Friday

У шу с Мето Циганина


Една вечер Учителят (Мето Циганина) и няколко от неговите ученици се наслаждавали на нощната тишина нарядко нарушавана от щурците. За да не безпокоят насекомите и да нарушат космическата хармония на тази лятна нощ, Мето и последователите му се движели незабележимо, тихо и потайно. Ослепителна светлина разкъсала мрака и се чул глас:
- Стой! Полиция! Кой е там?
Мето отвърнал:
- Един беден учител с няколко невръстни ученици.
Осветили ги с прожектора и единият полицай попитал:
- А какво носите?
- Жица, господин полицай-простодушно отвърнал Мето и пуснал 10 килограмовото рулце от "проводници неизолирани медни за въздушно окачване". След това благо казал:
- Скъпи ученици, господа полицаи, ще помоля за вашето внимание. Искам да използвам този случай и да изнеса кратка беседа за това което помага на хората да живеят в общества.
Другият полицай:
- Да учителю, любопитни сме да чуем и ние.
- Обществото драги ученици е като странна зидария в която всеки човек се държи за другия с помоща на варовия разтвор, а именно подчиняването на известни правила и естественото добро държание на едно човешко същество към друго. Ако по някаква причина този варов разтвор изпусне камъните и тухлите си, то прекрасната сграда на нашето общество ще рухне и ще ни погребе под останките ни. За това наш дълг е да браним и подпомагаме тези сили които ни помагат да усетим щастието от това да принадлежим в общност. Полицията, скъпи ученици е една от тези сили и за това сега ще им помогнем да изпълнят дълга си. Нека всеки да пусне жицата която носи, да се огледа за по дебела тояга и да изпълни дълга си.
Един явно от по несъобразителните ученици на Мето Циганина попитал притеснено:
- Как да изпълним дълга си, Учителю?
Мето взел един дебел клон, ударил се с все сила по крака и със задавен от болката глас казал:
- Помагай на полицията, бий се сам.
Всички ученици въодушевено взели да се налагат с криваците, а полицаите мъдро и доволно кимали.

Кунг фу с Мето Циганина


Един ден Учителя (Мето) медитирал на брега на един поток когато дотичал задъхан и притеснен негов ученик.
- Учителю, елате моля Ви бързо. Ток удари Трайчо!
Мето бавно отворил едното си око, въздъхнал и попитал:
- Трайчо жив ли е?
- Да, Учителю.
- А закусил ли е?
- Да Учителю, всички закусихме тази сутрин.
- Добре. Отнесете Трайчо и го дръжте 4 дни гладен.
След 4 дни Мето събрал учениците си около прежълтелият от глад и скорошният токов удар Трайчо и казал:
- Трябва да се вслушваме в звука на листата но не и в звука на стомаха си. Хайде Трайчо влез в трафопоста и се хвани за шината ниско напрежение.
Трайчо поклатил отрицателно глава. Мето му опънал ухото и казал благо:
-Хващай шината, че мамичката ти разплаквам.
Трайчо затворил очи, учениците затаили дъх и когато той се докоснал до шината нищо не се случило.
Всички ученици зашушукали удивено. Тогава Мето Циганина вдигнал поучително пръст към небето и казал:
- Запомнете деца мои, единствено глада е по силен от тока. Хайде сега всеки от вас да направи това упражнение...
После Учителят се позагърнал със стария си анцуг и отишъл до потока да медитира.

Tuesday

Сравнения

понякога тя сяда до прозореца.
започват остро да се гледат с планината.
после двете плачат докато залезе слънцето.
едната с големи, другата с малки сълзи.
съвсем мънички.