Thursday

тупа тупа тупа



Тупа, тупа, тупа тупка някаква специално написана за кафене музика тупа в гръдния ми кош и тупа тупа тупа в черепа ми. Вратовръзката ми е черна анаконда, свива адското си мускулесто тяло около врата ми и със смарагдови оченца гледа Одензее срещу Брьондби. Брьондби бият а аз сека като амфетаминен персийски палач тая черна анаконда. Сека ритмично в такт с тупа тупа тупа. Сека с малката лъжичка за кафе и тогава от цялата тая пяна наоколо изплува с небрежна походка банкова служителка. Може да не е банкова служителка но прилича.
„Имате ли огънче?“
Имаме ли огънче се питам и аз. Гледам я и се питам....
Седи ми въпростиелно с накъдрена на вафли коса и поглед. Какво и има в погледа? Има има нещо. Оставям анакондата да си си вземе малко въздух и виждам какво не и е наред. Има кръвоизлив в лявото око. Злобен и червен кръвоизлив ме гледа като Геомилев Терминатор някакъв на Сатаната. Зло! Оказа се, че имам нож. Под гръдната кост и леко нагоре. Паля и цигарата.
„Благодаря“
„Моля, за нищо“
Кръвта вече подава мръсните си пипала изпод банковата и одежда и я стяга в октоподена прегръдка, дави я и я сгъва на две. Паля си и аз. Анакондата е спряла да ме души и сега гледа въпросително ококорена как разрязаната аорта срещу нея щедро сипе червенина навън. Като стадо червени носорози бесни дето тичат през ризата и. Издишам през носа а банковата вафла се отпуска на стола. Стола по дизайнерскому велению е бял и това предизвиква носорозите да го изпотъпчат с червените си крака. Издишам през носа и гася цигарата в окото и. Онова с кръвоизлива. Тя очевидно няма нищо против. Смокинг килс пиле. В портфейла и само боклуци и дребни банкноти.
„Кой е пин-а?“
Не може да си поеме дъх от болка и за това го пише с кръв на масата. Запаметявам и забърсвам с ръкав – не записвайте и не казвайте пин-а на никой. Така казват от банките. Оправям възела на анакондата и се пускам по млечния път. Тупа тупа тупа.