Thursday

зад гърба на нощта пирони в небето коват

може би там даже самолети не летят
или само един минава за да подчертае
че самолети не летят
и когато ги гледаш отдолу звездите
всяка е върха на пирон
забит със замах отгоре през небето
и стои в капака да боде
може би даже не са и златни пирони
или само единият пирон е златен
над африка този който е
и когато гледаш звездите отдолу
все си викам
ти за мен си мислиш
отварям само едното си око все едно че спя за да разбера
ти за мен ли си мислиш
или само в африка става така
светлините на звездите стават на пирони
и целувките на самолети
а аз съм толкова далече, че даже на нощта и излизам в гръб
и е страхотно студено
това е много интересно да съм толкова далеч
да открия острова ти под звездите
по светлините и миризмата на канела
по цвета на дюлите и хладината на стъпалата
ще си мисля
че ти
си мислиш
за мен
а всъшност гледаме звездите отдолу и си мислим за глупости
като как например самолети не летят целувки не коват
пирони в небето отгоре
ужасно далече зад гърба на нощта да съм. а ти да си мислиш...

Wednesday

Сезонът на зелките - религиозен трактат

Толкова много исках да кажа нещо хубаво даже се заглеждах в небето защото по земята виждах инвалидни инсекти с начупени крака ултразвуково да пищят когато ги настъпваме
и за това обърнах поглед към небето но погрешка погледнах слънцето, а когато гледам слънцето кихам и поезията ми се губи. кихавицата излита с около 60 км в час. и реших да МУ звънна, да го питам ЗАЩО МАМКА МУ КИХАМ КАТО ГЛЕДАМ В СЛЪНЦЕТО А НЕ ПРАВЯ ПОЕЗИЯ?
Заето.
Вдясно от мен баба продава гевреци от мезозойската ера - какво хубаво да и кажа.. "ше изтраят още месец бабо, не им се притеснявай"
СМС. Сега ще каже, че е зает защото папата ще ходи във Филипините и той ще трябва да бди.
Не, трябва да си платя сметката. Плащам я. Бабата продава. Ти ли уби динозаврите бабо?
Не ги била убила, тя по принцип е от село Дреновец....
Почти не смея да пристъпвам. Хрущят. Викам си много и здраве на поезията и тогава ТОЙ ми звънна. Аз, вика, не съм там, аз съм в хората.
Казах му да зареже тия глупости и си пожелах комплект зимни гуми и нов и голям външен хард.
И той изчезна като динозаврите. Добре, че минаха едни плужеци и изядоха инсектите. Лошото е, че плужеците като се смачкат приличат на мармалад и малките деца се полъгват да ги опитат а те не са вкусни. Освен това като смачкам плужеците и гумите на колата буксуват в техните тела. Дано ми донесе зимните гуми скоро. Метеорологията ми намигна с рязко падане на атмосферното налягане. Качих се в колата и запях:

сезонът на зелките
пристигат в камиони
на дините мина
сега са с кожуси
заострени ушички
найлонови имитации на космонавтски костюми
милиони километри влачат торбите с ръце до коленете боговете на войните
от пазари сергии камиони бусове баничарки профайлъри разни оглеждат лицата
решават дали да те купят или продават
пред малки олтари от календари
принасят в жертва люспи от семки и опаковки от вафли
за сила и храброст
сезонът на зелките все по смел става
сезонът на дините свърши


Той ми се обади да престана да се дера така. А на Ботев никой не му е държал такъв тон, нали?


Saturday

А София ни обича

Лети линейка пълна с красота и свети с пипала в небето
останалите чакаме сега зеленото да ни упъти
и пеем деветдесетарски:
подлези цигари спирки светофари дюнери бонбони вестници пирати паркове познати билката и попа малките и джаза борисова и яга
пеем деветдесетарски там на светофара при положение, че можехме да летим в линейки пълни с красота

Monday

"Космонавт" от 20:00 в Червената къща

Космонавта лети отново! Рецептата и необходимите продукти са посочени по долу.


