от тротоара студ, от палтата им омраза, от слънцата тумори
в големи кашони под битката складирам на тополите с небетата
очаквам хикс а те се пънат дращят с клони и синьо и пот листа и слюнка
върху съкровищницата ми падат на тлъсти капки съсипват ми студа
мокрят палтата от омраза
от толкова години склад складирам студ събирам в мозъка си тумори садя
филми да ми снимат да участвам в насрещното да ме подкарат
с големите кашони под клоните с одрани облачета нарядко
с тия зли тополи и палтата им омраза тротоара студ и мозъка ми с реколтата
ти си луд
си луд
усили баса малко си луд
в трезора чисто - луминесцентния скандинавски гей дизайнер клонинг от китай и музиката
избива хлебарки тумора ми казва - всички са хлебарки и насиненото от клоните небе са хлебарки и палтата им очите им и тия бръчки миризми и тия дето изпускат рейса са хлебарки
потъват. ти си луд бе брат ми намали баса, ти си луд ще го изгориш.
тополите алергенно пролетни склад складират алергии да правят да кихат да дращят
лиги по ъглите на устата по вратовръзката и малко по ревера на сакото
от мозъците е, със туморите и от очите им и от тротоара им студ от палтата им омраза от тях не мога да се махна не мога да се махна не мога да се махна не мога да се махна не мога да се махна немогадасемахна ме държат с тополените си ръце инжектират ми от синьото си небе ми инжектират по три пъти на час на система ми го пускат и през нощта пак е синьо нищо че не се вижда не се и чува и те се събират на колони в крачка по невроните ми тичкат тумори на склад складирам чисто нови малко с транспортни дефекти но имаше буря в южнокитайско море не мога да ги донеса точно както трябва
разбирате ли какво искам да кажа - ние няма да платим транспортните дефекти
под дърветата небетата по ниско от черния цвят, по високо от високите волтове по нас са накацали хлебарките на одобрението в амфитеатрален порядък ръкопляскат пишат на билетите от рейса - ма фак оф бееееееееееееее
пишат и ги чета и не мога да се махна не мога да запаля и да излетя
с ключа не мога, всичко е претоварено с тия кашони и те ме мразят, че съм ги събрал
след всяка мисъл за тях изгарям по кило мозък, изгарям като с хиляди торби барут черни следи после от изгорените ми мисли си остават нарисувани отвътре зад очите ми да гледам и да помня
от тротоара студ
от палтата им омраза
от слънцата им тумори
събирам в тия кашони
под тополите
ти си луд, намали баса.
Wednesday
от тротоара студ палтата им омраза
Friday
Долу на улицата когато поглеждаш към прозореца и си мислиш
по стъклото лазят парни гущери дъха ти по стъклото дращи
до стъклото устните ти изработват "чакай ме" без звук
ме гледаш те гледам без звук "отивам си, ще купя хляб"
енергоспестява крушката зад тебе и е бледа ти пращам целувка защото ми липсваш
толкова бледа и аз се смалявам като пчела и не ме виждаш вече си толкова бледа
целуни ме ще купя хляб и ще изчезна съвсем зад стъклото през устните ти и дъха ти
Saturday
Golem
Аз гледам и преценявам – дали си мисля или бронзовата фигура наистина...
-Искаш ли да те заведа на едно наистина приятно място? Голем ме гледа изпод качулката на синия си дъждобран.
Ха така! Имаме участник познал верният отговор? Това не го ли чух преди малко аз с тези мои чудесни уши окичени със сребро, диаманти и кости от редки животни? Не го ли чух?
- Измисли някакво оправдание и се махни, откажи му! Бронзов фавн, по нашему – козел. Гледам към спирката отсреща и казвам – Моля?
- вали, викам
- ще те прибера на сухо
- ще вземем Безпилотния и продължаваме
- виж имам японски, вика Безпилотния и размахва малка кутийка. Знаех си знаех си. Ще трябва да му я взема и да я хвърля там където и най надрусаните плъхове не се сещат да отидат да умрат.
- японски!
