Saturday

just a perfect day... корекция

Нежните лъчи на сутрешното слънце нахлуха в малката кухничка на Гагарини и се спряха върху тялото на старши лейтенант Комаров, който спеше на пода, завит с лекьосана и прогорена покривка за маса. Старши лейтенантът тихичко примляскваше в съня си и вяло показваше среден пръст на невидим опонент. До мивката, облечен само в размъкнати чорапи и слипове, капитан Гагарин гонеше с пръст последната краставичка в буркана и псуваше през зъби с явно удоволствие.
- Свине пияни мръсни, ненапили се нерези такива! - Вера Гагарина нахлу в кухнята с платнена пазарска чанта и се зае да руши уютната атмосфера. Носът на грубичкото й ботушче се вряза немилостиво в ребрата на Комаров, като изтръгна от него тихо стенание.
- Какво има, слънчице? - капитан Гагарин натъпка последната краставичка в устата си и я схруска сред ореол от слюнка и солен сок, който красиво проблесна на слънцето. - Какво има, красавице моя ненагледна? - продължи Гагарин и се опита да прегърне другарката си в живота, за което беше награден с юмрук в ухото.
- Марш да се облечеш, козел с козел!
- Аз съм облечен бе, мило. Ето чорапите, дето мислех, че съм ги загубил.
- Вдигай Комаров от тука и се разкарайте от кухнята!
Старши лейтенантът, вече поразбуден от ритника, се опита да стане, но не можа, защото се беше оплел в покривката и вместо това реши да действа по-адекватно:
- Служа на Съветския съюз! - кресна той и отново се отпусна на пода.

пролет лято есен зима и отново пролет

пролет като пролет
изпогази хубавия сняг с калните си гуми
мамкаи