 
Продукти:

  • 1/2 ч. ч. олио
  • 1 пак. бакпулвер
  • 1 ч. ч. захар
  • 1 и 1/2 ч. ч. брашно
  • 1 ч. ч. кисело мляко
  • 1бр. яйце
  • 1 ч. ч. орехи
  • 1 ч. ч. настъргани ябълки
  • 1 ч. л. канела

    Приготвяне:

    • Настъргваме няколко ябълки на едро ренде, количеството е около една чаена чаша.
    • Натрошаваме орехите, не е нужно да са смлени.
    • Смесваме яйцето, киселото мляко, настърганите ябълки, натрошените орехи, захарта, олиото и канелата.
    • Разбъркваме добре.
    • Прибавяме и брашното с бакпулвера.
    • Намазваме и набрашняваме форма за кекс и изсипваме кексовата смес.
    • Печем на 180 градуса около 35-45 минути или до готовност, като накрая проверяваме с шиш.
    • Изваждаме готовия кекс и го охлаждаме, след което го поръсваме с пудра захар.
    • Кексът е много вкусен когато се сервира със заквасена сметана, може и със сладолед или просто със следобедно кафе.

22 okt. Червената къща. 5 лв. Космонавт.


Владимир Комаров /1927–1967/ е съветски военен пи-
лот, инженер и космонавт. Един от най-опитните и
квалифицирани членове на първата група съветски
космонавти, селектирана през 1960 година. През 1964
година Комаров реализира първия си космически по-
лет с кораба „Восход-1“. Той е първият човек, летял
в космоса два пъти и първият загинал по време на
космически полет.
В рамките на програмата за покоряване на луната
СССР проектира серия „Союз“ с първи полет – „Союз
– 1“.За основен пилот на кораба е определен Владимир
Комаров, а за дублиращ – Юрий Гагарин. По космиче-
ския апарат и ракетата-носител са открити около
200 конструктивни грешки, някои от които в послед-
ствие се оказват фатални, но поради силния натиск
от страна на висшето ръководство на СССР инже-
нерите решават да осъществят полета.
Комаров знае, че ако откаже полета, освен че ще си
навлече лични неприятности, със сигурност ще осъ-
ди близкия си приятел Юрий Гагарин на смърт.
„Союз-1“ е изстрелян на 23 април 1967 г. в 00:32 UTC
от космодрума Байконур с пилот Комаров. Пробле-
мите с кораба започват малко след старта, когато
един от слънчевите панели не успява да се разтвори.
Въпреки техническите трудности Комаров успява да
управлява кораба ръчно и все още има възможност да
се приземи безопасно. Но при навлизането в атмос-
ферата парашутът на кораба отказва да се отвори
и спускаемият апарат на „Союз - 1“ пада на Земята
в Оренбургска област, почти свободно с около 40 м/
сек (140 km/h).. Има експлозия и силен пожар. Комаров
загива при удара. Полетът е продължил 1 денонощие,
2 часа, 47 минути и 52 секунди.
Проект „Космонавт“, проследява последното дено-
нощие от живота на Владимир Комаров на базата
авторски текст и частично прихванатия последен
разговор на космонавта с Центъра за управление на
полетите от американска подслушвателна станция
в Инджирлик, Турция. Сред пращенето и шума се раз-
личава ясно една дума – „убит“.
Валентина Яковлевна Комарова е съпруга на Влади-
мир Комаров. Те се оженват през 1950 година Имат
две деца: Евгени и Ирина.

от Анна Данкова
текст ghostdog
Сценография Станимир Генов
Звук пистамашина
Стайлинг Станислава Янакиева
В ролята на Комарова Ива Свещарова
Глас Комаров Огнян Голев
Глас Ръководител полети Пламен Димитров

Thursday

списък за пазаруване

къде си
сива, синя, със зайчета, ветровита
си ли на завоя?
до дървото пред гаража, под ръка със облака
под ножа, под ножа под ножа къде си
в ъглите на буквите по плакатите
в маслините - там си, заклевам се
в маслините от влака и кораба
откъм морето или пясъка в обувките
си на завоя сигурен съм
под балкона
пусни въже торба бележка чушки хляб масло
къде си пък сега?

Monday

.. и викаме - кой крив, кой прав?

кой е крив кой е прав не е ясно
слабо осветени от почти
невидими
красиви най малките лампи преди разсъмване
причиняват криво виждане и не е ясно
кой е крив и кой е прав
тайно им завиждам за независимата и обективна оценка
за смелостта да осветят кой е крив и кой е прав
обаче!
невидими ръце ги гасят една по една заради слънцето
не смеят пред него да светят една по една спират
трябваше да бъде по хуманно прекатяване
техническо изключване
предаване без създаване
за какво да ги гледам като и без това по радиото ги слушам
по цели дни говорят в главата ми директно от радиото влизат
за облаци говорят а те се смеят и кой е крив тогава
на тази слаба светлина може ли да се каже кой
ей така без слънце
е крив и кой е прав
с мъгли и криви преценки от светлината на най малките лампи във вселената
да си представяме, че сме невидими и ще ни блъснат на пресечката
по добре да сме си видими осветени дори от малки лампи с кривини
и няма да се разбере кой крив и кой е прав толкова рано
без снимки, експертизи, деенката, отпечатъци и гуми
доказателства, че сенките под нас от лампите оставени са наши и наистина ще отговаряме за техните измами
за техните слаби светлинни резултати
все някой трябва да го отнесе и заставаме
пред слънцето без облаци над нас да свети и без лампите които лъжат
и викаме - кой крив кой прав?