- престани, махни ги от там. Голем се цупи заради цигарите на главата му.
- Искате ли да ви заведа на едно наистина приятно място?
- прибери го това, не виждаш ли, че плаши хората. Тоя пък Голем какво толкова се е загрижил?
-Къде си хукнал пък сега, ти си Голем, не си вампир?
-33,33 в период вика Голем
- а? Не разбира бармана
- раздели сто шота черен афтършок на три и сервирай. Голем със замах ни сваля от раменете си и после съблича дъждобрана.
- така, момчета! Да ви кажа за какво съм ви събрал... Голем похлупва внимателно една муха с чашката за шота и я гледа как се върти вътре
- да ни черпиш, разбира се! Безпилотния си умира за А=В=С заключения.
- искам да ви помоля за една услуга. Да дойдете с мен в „Спокойните ливади“ Голем ни гледа внимателно и почти виждам как едноцилиндровото му но с голяма кубатура сърце започва да увеличава оборотите.
- Доктор Месечина каза, че може да го направи. Да ме направи човек. Но трябва да дойдете с мен.
- Имате качествата които му трябват. Чудовищно зло и безкрайна тъпота.
- какво аз?
- ще дойдеш ли?
- ще дойда
- искам сделка. Голем спира да свири и ме гледа.
- ще ти дам чудовищното си зло ако ни заведеш на наистина приятно място
- колко искаш да останеш там?
- до края. Аз така или иначе водя нездравословен живот...
- това ще ме съсипе
- заповядай в клуба. При хората е така.
- искам да съм по висок.
- моля? Голем става от пианото. Виж той наистина е висок.
- ами аз още отдавна си мислех. Високите хора някак си са по представителни. Ако се навие доктор Месечина да ме направи по висок, съм съгласен.
- и да отида с него на наистина приятното място...
- вие сте отвратителни! Голем едновременно е ядосан, притеснен и огъва около себе си пианото.
- взимаш и бегаш или просто бегаш
- дадено. Голем си плюе на ръката, аз плюя на моята. Стискаме си ръцете. Голем има хидравлична сила. Доктор Месечина си мърмори нещо на медицински език и бърка в един кашон.
- лягайте тримата на масите
- еее значи, бива ли така? Знаеш ли колко време се мъчих да ги докарам? Доктор Месечина прибира стиропорените фигури.
- тоя е абсолютен зъл боклук, да знаеш. Мрънка доктор Месечина на Голем.
- ще боли малко. И после със същия тоя флекс разрязва стернума ми. Мислех, че чудовищното зло ще изскочи обаче неслучайно Голем е хитър. Чудовищното зло спи пияно от 33 афтършока. Ти хитрецо ти!
- леле майко колко е голямо и злобно. Доктор Месечина прави снимка с мобилния си.
- за медицинското списание. Усмихва се.
- заповядайте на бара докато ви подредят багажа. Сядаме на бара. Преминава един ден.
- отивам да ми направят масаж викам, ти какво ще правиш?
- ще пийна още тука
-добре, качвам се да се преоблека и след масажа ще ти покажа музея на киселото мляко
- хубаво хайде бягай, ще се видим после.
Нещо не е наред. Хотела се разбягва като хлебарки в кухнята през нощта.
-не! Трябва да го повториш пак, но този път по ясно. Хайде сега, давай!
-12 позиции на слънцето коя от коя по горещи
-Безпилотен, ти от кога си толкова умен? Хили се и разперва ръце.
- А аз по различен да ти се виждам? Хили се и разперва ръце.
- Единият брои сам себе си, и никой друг не може да Го преброи и всяко число е Той. Той е коренът и основата и квадратът и кубът. Той е есенцията на всичко. Всяко число е в Негова власт и Той е всяко число. Той е най древният и източникът на всяко число. Той не е число и не ще се умножи и не ще се раздели.
-това пък какво е?
- Сефер ха Ехад
- хм?
- Сефер ха Ехад бе, Книга за Едно. От Абрахам бен Меир ибн Езра.
- както и да е...
