Нападение над Ловеч

На 01/10/2009 "Пеперудите..." ще играят срещу Литекс като гости. От 19:00 на Голяма сцена на Драматичен театър Ловеч.

Към "Долна мъртва точка"

Долна мъртва точка

Имахме една снимка заедно с Винсент, някъде около Коледа. Правена е на
(24-ти декември - облачно, температура около 10 градуса, късно следобед мистрала се усилва до почти 30 м/сек.)
Той е седнал на стол пред кафето, облечен в черен анцуг адидас, главата му е бинтована, не се е бръснал поне от две седмици. Зад него съм аз съм прав и леко наведен над рамото му, облечен с прогорения си пуловер и една смешна шапка, от двете страни на главата си съм вдигнал и държа отрязаните му уши които ми бяха накапали пуловера. Двамата се смеем а Винсент даже прави неприличен жест с лулата си. Снимката я направи Рашел - колежка на Кристина Хоорник (една курва с която преди ходеше). То тази работа с ушите почна доста по рано когато в началото на октомври Винсент изкара 4 дни с 23 кафета и едни малки жълти хапчета които каза че са за язва.
(2-ри октомври – ясно, слънчево 14 градуса, тихо. На север лека разкъсана облачност)
Та тази курва Кристина го беше зарязала и по тоя случай Винсент си обръсна главата, после баща му умря – те не се погаждаха нещо, но все пак баща му е. Малко лоша серия се получи. Пийнахме здраво за около две седмици, тотално се освинихме. След това мен ме закопчаха за една глупост и ме пуснаха чак на 20-ти декември. На другия ден бях в Арл.
(21-декември - ниска купесто дъждовна облачност, лек дъжд през целия ден, лек до умерен североизточен вятър)
Докато съм търкал наровете в районното той не си изкарвал толкова зле, даже един негов приятел му беше дошъл на гости – художник, но почнаха нещо да се карат. После като говорих с него той ми каза, че през ноща Винсент идвал в стаята му и седял на стол до леглото му – психарска работа ама си има обяснение, половин пликче от жълтите хапчета беше останало. А и абсент, да. Хапчета, абсент и курви – тая същата Рашел.
(22-ри декември – плътна облачност и дъжд през целия ден, лек северен вятър)
Отидохме на кръчма, Винсент се напи, и аз се напих. Пяхме “You’ll never walk alone” и той удари с халбата оня неговия приятел. И се сбиха. Аз бях толкова зле, че не можах да стана даже. Всичко се оправи де, на другия ден беше тихо и кротко. А другия ден беше неделя
(23-ти декември -облачно, влажно, вечерта започва да духа мистрала)
Спах до следобяд, после отидох да хапна. А тук вече станало интересно – Винсент нападнал Гоген той така се казваше оня неговия приятел, с нож. Извадил ножа и направо към него. Оня пич някак си се отървал и отишъл на хотел. По късно вечерта идва Винсент и ми вика – Страдам. Отрежи ми ушите..
Аз му викам – ти луд ли си? Как ще ти режа ушите? А той ми сипва и ми каза точно така: Сядай сега тука и ще ти обясня защо искам да ми отрежеш ушите.
Накратко казано пийнах аз и се черпихме с тия неговите хапчета за язва, той всичко ми обясни. Топнах ножа в канче с една гадна водка дето за нищо друго не ставаше и му отрязах ушите. Сложих му марлички и един бинт и легнахме да спим. На сутринта отидохме при курвите и хванахме Рашел да ни снима. Всъщност тя не искаше ама Винсент и извъртя два шамара и тя ни снима.
(24-ти декември - облачно, температура около 10 градуса, късно следобед мистрала се усилва до почти 30 м/сек.)
После Рашел се обади в полицията. Докато ни арестуваха Винсент викаше и сочеше черния си анцуг: "When I was arrested I was dressed in black..." Тогава много слушахме Джони Кеш. Тази снимка изгоря по време на пожара в Еншеде когато някакъв олигофрен запали склада с фойерверки и бутна половината град, a ушите доктора ги сложил в шише със спирт, но санитарят от глупост ги изхвърлил в тоалетната. Така, че от тази история никакви неща не ми останали. Нито снимка, нито уши..

