Летя и паса по небесните поляни летя и пася сред крави и врани Още малко летене и ще си прегриза гърлото... сам. Не мога. Даже и брадата не мога да си стигна. Максимумът ми е рамото.
Звездите никога не угасват другарю лейтенант, те просто преминават нататък за да посветят и на другарите капиталисти. Именно това е с което звездите така ни подмамват – светят не само за нас. Но и някак си само за нас. Разбрахте ли сега лейтенант? Тъй вярно! Трънки си разбрал – 30 лицеви опори, падни! Слушам!
Къде са хилядите ти? Сияния сутрин вместо слънцето, къде са? Къде са хилядите ти? Малки искрички отразени от вълните, в залива? Дали защото ги броих свършиха