Wednesday

В един такъв момент

В един такъв момент когато балансирам стола на двете му крачета когато другите шумят с листенца и щракат с химикалки в един такъв момент си мисля къде ли ще се скрия ако сега през прозореца ни влезе дракон, не особено голям. съставен от стотиците тела на мъртви врани покрити със златисто фолио. оглеждам стаята и масата не ми се вижда хич защитна. може би ще съборя шкафа и зад него ще се скрия. другите си щракат с химикалки, кликат по лаптопи а аз се подготвям да посрещна дракона когато с трясък ще изкърти дограмата и нахлуе с миризма на мъртви врани. наметнат с гламурното си фолио ще посипе смърт наоколо проваляйки мениджмънта за пореден път. тогава аз ще се хвърля наляво, ще се претърколя и ще бутна настрани големият шкаф с папките. там залегнал зад решения, проекти и неизпълнени обещания ще гледам в тавана и ще броя на ум стенанията на участниците в срещата може и цигара да запаля докато го чакам.