Wednesday

goodbye my beloved one

Реклама на прах за пране със стандартна жена която държи кутия с прах за пране по телевизията.
Вечерта стандартната жената от рекламата седи вкъщи пред телевизора със синята си жилетка с голямо петно отпред.
Плаче.
Пере, накисва различни видове от този прах който рекламира тя.
Стъмва се.
Пак плаче.
Стандартната жена от рекламата държи парче картон от кутия за прах за пране различна марка с надраскан телефон на него.
Звъни и никой не вдига.
След малко телефона и звъни и тя започва да говори после само се съгласява и после си записва нещо на листче пред нея.
Стандартната жена от реклама на прах за пране седи на ъгъла на улицата под дъжда и чака, изглежда и е студено но седи и стиска нервно телефона си.
Телефона звъни и се чува неясен глас който и дава указания тя вдига ръцете над главата си и ги кръстосва два пъти над главата си .
В уличката присветват фарове.
Фигура с дъждобран и сако отдолу излиза от буса и притичва до жената.
Дава и кутия и взима пари.
Брои ги и вдига палец към буса който потегля бавно.
Жената с кутията се прибира в къщи.
Докато минава под лампата отстрани на буса се вижда логото на перилния препарат. Пуска цветно силно замърсено пране.
След няколко часа.
Пералнята яде разсипан по пода прах за пране търкаля се в него и шмърка.
Започва силно да се тресе и трепери. Мотора вие неприятно.
Всичките и дрехи са разпилени по пода в кухнята имат логото на перилния препарат върху тях.
Същото като на буса. Стандартната жена от рекламата седи и гледа синята си жилетка с новото лого и без петното.
Щастлива усмивка грее на лицето и.
В кухнята пералнята трепери и пуска пяна през прозорчето. После ни дават вафли.