Wednesday

от тротоара студ палтата им омраза

от тротоара студ, от палтата им омраза, от слънцата тумори
в големи кашони под битката складирам на тополите с небетата
очаквам хикс а те се пънат дращят с клони и синьо и пот листа и слюнка
върху съкровищницата ми падат на тлъсти капки съсипват ми студа
мокрят палтата от омраза
от толкова години склад складирам студ събирам в мозъка си тумори садя
филми да ми снимат да участвам в насрещното да ме подкарат
с големите кашони под клоните с одрани облачета нарядко
с тия зли тополи и палтата им омраза тротоара студ и мозъка ми с реколтата
ти си луд
си луд
усили баса малко си луд
в трезора чисто - луминесцентния скандинавски гей дизайнер клонинг от китай и музиката
избива хлебарки тумора ми казва  - всички са хлебарки и насиненото от клоните небе са хлебарки и палтата им очите им и тия бръчки миризми и тия дето изпускат рейса са хлебарки
потъват. ти си луд бе брат ми намали баса, ти си луд ще го изгориш.
тополите алергенно пролетни склад складират алергии да правят да кихат да дращят
лиги по ъглите на устата по вратовръзката и малко по ревера на сакото
от мозъците е, със туморите и от очите им  и от тротоара им студ от палтата им омраза от тях не мога да се махна не мога да се махна не мога да се махна не мога да се махна не мога да се махна немогадасемахна ме държат с тополените си ръце инжектират ми от синьото си небе ми инжектират по три пъти на час на система ми го пускат и през нощта пак е синьо нищо че не се вижда не се и чува и те се събират на колони в крачка по невроните ми тичкат тумори на склад складирам чисто нови малко с транспортни дефекти но имаше буря в южнокитайско море не мога да ги донеса точно както трябва
разбирате ли какво искам да кажа - ние няма да платим транспортните дефекти
 под дърветата небетата по ниско от черния цвят, по високо от високите волтове по нас са накацали хлебарките на одобрението в амфитеатрален порядък ръкопляскат пишат на билетите от рейса - ма фак оф бееееееееееееее
пишат и ги чета и не мога да се махна не мога да запаля и да излетя
с ключа не мога, всичко е претоварено с тия кашони и те ме мразят, че съм ги събрал
след всяка мисъл за тях изгарям по кило мозък, изгарям като с хиляди торби барут черни следи после от изгорените ми мисли си остават нарисувани отвътре зад очите ми да гледам и да помня
от тротоара студ
от палтата им омраза
от слънцата им тумори
събирам в тия кашони
под тополите
ти си луд, намали баса.