понякога тя сяда до прозореца. започват остро да се гледат с планината. после двете плачат докато залезе слънцето. едната с големи, другата с малки сълзи. съвсем мънички.
Пристрастих се към любов-непоулчавне и виновно се облякох в мълчаливост, отзвучава в ехо тихото прощаване със звук натякващ - до тръпчивост. Дъхът ми се накъса от невдишване, а ароматът ти по кожата попива. и пари ми от твоето насищане с недообичаност, която ме убива.
reminds me what to... :) melt.
ReplyDeleteПристрастена
ReplyDeleteПристрастих се
към любов-непоулчавне
и виновно се облякох
в мълчаливост,
отзвучава в ехо
тихото прощаване
със звук натякващ -
до тръпчивост.
Дъхът ми се накъса
от невдишване,
а ароматът ти по
кожата попива.
и пари ми от
твоето насищане
с недообичаност,
която ме убива.
eli6ka