И все тъй- ден след ден- не им се вижда края, а пък началото остана в есента... Боля все още. Още не мечтая. Събирам си парченцата душа. Събирам ги по малко – труден пъзел... Сред спомени преплетени ги диря- завързвала съм възел подир възел – да не забравя колко съм щастлива.
И все тъй-
ReplyDeleteден след ден-
не им се вижда края,
а пък началото остана в есента...
Боля все още.
Още не мечтая.
Събирам си парченцата душа.
Събирам ги по малко –
труден пъзел...
Сред спомени преплетени ги диря-
завързвала съм възел подир възел –
да не забравя колко съм щастлива.
ружена