Tuesday

Температурно



Единствената разлика е между един и пет часа
Между един и пет часа е тридесет и пет градуса
През останалото време е тридесет и три … плюс минус пет
И не вали
И не е вярно че не гледам ТИ ВИ щото всички викат аз не гледам нали
Вечерта е просто гореща тъмнина за разлика от горещата светлина през деня но сенките правят илюзията да изглежда хладно и не толкова мръсно освен под лампите където си е мръсно както през деня.  Къде е любовта? Опа как започнахме с отскок – щото нали е поетична вечер и трябва да намесим любовта по некое време.. и телевизията за да има контраст
Тия пак пържат риба на балкона, е как не ги е срам? Отидете в Крит, в Елунда там ще ви пържат риба без на мен да ми мирише ебаси.  Ще отидеш ама е по 300 евро на вечер мръсен рибопържецо ти. Колко часа стана а още е тридесет и три
Температурната крива е права и сочи право нагоре към ада.  Юсеин Болт. Влизам и излизам от хладилника, влизам и излизам копая за бира последни залежи блестящи диаманти влизам излизам поне 10 пъти. Как се викаше това дето правиш едно нещо много пъти като ритуал? Като оня шашавия по телевизията? Монк. Щото аз гледам телевизия за разлика от всички дето викат аз не гледам нали щото…
Обсесивно компулсивно разстройство – повтаряш някакво действие което те успокоява. Ма не ме успокоява. Това е от температурата. Аз му викам добър ден и после се чудех какво да му кажа защото не исках да започвам разговора с „абе що не взема аз да ти еба майката“ и стигнах само до добър ден и го ударих с глава в носа. Когато е по висок е ок. Не удряйте по ниски с глава в носа защото ще улучите или челото или темето и ще ви е тъпо и ще ви боли. А другия го ударих с ръка - някъде към челото щото се наведе – тъпо тъпо не удряйте с ръка в главата освен ако не сте чели менюъла. За това го удрях в слънчевия сплит и повтарях. Обсесивно  туп, компулсивно туп, разстройство туп. Повторението на действия като ритуал успокоява. В тая жега нищо не е както трябва когато е тъмно би трябвало да е студено а не да налагам някакви хора зад блока дето слушат кофти музика на кофти джиесем с ония малки дрънчащи тонколонки. Вземете си голям касетофон като през осемдесетте,  мърлячи. Лед. Ох. Ох ами. От кога не си практикувал. И само по филмите като ритнеш паднал човек в главата той се мятка на три метра. В наистинатоНе се мятка а и не трябва да си с кецове – боли. Въобще боя боли. Просто едната страна остава права накрая. При тридесет и пет градуса държиш деветдесет отвесно – симпли бютифъл.
До къде стигнахме с любовта? А? Явно е на море. От морето викат не. На планина ще да е. Обадих се на Мусала и викат – съкратиха ни бюджета нямаме пари да наблюдаваме любовта сега само мерим температурата и дъждовете. Явно имаме проблем. И какво правим ако някой наистина иска да потърси любовта? На Мусала? Между другото по телевизията казаха, че английски учени са установили точната формула на любовта, обаче ако е като формулата за идеалното паркиране ебем ти учените. Още не съм си сменил задната броня след перфектното ми от аналитична гледна точка паркиране. Въобще склонен съм да мисля, че любовта ще се върне есента когато няма нужда да се крием в хладилниците си. Между тридесет и три и тридесет и пет градуса не работи. Колкото и да удряш. Колкото пъти да включиш и изключиш лампата, колкото пъти да отвориш и затвориш вратата на хладилника да отвориш или затвориш бирата.. това беше за да ви проверя – никой не възрази, че затварям бирата.. значи хич не внимавате. Нали? Колкото пъти да го удариш в слънчевия сплит любов няма да получиш защото навън е тридесет и пет по целзий и недей да и звъниш като се напиеш.

