Monday

Фрий хъгс

Не съм ги гледал тези прозорци, не съм ги.
Просто минавах от там.
Толкова съм егоист и адска риба зъби игли и не видях откъде дойде това.
Просто светкавица единайсетметрова къса, тлъста, зла!
От прозорците текат светлини и и сълзи сериални хората вечерят,
щастие се лъжехме и сипваме с лъжиците адска риба игли.
Огледай се преди да пресечеш, един вид внимаваш нали?
Листенца по асфалта - картинка на снобарски албум септември в града и мацки.
Огън жесток и лепкав вискозен да ви залее уморено. Работлив докрай.
Искаме да сме щастливи, да пием от небето пчелички в кръгчета свежи цветове,
бесни риби зъби игли отваряме сърце с размах! Бам! Направете ме щастлив!

Thursday

Данъци и такси


-->

Усилието с което вдишвам зелената жега
е някак прекалено.
Шумът в главата ми
война  е лакома за dulce et decorum 
Жестоки са очите ми и сухи
скърцат, не галят.
Ръцете ми ядосани  (лявата с лек тремор).
Сърцето ми е вакуум - ей там далече..
Любовта ми чуплива
Чуплива китайска, играчка ,батериите отделно
Шарена обаче
Мисли косачки мисля през хората не никне после нищо и няма кой да гони мухите от замъка ми
от изсъхналите ми парчета торта

Wednesday

under construction

Хванахме великия дракон на Джими Уонг някъде в четвъртък вечерта зад паркинга на мола и го вързахме с вериги.  Разбира се един възрастен дракон като този хич няма и да се впечатли от някакви си пикливи вериги а ще ги скъса като тоалетна хартия и ще ни шиба всичките на въпросния паркинг, но тия вериги бяха си суперспециални – правени от спящ бронз. Въобще ние имахме известна подготовка – няколко листа от книгата на оня дядка снимани с телефон. Там пишеше за спящия бронз и за лигавата супа с която трябваше да се намажем така, че един велик дракон да се тръшне на паркинга и да сънува драконско порно вместо да ни извади червата и да украси тоя ми ти паркинг. Качихме дракона, който по негласно споразумение нарекохме Смръдльо в каросерията на един камион който за съжаление трябваше да върнем сутринта и за още по голямо съжаление не можахме защото Смръдльо му видя сметката. Ама за това после ще разправям. Така. Значи като хванеш дракон ... първо трябва да си наясно защо ти е дракон, второ колко голям си търсиш и трето как да го източиш.  То е ясно за какво ти е дракон – имаш ли дракон си ставаш сила. Това веднага личи – все едно когато американците са изпарили Хирошима. Става ти ясно, че работата е сериозна и никой не може да се ебава току така с теб иначе Хирошима, нали? Абе това си е сила. Всеки иска дракон, много ясно. Но като с бомбата трябва да знаеш как да го ползваш. Има обаче дракони и дракони. Ако си късметлия и добре подготвен, при това от правилни източници а не от форумите на някакви чекиджии дето ти обясняват врели некипели.... абе от интернет не става. Или си имаш сериозен играч да ти дава акъл. Човек който познава драконите и знае какво прави и най важното  - да е хващал поне един и да е жив още. Това второто също е много важно. Джими Уонг например беше тръгнал по този път и му се беше получило. То за това свихме неговия дракон защото Тина – братовчедката на Плъха отвреме на време се ебе с Джими и прави страшни турски чекии между другото. Той Джими отпреди си я харесва още от Сейнт Мартин. Аз постоянно се отплесвам обаче. Джими имаше дракон. Беше го хванал защото един дядка му помагаше. Явно дядката си разбираше от работата защото намери на Джими възрастен дракон но не толкова дърт че да е абсолютно як, безсмъртен и параноясал каквито само мнооого дъртите дракони стават. Велик дракон. И му помогна да си го източва. Та втория трик е да си хванеш такъв дракон който да можеш да обяздиш – малките нямат истинска сила а само бели могат да ти докарат. Дъртите ... само бяхме чували за един дето е хванал наистина много стар и силен дракон и после станал президент на Европа. И третия трик е да можеш да го източиш. Драконите имат сила и могат да ти я дадат но трябва да знаеш как да ги източиш правилно. Ако не знаеш – спукана ти е работата. Все едно да си включиш ютията направо в трафопоста. Ние не знаехме как да го източим. Тина трябваше да щракне останалите страници от книгата точно тая вечер ама нещата се затъркаляха много бързо и ей ни на тука в тоя камион омазани с лигава супа и овързан със спящи вериги от бронз велик дракон на пода на камиона. И идея си нямаме, пиленца какво ще има да става защото тия вериги държат от полунощ до полунощ и след това дракона си се събужда. Ама с кофти настроение и гладен и сигурно с нещо като махмурлук. Плъха е толкова нахапчета, че седи върху опашката на дракона и си щрака селфита. Ебаси майката, хванахме си дракон!

The way..

