Sunday

игринки с животинки

харесвах идеята за теб. как нормалните хора гледат залеза и си мислят
или небето и си мислят
харесвах идеята за теб и мен нормално гледащи небето
или залеза в зависимост от времето задръстванията и географията
харесвах ти когато прожектирах
изстрелвах и убивах
харесвах ти когато се загубвахме
когато пеех
за да намерим знаците обратно да прикоткаме
вълците обратно в гръдния ми кош
да си кажем честно добре ни беше
но храната свърши и трябваше да ги пусна
да потичат поиграят
то си беше ясно
де
ама и те са живинки и трябва да ядат


Saturday

преместваеми сглобяеми конструкции

сглобяеми храмове
преместваеми обекти
с изсъхнали очички дечица гризкат трохични знания
микроби мъдрост изсмукани от екрани
приказки телени четки облизани
шмиргел наставления
доброжелателни ръце размахани
походки тромави
акули в локвата оглеждай се като пресичаш
оглеждай се
истината дебне като горящ найлон по кожата да лепне целувка с език точно на червеното на светофара
сега е зелено
черното е зелено
трябва да си заминаваш
всяко от 6-те ми сърца харесва
брюнетки
кестеняви блондинки
червенокоси с филии сирене
очи зад очила ръце пинсети
волфрамови сърца перхидрол и пайети
тиха тиха тиха злоба тиха злоба тежко влачи
дълги сенки мазни следобедни на предишни
убийства и сълзливи истории
какви сме ги вършили само, а?
я кажи ми облаче ле бяло от колумбия си
долетяло
от миризмата на хората с палтата от звука на
топли септемврийски дни от преди
тримата АЗ да срещнем милионите ТИ
теоретичните ТИ сладкиши, спокойните ТИ страници
и остриетата под тях. спи. спи там
от всичките места на които щях да поведа войските си
сладкарницата ми е най любима с редици извинения
размахали ръце и пастите ти тъмни вируси
рекомбинират днк на баклава с акулска стръв
жирафска кожа
Пълчища пълчища редици и самотни слоеве на обвиненията оставете ме
носителите ви ще побелеят
оставете ме
оставете ме
долу долу при такситата вяра нямам вече пуснете ме
хиля се чудя се
дали тази част през мен е минала през теб е влезнала в гръбнак
загризала хрущял засмукала
оставена сама
зад ухото целунала пуснете ме отмъщения долу при такситата пуснете ме
ще ви целуна едно по едно за накрая
имаме си спомени подвижни храмове с метални конструкции
с остри ръбове
капани за костенурките целувки алигаторски обувки настъпват
кристалните камшици на дългите мигли и тихите устни гърло изтръпващи
моменти на завъртане на сегашния момент в миналия и миналия в сегашния
техниците по телефона казват че след малко всичко ще е наред
все едно не е било храмът е сглобяем
влизайте, и да паднем и да бием все сме ние.

Monday

Фрий хъгс

Не съм ги гледал тези прозорци, не съм ги.
Просто минавах от там.
Толкова съм егоист и адска риба зъби игли и не видях откъде дойде това.
Просто светкавица единайсетметрова къса, тлъста, зла!
От прозорците текат светлини и и сълзи сериални хората вечерят,
щастие се лъжехме и сипваме с лъжиците адска риба игли.
Огледай се преди да пресечеш, един вид внимаваш нали?
Листенца по асфалта - картинка на снобарски албум септември в града и мацки.
Огън жесток и лепкав вискозен да ви залее уморено. Работлив докрай.
Искаме да сме щастливи, да пием от небето пчелички в кръгчета свежи цветове,
бесни риби зъби игли отваряме сърце с размах! Бам! Направете ме щастлив!

