Monday

Омир, Тупак и Комисията

Кастиел: А, Омир май е заспал отвън.
Мерихем: Я го викни.
Омир влиза и се клатушка.
Йонел: Ами то работата май е ясна...
Омир /доста зле танцува/: Don't leave me this way
I can't exist, I would surely miss
Your tender kiss
So don't leave me this way…..
Кастиел: Опааа
Омир:Златокосата дева в кратера вино искрящо налива и без вода да добавя пие до дъно. През сълзи пее ммм... песен та с нея дано мфф.... сърцето от камък на конебореца Ларс. Водача на колесница с коне вихреноноги. .
/отпива от шишенцето на Мерихем/
Кастиел /удря с ръка по бюрото/: Напи се, ето видяхте ли?! Аз все едно не ви казах...
Омир/хлъцва/: Любими мой, зова те! Ела! Ще бъда завинаги твоята Дагмар. В очите ти сини да... мм .. вземи ме. Не ме изоставяй! Само аз ще те обичам както никой на света, не ме погубвай./хлъцва/ Ще бъда завинаги твоя. Ах нима не трогват сърцето ти моите сълзи? Не трепва ли нещо? От толкова време те желая...
/Омир пийва още една глътка/
Кастиел: Е аз сега какво да записвам?
Мерихем /весело/ :Момчета какво ще кажете да го оставим да почине малко а ние да капнем по уиски в кафето? Мисля, да ни поотпусне малко.
Йонел: Не, благодаря Мери. Изглежда горкото дете е било доста объркано.
Кастиел: Почти колкото Омир. Ами на тази възраст така става – доста романтични са девойките.
Омир: Your tender kiss...
Йонел: Я го сложете да седне малко.
Омир започва да заспива.Мерихем го завива с одеалце
Йонел: Добре Кастиел викни го Тупак да довърши
Кастиел излиза
Кастиел и Тупак в коридора
Кастиел: Така, напи се. Както и очаквах. Ти готов ли си – не искам да ме дъниш
Тупак: Ти луд ли си големи братко? Готов и наточен сега ще ги сразя..
Кастиел /прекъсва го/: А а а не. Никакво сразяване, отиваш и искам факти само факти. Искам чисто и точно представяне, сбито изложение без рими. Хубав, чист и лаконичен...
Тупак:Да факти, точно така – железни факти. Когато фактите говорят...
Кастиел:Стига стига – хайде да влизаме.
Тупак: Стари парцали и дизел. Як морски вятър.... от към морето. ..
Омир /промърморва/: Катран и кълчища...
/тримата го гледат изненадани с чаши в ръце/
Йонел клати глава: Никакъв дизел, зарежи дизела
Тупак: Е добре де, какво е това черното?
Мерихем: Катран
Тупак: ОК катран, няма проблеми – сега всичко ще ви светне, показвам как точно е било. Факти, железни факти братко Кастиел.
Йонел: Хайде давай нататък
Тупак: Ще те изгаря моята любов, както твоето студено сърце изгаряше мен. Щом мой не си на никой не си. Идвам при теб любими. Ще стопля в студената вечер жена ти и двете ти малки прасенца. Подаръци нося за всички.
Няма измъкване брато – никой не е по бърз от моето отмъщение!
Кастиел: Е, браво какво се разбрахме?
Тупак: Звинете аз защото се развълнувах...
Прозорците здраво подпрени, гредите с катран и кълчища, вратата е вече залостена. За цялото време в което сърцето ми в огън гореше сега ще платиш със една огнена вечер. Любими мой Ларс
Аз не съм гей – само да знаете ви казвам, защото нали тя е момиче и аз каквото и е в главата иначе си падам по яки пички.
Кастиел: Тупак!!!
Тупак: Запалвам любими. За да ти стопля каменното сърце.....
Ами после е много объркано само му вика името и сигурно ще е скучно да повтарям Ларс Ларс Ларс .. та така. Свърших ли работа?