The way..
The way I see things, the way the things stare back at me
The way she nods, her hair swings, her eyes shut, her heart stopped
This is the way the shit goes 
The way of the slippery stairs the way of the invisible care, free market empty handed delivery service. No pizza for you bitch! The wrong way, still love you. The more I do, the more you go down.
The way of the cheap thrills, the way of the samurai back in the alley pissing his pants looking at your ways of doing things easily hand in the air, this is the way I see things
The way of the stupid talks night over night over night. The way of the pain in my head cutting down through my spine stops at vertebra Th6, like you. Just like you. And your way of doing things.
This is the way things staring back at me. 
This is the way of the shit – down
The scientific way
Fuck you love me hold me down to the ground no way to hurt you again

и тогава


И тогава светофарите (без тези на важните кръстовища) започват да цъкат ритмично в жълто. Дават ти знак и започваш да забелязваш измамно ленивата бързина на реката. Водите и мазно хлъзгави от студа, отраженията в локвите по асфалта и всички човешки същества в тоя шибан град се включват към теб. Дишаш с техния ритъм. Спят. Някои не спят а някои ровят в хладилниците си. Хиляди, милиони вдишвания с твоите гърди техните гърди. Няма отърване от тях. Познаваш ги и те те познават. Не можеш да останеш сам. Колата скърца – това са техните стави, кафето ти е хладко – това е тяхната кръв. Никога вече война си казваш. И си един лош лош. Зъл. И ти е тъжно. Малко, но все пак. Всички сме оплетени. Боклуци скапани. Жълта мигаща светлина, сигнализираща на останалата вселена какви сме скапаняци. Тоя дето ровеше в хладилника си легна. Чудиш се защо не вземеш да си легнеш да поспиш малко но знаеш защо. Те спят вместо теб. Натрошеното стъкло в устата, в шепите и от вътрешната страна на клепачите пречи. Електрошоковете на нежелани мисли съвсем физически гърчат тялото. И те пречат. Всяка близост е зле. Близостта пречи. Далече да си пак е зле – съвсем сам в хладния найлон на космоса. Далечния хладен найлон на космоса пречи. Кое е оптималното разстояние между теб и друг човек? На сутринта светофарите ще светят с всичките си цветове. На сутринта.

Saturday

Hasta la vista Зайо Байо

Панически криви описват оченцата.
Включваме:
Имаме остри зъбки зайо байо, ще изгризем с тях страхливата ти душица.
Страшни лигави остри зъбки зайо байо,ще изгризем с тях пъргавите ти краченца.
Велики идеи имаме в умовете си зайо байо
Ще преобърнем света ти с големите си архимеди, ще гледаш ти отдолу през вековете тъмни заешки дупки ужасния ни блясък. Отгоре ще те прониже заенце баенце, ще умираш пред красивите ни очи  сред поля от люцерна.
Велики!
Велики дела заенце баенце ще видиш ти от нас.
Кафе ще пием на погребението ти пухкава гушкава топчице ти сладка сладка, наша забава със сметана и захар. Страх ни хваща колко ще сме щастливи и колко разкъсан ще си. Плашим се от всепомитащото щастие когато лъчите ни огреят смрадливото ти леговище.
Изплетени венци от шипки, къпини телчици, два и половина квадрата меден кабел, тиксо, тиксо найлон, красиви цветя пред могилката на която зайо байо ще изпишем серифно с опашчица пухкава.
Върти си очите, тупкай сърцето си, напрегни си лапичките защото ние сме тук чук чук.


Monday

ние знаем

сменям змей срещу нож и нови чисто новички крилца. купувам одеало против крайни решения. продавам черен дроб и като черен говоря звезди няма и като черен говоря като да затвориш очи и да ги няма избухванките. по добре с отворени очи под одеалото под крилцата и змей наблизо да шуми и всички да знаят. и ножа и хляба.

Sunday

викат ми разни


Ми вика някой тя е на звезда вече не е тук при нас при листата пред входа на звезда е станала и излетяла надалече със сила и огън. Режи! Двойно сипи и пак режи ми вика някой официално консилиоре в нощта. Не съм ли аз потъващ в колата с малко въздух в купето и хитове по радиото а стоповете бавно отлитат в дълбините все едно сме за космоса а не за тинята? Важно ми казват да опитвам е да живея. То все едно да слушаш някой който ти казва – няма вече листа пред входа, няма лехи в градината всичко е обектно ориентирано а тя е отлетяла с огън. Поне колата ми голяма и въздух има за цели три минути.

Thursday

Не покривай мозъка ми с това

Не покривай мозъка ми с това
Не покривай мозъка ми с това, с тази шарена и болна мрежа от ноктенца щракнати във всеки спомен.
С непомнядумата и острите светкавици на главоболията
с тези съмнителни сенки
С тази сочна радиоактивна паста на дебел слой с вкус на малинова есенция и вредна колкото си иска
Не покривай мозъка ми с мъгла
С мъгла от която надничат лица, лицата на всички които съм помнил
лицата с димящи зъби и леден дъх,  на смъртта на лейтенант Рипли
Не покривай мозъка ми с това
С бетонна умора и тъжните курви по Ботев
Не позволявай на невроните ми да святкат и после да гаснат като евтини китайски диоди
Моля те
Не лежи на мокрия под
Ставай да бягаме Кума Лисо
Ставай да бягаме

Не покривай мозъка ми с нощта