- не е точно така. Безпилотния сяда на леглото и гледа замислено. Това е толкова нетипична гледка, че дори лекоатлетите от телевизора спират да тичат и притихват възхитени.
-трябва да помисля.
- Имаш слънчево зайче на рамото. Вика ми.
-да
- мислех, че те дразнят такива неща
-не, приятно ми е. Топличко е. Виж как си мърда нослето
- да
- да
- и от ръцете ти излизат пеперуди и розови листенца, това нормално ли е?
- не знам. За първи път съм в тоя хотел
- именно. Аз направих малко проучване.
- виж, виж! Излизат и сапунени мехури така като размахам ръка.
- виждам, ама чуй сега. Според мен ние не сме ние. Безпилотния кимва бавно с глава и се отпуска на шезлонга. Под моят пък шезлонг започва да расте трева и една дъга се премята от главата ми до другия край на басейна. Понеже не ми пречи по никакъв начин, аз даже и се радвам.
- не помня нищо от преди хотела, не е ли странно това? Безпилотния бутва леко дъгата настрани.
-ти помниш ли?
-да естествено.... фавните, моста....
-фавни?
- да бе, тия на моста дето седят, в крайщата. Бяха 4 ама сега са три защото Голем строши единия. Малко преди да отидем в бара.
-в бара на хотела ли?
- не бе, при доктор Месечина....
- абсолютно не си спомням
-ми то ние така се нагласихме с тия афтършокове... като стана въпрос къде е Голем?
- мисля, че тук има някакъв проблем.
УБИЙ ВСИЧКИ!
-доста боли да си човек. Но все пак благодаря за даровете на живота.
- благодаря за даровете на живота. Казвам и аз защото такава е традицията.
- защо изяде доктора?
- то ме накара. Голем кимва към чудовищното зло.
-е, то може всичко да ти каже ама ти не го слушай.
-не знаех, наистина.
- както и да е. Сега какво правим?
- Продължаваме
- продължаваме какво? Готов ли си или не? Човек ли си или не?
- доктор Месечина каза, че трябва да отстраним пашкула само.
- ми айде отстранявай го тоя пашкул, да будиме Безпилотния и да си ходим.
- не мога.
- не можеш?
- да, все пак сте ми приятели
- е, приятели сме ти. Да. Това какво общо има?
- вие сте пашкула
- нещо не схващам.
- взимам ти чудовищното зло, взимам безбрежната тъпота на Безпилотния и от вас остават само обвивките, но аз трябва да ги разкъсам за да се родя.
-виж ти...
- трябва да се махаме от тук
- знам. Но ще ти кажа и защо не можем да се махнем
- защо?
- защото това е раят. Забеляза ли специфичният зелен цвят на тревата и това, че хоризонта винаги свършва в пухкави облаци.
- ааа ами да. Има нещо такова
- аз също съм по висок
- да, преди беше по нисък от мен а сега...
- предполагам, че ние сме един вид пашкул от който да се излюпи ново чудесно същество.
- чак пък чудесно... Голем, той нали сделката дето
- нямам право да напусна това място първо защото е прекрасно и второ обслужването е чудесно и трето не искам да преча на новия живот, четвърто...
- хайде тръгвай
-не, оставам тука обръща се към сервитьора
- десерта ще избера по късно
- Безпилотен, хайде ставай.
- виж няма да стане.пък и ще развалим всичко тук. Съветвам те да седнеш, да вечертяме и после ще ходим в музея на киселото мляко и вечерта на танци.
-мистър Чанг ще ви приеме след малко. Чувам се как казвам това изречение в ухото на Голем с ужасен хонконгски акцент
- акцентът ти е ужасен. Пъшка Голем защото ръката ми го е разсякла почти на две.
- знам, заеби. Защо бе?
- исках и аз...
- ако не ме беше карал да го правя...
