Saturday

Golem



Докато се разхождаме по улиците усещам отдолу мощните реки от тъмна венозна кръв. Отдолу под нас. Над нас са само рекламите и лоукостите дето прелитат. Капитанът – първи след Бога! Голем правилно отбелязва сбърканият правопис на един неонов надпис. Нищо свято братче, едно време в гранит се сечеше днес в неон се свети. И все пак са допуснали правописна грешка. Голем изтрива надписа с камък. А сега да побягаме малко защото ще дойде полицията с чудните си униформи от нежни бледорозови листенца и вълшебните си пръчици с които изкарват звезди от очите. Бягай, бягай ми вика Голем. Винаги е готов да ми даде добър съвет. Защо му трябваше да поправя надписа? Някъде четох, че подобен перфекционизъм може да прерасне в обсесивно компулсивно разстройство. Мост. Реката е доста вяла. При температура четири градуса над нулата водата е най плътна. Спираме и взимаме витамини. Голем чертае окръжности по тротоара и ми обяснява – Ей ти тука тази полуокръжност с произволен радиус...
Радва се на живота. То това е сплав от германска стомана и древноруска керамика. Живот ли е? Бронзовата фигура на моста изчаква Голем да клекне пак на тротоара за да довърши полуокръжността си с тебешир и ми казва – Ти си на път да се загубиш, не му вярвай! Предложи ли ти да те заведе на едно наистина приятно място?
Аз гледам и преценявам – дали си мисля или бронзовата фигура наистина...
-Искаш ли да те заведа на едно наистина приятно място? Голем ме гледа изпод качулката на синия си дъждобран.
Ха така! Имаме участник познал верният отговор? Това не го ли чух преди малко аз с тези мои чудесни уши окичени със сребро, диаманти и кости от редки животни? Не го ли чух?
- Измисли някакво оправдание и се махни, откажи му! Бронзов фавн, по нашему – козел. Гледам към спирката отсреща и казвам – Моля?
Голем с един удар отнася бронзовия фавн на пичка му матерна някъде в дълбините на реката. Ела, ми вика.
Идвам, викам.
Ако не беше нощ слънцето щеше да ни гали по бузите и да събуди дълбоко спящите ракови клетки в кожите ни и те да ни изядат със страшна сила и после да умрем от инфекция щото сестрата не е видяла, че иглата на абоката е в скъсана опаковка.
Идвам, викам
Голем има чудесен син дъждобран и на мястото където го бях прогорил с цигара е залепил изрязано от найлон жълто патенце. С ютия го е залепил та патето е свило лице в ужасна гримаса сякаш току що е разбрало, че са го отровили с полоний 210.
Реките от кръв пресъхват и аз за първи път малко започвам да се чудя какво правя. Голем ме носи на ръце защото честно казано съм си мързелив. Изпей ми нещо, викам му.
Нас червеното знаме роди ни...
Ще ти счупя главата
Дизапойнтмент, дизапойнмент, дизапойнтмент...
Все още ще ти счупя главата
Мълчи обидено слепен от немска стомана и керамика от степите. Мостът ни следва бавно по течението на реката. Останалите три здрави бронзови фавъна в скоби козли, кълнат страшно. Гледам и преценявам времето
- вали, викам
Голем спира, оставя ме на земята и си проверява джобовете за тебешира. Около нас хората вече потичат като синхронизиран кървав поток към работните си места, кървавият поток се разделя на две около деветте плочки които заемаме с Голем.
- ще те прибера на сухо
Тананика си, аз си мисля за тежестта му и големите проблеми които ни чакат. Чакат ни като котките дето ги храни бабата пред блока. Наклякали и гледат с проблемните си очи как се приближаваме.
 - ще вземем Безпилотния и продължаваме
Съгласен съм. Безпилотния е пълен тъпак но по някаква причина Голем го харесва и държи да го взимаме с нас когато сме навън. То за това се казва Безпилотния щото в главата му няма кой да го навигира. Лично аз съм неутрален спрямо него, стига да не ми показва колекцията си от копчета. Имаше едни със знака на железниците, много редки защото едната буква е сбъркана. Голем не ги поправи с камъка. Значи за неона може а за копчетата не може, двулично ти такова лицемерче.
Идват двеста китайски туристи и почват да снимат моста с фавните които се свиват притеснено под камшиците на светкавиците. Голем идва и носи на рамото си Безпилотния.
 - виж имам японски, вика Безпилотния и размахва малка кутийка. Знаех си знаех си. Ще трябва да му я взема и да я хвърля там където и най надрусаните плъхове не се сещат да отидат да умрат.
 - японски!
