Мето Циганина и вътрешната красота

Мето Циганина и последователите му се движели през ноща в колона по един в пълно мълчание към място известно само на Мето.
- Учителю, накъде ни водиш маматимръснадеееба... неволно понижавайки глас попитал един от учениците му.
- Шшт, че маменцето ти разплаквам Асенчо! благо го смъмрил зен мастъра.
След няколко минути стигнали до един паметник на Бритни Спиърс който блестял осветен от прожекторите.
- Хубава е, мама и мръсна, нали бе серсеми? задал академичния си въпрос Мето.
- Супер е шефе, ше я скъсам, ще я схрускам... раздали се отзад гласовете на метовите ученици.
Мето извадил от торбата си един кози крак и с мощен удар разбил левия крак на паметника. Облицовката се посипала на прах разкривайки железната арматура отдолу.
-Този урок, серсеми, иде да покаже, че външната красота е нищо. Махнете това което мами окото и ще видите ценната арматура отдолу. Айде сега удряйте, да падне облицовката та да нарежеме железото и да се махаме от тука.
Учениците вдъхновено замлатили с чукове и лостове по Бритни Спиърс оставяйки само ценната и метална същност.

Тай бокс с Мето Циганина

Мето Циганина извел своите последователи на Люлин планина за да им покаже безкрая. Наредил ги в редичка и казал
- Тичайте и хванете небето.
Най будният от учениците му Асен по прякор Шукар матрял, се зачудил:
- Учителю, нима е възможно да се хване небето?
Мето извадил кутията ротманс менте палнал една и загледал като Хорейшо Кейн (с наклонена на една страна глава и леко примижал)след като изпуснал дима отсякъл:
- Може да се хване ако знаем къде да го потърсим. Хайде наредете се тук и по мой сигнал се затичайте към тези храсти и ги прескочете.
Учениците почнали да се бутат и нареждат. Като станали готови Мето дал старт. Те се засилили, прескочили храстите и се изпребили в дерето което започвало точно след тези храсти. Охкали и пъшкали метовите ученици а Асен като плюел пръст попитал с леко насълзени от болката очи:
- Учителю защо ни прееба така?
Мето ги огледал и казал:
- Ученици мои, исках да ви покажа, че небето както всички други неща свършва в земята. Там можете да го хванете. Айде да се прибираме щото съм набелязал един бойлер в Красна поляна и искам да го приберете преди некой мръсен циганин да го е свил.

У шу с Мето Циганина

Една вечер Учителят (Мето Циганина) и няколко от неговите ученици се наслаждавали на нощната тишина нарядко нарушавана от щурците. За да не безпокоят насекомите и да нарушат космическата хармония на тази лятна нощ, Мето и последователите му се движели незабележимо, тихо и потайно. Ослепителна светлина разкъсала мрака и се чул глас:
- Стой! Полиция! Кой е там?
Мето отвърнал:
- Един беден учител с няколко невръстни ученици.
Осветили ги с прожектора и единият полицай попитал:
- А какво носите?
- Жица, господин полицай-простодушно отвърнал Мето и пуснал 10 килограмовото рулце от "проводници неизолирани медни за въздушно окачване". След това благо казал:
- Скъпи ученици, господа полицаи, ще помоля за вашето внимание. Искам да използвам този случай и да изнеса кратка беседа за това което помага на хората да живеят в общества.
Другият полицай:
- Да учителю, любопитни сме да чуем и ние.
- Обществото драги ученици е като странна зидария в която всеки човек се държи за другия с помоща на варовия разтвор, а именно подчиняването на известни правила и естественото добро държание на едно човешко същество към друго. Ако по някаква причина този варов разтвор изпусне камъните и тухлите си, то прекрасната сграда на нашето общество ще рухне и ще ни погребе под останките ни. За това наш дълг е да браним и подпомагаме тези сили които ни помагат да усетим щастието от това да принадлежим в общност. Полицията, скъпи ученици е една от тези сили и за това сега ще им помогнем да изпълнят дълга си. Нека всеки да пусне жицата която носи, да се огледа за по дебела тояга и да изпълни дълга си.
Един явно от по несъобразителните ученици на Мето Циганина попитал притеснено:
- Как да изпълним дълга си, Учителю?
Мето взел един дебел клон, ударил се с все сила по крака и със задавен от болката глас казал:
- Помагай на полицията, бий се сам.
Всички ученици въодушевено взели да се налагат с криваците, а полицаите мъдро и доволно кимали.

Кунг фу с Мето Циганина

Един ден Учителя (Мето) медитирал на брега на един поток когато дотичал задъхан и притеснен негов ученик.
- Учителю, елате моля Ви бързо. Ток удари Трайчо!
Мето бавно отворил едното си око, въздъхнал и попитал:
- Трайчо жив ли е?
- Да, Учителю.
- А закусил ли е?
- Да Учителю, всички закусихме тази сутрин.
- Добре. Отнесете Трайчо и го дръжте 4 дни гладен.
След 4 дни Мето събрал учениците си около прежълтелият от глад и скорошният токов удар Трайчо и казал:
- Трябва да се вслушваме в звука на листата но не и в звука на стомаха си. Хайде Трайчо влез в трафопоста и се хвани за шината ниско напрежение.
Трайчо поклатил отрицателно глава. Мето му опънал ухото и казал благо:
-Хващай шината, че мамичката ти разплаквам.
Трайчо затворил очи, учениците затаили дъх и когато той се докоснал до шината нищо не се случило.
Всички ученици зашушукали удивено. Тогава Мето Циганина вдигнал поучително пръст към небето и казал:
- Запомнете деца мои, единствено глада е по силен от тока. Хайде сега всеки от вас да направи това упражнение...
После Учителят се позагърнал със стария си анцуг и отишъл до потока да медитира.

Тай Чи с Мето Циганина

Веднъж Мето Циганина показвал на група свои последователи междуфазово късо съединение когато единият от учениците непочтително се изказал за уменията на Учителя си за боравене с клещите. Мето Циганина вдигнал поучително ръка и казал:
-Скъпи ученици издишайте бавно, затворете очи и се вслушайте в шума на вятъра..
Един от учениците му казал:
- Учителю но сега няма вятър.
Мето благо рекъл:
Е, угодете на стария учител...
Учениците му го послушали, затворили очи и тогава Мето изшил нахалника по главата с тежките клещи. Докато той се превивал от болка Мето пояснил:
Това трябва да ви покаже, че гласа на учителя може да е силен като тайфун.
(емин бей ше оцени)