Alice in Fuckingland 3.1

не мога любими да ти покажа ноктите си
нямам вече остри нокти на плюшените лапи
седя си тук пред блока без нокти и те чакам да дойдеш да ми отключиш
от дъжда губя рошавост и блясък тук пред блока без голяма вероятност да дойдеш да отключиш с три кисели млека в плика тъпа шапка любими ще носиш в дъжда
зелената пейка оставя равномерни раета по плюшения ми гръб докато те чакам пред блока да светнеш лампата тогава да ме питаш "къде са ти очите, душко?"

педесе стинки

чертежи на осмици по стената отсреща от очите ти
вместо гласа ти шумолене когато влиза вятър в пердето
последни вдишвания преди изгрева миглите ти карирани одеала под тежки слънчеви стъпки погледни ме имам торта и ще я използвам

Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългият Чорап

добави ми цвят на пайети звук на тромпети
ракети в косите очи на гърба
добавка за дюзи целувки за лято
пусни ме да пея сипи ми вода
коприна вържи ми от дъжд и мъгла
падни от високо счупи ми носа
август кажи ми през есента
сервирай ми сладко и слушай сега
ще се върна с подарък убих ти горила
изпрах и килима измий ми кръвта
запали ми фитила повръщай в калта
показвай се колко седиш под вода
издигни ме от мрамор блести ме от ярост продай се за нищо
посипи ми стъкла
рисувай ме бавно летя за бразилия оставам завинаги искрено ваша
пипи.

86 399

Няма време и да се завиеш и лятната нощ изключва звездните си купове. Следните събития се наблюдават:
Сутринта още лепне по очите а мухите по чашата – пият кафе.
Мърморят се още думи в кичура коса зад ухото а барманите вече изпращат арктически батальони ледени да дебнат в ментовите храсти за раннозаблудени туристи.
Влажни погледи пресичат улицата удрят здраво по витрините под ъгъл доста интересен – броят плячка.
Без особено желание часовника отхвърля още една секунда. Остават 86 399

денонощна смяна

през мъглата
с тик на бузата, цигара
бизони гониш през калта
ти си ток, вода, влекач
32 часа кръв от носа си братче
мръсна риза, усилвател
през ноща за дневни гониш
кървави бизони през калта
докато слънцето не те заклещи
на спирката до будката
за да те закове с целувка
през мъглата братче, рано сутринта

нестабилни

за съжаление тополите са
симпатични, стройни, високи
но си остават пълни дървета
и падат и страдат от вятър и червеи
понякога ги режат от общината до корен
та съжалявам тополите всеки ден около пет след обяд

замърсяване

върви, че после рони сълзи по изгладената риза
трасета чертай, замърсявай

goodbye my beloved one

Реклама на прах за пране със стандартна жена която държи кутия с прах за пране по телевизията.
Вечерта стандартната жената от рекламата седи вкъщи пред телевизора със синята си жилетка с голямо петно отпред.
Плаче.
Пере, накисва различни видове от този прах който рекламира тя.
Стъмва се.
Пак плаче.
Стандартната жена от рекламата държи парче картон от кутия за прах за пране различна марка с надраскан телефон на него.
Звъни и никой не вдига.
След малко телефона и звъни и тя започва да говори после само се съгласява и после си записва нещо на листче пред нея.
Стандартната жена от реклама на прах за пране седи на ъгъла на улицата под дъжда и чака, изглежда и е студено но седи и стиска нервно телефона си.
Телефона звъни и се чува неясен глас който и дава указания тя вдига ръцете над главата си и ги кръстосва два пъти над главата си .
В уличката присветват фарове.
Фигура с дъждобран и сако отдолу излиза от буса и притичва до жената.
Дава и кутия и взима пари.
Брои ги и вдига палец към буса който потегля бавно.
Жената с кутията се прибира в къщи.
Докато минава под лампата отстрани на буса се вижда логото на перилния препарат. Пуска цветно силно замърсено пране.
След няколко часа.
Пералнята яде разсипан по пода прах за пране търкаля се в него и шмърка.
Започва силно да се тресе и трепери. Мотора вие неприятно.
Всичките и дрехи са разпилени по пода в кухнята имат логото на перилния препарат върху тях.
Същото като на буса. Стандартната жена от рекламата седи и гледа синята си жилетка с новото лого и без петното.
Щастлива усмивка грее на лицето и.
В кухнята пералнята трепери и пуска пяна през прозорчето. После ни дават вафли.

5-хидрокситриптамин

Ако искаш да се махнеш от тук да излетиш не спирай нито за секунда сложи си огромни тигрови двигатели от сладолед с хелиеви охладители бучащи под шоколадовата броня. Ако искаш правилно да излетиш слушай главният механик как им пее след като ги е сънувал в цялта им сила и температура, слушай го внимателно и пей със него за гигантските хлебарки пълчищата инженерни членестоноги, управлявай от съня му пипалата им. Проверка. Ако искаш да летиш си затвори очите и хвани двете ръчки в ляво и в дясно от себе си. Когато трябва ще ги дръпнеш и в двигателите сладоледа ще започне да бучи и да се смъква оставяйки тигрите си гладни. Те ей сега ще се ядосат. Ако искаш да летиш си затвори очите и ги пусни тия тигри да те возят.

кратичко обяснение на симптомите

скърцаш ми по гърлото копеле - дразниш ме

Чистотататата

когато от умора през тях прозират сградите
отиват бухалите до нонстопа за кафе или цигарки
и приказкте писани от клони по прозорците
четат докато сутринта е на две кафета разстояние
за цигани ловуващи дебелите контейнери за смет
и за несметните богатства под циклещите жълти лампи
четат си те един на друг от тези приказки
докато денят в който ще заспят настъпи

Трябва да тръгвам

пропадам стабилно
влача кашони
дишам в найлони
взимам отрови
бъркам вратите
мръсно ми играят върбите
не спя на брега на реката
прегръщам павета
лежа под небето
греша капитално
губя години
печеля зими рими войни
мога да се спася на звездите
чак толкова далече ли?

Alice in Fuckinland 3.0

сухи солети са твоите пръсти любими
гали ме с далечни ветрове по добре
и ръбести кубчета лед са любими, зъбите ти
целувай ме с блясъка на бразилски слънца
изглеждат чудесно по кожата ми
и още нещо любими - покажи ми всичките си чудесни неща
ВЕДНАГА

Саддам Хюсеин (but denilo rmx)

и ето градусите взеха да се събират
пролетта е
и ето гълъби гризат гевреци по спирки и транспортни възли
тишина е
и ето аз тръгвам за пореден път малко преди слънцето
звъня му
и ето слънцето тръгва малко след мен
закъснява
и ето ни двамата на инфлексията на цариградско(след отбивката за Румънското)
вървим а слънцето блести със светла светлина непоносима
а аз излъчвам най студения си вакуум и решавам точно преди плиска
да взема въздуха на всички в зависимост от точките които ще ми носят
и ето то се качва толкова високо и започва да работи
и ето слънцето е добро а аз съм доста доста хладен и точно преди плиска
започвам да изтеглям въздуха и слънцето и кофеина...

стъкло

ясно парче стъкло
като луната в небето забито
гледам го и се радвам
сега и аз си имам малко острие за което да се грижа
и да пея за него...

африка

красива красива си африка
с хиляди найлонови криле прекрасна си африка
озъбена и преоценена прегърни ни
плюшен тигър африка спаси ни
раздаваш ни милиони цветове моторно масло - пийте това е моята кръв
деца яжте - това са моите пасти
бързо сечете - това е моята глава украсена с короната африка
красива красива красива африка

У шу с Мето Циганина

Една вечер Учителят (Мето Циганина) и няколко от неговите ученици се наслаждавали на нощната тишина нарядко нарушавана от щурците. За да не безпокоят насекомите и да нарушат космическата хармония на тази лятна нощ, Мето и последователите му се движели незабележимо, тихо и потайно. Ослепителна светлина разкъсала мрака и се чул глас:
- Стой! Полиция! Кой е там?
Мето отвърнал:
- Един беден учител с няколко невръстни ученици.
Осветили ги с прожектора и единият полицай попитал:
- А какво носите?
- Жица, господин полицай-простодушно отвърнал Мето и пуснал 10 килограмовото рулце от "проводници неизолирани медни за въздушно окачване". След това благо казал:
- Скъпи ученици, господа полицаи, ще помоля за вашето внимание. Искам да използвам този случай и да изнеса кратка беседа за това което помага на хората да живеят в общества.
Другият полицай:
- Да учителю, любопитни сме да чуем и ние.
- Обществото драги ученици е като странна зидария в която всеки човек се държи за другия с помоща на варовия разтвор, а именно подчиняването на известни правила и естественото добро държание на едно човешко същество към друго. Ако по някаква причина този варов разтвор изпусне камъните и тухлите си, то прекрасната сграда на нашето общество ще рухне и ще ни погребе под останките ни. За това наш дълг е да браним и подпомагаме тези сили които ни помагат да усетим щастието от това да принадлежим в общност. Полицията, скъпи ученици е една от тези сили и за това сега ще им помогнем да изпълнят дълга си. Нека всеки да пусне жицата която носи, да се огледа за по дебела тояга и да изпълни дълга си.
Един явно от по несъобразителните ученици на Мето Циганина попитал притеснено:
- Как да изпълним дълга си, Учителю?
Мето взел един дебел клон, ударил се с все сила по крака и със задавен от болката глас казал:
- Помагай на полицията, бий се сам.
Всички ученици въодушевено взели да се налагат с криваците, а полицаите мъдро и доволно кимали.

Кунг фу с Мето Циганина

Един ден Учителя (Мето) медитирал на брега на един поток когато дотичал задъхан и притеснен негов ученик.
- Учителю, елате моля Ви бързо. Ток удари Трайчо!
Мето бавно отворил едното си око, въздъхнал и попитал:
- Трайчо жив ли е?
- Да, Учителю.
- А закусил ли е?
- Да Учителю, всички закусихме тази сутрин.
- Добре. Отнесете Трайчо и го дръжте 4 дни гладен.
След 4 дни Мето събрал учениците си около прежълтелият от глад и скорошният токов удар Трайчо и казал:
- Трябва да се вслушваме в звука на листата но не и в звука на стомаха си. Хайде Трайчо влез в трафопоста и се хвани за шината ниско напрежение.
Трайчо поклатил отрицателно глава. Мето му опънал ухото и казал благо:
-Хващай шината, че мамичката ти разплаквам.
Трайчо затворил очи, учениците затаили дъх и когато той се докоснал до шината нищо не се случило.
Всички ученици зашушукали удивено. Тогава Мето Циганина вдигнал поучително пръст към небето и казал:
- Запомнете деца мои, единствено глада е по силен от тока. Хайде сега всеки от вас да направи това упражнение...
После Учителят се позагърнал със стария си анцуг и отишъл до потока да медитира.