Китайските туристи настръхват неодобрително, прибират китайските си апарати с китайските си светкавици, вдишват почти целия кислород и изчезват нагоре с амебни полукрачки.
Аз на лявото, Безпилотния на дясното рамо. Главата на Голем е равна отгоре защото тавана на мазето беше ниско и когато още му беше мека глината се беше изправил да гледа телевизия и главата му се изравни отгоре. Той се срамува и го крие с качулката на дъждобрана обаче според мене е удобно защото отгоре мога да си слагам цигарите, телефона и ако имам  - чаша с кафенце.
 - престани, махни ги от там. Голем се цупи заради цигарите на главата му.
Давай, давай викам аз и наблюдавам как кръвта под тротоара вече започва да се съсирва. Тромб и и инсулт значи. Гъста и доста тъмна кръв. Точно под тротоара. Боя се, че никой друг не я вижда. Безпилотния да я вижда– абсурд! Голем не вярва пък в кръвта. Оставам само аз.
 - Искате ли да ви заведа на едно наистина приятно място?
Безпилотния няма какво да го питаш, той си е навит по рождение.
Аз усещам как в мене се излюпва страшното и чудовищно зло, пробива ми гръдния кош като Пришълеца и плюе киселина по хората.
- прибери го това, не виждаш ли, че плаши хората. Тоя пък Голем какво толкова се е загрижил?
Натиквам чудовищното зло обратно под пуловера като то не пропуска да ме ухапе по лявата ръка. Не го бия щото няма смисъл – то си е такова. Чудовищно зло. Слънцето пуска едни доста далечни и бледни пипала но все пак си е предзнаменование така да се каже. Голем се разбързва.
-Къде си хукнал пък сега, ти си Голем, не си вампир?
Влизаме в един бар секунда преди слънчев лъч да удари колата до нас и да и счупи огледалото.
-33,33 в период    вика Голем
- а? Не разбира бармана
- раздели сто шота черен афтършок на три и сервирай. Голем със замах ни сваля от раменете си и после съблича дъждобрана.
Бармана пълни сто чаши и ги гледа въпросително. Безпилотния взима една чаша изпива я, мята я на пода и скача като полудял върху нея. После разделя останалите 99 на три. Няма остатък. Понякога Безпилотния има добри идеи. От ъгловата маса ни гледа млада двойка с каталог на керамични зъби. Избират си зъби. Голем казва дълъг тост на идиш който завършва с до колкото можах да преведа  - „левитите със златни скейтове“. Наздраве!
- така, момчета! Да ви кажа за какво съм ви събрал...   Голем похлупва внимателно една муха с чашката за шота и я гледа как се върти вътре
- да ни черпиш, разбира се!  Безпилотния си умира за А=В=С заключения.
В ума ми фавните на моста се размърдват неспокойно.
- искам да ви помоля за една услуга. Да дойдете с мен в „Спокойните ливади“ Голем ни гледа внимателно и почти виждам как едноцилиндровото му но с голяма кубатура сърце започва да увеличава оборотите.
- Доктор Месечина каза, че може да го направи. Да ме направи човек. Но трябва да дойдете с мен.
Безпилотния гледа.
Аз гледам.
Голем гледа.
Мълчим
 - Имате качествата които му трябват. Чудовищно зло и безкрайна тъпота.
От пръстите му започва да капе слуз. Хубава, гъста, големска слуз. Качествен материал. С Безпилотния лакомо облизваме. Афтършок и големска слуз. Ще ни боли глава на сутринта ама здраве да е!
Безпилотния се обляга на стола и казва важно – За теб винаги. Сериозно ти казвам! Ти си ми може би най добрият приятел.
Голем ме поглежда – а ти?
- какво аз?
- ще дойдеш ли?
При доктор Месечина. Спокойните шибани ливади. Защо пък не?
- ще дойда
После става водовъртеж от слуз и шотове и Голем сяда на пианото. Винаги като се напие сяда на пианото. Тоест той не се напива от шотовете, той се напива от това, че ние сме се напили от шотовете и почва да свири кавъри. Адска гадост ако питате мен. Кръчмарски кавъри на пиано.
Голем е хитър. Всъщност чак сега забелязвам, че барманът е доктор Месечина.
Двойката на съседната маса е изрязана от стиропор. Това е ебаси измамата!
Както винаги Безпилотния не може да загрее. Ние сме тотално тотално прецакани. Голем вдъхновено започва да свири ънфинишд симпати и да сумти от удоволствие. Доктор Месечина приготвя някакви апарати. Безпилотния се чуди. Аз знам, че това не е много добра идея.