Wednesday

целувкимилувки

Докато не и извадиш шплента целувката прилича на най обикновено нещо.
Нещо по скоро уютно. Може даже извинително
После дърпаш шплента, нещо щраква и всичко излита. Зъбите се трошат като захарни бучки - премяташ ги из устата си - бели и сладки
И ти, и ти, не се прави...
устните си режеш на острите им крайща
Не е за шубета тая работа

Миньорска

Превод на парчето на Мърл Травис от '46-та.


Некои викат - човек е от пръст
Беднякът обаче е от мускул и кръв
Мускул и кръв, кожа и кокал
Слаб на акъл но с корав гръб

Товариш 16 тона и какво получаваш?
Един ден по стар и в дълг затънал
Свети Петре не ме викай защото не мога да дойда
Даже душата ми е заложена в служебната лавка

Роден съм сутринта без слънце в небето
Грабнах си лопатата и бегом към мината
Натоварих 16 тона въглища номер 9
И бригадирчето ми вика - браво на момчето



Saturday

от нищо не предпазващи мигли

с грохота на спускащи се мигли
изреченията са разпределени по коловози
тежки, оловни, с керамично покритие клепачи
аварийни предпазители от ново пропадане
завърташ педалите отново. нищо не изглежда същото от тази височина
преброй си очите, изреченията тежките оловни капаци над очите
шарен и лек падащ октопод по дискавъри шалът за левче се гърчи
всяко пипало сочи назад към миналото след теб останалото
пак бавно се спускат миглите в прегръдки от спирала сополи сълзи
се спускат бавно на полусъединител миризма на изгоряло
изреченията наредени. спирачките освободени
само един удар с брадвата по въжето и ще излетят с десет тона квик
въртиш все по бавно, октопода ти също изглежда уморен на раменете
не маха френетично с пипалата си не сочи и не се дърпа към сергиите с вафли като цигане на панаир
не
и идва сигналът на ремонтната група три къси присветквания и едно дълго
разбили са крана
сълзите тръгват
колелото върви но бавно
изреченията са до калниците във вода
октопода вяло се поклаща без да сменя цвят
няма смисъл и без това сълзите ще отнесат всичко
си вика октопода, примирено въздъхва и отново се превръща в шал

Friday

стачката на кръчмарите


напоследък започвам в главата си всяко изречение със "знаеш ли?"
 "знаеш ли?"
 през подлезите спирките тролеите локвите сергиите  цветята
 "знаеш ли?"
завих току що на петте кьошета с изречение в главата жълтите таксита синьото на куките белите им астри правят нещо като сметанова торта с лимони и сини сливи
 "знаеш ли?"
прозорците прането панелките храстите градинките трамваите шума завоя малките звездички в локвите пичовете със семките по спирките ми казват
 - знаеш ли знаеш ли колко време те мислим?
 цветарката с панделките китайците с клечките кебапчетата с найлона знаеш ли от колко време те мислим знаеш ли че ни няма без теб нито един влак няма да дойде самолет няма да кацне вятър няма да мине през площада капки дъжд ще завиват и ще бягат от тука защото няма върху кой да положат мокрите си лапи
 тук вече кръчмарите стачкуват - ще умрем на поста си, брато. знаеше ли ги всичките тези неща? без тебе света не работи.

Wednesday

диалог с температурни разлики

мизерни четири градуса и малки капки дъжд не ни обича днес града
някъде над облаците на максимум синьо небето вади лъскава пистола
стреля слънчев лъч през четири градуса и малки капки дъжд удря локвите пред мен
обещава лято мацки шезлонги асфалти пясък камили нещо силно може би камион
огънче, брат имаш ли му викам
четири милиона градуса побеснели плъхове тичат със запалки към мен и ги палят
едновременно
издишай издишай четири милиона градуса побеснели плъхове със запалки ми крещят
едновременно
а сега вдишай четири мизерни градуса и малки капки дъжд защото това ще ти е за днес
от нас
за вас
в града
под лампата
на ъгъла
седете
локви бройте
и не ни търсете

Saturday

ghostdog поема по E79

В клуб "MAZE" ще разцепим атома на две

Сряда 27 март от 21:30

Sunday

3,14515

смешно беше
рано сутрин
а  дъжда
се блъскаше в стената като сляп ротвайлер на име кико когато търсеше вратата към кухнята едно време много отдавна и после умря от камион
локвите го аплодират - искат още
как не им се спи толкова рано сутринта
не знам
на мен ми беше смешно
под балкона с кико
рано сутринта

Monday

от утре

всички улици са наши.
тичайте!