Пеперудите са всъщност изтребители

Твърда съм, стоманена. През мускула минавам - нахална съм.
Блестя ти в очите - заек си, пред фарове, на бронята целувка правиш,там завинаги оставаш
А когато сутрин ставам симфония ти съобщавам часа поемам ти въздуха и кофеина и целувкина.
От трите ми слънца хиляди сърца изпомпват литри - цели басейни любов октани.
докарвам я от теб с камиони, разсипвам я по всичките завои.
Пукам гума на последния. Валя отгоре ти – дъжд от рекорди на квадратен метър.
Мокря пътя ти, поднасяш ми, летиш към бензиностанцията ни запален, 30 тона полет. Сажди и дим до края на небето. Дават те по новините. Светиш ми докато си мия зъбите.
Вибрираш като мойта моторола, имаш покритие над мен, сигнала ти е силен.Набирам.
Набирам те, не спирам набирам набирам набирам, валя, набирам
30 тона те обичам, несъобразена скорост ми казва меверето, 10 декара гори – дават ме по новините - съм изгорила като съм се влюбила ,летя а всичките завои са ми прави.
Набирай ме не спирай.Насрещното ми е проблема.
Ще ми кажат те на мене, не танцувай. Пускай силно музика.
Мохито, Мента - пий!
Мускулна треска - давай. Тичай.
Пълня с пясък обувките, крадени чадъри влача, леко и меко е сърцето ми не спира като миксер е.Сузуки, вкарва яко обороти, на завоя има куки.
Дишам асфалта на 3000 градуса Гледам уморено в земята
Сипвам лед в чашата. Целувам си пръстена – за късмет
Целуваш мене – ефекта дето прави ураганите с пеперудени крила.
Дават ни по новините.
Шубе такова... виде ли сега?

малката кибритопродавачка

УПЪТВАНЕ
Кастиел - Ангел на четвъртъците
Йонел - Архангел на здравето, изцелението и отнемане на болките
Мерихем - демон, отговаря за чумите и епидемиите. Съгласно класификацията на Франсис Барет.
Омир - Омир
Тупак - Тупак Шакур
-------------------------------------------------------------------------------------
Кастиел закопчава престилката си и поглежда към другия дежурен
Кастиел: Е, Йонел с кой ще сме тази нощ?
Йонел: Мерихем
Кастиел: Мислех, че си е изкарал дежурствата за тоя месец?
Йонел: Взел е извънредно на Оробас- имa някакво шоу с коне в зала.
Кастиел: Закъснява малко
/придържайки внимателно трите чаши с кафе Мерихем затваря вратата с крак и кисело казва/:
- Здравейте момчета, как е? Закъснях малко ма ще извинявате – нося ви кафе.
Йонел: Няма нищо Мери, благодарско за кафето.
Пият кафе
Мерихем: Прецакани сме малко с Коледа, не мислите ли? Хората се счупват да пазаруват и не се държат нормално. Имам предвид цялото това безумие – звънчета, елхички…
Подрежда си бюрото, вади един лаптоп,включва го и поставя табелка „Адвокат на дявола”.
Кастиел: Това не е лошо, на мен ми харесват украшенията за елха.
Мерихем: На мен, не.
Кастиел: Между другото не си се подписал още – подава му лист хартия
Йонел: Пиши отдолу в полето „Забележки” , че Оробас е титуляра за вечерта. Защото при нас протоколите със заместници се държат на отделно място.
Мерихем: Отделно значи… взима листа и го чете внимателно.
Кастиел и Йонел: Отделно.
Докато Мерихем подписва листа Кастиел и Йонел отпиват от кафето и сумтят одобрително.
Мерихем: Бива го, а?
Йонел: Направо си е добро.
Мълчат, Мерихем преглежда някакви документи, Йонел подушва чашата си, Кастиел ръчка кабела на телефон който седи на бюрото му.
Кастиел: Мислите ли, че тази вечер ще е натоварено? Имам предвид все пак Бъдни вечер – доброта и сладки....
Понякога ей така във вечер като тази, поглеждам нещата по отстрани и все пак виждам надежда, не са се предали хората – борят се за доброто в себе си. Изпуска телефона.
Йонел: Хайде стига си си играл, остави го тоя телефон/намества се по удобно на стола/: Ти Мери, доста работа свърши при епидемията миналата година, направо ме изненада – аз мислех, че си мързеливичък. Но тук ще ти го призная – доста се постара.
Мерихем: Нали? Не знам дали си прочел но после публикувах статия за математическо моделиране на динамиката на процесите при епидемии. Ако искаш имам я тук ще ти я дам.
Йонел: А да, прочетох я. Малко разминаване с предвиденото
Кастиел: /бърника телефона/ Ще рече, че направо ти си измислил чумата.
Мерихем: Ти пък го остави тоя телефон, че най накрая ще го поправиш.
Йонел: Кастиел, аз какво ти казах?
Кастиел: Да, да добре бе. Явно това дежурство ще сме строги.
Телефона звъни, Йонел вдига:
Мерихем: Я, работи!
Йонел: Стаята на дежурните, слушам. Да, да, от къде? Разбрах.
Обръща се към Кастиел: Дай ми книгата и нещо за писане
Катсиел: Ето.
Мерихем: От къде е обаждането?
Йонел: Да записвам, да,16 години, добре, хипотермия ли е? А добре. Колко 34 души? Сигурно ли е? А ще може ли да я разпитаме? Добре, ще извикам Разказвач. Добре, леко дежурство, заемаме се.
Затваря телефона – Тихо двамата сега. Имаме случай
16 годишна, Копенхаген, Дания, извадена е от залива но смъртта не е настъпила вследствие на удавяне. Преди това е получила многобройни фрактури на костите на крайниците и ребрата има и една на черепа. Изгаряне на лявата част на лицето и лявата ръка.
Кастиел и Мерихем си записват внимателно.
Йонел: Предполага се, че е отговорна за смъртта на 34 ма души и материални щети.
Мерихем: Не е ли малка за 34-ма? Какво е направила?
Йонел: Палеж.
Кастиел: Изгарянето е ясно тогава, ами фрактурите?
Мерихем : Може да се е опитвала да угаси пламъците
Йонел: Няма да можем да я разпитаме без Разказвач. Кой предлагате да викнем?
Мерихем : Омир
Катсиел: Ааа не искам Омир. Тук мисля, че имаше един датчанин./разтваря тефтер/Андерсен .. май не може. Ето Бор, Нилс Бор...
Йонел: Бор не може. Той не е Разказвач, а старши експерт.
Кастиел: Добре де и какво от това. Нали също го викат при разследвания?
Мерихем: Да, ама да обясни какво става... а не да разказва.
Кастиел: Тогава Тупак?
Мерихем: ти си тупак, по добре Омир да вземем – всичко успявам да му запиша. И освен това е по образован.
Кастиел: Йони, кажи му де? Защо този път да не вземем Тупак? Омир гъгне ужасно и ми се доспива като го слушам. А и освен това пие доста.
Йонел: Мерихем е прав, да вземем Омир сега, Тупак ще го оставим за някой друг случай.
Кастиел: Е, да ама аз му обещах да го викна следващият път, не е добре да ме мисли за лъжец.
Йонел: Омир остава, точка. Звънни му да идва и да докарат душата и тялото И.
Кастиел /вдига телефона/: Ало,Омир в стаята на оперативните дежурни моля.
Мерихем /доволно потрива ръце/: Е деца да се захващаме за работа – нямам търпение да отметна още една победа в и без това безкрайния си списък.
Кастиел: Гладна кокошка...