- искам сделка.    Голем спира да свири и ме гледа.
- ще ти дам чудовищното си зло ако ни заведеш на наистина приятно място
- колко искаш да останеш там?
- до края. Аз така или иначе водя нездравословен живот...
- това ще ме съсипе
- заповядай в клуба. При хората е така.
Безпилотния върти кутийката с копчетата в ръка.
- искам да съм по висок.
- моля? Голем става от пианото. Виж той наистина е висок.
- ами аз още отдавна си мислех. Високите хора някак си са по представителни. Ако се навие доктор Месечина да ме направи по висок, съм съгласен.
Доктор Месечина замислено бърше чашите с доста мръсен парцал. Кимва. Голем мисли малко и също кимва.
- и да отида с него на наистина приятното място...
- вие сте отвратителни! Голем едновременно е ядосан, притеснен и огъва около себе си пианото.
Пийвам последния шот
- взимаш и бегаш или просто бегаш
- дадено. Голем си плюе на ръката, аз плюя на моята. Стискаме си ръцете. Голем има хидравлична сила. Доктор Месечина си мърмори нещо на медицински език и бърка в един кашон.
- лягайте тримата на масите
Аз нарочно си избирам масата със стиропорената двойка, хвърлям им каталога на земята и чупя стиропорения врат на жената.
- еее значи, бива ли така? Знаеш ли колко време се мъчих да ги докарам? Доктор Месечина прибира стиропорените фигури.
- тоя е абсолютен зъл боклук, да знаеш. Мрънка доктор Месечина на Голем.
Идея си нямаш братче.
Усещам слънцето отвън, реките от кръв отдолу, чудовищното зло в мен и безбрежната тъпота на Безпилотния забъркани в един голям коктейл от планетарни гравитации които ме натискат към масата. Голем наистина е развълнуван. От ръцете му изтичат невероятни количества слуз но доктор Месечина не ни дава да ближем защото ще се прецака упойката.
С малък блестящ медицински ъглошлайф разрязва черепа на Безпилотния. Очите на безпилотния стават червени и смачкани като сушени шипки. Блестяща нишка се проточва от живачното езерце в главата му и се закачва за главата на Голем. До тук добре. Идва при мен и доволно криви ъглите на устата си.
- ще боли малко. И после със същия тоя флекс разрязва стернума ми. Мислех, че чудовищното зло ще изскочи обаче неслучайно Голем е хитър. Чудовищното зло спи пияно от 33 афтършока. Ти хитрецо ти!
- леле майко колко е голямо и злобно. Доктор Месечина прави снимка с мобилния си.
- за медицинското списание. Усмихва се.
Влизаме с Безпилотния във фоайето на хотела. Пиколото носи куфарите и Безпилотния дава безобразен бакшиш.
- заповядайте на бара докато ви подредят багажа. Сядаме на бара. Преминава един ден.
Чудовищното зло в мен вие на умряло. Отварям очи и виждам тръбичките на системите които висят отгоре. Поглеждам встрани – Безпилотния е затворил очи и диша спокойно. Голем пък се е ококорил и в гръдния му кош има дупка изрязана с диамантена бургия. Доктор Месечина поставя в дупката голямо кърваво сърце.
Аз гледам разреза точно през средата на гръдната кост. Чудовищното зло ме гледа и само с устни без звук казва – ПОМОЩ! Пак затварям очи и през тях минават около триста кила малки розови листенца
Пак съм в хотела и Безпилотния ми говори нещо.
- отивам да ми направят масаж  викам, ти какво ще правиш?
- ще пийна още тука
-добре, качвам се да се преоблека и след масажа ще ти покажа музея на киселото мляко
- хубаво хайде бягай, ще се видим после.
Нещо не е наред. Хотела се разбягва като хлебарки в кухнята през нощта.
Над мен системата кап, кап, капе. Чувам гласа на доктор Месечина.
-не! Трябва да го повториш пак, но този път по ясно. Хайде сега, давай!
Гласът на Голем леко дрезгав започва ритуалната песен:
-12 позиции на слънцето коя от коя по горещи
с яки огнени ръце
шамари през рехавите листа на кестените
12 смъртоносни точки по картите на нашите тела плуват айсберги наоколо
рехави листа наоколо
слънчеви шамари наоколо
хиляди грамове не правят килограми
правят проблеми добавят химикали изваждат нож налитат на бой
бутат ти бирата 12 часа си чакал за тая бира луд съм батко по целата глава
как така ми спря сърцето не знам
не обичам вече както преди
лягай лягай търкаля се нощта насам ще ни сгази с топлите си гуми свиня е нощта как кара като невидяла.
