Tuesday

за около 30 минути на цариградско

от въздуха правиш
с удар на миглите
компот от праскови тих и оранжев
в който и мохито и пчелито потъват
завинаги с бетонни крачета
а аз си дишам и нищо ми нема


... не мога да спра да го дишам
в

2 comments:

  1. AnonymousFebruary 25, 2009 at 8:01 PM

    Заключен спомен в бляскава сълза,
    търкулната насън, като мънисто.
    Безорбитна планета - Самота
    и кръгове от утрешното Нищо.
    eli6a

    ReplyDelete
  2. junkpaperMay 20, 2009 at 3:09 PM

    ei sled tova neshto spokoino moga da izpiq edna bira v obednata pochivka... krasiv si, kuche...

    ReplyDelete

Note: Only a member of this blog may post a comment.