Сравнения

понякога тя сяда до прозореца.
започват остро да се гледат с планината.
после двете плачат докато залезе слънцето.
едната с големи, другата с малки сълзи.
съвсем мънички.

Тай Чи с Мето Циганина

Веднъж Мето Циганина показвал на група свои последователи междуфазово късо съединение когато единият от учениците непочтително се изказал за уменията на Учителя си за боравене с клещите. Мето Циганина вдигнал поучително ръка и казал:
-Скъпи ученици издишайте бавно, затворете очи и се вслушайте в шума на вятъра..
Един от учениците му казал:
- Учителю но сега няма вятър.
Мето благо рекъл:
Е, угодете на стария учител...
Учениците му го послушали, затворили очи и тогава Мето изшил нахалника по главата с тежките клещи. Докато той се превивал от болка Мето пояснил:
Това трябва да ви покаже, че гласа на учителя може да е силен като тайфун.
(емин бей ше оцени)

5

диаманти в очите
премръзнали розови пръсти
пет кинта

Д>К

тате беше очертал копитото на кравата по писмото което ми прати в затвора. кучето го натиснал трактор с кофата, терасата поддала. недка се взела с магазинера величко. реката не само, че не прелива ами си пресъхнала. кравата умряла, кучето също. терасата паднала, недка се пропила. величко е добре. тате пращал цигари но ги взимали на кпп-то. взел си ново куче и не излиза на терасата. рикията е нагоре с 12%. тук няма какво да се копа. съседите копаха и после ги наказаха. писмото с копитото на кравата го пазим до календаря с образа владиката Николай отпреди три години. реката придошла отнесла на кмета кочината със все свиня майка и 4 прасенца току що опрасена. вуйчо се пропил. недка се преместила в града. величко почнал да пие. кучето на тате заспало под терасата и тя го затиснала. тате писа че ще си вземе котка. очертал ми лапичката на кучето в писмото. сложих го до копитото на кравата. рейса спрял да идва у селото - върти долу на километър на разклона седи 10 минути и тръгва. краварника се подпалил обвинили тате, ако че не пуши. величко продал магазина. вуйчо пил от акумулатора на трактора и сега го кърпат нещо в болницата в града. реката пак пресъхнала тате вика, че нема да я бъде. котката на тате удушила на ленчето съседката две кокошки. тате ми прати писмо с очертана лапичката на котката, прибрах го при другите две. мето циганина влезнал в трафопоста да бере мед и фанал високата страна. величко се хванал за тракторис ама нафтата скъпа и по цел ден седи срещу стария си магазин и пие - така казват поне. как ше се прибирам като рейса не върви до село не знам. тате каза че ми пази мойта си мотика.

за около 30 минути на цариградско

от въздуха правиш
с удар на миглите
компот от праскови тих и оранжев
в който и мохито и пчелито потъват
завинаги с бетонни крачета
а аз си дишам и нищо ми нема


... не мога да спра да го дишам

рекламации

айде да видим кой ще се появи в капитал лайт, а? кой?

никога никога никога няма да има по добър саундтрак

"Асансьор към ешафода" на Луи Мал с най най най невероятно невероятния Mайлс.
денонощия съм го слушал. извинявам се на всички на които съм досаждал.

mi corazon залагам си и черния дроб

с миризма на химични раздразнители
любов уловители разминават източници с мрежи
и вилици потропват нетърпеливо сиво неразличимо
само не надигай цветно петно ставаш мишена
загледаш ли се в облак изпускаш ритъма от дупки
с очертанията на Гвиана по булеварда на залеза
само дето там и слънце не изгрява
откъм кварталните аптеки показват билети бутилки пипети
хвалят меки кожи за всички
усмивки еталони с очички ръждиви пирони за да те одраскат и
да получиш бърза помощ с голяма скорост защото гледаш
нагло и те чакат да се върнеш с хиляди цветни хапчета,капитане.
да ги прегърнеш

И Джейн Остин също...

"....проблемът е че успяха да ме улучат в белия дроб и от тази дата насам вероятно съм зомби. ходя, пия, ритам, броя диаманти, нося плетени шапки но всъщност е крайно невероятно да съм съвсем жив. един приятел ми каза че е зомби когато го блъсна розов кадилак и на следващата сутрин се видяхме на кафе."
Джейн Остин също е открила някои любопитни неща за гордостта, предразсъдъците и зомбитата. ултравиолентно било.

Почина Джон Ъпдайк

Джон Ъпдайк почина вчера на 76 години.

край ми ъ ривър (край мой рибърски)

проблемът е че успяха да ме улучат в белия дроб и от тази дата насам вероятно съм зомби. ходя, пия, ритам, броя диаманти, нося плетени шапки но всъщност е крайно невероятно да съм съвсем жив. един приятел ми каза че е зомби когато го блъсна розов кадилак и на следващата сутрин се видяхме на кафе. в жабката има пистолет, воден е разбира се. да не мислиш, че ще оставя истински пистолет на идиот който мисли, че паметника на шипка е построен за да могат четниците от там да мятат камъни по турците. но какво ли знам аз? вече съм зомби. това е видно и от здравната ми книжка. съвсем ясно си спомням тази сутрин. много бързо стана. гледахме акира. после ми се приядоха мозъци. всички мозъци бяха изтекли от българия. в българия зомбитата умираме от глад. злите учени умират от скука. нямам бял дроб. версаче падна. видяхме се на същото кафе. късо без захар. как можах да се оставя да ме улучат? всичко вече ще е по различно. зомбитата сме недовършени. по радиото казват че не е ясно дали има зомбита. разбира се, че не е ясно. и ние сме разделени по този въпрос. йейтс например обеща небесна сладост на този който се подпише, че е дишал големите немски дезодоранти през 15-та година. йейтс е скейтър който си мисли, че като пафка ще му връзват трикчетата и в резултат на това почти постоянно ходи изпребит. до сега не съм видял зомби в по лошо състояние. дойдоха двама объркани мюсюлмани. те не вярват в зомбитата. всъщност доста хора не вярват в себе си. сега се събираме в сряда пием кафе и споделяме - като в американските филми само, че от време на време при нас умират от скука. скуката единственото смъртоносно нещо за зомбитата. ако искаш да останеш жив.. технически казано де, значи трябва да се забавляваш до смърт. аз броя диаманти. ще кажете не е кой знае какво. я ти вземи диамантите от някой як негър дето току що го е изкопал пък после разправяй, че не е кой знае какво. имаше зомбита които си мислеха че са вампири. пиха кръв. пълна отврат, цял ден повръщаха. лестат гледали моля ти се. и си слагат гел и все скъпи дрешки искат. с един снобар вампир се срещнахме във фоайето на известен столичен хотел. сподели ми, че никога няма да бъде лош отново. не знам кое го накара да каже това. аз спя понякога. поне това ми остана. дадох му едни замразени таблетки от соев оцветител, вода и малко смлян картон.мисли, че е много шик да смучеш замразени бонбонки от кръв. тия ако им кажеш че е много шик да пият лъвска кръв ще се пробват и на лъва от герба. на втория етаж има диаманти - малки ама бистри. ще броя. проблемът е че от както ме улучиха в белия дроб трябва да броя диаманти. но никога едни и същи. големи гадости съм правил за нови диаманти. един от зомбитата с кремиковски гени вчера не успя стане навреме при влизането ми в кафенето и се наложи да въведа ред. никога няма да си слагам бяла риза вече. толкова е ... непрактично. джъстин тимбърлейк, канйе уест и ония двамата кретени от мадкон ми изпратиха апликейшъни вчера. ще ги прегледам довечера. въпреки, че не съм сигурен за канйе уест - малко несериозен ми се вижда. един приятел пък го блъснал розов кадилак. не е ли интересно?

тъпо II

по бара Финландия вали като дъжда в "На нивата" а зимата ме кара да
броиме сталинградските си рани по коприната на устните издрани
от целувките без нужда издълбани картите на хиляди сражения
с които пълним кофите си певеце с безценна информация
за хиляди победи и милиони поражения

..ще бъде ... часа и .... минути

Гледаш сутрин да откриеш телефона, прозореца, Земята, температурата отвън.
Копчета натискаш сутрин, кафета пускаш, в баните падаш, в огледалата гледаш и размахваш бръснача. Блестящи остриета сутрин размахваш смело.
Слънцето включваш, снега приготвяш, облаци разбъркваш, снежинки сглобяваш сутринта с непослушни пръсти. Малки снежинкови платки, схеми сутрин.
И ретината ти сутрин не е като едно време – бледи сенки, странни пипала, маратонки в коридора. Кви са тия хора?
Хубаво е за всичко да се погрижиш сутринта. Да подредиш нещата.

между другото

"Пеперудите" са номинирани в категорията "Дебют"
Аре пускайте смс-и по 5 лева щото искам да си купя БМВ 5-ца дизел.
А и Санди е номиниран за музиката...

Заеков, бягай!!!

Няма как да остана встрани от днешните събития и най уместно ми се видя да използвам стария Джон Ъпдайк (Заеко,бягай).Покрай протестите и последвалите събития мога само да кажа на г-н Георги Пирински* "Заеков, бягай!"


*Георги Пирински (Зайков) - по името на баща си Гео Зайков

въздишни маси

този вид вятър листата не мърда красиво
небрежни завеси от златна на слънцето прах не премята
не вее добре знамената и не става за яхти в монако
по скоро свисти и изрязва по бузи и устни дълбоко
своите табелки "затворено" със своите ледени нокти

нищо не може да те предпази от удар с тигрова светкавица

изглежда си ударила с тигрова светкавица
и зад вратата се запалили тубите с бензин
след тях са изгорели и съседите
с отчаяни ултразвукови писъци
спасен съм само аз с голямо одеало и твоите съвети
благодаря сметано

bunny killer

Дробовете им засмукват въздуха на кубчета от което асматично тракат.
Ледени и бързи зайци през магистралата разцепват мрака
Финтовете им целят единствено да я объркат, да изкопчат още метър
Но проблемът е в това, че досега никой не я е надбягал - пухкавата си заешка смърт
Която най накрая ги целува по носа – като победители.