поемам си въздух да кажа, че не е вече както преди
не е вече както преди
не обичам както преди
и отварям уста за въздух както преди
а получавам любов не се диша любов аз на въздух съм свикнал
никакви грамове любов не могат не могат да ти помогнат когато ти се разцепи главата и от вътре излезе слънце с 12 смъртоносни позиции и адска сила
полива наоколо полудяла слънчева пръскачка ти става главата
и излиза още и още и още излиза светлина докато не разкара всички сенки наоколо и всички без сенки не умрат щот са сами.

Отново съм в хотела, в стаята, в минибара. Безпилотния седи до мен в халат и обяснява за масажистката – филипинка. Цъкам с дистанционното. Безпилотния е умен а аз не съм зъл. Тук нещо не е наред.
-Безпилотен, ти от кога си толкова умен? Хили се и разперва ръце.
- А аз по различен да ти се виждам? Хили се и разперва ръце.
На рамото ми каца пеперуда и изсвирва нещо от Шопен. Слънцето пуска едно слънчево зайче на ръката ми и то ме топли приятно. Погалвам го. Зайчето мърда с носле.
Безпилотния дъхва на стъклото на прозореца и пише нещо. Чета.
- Единият брои сам себе си, и никой друг не може да Го преброи и всяко число е Той. Той е коренът и основата и квадратът и кубът. Той е есенцията на всичко. Всяко число е в Негова власт и Той е всяко число. Той е най древният и източникът на всяко число. Той не е число и не ще се умножи и не ще се раздели.
-това пък какво е?
- Сефер ха Ехад
- хм?
- Сефер ха Ехад бе, Книга за Едно. От Абрахам бен Меир ибн Езра.
- както и да е...
- не е точно така. Безпилотния сяда на леглото и гледа замислено. Това е толкова нетипична гледка, че дори лекоатлетите от телевизора спират да тичат и притихват възхитени.
-трябва да помисля.

Рязко си поемам въздух. В бара е топло. А къде е хотела? Да. Ох да. Доктор Месечина вече лепи дупката в гърдите на Голем с теракол. Безпилотния се е свил наполовина. Мен даже ме е страх да се погледна. Голем е неподвижен. Чудовищното зло е наполовина извадено от гръдния ми кош и от него стърчат маркучи към главата на Голем. То немощно маха с тиранозавърската си ръчица и сочи към плота на масата. Опитвам се да видя какво ми сочи.
Доктор Месечина шепне нещо в ухото на Голем.
Не мога да видя какво ми сочи, не мога да чуя какво си говорят. Спи ми се. Връщам се в хотела.
Шезлонгите до басейна имат малки масички. Идва сервитьор и ми носи шарено коктейлче. Безпилотния лежи в съседния шезлонг и смуче сламката от коктейла.
- Имаш слънчево зайче на рамото. Вика ми.
-да
- мислех, че те дразнят такива неща
-не, приятно ми е. Топличко е. Виж как си мърда нослето
- да
- да
- и от ръцете ти излизат пеперуди и розови листенца, това нормално ли е?
- не знам. За първи път съм в тоя хотел
- именно. Аз направих малко проучване.
- виж, виж! Излизат и сапунени мехури така като размахам ръка.
- виждам, ама чуй сега. Според мен ние не сме ние. Безпилотния кимва бавно с глава и се отпуска на шезлонга. Под моят пък шезлонг започва да расте трева и една дъга се премята от главата ми до другия край на басейна. Понеже не ми пречи по никакъв начин, аз даже и се радвам.
- не помня нищо от преди хотела, не е ли странно това? Безпилотния бутва леко дъгата настрани.
-ти помниш ли?
-да естествено.... фавните, моста....
-фавни?
- да бе, тия на моста дето седят, в крайщата. Бяха 4 ама сега са три защото Голем строши единия. Малко преди да отидем в бара.
-в бара на хотела ли?
- не бе, при доктор Месечина....
- абсолютно не си спомням
-ми то ние така се нагласихме с тия афтършокове... като стана въпрос къде е Голем?
- мисля, че тук има някакъв проблем.
Ставам сред ураган от пеперуди, розови листенца и сапунени мехури. Дъгата прескача напред назад. Една умряла муха рязко си поема дъх, става, тупа си крилата и отлита.
Най накрая мога да си вдигна главата от масата. Първото което виждам е, че доктор Месечина се е преебал страшно – Голем е впил устни в гърба му и изтисква в глинената си уста сока на доктора. Чудовищното зло почти е изпълзяло от мен и вече не може да мърда. Виждам какво ми показваше преди малко. С киселинната си кръв е написало на плота на масата:
УБИЙ ВСИЧКИ!
