Saturday

преместваеми сглобяеми конструкции

сглобяеми храмове
преместваеми обекти
с изсъхнали очички дечица гризкат трохични знания
микроби мъдрост изсмукани от екрани
приказки телени четки облизани
шмиргел наставления
доброжелателни ръце размахани
походки тромави
акули в локвата оглеждай се като пресичаш
оглеждай се
истината дебне като горящ найлон по кожата да лепне целувка с език точно на червеното на светофара
сега е зелено
черното е зелено
трябва да си заминаваш
всяко от 6-те ми сърца харесва
брюнетки
кестеняви блондинки
червенокоси с филии сирене
очи зад очила ръце пинсети
волфрамови сърца перхидрол и пайети
тиха тиха тиха злоба тиха злоба тежко влачи
дълги сенки мазни следобедни на предишни
убийства и сълзливи истории
какви сме ги вършили само, а?
я кажи ми облаче ле бяло от колумбия си
долетяло
от миризмата на хората с палтата от звука на
топли септемврийски дни от преди
тримата АЗ да срещнем милионите ТИ
теоретичните ТИ сладкиши, спокойните ТИ страници
и остриетата под тях. спи. спи там
от всичките места на които щях да поведа войските си
сладкарницата ми е най любима с редици извинения
размахали ръце и пастите ти тъмни вируси
рекомбинират днк на баклава с акулска стръв
жирафска кожа
Пълчища пълчища редици и самотни слоеве на обвиненията оставете ме
носителите ви ще побелеят
оставете ме
оставете ме
долу долу при такситата вяра нямам вече пуснете ме
хиля се чудя се
дали тази част през мен е минала през теб е влезнала в гръбнак
загризала хрущял засмукала
оставена сама
зад ухото целунала пуснете ме отмъщения долу при такситата пуснете ме
ще ви целуна едно по едно за накрая
имаме си спомени подвижни храмове с метални конструкции
с остри ръбове
капани за костенурките целувки алигаторски обувки настъпват
кристалните камшици на дългите мигли и тихите устни гърло изтръпващи
моменти на завъртане на сегашния момент в миналия и миналия в сегашния
техниците по телефона казват че след малко всичко ще е наред
все едно не е било храмът е сглобяем
влизайте, и да паднем и да бием все сме ние.