Посадени пред блоковете борове с боклуци украса, гирлянди от смрадливи гълъби
Посрещат всеки ден нова година повръщат, вали, ще се мре
Пред блоковете всеки ден ме гледат как минавам с корени в асфалта
Побити дълбоко а как тичат насън как свири вятър в игличките.
Как гълъбите уплашени пляскат,излитат а найлоновите торби остават далече назад.
Вятър в иглите и пеят насън – Лети като ангел. На сутринта пак ме гледат минавам край тях покрити с украса боклуци, гирлянди от скръб, смрадливи гълъби и корени дълбоко в асфалта. Ще спят.
Saturday
Gangbang manual
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
6 коментара:
"Ще спят." беше брутално и заплашително :))
а мен пък в rss ми излизат само първите няколко реда.съответно проблем нямам с крайовете :)
Бе преди си беше далеч по-добре, де ;;)
да. верно по добре така. ще се покая.хахаха. наистина е по добре.
Момчета/ момичета, моля, изкажете се и за Дан Браун/ Йордан по-долу! Ако пожънем същия успех, свързвам се с вас да правим екип за събиране на пари от богаташи.
Иначе, "Ще спят." аз виждам като антитеза на "ще се мре". Отначало започва отчаяно, нашият човек гледа и вижда смърт. Но като се вгледа малко повече, вижда в сърцата на боровете - в мечтите им. Или може би това е неговият собствен сън, след който вижда по друг начин - отвъд привидностите. Колкото и да са с корени в асфалта, боровете тук летят в мечти и сънища и това допада повече от мренето - привлича ги да спят, за да "пеят насън - Лети като ангел." Краят е сякаш нашият човек вижда, че не всичко замъртвяло е мъртво - някои мъртвила просто спят и кой знае... На мен този край ми е като надежда за света - ако щете, за големия град: споко, няма да се мре, ще спят; отвън са погубени, но вътре пулсират; мръсно и гадно е, но в сърцевината има живот...
Post a Comment