Голем спира да изтисква сока на доктор Месечина и се обръща към мен.
-доста боли да си човек. Но все пак благодаря за даровете на живота.
- благодаря за даровете на живота.  Казвам и аз защото такава е традицията.
- защо изяде доктора?
- то ме накара. Голем кимва към чудовищното зло.
-е, то може всичко да ти каже ама ти не го слушай.
-не знаех, наистина.
- както и да е. Сега какво правим?
- Продължаваме
- продължаваме какво? Готов ли си или не? Човек ли си или не?
- доктор Месечина каза, че трябва да отстраним пашкула само.
- ми айде отстранявай го тоя пашкул, да будиме Безпилотния и да си ходим.
- не мога.
- не можеш?
- да, все пак сте ми приятели
- е, приятели сме ти. Да. Това какво общо има?
- вие сте пашкула
- нещо не схващам.
- взимам ти чудовищното зло, взимам безбрежната тъпота на Безпилотния и от вас остават само обвивките, но аз трябва да ги разкъсам за да се родя.
-виж ти...
Връщам се в хотела да викна Безпилотния и да се махаме. Безпилотния седи в ресторанта със суперпрефърцунена вратовръзка и говори с доктор Месечина преоблечен като сервитьор. Тръшвам се до него на стола и ги прекъсвам най грубо
- трябва да се махаме от тук
- знам. Но ще ти кажа и защо не можем да се махнем
- защо?
- защото това е раят. Забеляза ли специфичният зелен цвят на тревата и това, че хоризонта винаги свършва в пухкави облаци.
- ааа ами да. Има нещо такова
- аз също съм по висок
- да, преди беше по нисък от мен а сега...
- предполагам, че ние сме един вид пашкул от който да се излюпи ново чудесно същество.
- чак пък чудесно... Голем, той нали сделката дето
- нямам право да напусна това място първо защото е прекрасно и второ обслужването е чудесно и трето не искам да преча на новия живот, четвърто...
- хайде тръгвай
-не, оставам тука обръща се към сервитьора
- десерта ще избера по късно
- Безпилотен, хайде ставай.
- виж няма да стане.пък и ще развалим всичко тук. Съветвам те да седнеш, да вечертяме и после ще ходим в музея на киселото мляко и вечерта на танци.
Ясноо. Добре тогава. Спирам дъгата зайчето и пеперудите и чупя врата на Безпилотния. Хотелът си ебава пичката матерна в ураган от разкъсани молекули.
Голем подскача като ударен с ток. Аз натъпквам чудовищното зло в гръдния си кош и късам жиците към Голем. Не е добре, не е добреее...
Тялото на Безпилотния на масата е покрито със слуз. Близвам си малко. Ей така за отскок. В краката ми хрущи доктор Месечина който сега е изсъхнал като стар сандвич и се рони. Ръката ми се превръща в китайска видеотека и удря Голем със сила от 30 тона на квадратен сантиметър.
-мистър Чанг ще ви приеме след малко. Чувам се как казвам това изречение в ухото на Голем с ужасен хонконгски акцент
- акцентът ти е ужасен. Пъшка Голем защото ръката ми го е разсякла почти на две.
- знам, заеби. Защо бе?
- исках и аз...
- ако не ме беше карал да го правя...
- чудовищното ти зло е по силно от магията на доктор Месечина. Наистина не знам как успяваш да го контролираш
- не успявам. Навеждам се над него и му прошепвам в ухото. После нанасям още един удар с китайската видеотека и мистър Чанг с четирите му хиляди заглавия потъват във вътрешната вселена на Голем и започват да я разяждат със страшна сила. Обръщам се към масата с тялото на Безпилотния. Затварям очи и го виждам как седи до някаква кестенява мацка и слушат струнен квартет в градината на хотела. Виж то ти тоя Безпилотен. Облякъл се е доста стилно. Обръща се към мен и вдига чашата за поздрав. Казва без звук само с устни:
-УБИЙ ВСИЧКИ!
кимам с глава и се махам от хотела. В бара взимам ножа за лимони и започвам да режа доктор Месечина, Безпилотния и Голем който поне телом е успял да стане човек. Голем е още жив когато забивам ножа в бузата му.
-иахе сеука
-моля?
-иахе сеука. И върти тъжно очи.
- имахме сделка, да.
Нарязвам главата му и подавам парчетата на чудовищното зло което е пробило през лявото ми око. Лакомо гълта големските мръвки. Горкото доста се е изтощило.
Пианото в ъгъла почва да свири ънфинишд симпати и по тоя случай си сипвам още един шот в памет на Голем