о, устните ти са червени, (имаш червило по зъбите)
о, очите ти са като на газела
о, гърдите ти -
о, две грейпфрутени чудовища, които хипнотизират
о, прасците ти не са анорексични
оооооо, два сочни лъча, фарове на зил.
O, дупето ти могъща сила на привличане,
о, тези форми динамични и електричества статични

Sunday

Ще живея, ще живея. Ще умра, ще умра.

- Никога не съм мислила, че ще стана балерина, никога.
Не съм искала и принцеса да съм. Това с танцуването просто...
Исках баба да ме научи да правя мекици
и сладко. Сутрин да седна да направя едно сладко и баба да ми казва как да махам пяната отгоре. Да си купя къща. Утре щяха да ни платят. На теб кога ти плащат?
- на 15-ти.
- Добре. Сега няма особено значение, даже и да не ти платят.
- Трябва да тръгваме.
- Няма да тръгваме сами, ще вземем всички. Няма да тръгваме сами
- Не може. Ако искаш стой тука.
- Стоя.
- Ако не тръгнем ще си изпатим
- Чакай да ти кажа как направих първите си мекици.
- Абе ти си много глупава патица.
- Ти си ебаси...

9 сутринта в бара.

В този бункер отдавна няма нищо свестно за пиене, останали са само някакви боклуци по шишетата. Използвам арабската дума защото всичко тук се подслушва. Шишета. Тази дума дава изключително натоварване в горната част на звуковия диапазон и дразни микрофоните. Шейсет и шест шишета на шосето. Или другият трик със саксофониста. Да се върнем на нашата малка бележка. Напиши всичко както си беше. Е, някои неща ще си ги спестим. Няма да мога да пиша, аз държа пистолета тъпа курва! Етоо!Видя ли, видя ли какво стана? Видя ли какво стана мамицата му всичко оплеска с кръв! Кой е виновен сега? Кой освини всичко, а? Малката курва с дупката в главата. Докторе защо никой не ми каза, че от главата излиза толкова много кръв. Аз ли сега да пиша ебаната бележка, аз ли? Малката курва взе че умря. Бъзла!!! Виж какво направи!

Saturday

Ноктюрно - от прахта до сиянието

Ноктюрно - от прахта до сиянието
на 24-ти януари от 19:00 в Софийска градска галерия. Цена на билетите - 10 лв.