Thursday

Данъци и такси


-->

Усилието с което вдишвам зелената жега
е някак прекалено.
Шумът в главата ми
война  е лакома за dulce et decorum 
Жестоки са очите ми и сухи
скърцат, не галят.
Ръцете ми ядосани  (лявата с лек тремор).
Сърцето ми е вакуум - ей там далече..
Любовта ми чуплива
Чуплива китайска, играчка ,батериите отделно
Шарена обаче
Мисли косачки мисля през хората не никне после нищо и няма кой да гони мухите от замъка ми
от изсъхналите ми парчета торта

Wednesday

under construction

Хванахме великия дракон на Джими Уонг някъде в четвъртък вечерта зад паркинга на мола и го вързахме с вериги.  Разбира се един възрастен дракон като този хич няма и да се впечатли от някакви си пикливи вериги а ще ги скъса като тоалетна хартия и ще ни шиба всичките на въпросния паркинг, но тия вериги бяха си суперспециални – правени от спящ бронз. Въобще ние имахме известна подготовка – няколко листа от книгата на оня дядка снимани с телефон. Там пишеше за спящия бронз и за лигавата супа с която трябваше да се намажем така, че един велик дракон да се тръшне на паркинга и да сънува драконско порно вместо да ни извади червата и да украси тоя ми ти паркинг. Качихме дракона, който по негласно споразумение нарекохме Смръдльо в каросерията на един камион който за съжаление трябваше да върнем сутринта и за още по голямо съжаление не можахме защото Смръдльо му видя сметката. Ама за това после ще разправям. Така. Значи като хванеш дракон ... първо трябва да си наясно защо ти е дракон, второ колко голям си търсиш и трето как да го източиш.  То е ясно за какво ти е дракон – имаш ли дракон си ставаш сила. Това веднага личи – все едно когато американците са изпарили Хирошима. Става ти ясно, че работата е сериозна и никой не може да се ебава току така с теб иначе Хирошима, нали? Абе това си е сила. Всеки иска дракон, много ясно. Но като с бомбата трябва да знаеш как да го ползваш. Има обаче дракони и дракони. Ако си късметлия и добре подготвен, при това от правилни източници а не от форумите на някакви чекиджии дето ти обясняват врели некипели.... абе от интернет не става. Или си имаш сериозен играч да ти дава акъл. Човек който познава драконите и знае какво прави и най важното  - да е хващал поне един и да е жив още. Това второто също е много важно. Джими Уонг например беше тръгнал по този път и му се беше получило. То за това свихме неговия дракон защото Тина – братовчедката на Плъха отвреме на време се ебе с Джими и прави страшни турски чекии между другото. Той Джими отпреди си я харесва още от Сейнт Мартин. Аз постоянно се отплесвам обаче. Джими имаше дракон. Беше го хванал защото един дядка му помагаше. Явно дядката си разбираше от работата защото намери на Джими възрастен дракон но не толкова дърт че да е абсолютно як, безсмъртен и параноясал каквито само мнооого дъртите дракони стават. Велик дракон. И му помогна да си го източва. Та втория трик е да си хванеш такъв дракон който да можеш да обяздиш – малките нямат истинска сила а само бели могат да ти докарат. Дъртите ... само бяхме чували за един дето е хванал наистина много стар и силен дракон и после станал президент на Европа. И третия трик е да можеш да го източиш. Драконите имат сила и могат да ти я дадат но трябва да знаеш как да ги източиш правилно. Ако не знаеш – спукана ти е работата. Все едно да си включиш ютията направо в трафопоста. Ние не знаехме как да го източим. Тина трябваше да щракне останалите страници от книгата точно тая вечер ама нещата се затъркаляха много бързо и ей ни на тука в тоя камион омазани с лигава супа и овързан със спящи вериги от бронз велик дракон на пода на камиона. И идея си нямаме, пиленца какво ще има да става защото тия вериги държат от полунощ до полунощ и след това дракона си се събужда. Ама с кофти настроение и гладен и сигурно с нещо като махмурлук. Плъха е толкова нахапчета, че седи върху опашката на дракона и си щрака селфита. Ебаси майката, хванахме си дракон!