Thursday

зад гърба на нощта пирони в небето коват

може би там даже самолети не летят
или само един минава за да подчертае
че самолети не летят
и когато ги гледаш отдолу звездите
всяка е върха на пирон
забит със замах отгоре през небето
и стои в капака да боде
може би даже не са и златни пирони
или само единият пирон е златен
над африка този който е
и когато гледаш звездите отдолу
все си викам
ти за мен си мислиш
отварям само едното си око все едно че спя за да разбера
ти за мен ли си мислиш
или само в африка става така
светлините на звездите стават на пирони
и целувките на самолети
а аз съм толкова далече, че даже на нощта и излизам в гръб
и е страхотно студено
това е много интересно да съм толкова далеч
да открия острова ти под звездите
по светлините и миризмата на канела
по цвета на дюлите и хладината на стъпалата
ще си мисля
че ти
си мислиш
за мен
а всъшност гледаме звездите отдолу и си мислим за глупости
като как например самолети не летят целувки не коват
пирони в небето отгоре
ужасно далече зад гърба на нощта да съм. а ти да си мислиш...

Wednesday

Сезонът на зелките - религиозен трактат

Толкова много исках да кажа нещо хубаво даже се заглеждах в небето защото по земята виждах инвалидни инсекти с начупени крака ултразвуково да пищят когато ги настъпваме
и за това обърнах поглед към небето но погрешка погледнах слънцето, а когато гледам слънцето кихам и поезията ми се губи. кихавицата излита с около 60 км в час. и реших да МУ звънна, да го питам ЗАЩО МАМКА МУ КИХАМ КАТО ГЛЕДАМ В СЛЪНЦЕТО А НЕ ПРАВЯ ПОЕЗИЯ?
Заето.
Вдясно от мен баба продава гевреци от мезозойската ера - какво хубаво да и кажа.. "ше изтраят още месец бабо, не им се притеснявай"
СМС. Сега ще каже, че е зает защото папата ще ходи във Филипините и той ще трябва да бди.
Не, трябва да си платя сметката. Плащам я. Бабата продава. Ти ли уби динозаврите бабо?
Не ги била убила, тя по принцип е от село Дреновец....
Почти не смея да пристъпвам. Хрущят. Викам си много и здраве на поезията и тогава ТОЙ ми звънна. Аз, вика, не съм там, аз съм в хората.
Казах му да зареже тия глупости и си пожелах комплект зимни гуми и нов и голям външен хард.
И той изчезна като динозаврите. Добре, че минаха едни плужеци и изядоха инсектите. Лошото е, че плужеците като се смачкат приличат на мармалад и малките деца се полъгват да ги опитат а те не са вкусни. Освен това като смачкам плужеците и гумите на колата буксуват в техните тела. Дано ми донесе зимните гуми скоро. Метеорологията ми намигна с рязко падане на атмосферното налягане. Качих се в колата и запях:

сезонът на зелките
пристигат в камиони
на дините мина
сега са с кожуси
заострени ушички
найлонови имитации на космонавтски костюми
милиони километри влачат торбите с ръце до коленете боговете на войните
от пазари сергии камиони бусове баничарки профайлъри разни оглеждат лицата
решават дали да те купят или продават
пред малки олтари от календари
принасят в жертва люспи от семки и опаковки от вафли
за сила и храброст
сезонът на зелките все по смел става
сезонът на дините свърши


Той ми се обади да престана да се дера така. А на Ботев никой не му е държал такъв тон, нали?