Относно Тигрите Свалячи

стъпките ви са дъжда, асфалтово небе и ниска кръвна захар
походката ви - музика
която кара зачервените очи
през миглите си уморено като стари пандизчии
да си подават предпоследната цигарка
(последната цигарка доста драматично ще звучи и за това прескачаме една назад)
така ми пеят манекенките в мола всяка вечер когато ентомологично наблюдават
маневрите на Тигъра Сваляч пред стадо женски екземпляри породисто
замотани в ликра, сланина и воали дизел

липсата на температурни колебания ражда изроди

висиш на косъм от лъвска опашка - под каталожен номер HJM4481 в мадридска библиотека
спиш. претенциозните ти дружки гледат и те бройкат с очи излъчващи симптомите на:
равиола, луда крава, лек скарамел и презрително отношение. panthera leo - плешив.
поглеждаш през прозореца и всичките кредитори прозявайки се сънено размахват документи с лениви жестове показващи жаждата им за кръв. зарежда ли батерията ти добре? защото много ще има да ми обясняваш/

стерео моно

стерео моно мангаф шукар дейзи бютифул цвете
со чинавлес дейзи амфетамина на бахър навънка?
но халяс фор да уикед ромале но халяс на тая улица
и така нататък и така нататък

Дарт Вейдър II

... въпреки, че семейството му, отбора и дори цялата нация е съкрушена от огромната загуба, ние трябва да се мобилизираме до край и да изиграем този мач в негова чест. без него "Звездата на смъртта" ще бъде едно по студено и тъжно място.
Вчера около 22:14 часа е починал Дарт Вишнев Вейдър, централен нападател на "Империята". Причината за смъртта му са нараняванията получени вследствие на падане от голяма височина.Тази вечерВейдър е бил със съотборници и приятели в дискотеката на село Градишка, според свидетели си тръгнал рано и трезвен, открит е пред сградата на кметството от работници в близката каменоломна. Причините довели до трагичната смърт на Вейдър все още се разследват.
Хан Соло: Можеше и по зле да е..

Дарт Вейдър

Блестящата деветка Вейдър.
Младият Дарт оплете защитниците в коварните си финтове.
Дарт Вейдър - догодина със Златната обувка?
"Вярно е, веднъж ме глобиха защото карах без каска" - Дарт Вейдър пред сп. "Hymn of the big wheel".
"Бунтовниците" обещават кървав реванш като домакини. Треньорът на "Империята" готви нова тактическа схема.
До колко е вярно, че имате дете от Ваша съученичка? - въпрос в ТВ шоу.
Според полицията хулиганите и от двете агитки ще бъдат незабавно отстранявани.
"Познах го, тогава беше с дълга коса, но го познах! Идваше в дома да носи подаръци за малкия Люк по Коледа. После не съм го виждала защото се преместих в Лом" - интервю със служителка в дом за изоставени деца.
Златното момче на Империята пострада на тренировка. Докторът - Ще бъде на крака за реванша.
Повече от 3 часа под проливен дъжд фенове чакаха за автографи пред "Звездата на смъртта"
Мениджърът на Вейдър: "Аз съм готов да съдя всеки който разпространява тези клевети. Дарт никога не е вземал наркотици"
Дарт Вейдър забелязан на яхтата на принцеса Леа.
"Технически интересен играч, но малко схематичен. Не мисля, че ще е проблем да го неутрализирам" Хан Соло носител на приза "Човекът с косачката" за най добър защитник за миналата година.
Империята заминава на таен лагер. "Никакво отпускане, тренера даже киселото мляко държи под ключ"
До мача остават броени дни, пред букмейкърските пунктове се вихрят горещи спорове.
Агитката на Бунтовниците с нова хореография.
Джаба ще гледа мача от затвора, управата отказала отпуск поради лошо поведение.
очакваме....

мъничко

като ритнато в ребрата куче се извива дима от цигарата ти любими
подрежда се между нас спирално и нахално
по същия начин по който урагана гъне палми по новините

ше дойда и ше ви еба майката звездна

до 12 етаж е лесно, подвеждащо приятно а след това е номер 14, тропосферата и онази тънка граница където хипоксията дори на орлите прожектира немски порнофилмчета с попай моряка. тогава аз се затичвам нагоре по стълбите и ....
с ледени ръце подскачам да погаля звездите - малко на шамари ми приличат тези силни бързи серии милувки. изненадани примигват звездно в ледения вакуум евтин като виетнамско дивиди и също толкова нетраен. подскачам пак - забивам три целувки. звезди, о колко сте чудесни, колко сте големи, колко сте далече, колко много много ви обичам, колко ли ме мразите сега като ви стигам никой никога звездите да не достига и ще бъде най чудесно щастлив на земята. няма няма да може да лети човека без любовта си към звездите няма да може да стъпи пак на земята без да счупи глезен или дори нещо по лошо - сърцето. скачам - заливам ги с кафе без да искам и се извинявам с пълно гърло и пак ги галя по звездните глави малоумни, по бледите им шлейфове изсипвам хиляди погалки, добавям и любовта си към звездите без която разбира се не бих могъл да полетя. побягват звездите скоростта им е голяма, любовта ми е голяма. мисля, че ги победих!

в края на крайщата

Кастиел чете от папката - Йонас 54г обущар, три деца, късоглед....
Йонел - Кастиел!!! името само, името ми трябва, така - среща Йонас и той трогнат отива да потърси сметка от резките злодеи, те го нападат и ... тука нещо не мога да го измисля,
Тупак - ами нападат го и го убиват обаче малкият му брат гледа зад ъгъла и тича да събере аверите от махалата които идват в изоставения склад/фабрика/подземен паркинг където става последната битка.
Мерихем: С тояги? Дайте нещо по сериозно моля ви се.
Тупак: Може да ги подмамят в мазето на фабриката и да взривят защитния клапан и да ги издавят там с водата от големия резервоар на покрива.
тримата седят и го гледат укорително
Кастиел: Йонас отива да види кои са тези изроди изгаврили се с малкото момиченце след кратък спор те го убиват
Йонел - точно така. много кратък спор после неговите приятели отиват да защитят Дагмар и Йонас, става бой и умират - в бързината някой пали града
за теб остават Ларс и неговите приятели (всъщност половината) а мъченически загиналите защитници - 10 на брой отиват за нас заедно с дагмар
Мерихем се изкашля
Мерихем : А Дагмар защо?
Йонел: Ами тя е малка, невинна, красива... такова ангелче, защо се дърпаш сега?
Мерихем: Дърпам се защото като гледам всички са виновни, ама всички... ясно ли е? Почти се бях навил да ти пусна 10 души, почти! Но да прибереш и малката?
Йонел: Дай ми малката а после жертвите на пожара делим по равно, става ли?
телефона звъни Кастиел вдига: За Мерихем е- ето
Мерихем: Ще си помисля./взима слушалката/
Йонел: Кастиел ела тук
излизат
Кастиел: Не искам да звуча глупаво, но май той е прав.
Йонел: Глупаво звучиш.
Кастиел: Добре де ама какво сега - няма да можем да ги вземем ли?
Йонел: Нямам никаква идея
Мерихем идва: Беше Оробас
Кастиел и Йонел: Е?
Мерихем: Пита ме какъв е този голям пожар така изведнъж на НЕГОВОТО дежурство, представяш ли си на неговото? И знаеш ли какво ангеле мой Йонел? Свикал е разширена комисия.
Йонел: Кажи бе?
Кастиел: А това защо да е лошо?
Йонел: Разширената комисия - всички бройки ще ги прилапат архангелите и висшите демони, абсолютно целия пожар, всички! Тути!
Мерихем: Само ми е чудно кой се е изпуснал, не вярвам оробасовите уши да стигат чак до тук!
Йонел: Добре, разбрали са за пожара, ами нашите... началната бройка?
Мерихем: Не, казах че сега ги разследваме 20-те
Кастиел: А онази малката? Дагмар?
Мерихем: Мамка му, забравих я
Йонел: Тя е моя! Само моя, Мери стой далеч далеч с твойте кирливи 20 бройки.
Мерихем: Ок спокойно. дайте да оправим тук нещата докато дойдат онези досадници. Разширена комисия, еби го, точно на мен ли ще се случи?
Йонел: Добре, Кастиел - сядай да описваш - имаме показания от разказвачите нали?Добре това което искам от вас е ефективност...
Мерихем: Между другото скъпи ми Йонел, в бързината съм забравил да ти кажа, Дагмар не е хубаво малко момиченце
Йонел: това пък какво?
Мерихем: Ами просто забравих - тя нали е продавала кибрити на пристанището?
Кастиел: Е и?
Мерихем: Фосфор, бял фосфор праха от главичките на клечките пада по главата на момичето смесва се с потта и се поема от кожата.
Йонел: Е добре де.. но
Мерихем: Първо падат зъбите, после кожата някак си... се лющи, появяват се големи тумори по бузите и челото, ах да забравих - всъщност първо се оплешивява
Йонел: Плешива, без зъби? С тумори?
Кастиел: Ужас.
Мерихем: Реших, че ще е колегиално да ти кажа.
Йонел: Да разбира се, това обяснява доста неща, какво ще я правим сега тази бе?
Кастиел: Все е бройка, нали?
Йонел: Остави ме, мисля
Мерихем: Аз ще седна да си пооформя тука нещата - нали нямаш нищо против да подпишеш.
Йонел: Кастиел, удари печата и като свърши дай да подпиша - и ще искам малко тишина ако нямате нищо против.
Всички мълчат а Кастиел и Мерихем пишат.
Йонел: Идея! Късайте всичко почваме на ново. Дагмар - прекрасна невинна с нищо непредизвикала грозната си съдба. Всъщност тя забелязва дима от къщата, тя влиза с риск за живота си и спасява децата на Ларс, Кастиел, спасени ли са децата на Ларс?
Кастиел: Да, една съседка ги е изнесла.
Йонел: Отлично, та Дагмар спасява децата, но злобните и ограничени селяци подкокоросвани от самия Ларс и подтикнати от лошият и външен вид я подозират за пожара, пребиват и размазват чудесно..
Мерихем: Йонел, ти нали не искаш да я...
Йонел: Можем да я пробваме за ангел
Мерихем: Ти си великолепен, ела да те целуна свиньо мръсна
Йонел и Мерихем се държат за ръце и танцуват
Кастиел: Ако я пуснем за ангел то нейните .... хм така де убийци
Мерихем: Моментално ги взимам в по висока категория - стават вече мноого покварени и зли. Убили са човек с ангелска душа. Идеално - по коефициента за Северна Европа ще ми се превърнат в .. момент .. 2,3 значи взимам 46.Хайде да ги оправим бързо.
Йонел: Малката Дагмар... с ангелска душа представяш ли си. Знаеш ли от кога не е имало тук такава
Кастиел: А тук дойде оня Холгер.. какво ще го правим?
Мерихем: А такаа , я го връщай обратно
Йонел: Вече не ни трябва ама хич.
Кастиел: Ми добре
Йонел: Даже още по бързо го разкарай да не го вземат тука да го разпитват и прочие. А той официално мъртъв ли е?
Кастиел: Не е ясно
Мерихем: Как така не е ясно?
Кастиел: ами принципа на неопределеността - знаеш, на нас даже последната година чак ни направиха курс по това нещо. хем е мъртъв хем не е.
Мерихем : Прекаляват вече с тия теории, ще го разкарам
Йонел: ще трябва да го убием
Кастиел: Как така?
Мерихем: Ще го пратя да се прибира през Долината.. там има серни изпарения и.. общо взето, а и той не е много добре от пожара...
Йонел: Идеално, Белите дробове...
Вика служител
закарайте господина до стая 314 да остави тази папка и после го върнете в при михаил
Кастиел:Ще я представим за ангелска душа пред Него ли?
Йонел: Ами да, освен това нали всички ще са тук, по лесно ще минем формалностите
Кастиел: Ами хората?
йонел: Какво хората
Кастиел: Те я познават, може би дори след една две години няма да са я забравили... то според мен не е толкова лесно
Мерихем: Трябва ни история, да нагласим нещата
Йонел: Ти си прав, трябва ни нещо да им сервираме, да се помни
Мерихем: Нещо със сълзи
Йонел: Омир дали се е събудил?
Кастиел, не но тупак е тук още
Йонел: Тупак, я ела малко тука да те пробвам нещо, Дали ще можеш да се справиш ако успееш...
хваща го през раменете и почва да му говори по тихичко
Мерихем: Дръж се за началника Кастиел, Йони е доста мръсно копеле има какво да научиш от него.
Кастиел: мхм
Йонел: Накратко му обясних на момчето да видим как ще се справи, детайлите после с омир ще ги оправим
Тупак: Аз така доста набързо искам да ви го опиша. Бедно малко момиченце, красиво като ангелче, мръзне по улиците и продава кибрит, вижда пожара и се втурва да спасява дечицата, злобни и подозрителни хора свързват пожара с нейната професия и я пребиват. Това е накратко.
Мерихем: На мен ми харесва, Йонел?
Йонел: може да свърши работа, ако се пипне тук там.
Кастиел: А не знам..
Служител се появява на вратата: Разширената комисия идва
Йонел: Ами да идват
КРАЙ