Суперстъклензмей

Тряаас! Изпускам чашата, лети с хиляди парченца в час.
Остана ми въздух за 4 минути.
Скачам.
Мета.
Скачам
С метла в ръката синя фанелка и нови найкове.
Водата не стига.
Въздух имам за 2 минути.
Стъкла.
Стрес.
Смея се.
Скачам с хиляди парченца смях.
Водата свърши.
Метлата ми е Найк.
Споменах ли, че няма вода?

Tuning

Вече е така. Размислено, решено. Обезболено. Превързано. Излъскано. Нов еърбег. С този ключ вече не можеш да влезеш. Нова аларма. Антирадар. Старият ритъм, чупката в кръста. Думите. Всички изгубени трофеи пак са на моя стадион. Правото на първи шут, на добър съдия. Тъпите приятелки, лъжливите дупета на бара. Връщам си мелници, мостове, монопола. Мои са отново сутрините, телефонните разпечатки, погледа от балкона, съседа. Сърцето. Целувките - нито една няма да падне преди да узрее, пак са си при мен всичките. В мен е и ножа и хляба, маргарина и маслините в мартинито. Първа след бога на моя кораб. Пътници скоро няма да взема - имам товар с мартини и личен багаж. Ще ми махаш от кея, не плачи - голямо момче си вече. А аз от вчера съм свръхзвукова. Стартирам ниско, завивам рязко, прекалено бърза съм за теб, зайо. Смея се след теб и пея след теб, пия и пуша след теб. Ще чуеш сърцето ми - бас от прозорците на селско БМВ. Прекалено силно бие за теб. Приятен ден скъпи.

Две минути преди/след събуждане

Около 6:00 когато се разцвили джиесема, сънят бързешката дръпна изпод краката ми плажа, пейката, теб и динята. Нави ги на руло и на тръгване ми сложи тиксо на очите и гнил домат в устата. Неориентирана и закъснявам за работа, потна. Между другото обаждането ти в 3 сутринта не ми помогна особено - сигурна съм, че си искал да ми кажеш нещо мило...
А като не ти се спи опитай да ядеш, аз ям, ям всичко което е в хладилника, на хладилника или се опита да пропълзи около него. Ето, нищо ми няма - трябва да си измия зъбите. Момент така. Мий си зъбите, излизай - виж се с хора, лъскай - това ще те отпусне, пий ако трябва, не ми се обаждай и всичко ще е наред. А как ми блестят тия лампи, през тиксото влизат в очите ми и бодат. Помниш как изгорях на Градина. Лежах, горях а тамошната лампа над плажа ме бодеше по очите. Как изгорях тогава - като идиот. Момент така - да си измия зъбите.

