Sunday

Долна мъртва точка

Имахме една снимка заедно с Винсент, някъде около Коледа. Правена е на
(24-ти декември - облачно, температура около 10 градуса, късно следобед мистрала се усилва до почти 30 м/сек.)
Той е седнал на стол пред кафето, облечен в черен анцуг адидас, главата му е бинтована, не се е бръснал поне от две седмици. Зад него съм аз съм прав и леко наведен над рамото му, облечен с прогорения си пуловер и една смешна шапка, от двете страни на главата си съм вдигнал и държа отрязаните му уши които ми бяха накапали пуловера. Двамата се смеем а Винсент даже прави неприличен жест с лулата си. Снимката я направи Рашел - колежка на Кристина Хоорник (една курва с която преди ходеше). То тази работа с ушите почна доста по рано когато в началото на октомври Винсент изкара 4 дни с 23 кафета и едни малки жълти хапчета които каза че са за язва.
(2-ри октомври – ясно, слънчево 14 градуса, тихо. На север лека разкъсана облачност)
Та тази курва Кристина го беше зарязала и по тоя случай Винсент си обръсна главата, после баща му умря – те не се погаждаха нещо, но все пак баща му е. Малко лоша серия се получи. Пийнахме здраво за около две седмици, тотално се освинихме. След това мен ме закопчаха за една глупост и ме пуснаха чак на 20-ти декември. На другия ден бях в Арл.
(21-декември - ниска купесто дъждовна облачност, лек дъжд през целия ден, лек до умерен североизточен вятър)
Докато съм търкал наровете в районното той не си изкарвал толкова зле, даже един негов приятел му беше дошъл на гости – художник, но почнаха нещо да се карат. После като говорих с него той ми каза, че през ноща Винсент идвал в стаята му и седял на стол до леглото му – психарска работа ама си има обяснение, половин пликче от жълтите хапчета беше останало. А и абсент, да. Хапчета, абсент и курви – тая същата Рашел.
(22-ри декември – плътна облачност и дъжд през целия ден, лек северен вятър)
Отидохме на кръчма, Винсент се напи, и аз се напих. Пяхме “You’ll never walk alone” и той удари с халбата оня неговия приятел. И се сбиха. Аз бях толкова зле, че не можах да стана даже. Всичко се оправи де, на другия ден беше тихо и кротко. А другия ден беше неделя
(23-ти декември -облачно, влажно, вечерта започва да духа мистрала)
Спах до следобяд, после отидох да хапна. А тук вече станало интересно – Винсент нападнал Гоген той така се казваше оня неговия приятел, с нож. Извадил ножа и направо към него. Оня пич някак си се отървал и отишъл на хотел. По късно вечерта идва Винсент и ми вика – Страдам. Отрежи ми ушите..
Аз му викам – ти луд ли си? Как ще ти режа ушите? А той ми сипва и ми каза точно така: Сядай сега тука и ще ти обясня защо искам да ми отрежеш ушите.
Накратко казано пийнах аз и се черпихме с тия неговите хапчета за язва, той всичко ми обясни. Топнах ножа в канче с една гадна водка дето за нищо друго не ставаше и му отрязах ушите. Сложих му марлички и един бинт и легнахме да спим. На сутринта отидохме при курвите и хванахме Рашел да ни снима. Всъщност тя не искаше ама Винсент и извъртя два шамара и тя ни снима.
(24-ти декември - облачно, температура около 10 градуса, късно следобед мистрала се усилва до почти 30 м/сек.)
После Рашел се обади в полицията. Докато ни арестуваха Винсент викаше и сочеше черния си анцуг: "When I was arrested I was dressed in black..." Тогава много слушахме Джони Кеш. Тази снимка изгоря по време на пожара в Еншеде когато някакъв олигофрен запали склада с фойерверки и бутна половината град, a ушите доктора ги сложил в шише със спирт, но санитарят от глупост ги изхвърлил в тоалетната. Така, че от тази история никакви неща не ми останали. Нито снимка, нито уши..