doublecross

Йонел: Имаме нещо като свидетел. Холгер, пазач на пристанището. Един от 20-те, греда го ударила при пожара и май ще умре всеки момент. Е, не е ясно де. Но казаха, да говорим с Михаил да ни го прати. Пияница е този Холгер.
Мерихем: Я се обади на Михаил.
Йонел: Защо аз, нали ти искаш да се ровим?
Мерихем: С него си нямам приказката..
Ионел върти тел.- Заето
Мерихем - Е, след малко пак.
Тупак: Ама стана един път, а?
Кастиел: Перфектно
Йонел: Айде перфектно било, Тупак разкарай се, моля ти се в коридора и ще дойдеш като те повикаме. Кастиел ела при мен веднага. Мери, ще ни извиниш ли за секунда? Имаме тука да си поговорим малко.
Йонел и Кастиел в един ъгъл на стаята
Йонел: Виж сега моето момче, почваме да затъваме много яко, при това по Коледа - което си ни е традиционно силен сезон в тая част на света. Ти обаче хич не ми помагаш да изринем лайната.
Кастиел: Ама Йонел
Йонел: Няма ама, просто не става тази гнида Мерихем да удари толкова точки, разбираш ли? Не става.
Кастиел: Тя е била ... ма те всички са виновни, така ли?
Йонел: Не ме интересува кой е виновен, нас ни интересува да оправим бройките, все пак.. нали? Бройките Кастиел, бройките. Ние от самото начало сме назад поради природата човешка. Остава и малкото дето ни се полага да не успеем да си вземем. Сега виж какво ще направим, ще предложа сделка на мазния измамник и дано се навие. Работата е ясна: Малката Дагмар си пада по Ларс, но той нещо я премята лошо, тя му пали къщата и някак си половината град. Ония датски селяци я пребиват с вили и мотики и я хвърлят в пристанището. След като Дагмар, Ларс и селяците са загубени за нас, ще се опитам да му предложа да ги разделим И така вместо 20 души да си делят вината за един труп което си е нищо на практика около 0,05 се пада на човек. Но виж ако е имало бой и са се тръшнали речем по 10-тина души, тогава какво става ??
Кастиел: 0,5 на глава.
Йонел: Точно така. 10 пъти увеличение.
Кастиел: Ама те са живи тези.
Йонел: Ето тук сега ще те науча на занаята. Ще вземем от жертвите на пожара.
Кастиел: Неее
Йонел: Мхммм
Кастиел: Но те са спали по това време? Невинни.
Йонел: Те пак ще са си невинни бе
Кастиел: Ще ни пипнат Йони... ще се издъним.
Йонел: Спокойно, ти само ме слушай
Кастиел: Не знам, не е добре тая работа.
Йонел и Кастиел се връщат при Мерихем
Йонел: Така. Поздравления Мерихем за сполучливата вечер.
Мерихем: Ей значи хич не харесвам като почнеш ми да говориш така.
Йонел: Ти сега пък Мери.
Мерихем: Добре, айде да го видим този Холгер пък после ще решим какво що. И си изкарай всякакви глупави идеи от главата!
Йонел: Кастиел, звънни на Михаил и питай дали могат да го докарат тук.
Кастиел: Мхм
Йонел: Така, Мерихем какво ще кажеш да обобщим набързо - милата малка сладка Дагмар болезнено отхвърлена и поругана от злия и разпътен Ларс и неговите приятели идиоти, излиза и плаче на улицата. там я среща .Кастиел, дай ми някое от имената от пожара...
Кастиел чете от папката - Йонас 54г обущар, три деца, късоглед....

god's gonna cut you down

всеки си го получава накрая

ебиология

жълто ми показват от дърветата значи вече спят мечетата
и малките животни които разкъсват черния дроб на кравите за да се размножават там
не знам как се казват на латински, също спят
с ръчички от карфички спят в трахеята ми съмнения които съм бил пипнал в африка
понякога се размърдват насън с хилядите си ръце от карфичена стомана за да се наместят по удобно при което кашлям съмнително
доктора ми каза че може да ги размени за съмнения от квадратни бетонни шипове в мозъка, не знам ще мисля по въпроса
гледам жълтеят дърветата в парка - питомни и диви, значи е време за малките животни които разкъсват черния дроб на кравите за да се размножават там
време е за малките злодеи да заспят завити с моето карирано одеало
да спят и да сънуват луди крави
още едно жълто и получаваме червен картон

когато бях небе

когато бях небе
разглеждах само отдалече, без да пипам
и с риск да се повторя
пасях стада от овчи облаци, когато бях небе
чашите ги сипвах все големи
и дишах по-различно, когато бях небе
тогава ти все още спеше.

Наставления

падни в deathmatch - на твърдо
хапи асфалта с болка но и с радост
обвий се с прах - бъди прекрасен
протегни ръце и гледай как се късат
хвърли ги към звездите - и може би ще ги достигнеш
пий текилата в големи чаши а лимона остави за сряда
(през останалите дни всичко ще те боли тъпако!)

House of Pain by ghostod

Честно казано няма как точно да стане с тоя превод. За това няма да му сложа заглавие.
бе сега тука ме питаха - не е мое бе, това е на house of pain. вие пък ... просто мислех да ги мина на бг, ама ...
иначе някой ден и аз като порасна ще пиша така.
Uplift your soul
Get your house in order
MC's be actin' like they walkin' on water
I'll break ya down like a poem written in Haiku
Who you gonna lie to
Before I crucify you
Hammer to the nails
Commence the impailen'
My acid flashbacks got everything trailin'
I'm sailin' blind on the open sea
Like an overload of haitian refugees
And I'm on my knees
My face on the rug
One more prostration for my salvation
My jinns buggin up
Got me fuckin' up
The call of my flesh
And my soul wont mesh

Как червената слушалка стана зелена

телефона ми гори в ръцете
люти ми на очите, плача
а хората по тротоара ми се смеят
ха ха ха
на сивия пластмасов дим
се смеят
на дробовете ми се смеят
на изгорените ръце
се смеят
"Ало" - вдигам горещата пластмаса до ухото
ха ха ха
"замина да сече дърва в гората"

Свобода Равенство Братство (в Перник)

Свобода - Винкело ще те направи свободен.
Равенство - Пред винкело бате, сички са равни.
Братство - Винкело за перничанина е брат.

Биологично разнообразие - Вертикална омраза

Вертикалната омраза е цвете.

последни спирки, последни рейсове (куче влачи схема)

и аз не знам - ми вика този дъжд
при 11 градуса когато
с мокри многоточия ме закова под спирката
и ме оставя сам
да ги запълвам с предполагаемите му
капки
абе тоя рейс последният ли беше?

защо?

защо не пиша ли - ми не мога
колко е часа ли?
шез бес десет
студено ли е? - студено е

fock da summer

уморих се зверски

целувка/близалка/регата

постави целувката си тук където свършва бинта, бяла яхто
притисни я силно заради вълните
и побързай защото утре ще ме вземат извънземните
ще ме отведат гадовете надалече
покажи им скорост - прицели целувката си
малко по наляво от слънцето и малко по силно от водата

Трябва да тръгвам

пропадам стабилно
влача кашони
дишам в найлони
взимам отрови
бъркам вратите
мръсно ми играят върбите
не спя на брега на реката
прегръщам павета
лежа под небето
греша капитално
губя години
печеля зими рими войни
мога да се спася на звездите
чак толкова далече ли?

телекомуникации

говориш ми по телефона от камчатка

за това слушалката ми е студена

Ninja

под уморените от слънцето листа в парка
скучаят нинджите и чоплят семки
докато, потни в черните си дрехи очакват есента - бутилка бира
да ги излекува и прибере на някое чудесно място.

666

днес видях, че има 666 посещения...

рецепта

сметана - разбита като французите през 1812

                 като хирошима през 1945

бяла -  като съвестта на Колумбия

            снега по ръба на Земята

студена - националният отбор по ски бягане на Финландия

                като Транссибирския експрес

с 33 вишни с тъмни очи, изтръпващи целувки и 5 бутилки водка 

айде да ви видиме сега романтични копеленца малки

как да ви кажа лека нощ? (П. Б. Шели)

нажежено, дразнещо и прашно ще ви гледам с кървясали очи
50 градуса горещ чакъл ще е гласът ми когато ще ви кажа "лека нощ деца"
защото никак няма да е лека тя.

No comment

сутрешното слънце в стаята
кара 380-те прашинки да танцуват, позлатени
Вие никога няма да можете да свирите отново на пиано, госпожо

Put your lights off - Гаси ламбите и легай

гася лампата лежа по гръб и гледам - вселената се разширява
а аз със всяко издишване губя точки и все по трудно става
да не се откажа

отново дукументи

CV

аз съм много голям кадилак
съм без врата и задно стъкло но съм блестящ
без реално действащи спирачки но с чудесна тапицерия
съм голям, голям чудесен (леко одраскан) нападател съм
харча много паркирам зле
звук могъщ обаче има моят двигател
в багажника щанга и каса лимони имам
дори и през зимата...