- чудовищното ти зло е по силно от магията на доктор Месечина. Наистина не знам как успяваш да го контролираш
- не успявам. Навеждам се над него и му прошепвам в ухото. После нанасям още един удар с китайската видеотека и мистър Чанг с четирите му хиляди заглавия потъват във вътрешната вселена на Голем и започват да я разяждат със страшна сила. Обръщам се към масата с тялото на Безпилотния. Затварям очи и го виждам как седи до някаква кестенява мацка и слушат струнен квартет в градината на хотела. Виж то ти тоя Безпилотен. Облякъл се е доста стилно. Обръща се към мен и вдига чашата за поздрав. Казва без звук само с устни:
-УБИЙ ВСИЧКИ!
кимам с глава и се махам от хотела. В бара взимам ножа за лимони и започвам да режа доктор Месечина, Безпилотния и Голем който поне телом е успял да стане човек. Голем е още жив когато забивам ножа в бузата му.
-иахе сеука
-моля?
-иахе сеука. И върти тъжно очи.
- имахме сделка, да.
Нарязвам главата му и подавам парчетата на чудовищното зло което е пробило през лявото ми око. Лакомо гълта големските мръвки. Горкото доста се е изтощило.
Thursday
бум бум бум
Се търкаляме по стария диван.
Се заяжда Канибала защо копчетата на плейстейшъна са в нещо лепкаво и вредно.
Оооукей. Имаме демони и сладко. Някой иска ли сладко? Майка му влиза – кръв от носовете ви тече. От мързел е това. Се търкаляме по стария диван. Майка му излиза да работи. Канибала е само по име иначе обича дюли. От Овча Купел две идват две порнопринцеси с химически примеси и кола от била. Въпреки всичко пуша на балкона.
Хем искам да им го завра заради забраната хем не обичам много много да пуша на хората в муцуните. Не, че някой ако се оплаче няма да го изчакам да се обърне и да го шибна с нещо тежко по малкия мозък.. но айде пуша на балкона. Сладко от настъргани дюли в хладилника с индрише (кой мамкаму измисля имената на тия билки) далечен роднина на мушкатото.
Се търкалят по стария диван. Кроя план. Играя на плейстейшъна и си приготвих мокри хавлии. Слагам на главата.
Едната порнопринцеса ми духа докато играя на плейстейшъна. Другата се лигави с Канибала. Стрелям три пъти с газовия в хола а главата ми е в кърпа вързана. Бягам в банята с дистанционното и от вратата усилвам музиката. В хола – ад и конете на апокалипсиса тъпчат списания с кройки. Спокойно и влажно е в банята.
Се търкалят и реват по стария диван. Двойно зле – Канибала не обича дъбстеп. Всички търсят спасение в банята. Съсипахме България, това е.
тупа тупа тупа
„Имате ли огънче?“
Имаме ли огънче се питам и аз. Гледам я и се питам....
Седи ми въпростиелно с накъдрена на вафли коса и поглед. Какво и има в погледа? Има има нещо. Оставям анакондата да си си вземе малко въздух и виждам какво не и е наред. Има кръвоизлив в лявото око. Злобен и червен кръвоизлив ме гледа като Геомилев Терминатор някакъв на Сатаната. Зло! Оказа се, че имам нож. Под гръдната кост и леко нагоре. Паля и цигарата.
„Благодаря“
„Моля, за нищо“
Кръвта вече подава мръсните си пипала изпод банковата и одежда и я стяга в октоподена прегръдка, дави я и я сгъва на две. Паля си и аз. Анакондата е спряла да ме души и сега гледа въпросително ококорена как разрязаната аорта срещу нея щедро сипе червенина навън. Като стадо червени носорози бесни дето тичат през ризата и. Издишам през носа а банковата вафла се отпуска на стола. Стола по дизайнерскому велению е бял и това предизвиква носорозите да го изпотъпчат с червените си крака. Издишам през носа и гася цигарата в окото и. Онова с кръвоизлива. Тя очевидно няма нищо против. Смокинг килс пиле. В портфейла и само боклуци и дребни банкноти.
„Кой е пин-а?“
Не може да си поеме дъх от болка и за това го пише с кръв на масата. Запаметявам и забърсвам с ръкав – не записвайте и не казвайте пин-а на никой. Така казват от банките. Оправям възела на анакондата и се пускам по млечния път. Тупа тупа тупа.