Monday

Monday bloody Sunday

Щрак, щрак, щрак ... химикалката на Тенева разпрати ново мистериозно послание из ефира като се въртеше из пухкавата ръчица на собственичката си.
- Трябва ви подпис тук, тук и тук. А този номер ще го вземете от стая 12 и ще дойдете пак при мен да ви го заведа.
- Е, то никой не ми каза за никакъв номер - храбро храбро отрони чичото.
- И на мен не ми казват много неща - химикалката спря и Тенева погледна чичото с пронизителните си, според нея сини очи щедро обиколени със син металик и топчета сгурия по миглите, които беше нанесла усърдно сутринта.
- Щом искат номер, ще вземем. - чичото заприбира листата от бюрото.
- Да знаете, че започваме от един и половина
Чичото явно имаше опит с администрацията и отбеляза това сведение с леко сумтене и излезе от стаята.
- Ма какво си мислят тези, че трябва всичко аз ли да им върша- въпросът беше условно насочен към мен а всъщност беше предназначен към невидимите сили които управляваха Вселената.
-Ахъм - убих един нахален снайперист (Васето от долния етаж) и загледах мухата която от сутринта не искаше да умре набодена на карфичка върху гума. "Мухо искаш ли вода?" попитах я мислено.
"Да ти еба майката, садист" пъшкайки пак наум ми отговори мухата.
"Ти кой ше псуваш ма муха скапана" вдигнах ръка да я смачкам но ми дойде на ум, че тя само ме предизвиква за да я убия за да не се мъчи.
"хаха, ще ти се мръсницо. няма да те убия така лесно"
"Да го духаш, нещастник такъв" изжужа мухата.
- Аз ще ходя да обядвам - Тенева разбута хартиите по бюрото и взе да рови за кинти в портмонето си. - Имаш ли да ми дадеш 5 лева щото...
- Имам - специално за Тенева си носех столевки и петдесетолевки за да я сдухвам - ама са сто на цяло
- Еее сто на цяло... ама и ти ги вадиш едни...
Не можах да определя емоцията в гласа и ама сто на сто беше нещо гнусно.
- Вземи аз имам - знам, че Тенева има кредит заради малоумния си мъж който беше взел пари да прави бизнес но направиха рокля за абитуриентския бал на дъщеря си а другото изядоха изпиха и ходиха до Турция.
"Майка ти е муха" обади се мухата...
- Майка ти... изпуснах се за малко
- Какво? - Тенева наостри ухо
- А тука нещо компютъра се ебава - тропнах мишката на бюрото и подадох столевката на Тенева. "А с теб ще си говорим пак" обърнах се към мухата. "Имам тука две батерии по волт и половина и сега на тебе ще ти се ебе бойната слава"