А после нищо, но ти казвам, че все едно с него говорих. Мих си зъбите, облякох се, напълних си джобовете с натрошени стъкла и зарових пръсти в хладните парчета. Събрах цяла шепа и стиснах - не е същото. Стиснах още два пъти просто за да съм сигурна. Нищо особено само дето цапа повече.

В хотела. Балансиране

Като сипвам все разливам по покривката както мразиш най сериозно и ми дърпаш шибания чайник, ще се изгоря ти казвам. Мисля, че... Стаята си я избрах сама, не гледа към паркинга, не виждам колата, не ми дреме, крана капе малко не ми дреме. Раменете ми изтръпваха за прегръдка но си взех душ и хаш и всичко ми мина. Но цената някак ми е по висока. Самотата ми е по ценна от нас двамата? Мисля си, че... Не помня, когато леля ти ни се обади не помня никаква твоя леля. Помня само, че няма нужда да се товарим като големи камиони на раздяла можем елегантно като клошари с колички да се разминем пред кофите с наострен поглед но учтиво, защо искаш да влачиш всичко сега след теб като ремарке без колела да оставя искри зад теб като тичаш – хей вижте ме аз излизам силен от тази връзка? Като казах “камион” се сетих – не съм изпреварвала камион от тогава, нито един, нека си карат бавно. Искаш ли чай? Аз ще сложа мед – не ми дреме, че от топлината, на меда витамините му ще заминат – аз не ям меда заради шибаните му витамини а защото ме връща с ритник в главата право в палачинките на мама в неделя сутринта, дреме ми на мене за твойте витамини. Микроелементи. А, сетих се за леля ти. Студена малка зла старица. Мислех да и сипя диазепам в кафето. Не го направих само защото камерата не беше заредена, а щеше да е яко... Мисля все пак, че..не трябваше да те напускам – ти трябваше да ме зарежеш за да страдам благородно по изгубената си любов, взимаш си сака, четката за зъби и списанията с глупавите самолети или пък... се появяваш с някоя безмозъчна еуглена, целува те а аз откачам и и забивам пиличката за нокти във вратната вена. Но не! Ти седя, седя, седя като пенсионер пред входа и се хранеше с труповете на нашите чувства. Некрофил. Вдигаше малките им мъртви вмирисани и лигави телца и ги облизваше – с тези ли устни ще ме целуваш после? Лимон за чая? На другото легло е, в кутията. Да сега съм сама а съм взела стая с две легла, по скъпо е разбира се. Без теб съм по скъпа, значи ли това мили мой, че ти си моето намаление? Сезонно отстъпление? Сгрешен шев или пропуснато копче? Сега аз ли съм с повишена цена? И съответно плащам всичко двойно. Сега не ме гледаш защото блестя толкова ярко, ела ме погледни. И можеш да разлееш чай по масата спокойно – те ще я оправят. Защо ти трябва скъпи да товариш ремаркето си с боклуци? Вземи само най приятните моменти – ще се съберат във сака и бягай да те няма.

Пред мивката - Houston, we have a problem

Седиш ли и ти пред своята мивка, точно сега с жълтата чаша с тъпия мечок? С мокри ръце ли я триеш или просто с парцал? Кифлата мие чинии, виенски. Ето сега натопила съм си ръцете, краката, косата (която не е златиста когато е мокра) във водата и бъркам из нашите чинии. Разбърквам роботски пяната дето е толкова мръсна... Натъпкана с разни си наши остатъци, мазни предимно. Никак не е като онази пяна която до кея подскачаше на 18-ти септември, в 3 сутринта като лигав кокер да оближе, да накичи обувки и шапки, целувките, даже ушите. И твоята настинка пяната маркира със знака на Гордост, когато ме носи до коленете в онази зелена вода, зелена като граха в тази чиния. Колко вири нос с тази настинка. И аз де. Та седя си и бъркам из тази помия - като Жак Ив Кусто малко, в неговата мръсна подводница - и търся парцали от предишната пяна. А там плуват корички, обелки от лук и някакви стари целувки.Houston, we have a problem. Все едно, не мога да ти вдигна защото са ми мокри ръцете. Пак го натискаш да звъни телефона. НЕ МОГА ДА ВДИГНА, СЕГА МИЯ ЧИНИИ!!! Ебаси.

Търкауета

Тичай бе братле!
Пред тебе вече няма гърбове
А лампата за въздух ти е светнала червено
Обаче ей я там лежи победата със счупен глезен
и не може да финишира