Alice in Fuckinland II

една, две...
броя звездите над мен
една... две...
отбелязвам ги с плюшените лапи
гледам ги с бакелитовите си очи
толкова силно викам, че се люлеят на небето
еднааааа, двееееее
ще паднат право в прахта пред мен, всичките
и ще мога да си ги броя и през деня
една, две...

марина цветаева

Два солнца стынут,- о Господи, пощади!-
Одно - на небе, другое - в моей груди.

Как эти солнца,- прощу ли себе сама?-
Как эти солнца сводили меня с ума!

И оба стынут - не больно от их лучей!
И то остынет первым, что горячей.

Кво да му превеждаш, батко... нема смисъл. Подозираме, че Цветаева го е писала като е ходила с ония двамата пичове - Кобилински и Нилендер. Лисица.

'звинете ногу

извинете фотошопски вежди
колагенови фибриногени
че така отминавам набързо
извинете, сериозно ви казвам
всички чудесни кремове
ланком и гарние - приятели мои добри
миришещи чудесно - извинете
настъпвам бързо горещия асфалт
за това ме извинете също
великолепни криви, Зара извинявай
отивам до аптеката
здравейте аулини, седалгини
аналгетици мои
здравей продавачко
сипи ми от всичко в големия плик
здравей фармацио - наука на живота
почерпи големия си фен с около 15
минути без болка
продавачко побързай, да ти еба майката селска с тия криви ръце как разсипваш хапчетата
извинявай малко съм напрегнат
седи ти добре тази блузка, да
а сега побързай за да не вляза през прозорчето и да повторя
дните след 30-ти май 1453, 8 часа сутринта...
Константинопол падна!
о, да извинявай скъпи блюстителю на реда
за това, че повърнах върху и поругах святата ти униформа, да ме прости архангел михаил
съжалявам и за правилната скула
която ще помни вечно моят лакът
извинете лъскави кифли на марината в созопол
аз ей сега си тръгвам
само.. малко
извинете морски мутри, че така страхливо избягах
извинявай Собиески, стари мой приятелю Ян, за това
че ползвах ценната ти течност за смъртоубийство
извинявай непознати докторе дежурен в тая топла вечер
че, ще шиеш поредната глупава кратуна
добро утро
от днес вече е мегалято

писмо до зимата

мила зимо,
изглежда си оставила
вишневото сладко
в белия ми дроб
мисля, че е много
защото като кашлям все излизат
вишни по ъглите на устата

изпратено на а.д

Бутат се хората предимно по десния тротоар. Нищо не е ок.

Немате непрочетени съобщения. Би трябвало петък да е по весело.

Некви нахални хора – блоковете ги плюят рейсовете ги гълтат. Вечер обратното.

Пак се бутат – нема ли тротоар за тебе бе копеле?

Всички коли на завоя ближат с фаровете будка за цигари.... цигарки и некви бонбонки. Айде сега рожбо къде ходиш? Кво ме гледаш?

Немаш калории да ми скочиш, нали копеле? Мръсен наркоманец!

А ми беше бял Конверса точно преди две минути.

Некви гадни слузи. Къв си що си, що ме гледаш така нахално – нема значение бегай да те нема.

Ало миличко ма разбира се че те обичам, довечера ше мина да те взема нема проблеми лежи почивай сичко е наред, ще купя бира звънни на Миро.

Пали подметките... чети си вестника не ме гледай ше ти правим карате.

И дръвчетата и тревицата тука – всичко се храни с цимент. И Конверса ми яде цимент. Милиони километри мааш гащи предимно по десния тротоар.

Сивкави са всички и само малко от рекламките шарени. Всичко е за левче, нема проблеми. Сиво,сиво ма на ръкава от кафето кавяво става. Ше го оправиме. С прах за пране, от оня рекламния

Некой свири на пиано, третия етаж. Малкия нещастник сигурно не го пускат да играе мач пред блока.

Корнер, глава, центриране гооол копеле.

Нема ги тия работи по черно-белите клавиши – може и момиче да е.

"Не мога да изляза имам солфеж. Ще му се обадиш ли иначе да се видите, колко ти завиждам." Аре “Ноктюрно”, Мая и Магапаса.

Тия кофи как ги лапат клошарите като бонбонки. Всяка кофа лапнала по един клошар и го смуче. Плюй мама ти мръсна, пусни човеко. ... три пъти стреляхме с Вуте докато го пусне. “Боби и Краев немат пишки” написано точно на входа – да се знае. Има рози пред блока. Правим букетче. След два завоя идва края и спирката. Ето го и бате Райчо най големото диско-кълбо у системата.

шайзе блутут (Scheiße Bluetooth)

не ме чуваш като ти говоря
а, си едва на деведесе сантиметра от мен
с бира в ръка и потна муцуна
и уж си съвсем като мен
с бира в ръка и потна муцуна
а, не чувам какво ми говориш
- ше те замоля само да ме удариш с халбата в главата защото не мога да си извадя телефона от там. нали сме приятелчета?

"Асене, върни...."

На 10-ти юли от 20:00 часа заради Малкия сезон на Сфумато ще има още едни "Пеперудите.." после гледам, че ще има некво градинско парти. Надявам се да не ни карат да копаме щото баба ми като кажеше "градинско парти".... работата ставаше дебела. За всеки случай си носете мотики.

lithium deuteride

Щрак!
жълтият валяк на Пътното се стрелва покрай мен
разкъсва горещия въздух с неравни ръбове
щрак щрак
тотално откачили гълъбите чертаят тънки черни драскотини по небето
само чертички - нито една отделна птица
щрак щрак щрак
и сега като гледам, май само аз мога да спра Слънцето
слагам си кухненски ръкавици с цветчета
и протягам ръце...
гълъбите падат от небето, всичките
щрак!

semiautomatic semigod 2

когато влезе в двора ми
носеше бели ботуши и бяла кутия с надпис "обичай ме"
а вътре имаше книга за соята и чифт ръкавици с емблемата на бмв.
тогава си сипах още бензин за да мога да я гледам право в очите и
набрах телефона и, който за мое учудване звънна право в главата ми.
главата ми е телефон - и казах. казах го два пъти натискайки копчето redial
а тя отвори кутията с надпис "обичай ме" и ми показа книга за соята, чифт ръкавици с емблемата на бмв и ме запали.

semiautomatic semigod

заковах и свежи ментови листенца под носа
закачливи хитлерски мустачки
с пирони в горната и челюст, за да не товари перфектните си ноздри
със злите миризми на понеделника
сега пък тя не се усмихва .... е, понякога са ебати претенциите тия жени

Христо Сатаната

Две поучителни стихчета


"Свети дневното светило - пее, и ми става мило"
христо сатаната
и още

Прогонете скуката с камшик от Долче и Габана,
по гърба и да плющим с модел "Игуана"
христо сатаната

до неотдавна

туморно притиска ТОЗИ вятър клоните
и изтисква липов аромат с който до неотдавна
се пръскаха говорителките по първа програма

Улетай на крыльях ветра

А кой е като капките на предното стъкло? Малки.

В косата, по боята.

Редуват се да ги целуват светлините. Свалки

Усмихват се, отвръщат.

Опасно закръглени от скоростта. Детайлни

Танцуваме

Чистачките се втурват да ги изритат от там защото

“Последни поръчки, че в чет’ри затваряме!”

----------------------------------
Посвещава се на Koenigsegg CCX
---------------------------------------
Улетай на крыльях ветра - песничката на половските мацки от операта "княз Игор" на стария Бородин

Приключихме с тая работа

Даже махнах бутона за кинтите.... с огромно нежелание। Ама като няма за какво да дават хората, някак нечестно седеше тоя бутон। Благодаря на всички които помогнаха।

Последни повиквания

На 3-ти от 19:00 в Театрална работилница Сфумато. Пеперудите са всъщност изтребители.
Облекло: вечерно, топло
Храна: Риба и зеленчуци (чесън)
Напитки: Вода (от чешмата), мастика, вода (минерална)

Я да ги.... (ягоди)

от кутиите със зачервени очи ни гледат
ягодите и злобно ухаят, за да убият миризмата на пот
подскачаща от продавачката с косматите крака
- мразя шибаното лято- каза тихо Ягод Ягодсен

Снимките

Де ла вера* (от истинското)

Малко preview заснето в Русе на 23-ти. Пълната версия на живо в Сфумато на 3-ти юни.

.

*Де ла вера= далавера, идва от виковете на венецианските търговци по пазарите на Константинопол

Шопска All Star Game

Между двете кули - комините на ТЕЦ-а в лайняна на цвят кооперация
Правим мрежа. Ние тримата срещу залеза.
Аз, Шопен и Шопенхауер - играем на "Цивилизация"
пием лимонада и слушаме "Нокторезачката"
Чайковски не дойде, оправда с холерата
Шпенглер имал среща с певица
Шопен започва да губи и казва:
- Светът е представа, тази игра не е истинска
както лимонадата. Оправдава се
Победата за Шопенхауер се отбелязва с думата "Воля"
Съседа отдясно удря по стената да намалим музиката
Все пак добра игра стана!

Борисенко Федосий Кириллович а.k.a Boba Fet

12 победи през периода 1941 г. - 1945 г.
истинският Боба Фет....

Като истинска суперпродукция

                                   1024x768                                   

                                    800x600

Валпейпери на "Пеперудите" сковани с много труд в резолюции ГОЛЯМА и малка. Първо в Русе на 23-ти май, после на 3-ти юни в София. Теглете и влачете....

Предварителната подготовка означава усъвършенстване на Добродетелта. Лао Дзъ

Част от подготовката е събирането на информация. Може ли да се разбере за какво се подготвя някой който на блога ми търси следните неща:
- чертеж на пушка Пибоди-Мартини (старичък е модела май... но за ценители)
- упояване с газ (винаги съм навит за едно добро упояване с газ)
- упояване на мечка (с газ ли? щото аз не бих и лепнал марля с хлороформ на муцуната)
- сирена полиция (ако сирените на Одисей квичат така... разбирам защо са си запушвали ушите)
- северна америка, долината на смъртта (да, правилно, долината на смъртта е там)
- Райна Маркова (ми Райна Маркова... мда)
- нощ, гора и потни зайци (ето това тука влиза в "Звездното градче" заедно с макаричките за уши и якета с еърбег)
- ягодови храсти (всеки знае, че ягодите не растат на храсти. те растат в едни пластмасови кутийки в била, метро и пазарчетата из софия)
За сега толкова.

red GREEN blue

Прекалява с искрящото зелено, понякога пролетта
истинският и цвят е доста мърлявото зелено на артелен ЗиЛ
а тя се мъчи да го прикрие. Кучка.

