Sunday

Маскировка?


Има присвити очи и изранени ръце
ръце треперещи от усилието да поддържат тежкият и лъскав щит на усмивката и
И понякога се облича странно

Monday

номерът на китайката


Гледам как се отдалечаваш, както се вика номера ти гледам. Номерът на китайката гледам. Зайчето гледам с куфарите в купето. Как се отдалечаваш. И то не от утре. Не от морето, не от ментата. От мен значи се отдалечаваш. По малка ставаш. По висока беше, помня. С токчета ли? Не знам. По тиха ставаш. Като сериал от съседният апартамент:
-        Тя ви лъже дон Диего. Тази ужасна жена!
-        Няма да позволя да говорите така за доня Изабела
 Все по оцветена ставаш. Номерът на китайката се губи в мъглата. Стопове. Допълвам по памет. Ключодържател с дрънкулка, една смешна гривна и 318 вида различни целувки, два вида изхъмквания. Почти не могат вече да се различат от разстоянието. Надигам се на пръсти. Дали да не махна с ръка? Няма смисъл. Вдигам я наполовина и я оставям така за всеки случай. Зайчето влачи куфара по перона. Ръката се спуска като атакуваща кобра вади цигара, пали, прибира запалка, цигари, тръсва и застава във въздуха. Оглеждам се никой не можа да го види – толкова съм бърз. Отдалечаваш се, гледам. Няма да обясняваме по сто пъти въпреки, че е чудесно. Трябва да си била на токчета преди. Наистина си по ниска. И усмивката ти някак... всъщност не се вижда от тук само се усеща. Като земетресението дето кара кучетата да вият. Усеща се де. Усмивката искам да кажа. Значи това бил номерът на китайката – да гледаш как се отдалечават и стават малки. Хитро. Сигурно е с някакви оптически трикове. Зайчето не може да качи куфара във вагона. Изморих се ужасно, ти се отдалечи ужасно. Ръката ми виси във въздуха кръжи с цигарата и няма къде да кацне. Преди обикновено кацаше на рамото ти. Нищо де, ще и свърши цигарата и ще се наложи да кацне. Няма да махам щото не е куул. Само леко движа пръст. Зайчето изпуска куфара на перона. Отваря се. От куфара падат части от зайката увити във рекламни брошури от била кауфланд и лидъл. Дойде полиция. Вече едва те виждам. Китайката също хвана нанякъде. Само усмивката ти още се усеща като земетресение което кара кучетата да вият а хората да умират 40 часа под срутените сгради. Сигурен съм, че беше по висока..

Wednesday

.... никога да не поресна

пожелай си
абе пожелай си ги отблясъците в югозападните прозорци
косата наводнение да е с черните потоци си пожелай да наводниш очите им
когато си го пожелаеш слънцето ще е ниско, потно и нахално като кривокрак щангист
пожелай си го
през храстите с бодлите пожелай си да не тичаш и от югозападните прозорци да не скачаш …мен си пожелай и ще ме предадат. в разперените ти ръце

късно следобед когато слънцето е ниско, потно и нахално

Thursday

repetez s'il vous plait



Бавно, по бавно, още по бавно, дъжд.
И рано, хладно, уморително до шест и педесе броиш.
В таксито с нос опрян в стъклото, града си на рипийт… по бавничко бе дъжд.

Saturday

езерата...

А на спирката кой седи на спирката в дъжда
кой седи и гледа на спирката как минават колите без чадър
кой седи на спирката без дъждобран
кой пуши не пуши шото е мокра цигарата и гледа трамваите гледа файтони няма файтони не лъжи, гледа алфи пасати голфове
гледа пежа и откъслечни мустанги от спирката шкоди гледа капките дъжд и те му се смеят и той им се смее на спирката все по бързо се смее няма къде да ходи
трамваят е далече спирката е тука идва голяма вълна пази се гледай гледай отгоре ще дойде още една не е вълна това, а езеро е.
А кой гледа езерата и ги пасе по планините и храни спирките с трамваи кой гледа асфалта колко е гладък? 30000000 пъти се случва да пропусне понеделник втори път вторник. Без нищо между дъжда и целта седи и нищо нищо не може да прави нищо никога не е могло само дъжд снимки трамваи малко завои мигачи дъжд асфалт и някакви земноводни пешеходци лигави от усилието кой да предположи.
А на спирката се седи фанфари тромпети туби и едни малки сребристи инструменти не помня как се казваха издават звук и обявиха, че трамваи днес не вървят заради дъжда.

Thursday

ай ем а песинджър месинджър дилинджър

гледам слушам радиото като мене е горкото номер едно
даже и да съм последен на опашката защото пия много хапчета пак съм номер едно
и си губя парите по раковска, по графа в таксито и тефтера в метрото и разни приятели по спирките в чужбина
не си знам името сутрин и си го викам да дойде при мен ама е още тъмно то не идва аз се сърдя
а то се крие в трафопоста опасно за живота и си трайка