Империята си показва библиотечката... и аптечката

Отговарям на предизвикателството на Оминаеши и пускам 3 прочетени, 3 купени, 3 предвидени
Таакаа, да видим сега...
Купени наскоро
"Кафка на плажа" - Харуки Мураками (купих го за да съм модерен, иначе щях да си го свия. Никой не ме гледаше)
"Събота" - Иън Макюън
"Математика лабиринта" - А.Г.Конфорович (за лев и пеесе я взех от нещо като вторични суровини, абе... руската школа)
Приключени наскоро
"Миналото е чужда страна" Дейвид Лоуентал, или според мен Давид Льовентал. (за рециклираното минало - по скоро продукт на настоящето отколкото реално случило се някога. Защо се кефим на ретрото?)
"Политическо животно - анатомичен анализ" - Джереми Паксман. (Установих, че английските депутати се различават от българските си колеги. Лошо, Седларов, лошо...)
"Разкази от ниската страна" - сборник холандски разкази. (а там вода има, не е като да нема)
Книги планирани за скорошно закупуване, противозаконно отнемане или взимане назаем
"Любовник на самотни улици и запустели къщи" - Палми Ранчев. (ми какво да кажа - сантиментален съм бе..)
"Three New Deals: Reflections on Roosevelt's America, Mussolini's Italy, and Hitler's Germany, 1933-1939" - Wolfgang Schivelbusch (от амазон-а, а който произнесе името на автора ше го черпа една голема боза)
"Няма никой в къщи" - Дубравка Угрешич (след "Технология на лъжата и Министерство на болката..)
това е то..
Нека Емин бей да каже сега.

ОБЯВЛЕНИЕ

"Пеперудите са всъщност изтребители"
от С. Георгиев
режисьор Ирина Дочева
Участват: Ирина Дочева, Александър Даниел
Музика: Александър Даниел
Сценограф: Тони Кондев
Консултант хореография
Консултант акробатика: Леонсия Докузова
участват и други вербувани за каузата...
ще има представления на 22 или 23 май в Русе, дом "Елиас Канети"
и в театрална работилница Сфумато на 3 юни
Требват пари за плакати.... да не повтарям! Бутона си седи горе.

Репетиция

Кошничка за сладки

Как плета от пръсти кошничка за сладки?
Кърша ги.

violentia domestica

ягодова ярост
с чуден шал, червен
ме убеждава да опитам
с бутилката от half a liter
да монтирам на лицето ти
огромен (на латински haematoma) кръг
за спомен
няма и салфетки, лед, линейка.
лЕгни си под тая пейка...

Изчуква, китва, боядисва

под ярък звън на чук
разцъфналият калник
допушва цигарата на майстора

Схема за източване на ДДС чрез фиктивни договори

кои сте вие, че сиви коси дърпате
във финансов бяс
талашитени врати къртите
и в яхниената смрад на мъничките
бетонни колибки с мазните си лапички
пребърквате диазепамени бабки
диоптри, сметки за ток
уплашени котки подритвате в коридора
пак там пикаете и лежите пияни
в коридора си мислите, че обичате
докато натискате
пред блока си мислите, че почивате
в чаша вода, като зъбна протеза
това не сме ние? дето си мислим за безсмъртието
надишани с бетонен прах прободени и
приковани с арматура заварени
крадем и изпиваме някакви мигове
...дето и без това за нищо не стават

Лингвистичен отдел

зелектро - електрическо зеле, специфичен трънски код за полунелегални партита
къртележка - веселие, събота вечер в дискотеката в Драгичево
скафе - ритуал, приемане на кофеинова напитка с братята
трамвайка - дълга опашка, пенсионери за безплатни СКГТ карти

Велимир Хлебников от ghostdog

Той всъщност се е казвал Виктор, от Калмикия. Калмикия е по далеч дори от последната спирка на рейс 5. Това история, това математика, това литература, физика, кристалография.. чуди се малкият Хлебников кое е неговото призвание. Решава да се казва Велимир. Ходи в Дагестан на експедиция когато е бил 9-ти клас. Аз в девети клас... както и да е. После в Казанският университет, физикоматематически факултет. По някое време будният му ум се захванал с проблема на проблемите - защо Русия е такава каквато е. Русия и странностите на руската душа са предизвиквали писатели, поети и всякая такая сволоч да ги обяснят. Хлебников за разлика от останалите решил да ползва могъщите инструменти на математическия и лингвистичния анализ. Новата научна дисциплина би трябвало да обединява математика, лингвистика, история и поезия. Като резултат бих посочил "Аз и Русия". Умира в Астрахан през 22-ра година а на гроба му пише - "Председател на земното кълбо". После го преместили в Москва. Хлебников е нинджа... очевидно
Аз и Русия
Русия е дала свобода на хиляди хиляди.
Колко мило! Дълго това ще се помни.
А аз си свалих ризата,
и огледалния небостъргач на всеки мой косъм,всяка гънка на града, на тялото провеси килими и пурпурни платове.
Граждани и гражданки. На Мен - държавата
С хилядостъклени къдри се тълпяха пред прозорците.
Олги и Игоровци. Не по поръчка
Да се порадват на слънцето,
Гледаха през кожата.
Падна тъмницата на ризата!
Аз само си съблякох ризата -
Дадох слънце на народите - Себе си!
Гол стоях край морето.
Така подарих свобода на народите,
На тълпите - загар.

астрономически погледнато сме пролет

Подхлъзваме се по мокрите павета.
Мокри от капките зелени листенца
на подлата липа.
Подхлъзваме се докато тичаме напред за да се загубим уютно,
бързо и качествено в приятелска мъгла от тъпи путки
меки китки, Коко Тайсъни и ошше едно малко шшшото ше тръгвам
към къпиновият храст омотал трафопоста,
от бодлите и къпините мърдане няма..
Та падаме значи...
на мокрите павета изненадани, нацелувани
делово по носовете от гранита. Лежим
Ще гледаме сега листенцата отдолу нагоре, ще примигваме тъпо от дъжда
колко са малки и зелени и подли
Щото това е нашата пролет, фактически, да ти кажа баце...

Картезиански и самурайски подход към тютюнопушенето и крушите

Картезиански
Ако пушех (по принцип)
Щях да пуша (сега)
Но не пуша (по принцип)
И не пуша (сега)

Самурайски
Аз не пуша и обичам круши

Николета от Обеля (Nikoleta von Obelia )

- Maybe we should call the police
- I'm my own police
City of industry

Редя зли мисли-паркет в главата
заспиваш ми пред телевизора - внимавай
че колкото и да е рано все някога ще дойде сряда
тогава ще си хвана дракон и ще го храня само със банани на пода в хола някъде в Обеля блести чудесната идея - да взема брадва, да я кръстя "Николета"
и ще я уча да лети в полето...

Е копеле по голема тъпня простоооо не знам...

тъпо

както и да е, беще глупаво
тъпо като карфица под електронен микроскоп
приличат на пречупени електрически стълбове.

Какво правиш през есента?(Есенна свиня)

какво правиш през есента?
с ръка мокри листа
прибираш насред октомври от земята
докато есента през теб:
1) щастливо лепи по лицето ти малки целувки мъгла
2) малко по късно следобяд рисува с пара от устата малки кълба
3) сутрин предимно търсиш листа от клен бук и кестен
4) ядеш шоколад замислено, с джобове пълни с листа от
клен
бук
и кестен

Корекция

Тичай бе братле!
Пред тебе вече няма гърбове
А лампата за въздух ти е светнала червено
Обаче ей я там лежи победата със счупен глезен
и не може да финишира
Тичай,тичай!
Спри!
За кво?
Аз съм най бавната светкавица на света
По скоро съм дъжд.
Аз съм главоболие.
Кална вада.
Аз съм баница.
Метилов спирт.
Аз ли викам "Тичай"?
Колко минах?
Аз съм пречка - пън.
Сухота в устата - след сън
Аз съм ток. Подавам си ръка.
Здрасти - аз съм най бавната светкавица на света.
Преебавка съм.
Аз съм остро главоболие.
Гръбначна травма
Абе май съм от Любов...

Биологично разнообразие – Халюциногенен хипнопотам

Халюциногенният хипнопотам е всеяден бозайник който прекарва повечето от времето си прикрит сред храстите и тревите. Храни се предимно с боклуци, семена от растения и листа богати на тетрахидроканабинол, не отказва и мърша. Благодарение на рядко вещество в кръвта си хипнопотама успява да преработва и складира в големият си стомах тетрахидроканабинол от растенията. Известен е с това, че при нападение или опасност отделя газ през ануса или изхвърля фекалии богати на канабиноиди с голяма точност на разстояние до 12 метра. Подобно на африканската плюеща кобра, хипнопотама така се пази от хищници. При контакт с газ или с фекалиите на хипнопотама поразеното животно отначало чувства леко замайване после реакциите се забавят и започват смущения в зрението и обонянието. Някои по малки животни дори могат да умрат защото се блокира дишането. Хипнопотама има чудесно развито зрение и слух, обонянието му не е толкова добро защото отделяният от него газ има остра миризма която прикрива другите. Трудно може да се залови защото когато се крие в храстите или високите треви непрекъснато изпуска газ и създава обгазена опасна зона около себе си. Последната стена в отбраната на хипнопотама са двете снопчета остра козина от двете страни на врата с видоизменени потни жлези, когато все пак някой по бърз хищник премине през обгазената зона и е още рано за въздействието на газа той обикновено се насочва към врата за да прекъсне сънната артерия . Тогава хипнопотама чрез тези потни жлези оросява острата четина с морфиноподобно съединение подобно на карфентанила* и когато хищникът захапе в кожата в носа и дори езика се забива четина и се инжектира голямо количество от опиата. Така за много кратко време дори големи хищници като лъва могат да бъдат приспани а не рядко и убити. Основният враг на халюциногенния хипнопотам е вътрешен – глисти.

*карфентанил (carfentanyl) – синтетичен опиоид аналог на фентанила. Много силно действие използва се за упояване на мечки и други едри животни. Има сведения, че подобно съединение е използвано по време на кризата със заложниците в театър “Норд-ост” през 2002.

Биологично разнообразие - Шанхайски иглен дракон

Шанхайският иглен дракон е паразит който се храни предимно с артериална кръв защото е по богата на кислород и при хранене отделя токсини които въздействат на висшата нервна дейност у хората. Самият иглен дракон представлява тънко цилиндрично тяло с дължина до 20-25 километра и напречно сечение вариращо от 0.05 см при върха до 0.25 мм в средата и задната част на тялото. Цвета е бял, при по възрастни екземпляри матово сив. На пипане е твърд но и гъвкав като стоманена тел. Много е бърз и поради устройството си почти няма естествени врагове. Особеност при храненето на възрастният шанхайски иглен дракон е, че когато влезе в една кръвоносна система да се храни има опасност да убие гостоприемника си - за това драконът никога не се храни от един приемник. Поради дължината си успява да премине от един човек на друг и да се нахрани сравнително безопасно. Случва се в една такава "драконова верига" да се наредят до 130 души и колкото е по-стар и по-дълъг дракона в толкова повече хора може да се храни едновременно. Страничен ефект от храненето в драконова верига е, че по тялото на дракона преминава кръв примесена с токсините които отделя, така гостоприемниците му се чувстват психически свързани. Вярват в едни неща, чувстват едни неща. Когато дракона се нахрани последователно се изтегля от приеминците си и свързаността им ги напуска. Тогава те сякаш са сънували. След това отива да спи докато складираната в тялото му кръв се разгради и глада отново го накара да излезе на лов. Средната продължителност на живота на игления драконо е около 800 години но през 1883 в залива Дадун хай е бил уловен 22 километров иглен дракон с много тъмносив цвят и анализа на кожата му показал, че е на 1200 години.

Electra Glide in Blue

Well, well, well, my two knights in shining armor...
Mr. Tall and Mr. Small. Come on in, gentlemen!

"Атаката на Леката кавалерия" - нашмъркано произведение за Кримската война. Alfred, Lord Tennyson by ghostdog

Накратко събитията са следните - англичани срещу руснаци на полуостров Крим, задачата на леката кавалерия е да направи бесен спринт и да изпребие руските артилеристи които пък са се наточили да ги срещнат със едри съчми. Старият Алфред е съсредоточил вниманието си на последните 3-4 км от дистанцията. Общо взето от 600 души се връщат стотина или нещо такова...
та ето я и нея - "Атаката на Леката кавалерия"

Half a league half a league,
Half a league onward,
All in the valley of Death
Rode the six hundred:
'Forward, the Light Brigade!
Charge for the guns' he said:
Into the valley of Death
Rode the six hundred.

When can their glory fade?
O the wild charge they made!


километри, километри бесен спринт
през долината на смъртта шестотин души
с вой "Бригада, да ги изядеме тия"
летят за да легнат в долината на смъртта
шестотин души бесен спринт

кога ще избледнее спомена за тях
не знаем

Заразно зло или как се заразих от някои хора да пусна тук най любопитните ключови думи по които са влизали хората.

psychobaiko община - Малка община в България известна с психотропните си зайци.


как да махна тиксо от врата без да боята - без какво боята? а? без какво... махай вратата!!!

малки курви - малки големи, всякакви имаме.

ghostdog паве - верно не е много умен

адвокат валерия ангелова - нотариус чайка бележкова

дакел+камиони - long vehicle

какво да кажа на едно момче за да го привлека - например... ами дай некой лев там..

какво е цинизъм - то е много комплексна материя.

кафе копи лула - ето това е цинизъм.

ключ за bmw 7 - ма серия - имам, имам и програмки за отключване на бордовия компютър.

копче сако закопчава - закопчава ами, то си е за това

кучета свинари - много опасна порода, смърдят.

макарички за уши - ........ тук нищо не мога да кажа

македонци китайци - китайците всъщност са македонско малцинство.

мачка бельо за мацки слушат хаус - това го слагам в графата "макарички за уши".

мотивационно писмо за работа на бензиностанция - взимам те бе, душко.

некрофил - да, такъв съм си аз.

плъзгащи потенциометри - за разлика от търкалящите се.

пърси биш шели лека нощ анализ - това всъщност е истинското име на поета. Фамилията Анализ е била доста могъща на времето.

системата “прометей - същата като "Хризантема"

скъпа врътни една водка - мерси скъпи

снимки на мацки с пряка цска - макарички за уши

стари пички - нали това обяснавам - стари, млади - сичко имаме.

хирургичен шев с лявата ръка - толкова съм добър, че го мога и с лявата завързана отзад.

шели+душа - шели под душа или душата на шели, не знам.

якета с еърбег - ето това ми се вижда полезно.


скулптиране на плодове - удряй с чука по тия круши.

яко лизане - има си майстори, могат си

Обявление

Притаете леко дъх щото идва първият трейлър на "Пеперудите са всъщност изтребители". Видеото ще е кратичко и ще го кача тук. Мисля да има още няколко....
Обмислям и проучвам възможността след като създам истерия да започна да продавам тениски на "Пеперудите"

Ezra Pound by ghostdog

В поетичния "Курс на младия свинар" ще демонстрираме какво могат да сторят на човека 12 години в психиатрията и предаността към Дучето (не тоя от ЦСКА бе). Езра Паунд е нагледното доказателство за това, че висшето образование и алкохола не прощават. Ама хич. Къде е Айдахо не знам но Езра е от там. Има присъда за измяна и медицинско досие колкото телефонният указател на София. Този кратък откъс е от La Regina Avrillouse което не е, повтарям не е анаграма на Аврил Лавин. Ах да, в Лондон се оженил за някоя си Дороти Шекспир - вероятно заради името. После Италия, Вива Мусолини, Психото и умрял във Венеция на 200 години.

take ye the honey cup
the honied song raise up,
drink of the spring's allure,
april and dew and rain;
brown of the earth sing sure,
cheeks and lips and hair
and soft breath that kisseth where
thy lips have come not yet to drink."

Признавам, че това е триково и ше ми се види изнанагорно.

вземи я тази чаша мед
запей от сладост
на съблазните от пролетта отпий
април, росата и дъжда,
пръстта кафява,
песента и,
страните меки, устни и коси
и нежен дъх целуващ там
където устните ти ще отпият жадно

Сега ше ме извините ама толко си мога - он е голем бияч и не мога точно да го транслирам.

Защо су ти косе побелели друже или Защо като ядеш павета ревеш

с малки мастики под мишница
летите между колите
нали те
ви светят вечер в очите
когато в Батмани разни
и в "шопи със сопи"
ви превръщат ароматните въглеводороди
на бензина и траверсите пред Земеделието
питайки за часа и температурата
на вашата мастика с текила и бира
а вместо натура получават фрактура
без любов от роки балбоа
живущ в банишора
драйфащ на двора и плаче защото
е лош...
.
.
. и ще побелее скоро без да е мъдър

Alice in Fuckinland

с плюшени лапи роша косите ти
любими
докато ми бродираш усмивка
нетрепваща
и даже не плача когато зашиваш очите ми
с лъскави копчета
защото с плюшени лапи галя лицето ти
спокойно
ще ме носиш със себе си
усмихнато-плюшенo-сляпа
Fuckinland жител завинаги

Свирепи Панелки 1 или .... алки

лилава мангалка
в ръждива жигулка,
на сладка хранилка
я спират със палка
финансова тупалка?
фелацио?аналка?
сумата малка
взима куката жалка

Zbynek Fiser by ghostdog

Поезията е сериозна работа
и не винаги може да носи само красота
Трябва също да успее навреме
да нарита гъзовете на хората

Уеко хирургично

вече
12-та снежна топка правя
и не си усещам китките
а само шала и мокрите обувки
ще ми режат ръцете с 12 топкова анестезия
остава ми пуловера с еленчета
и вкус на сняг и кал в устата

William Buttler Yeats by ghostdog

Днеска в поетическата рубрика "Курс на младия свинар" ше ви представиме ирландският нападател, безумната деветка - Уилиам Бътлър Йееееееейтс. Накратко казано това произведение е описание на някакви дрехи които стария крал Аед мечтае да хвърли под белите нозе на някаква мацка та тя да ходи по тях. Фетишистка му работа.

Aedh Wishes For The Clothes Of Heaven - Аед си мечтае за дрешки от Рая

had i the heavens embroidered cloths
inwrought with golden and silver light
the blue and the dim and the dark cloths
of night and light and the half light
i would spread the cloths under your feet
but i being poor, have only my dreams
i have spread my dreams under your feet
tread softly because you tread on my dreams

да имах от извезаните райски дрехи
бродирани със златни и сребърни лъчи
и сините и избледнелите и мрачните
на тъмнината, светлината и по средата
пък да зема да ги просна пред краката ти
ама не, нали съм беден, аз само си мечтая
и вместо райски дрехи мечтите си постилам
да стъпваш нежно върху тях

Сега не е баш така както Йейтс го е направил ама то не може... ебаси.

Под бръмчащите перки на снежинките

Под бръмчащите перки на снежинките.
Така се набираме да си хванем рейсовете с красиви, красиви скокове през преспите.
Под бръмчащите перки на снежинките гледаме лошо изпод шапките
С юмруци в джобовете се избягваме с красиви, красиви скокове през преспите.
Защото .... Ние се мразим, нали бесссссценни.

ристоранте италиано малоумно псе

Трамвайно стакато
amaretto в певецето
петна от калцоне
по панталоне

Пауза

Уелкъм ту да хаус ъф пееейн
Да сте живи здрави, спирам за малко тук.
до после...

"Кал" почти по Елин Пелин - великият шопски повествовател дървен тип

мека и гостоприемна кал,
в слушалката ми няма мрежа
изглежда съм във як квартал
от тия дет бакшишите ги режат
"до там не ходим батко, сори"
"Седи си тука в тая кал"
Тъп педал.
Земи тва парче от арматура по ченето и кажи на жената че парите за детето ше отидат при докторите да ти сглобат лицето до некво състояние на приемлива асиметрия
редовно стават в тоя як квартал такива интервенции
"търпи щети" записват в полицейския журнал от "непредизвикана агресия"
Москвич 12-ка

"Настана време роднини да ебеме" - Пърси Биш Шели (Percy Bysshe Shelley by ghostdog)

"Изтърваният Прометей" на Шели.
Загатваме тука леко за страстта му към корабоплаването която накрая му изяла главата. Хвърлях ези-тура да избера между "Адонаис" и "Изтърваният Прометей", като Прометей спечели 3 от 5. Тука очевидно героят се е напил и не знае къде кара с въУшебната си лоТка. Объркването му е видно от тези редове:

My soul is an enchanted boat,
Which, like a sleeping swan, doth float
Upon the silver waves of thy sweet singing;
And thine doth like an angel sit
Beside a helm conducting it,
Whilst all the winds with melody are ringing.
It seems to float ever, for ever,
Upon that many-winding river,
Between mountains, woods, abysses,
A paradise of wildernesses!
Till, like one in slumber bound,
Borne to the ocean, I float down, around,
Into a sea profound, of ever-spreading sound

За хората превеждаме и на български:

Душата моя - омагьосаната лоТка!
като преял гъсок, заспал се влачи
по вълната сребърна на песента ти
а на волана ангеле рулираш
лоТката ми, докато и свирят ветровете
ще се мотаем дълго, до безкрая
измежду планини, дърва и дупки
и право в рая на дърваря.
докато заспал и влачен в океана...
къв' океан? море от саунд!
Нема да превеждам повече да не стане нещо още по лошо. Но това беше П.Б.Шели с парчето "Азис", извинете "Азия" от "Изтърваният Прометей"

Финансовият нож опира до читателският кокал

Настана време Големият Зъл Пес, да тръгне из Интернетя и да обира паричките на малките. Накратко идеята е да дадете кой каквото може за да изкараме на сцена една пиеска базирана на някои от текстовете в блога. Точен отчет за парите естествено няма да има (по стар български обичай). Единствено мога да уверя уважаемите дарители, че всяка стотинка ще идва директно при Гостдог с всички произтичащи от това последствия. Ако имаме инкоминг кеш флоу (бих желал да е флууд) работата ще е готова към март някъде. Ако немаме... ше видиме. Дарителите ще бъдат почетени подобаващо.

Кажи им да не ме убиват. Хуан Рулфо

Преди да се роди теленовелата. Хуан Рулфо 1918-1986.

Sentíamos cómo bajaban las balas sobre nosotros, en rachas apretadas, calentando el aire que nos rodeaba. Y hasta las piedras detrás de las que nos escondíamos se hacían trizas una tras otra como si fueran terrones. Después supimos que eran ametralladoras aquellas carabinas con que disparaban ahora sobre nosotros y que dejaban hecho una coladera el cuerpo de uno; pero entonces creímos que eran muchos soldados, por miles, y todo lo que queríamos era correr de ellos.
F I N

Тогава усетихме как техните куршуми ни връхлитат като горещ вятър. Дори камъните скрити зад нас се трошаха сякаш са от захар. По късно разбрахме, че се казват картечници тези пушки които правеха телата ни на решето, но тогава мислехме че са много войници с пушки, хиляди войници и всичко което искахме беше да избягаме от тях.
КРАЙ

Редник Лонгфелоу - оръжието за проверка (Henry Wadsworth Longfellow by ghostdog)

A traveler, by the faithful hound,
Half-buried in the snow was found,
Still grasping in his hand of ice
That banner with the strange device,
Excelsior!

И ето моята хм.. интерпретация на стихчето на стария Хенри.

Клошар с кафяво одеало се завива
а рано сутринта в снега 2 кучета откриват
как здраво в ледената си ръка
бутилка стиснал е със надпис
ГРОЗДОВА

Смъртна схватка с Елвис Пресли

Бях се зарекъл това тук да не се случва, но все пак ще пусна филмче.
Частичен отговор на въпроса на Оминаеши. Ех младост!

Chronicon terrae Prussiae

Дъжд
Целулоза
Трохи
Трохи
Гранит
Ракия
.
.
.
Ракия?
свърши се времето им на земята. почват по асфалт да ходят.

Robert Frost by ghostdog

The woods are lovely, dark and deep,
But I have promises to keep,
And miles to go before I sleep,
And miles to go before I sleep.

Дървата си ги бива - яки и големи
Пънове дебели и клони засмолени
Ма стига съм ги гледал, че казах на жената
бързичко налита тъмното в гората
А аз ше газа из снегъ докът заспъ
Ше газа из снегъ докът заспъ

Строеж на сладкарското царство

Започваме от великите му владетели тортите
Великолепни тела, могъщи осанки, плодове и зеленчуци
Бисквитите - курвите на сладкарското царство. Крехки но се чупят без финес.
Шоколадите - или нинджи или вампири от евтин филм, зализани тъмнокоси свалячи дето им растат допаминови зъби или облечени в черно нинджи-аматьори. Шибай тате - тая крава не е нашата.
Шоколадовите бонбони - шоколадовите бонбони от своя страна пък са африканските диаманти. Хиляди потни негри с бицепси като крак на български щангист въртят в тъмнината кирките си та дано олющят от твърдата стена още някой шоколадов диамант, и умират там от изтощение. Нека им.
Козунаците - това са мафиотски босове с големи потни шкембета и сериозни очи, в големите им потни лапи като на шега седят малки пистолетчета и уж невинно гледат с черните си очички а дебелите чичковци - козунаци нежно питат: Защо така рани доверчивото ми сърце Винченцо?
Близалките - просто несериозни. Порноатрибути на чешката студия за многоигрални филми "CZ".
Има и още ма следващият път.

Тест

Багерите са жълти защото:
а) Инфантилизъм тресе могъщите им хидравлики
б)Липсва им слънцето

Глезльо

гушка ме калта по пътеката
слага ми капки в очите мъглата
накратко - глези ме есента

Към "Долна мъртва точка"

Къде е кралят на Америка

Къде е, ще попитат някои, кралят на Америка?
Спи прав до последната врата на 111
И властва.

Лаборатория

Забърквам се в схеми
Пропорции
Измервам, записвам
Анализирам много малки неща
Но белите ни престилки са точно както в ....
И какво? Пак ли са ме хванали?

Трики

Толкова силно се удря тази врата, че боята и се премести друг квартал през ноща. От вятъра е - почти три квадратни метра вратна площ(2,98).През ноща се удря и вишната в стъклото. По него остават вишневи маркери.Облаците сутрин се удрят тежко в тревата и се чува като големи празни лодки да се нареждат по поляната, всичката трева са изпомачкали, навсякъде бели парцали са нахвърляли. Абе всички тропат, блъскат, мачкат. Добре, че не ги гледам през ноща. А всъщност идеята ми беше друга.Нито вятъра, боите, вишните, мъглата - името ми те завинтва .Името ми е бодлива тел и когато ме викаш се качва през гърлото ти, когато ме мълчиш седи в гърдите ти на спретната макаричка, когато ме мислиш се качва и изправя гънките на мозъка. Смени ми името.

Когато бях малък мама ми каза да не гледам право в слънцето и аз гледах Кода Пи

Чакам го да се покаже ей сега над блока на военните отсреща
според астрономическите таблици след 2 минути
да ме погледне право в очите и да ми каже
Дишай

Състрадателно

Калиграфично пиша по гърба
мотивационното писмо с камшик
"Дий мършо, дий"

Долна мъртва точка

Имахме една снимка заедно с Винсент, някъде около Коледа. Правена е на
(24-ти декември - облачно, температура около 10 градуса, късно следобед мистрала се усилва до почти 30 м/сек.)
Той е седнал на стол пред кафето, облечен в черен анцуг адидас, главата му е бинтована, не се е бръснал поне от две седмици. Зад него съм аз съм прав и леко наведен над рамото му, облечен с прогорения си пуловер и една смешна шапка, от двете страни на главата си съм вдигнал и държа отрязаните му уши които ми бяха накапали пуловера. Двамата се смеем а Винсент даже прави неприличен жест с лулата си. Снимката я направи Рашел - колежка на Кристина Хоорник (една курва с която преди ходеше). То тази работа с ушите почна доста по рано когато в началото на октомври Винсент изкара 4 дни с 23 кафета и едни малки жълти хапчета които каза че са за язва.
(2-ри октомври – ясно, слънчево 14 градуса, тихо. На север лека разкъсана облачност)
Та тази курва Кристина го беше зарязала и по тоя случай Винсент си обръсна главата, после баща му умря – те не се погаждаха нещо, но все пак баща му е. Малко лоша серия се получи. Пийнахме здраво за около две седмици, тотално се освинихме. След това мен ме закопчаха за една глупост и ме пуснаха чак на 20-ти декември. На другия ден бях в Арл.
(21-декември - ниска купесто дъждовна облачност, лек дъжд през целия ден, лек до умерен североизточен вятър)
Докато съм търкал наровете в районното той не си изкарвал толкова зле, даже един негов приятел му беше дошъл на гости – художник, но почнаха нещо да се карат. После като говорих с него той ми каза, че през ноща Винсент идвал в стаята му и седял на стол до леглото му – психарска работа ама си има обяснение, половин пликче от жълтите хапчета беше останало. А и абсент, да. Хапчета, абсент и курви – тая същата Рашел.
(22-ри декември – плътна облачност и дъжд през целия ден, лек северен вятър)
Отидохме на кръчма, Винсент се напи, и аз се напих. Пяхме “You’ll never walk alone” и той удари с халбата оня неговия приятел. И се сбиха. Аз бях толкова зле, че не можах да стана даже. Всичко се оправи де, на другия ден беше тихо и кротко. А другия ден беше неделя
(23-ти декември -облачно, влажно, вечерта започва да духа мистрала)
Спах до следобяд, после отидох да хапна. А тук вече станало интересно – Винсент нападнал Гоген той така се казваше оня неговия приятел, с нож. Извадил ножа и направо към него. Оня пич някак си се отървал и отишъл на хотел. По късно вечерта идва Винсент и ми вика – Страдам. Отрежи ми ушите..
Аз му викам – ти луд ли си? Как ще ти режа ушите? А той ми сипва и ми каза точно така: Сядай сега тука и ще ти обясня защо искам да ми отрежеш ушите.
Накратко казано пийнах аз и се черпихме с тия неговите хапчета за язва, той всичко ми обясни. Топнах ножа в канче с една гадна водка дето за нищо друго не ставаше и му отрязах ушите. Сложих му марлички и един бинт и легнахме да спим. На сутринта отидохме при курвите и хванахме Рашел да ни снима. Всъщност тя не искаше ама Винсент и извъртя два шамара и тя ни снима.
(24-ти декември - облачно, температура около 10 градуса, късно следобед мистрала се усилва до почти 30 м/сек.)
После Рашел се обади в полицията. Докато ни арестуваха Винсент викаше и сочеше черния си анцуг: "When I was arrested I was dressed in black..." Тогава много слушахме Джони Кеш. Тази снимка изгоря по време на пожара в Еншеде когато някакъв олигофрен запали склада с фойерверки и бутна половината град, a ушите доктора ги сложил в шише със спирт, но санитарят от глупост ги изхвърлил в тоалетната. Така, че от тази история никакви неща не ми останали. Нито снимка, нито уши..

rain violence

Отгоре тръгват капките - слушам шумолене
Пресичат ми прозореца - отнема векове
Подават ми за глава - отигравам с рамо
Вали върху мене - облича ме в Армани
Дъжда ме блокира - в мойта половина
В края на тротоара - ще го фаулирам
Взе да ми писва - играя грубо
Играя грубо - нямам целувки
Нямам целувки - падам в локвите
А локвите са си ебали майката от студ

Мноооооого свободен превод на македонската песен "Свирете свирачи"

Днеска листата е пълна
Свирете гуми и ремъци
на аудита голфове, отлежали 15 годишни
шумолете рокли, китайска коприна китайски кецове
сватба е - полизахариди в кръвта
Сина си женя - свирете гуми,
Късай сине синджиро - пий чивас регала
шмъркай матряла
Ремъка свири, веселба е

Великолепно

Под сивите анцузи на облаците
камионът от строежа бавно мачка болонка на заден
Неочакваният дъжд кара шофьора да мисли за дома

Пеперудите са всъщност изтребители

Твърда съм, стоманена. През мускула минавам - нахална съм.
Блестя ти в очите - заек си, пред фарове, на бронята целувка правиш,там завинаги оставаш
А когато сутрин ставам симфония ти съобщавам часа поемам ти въздуха и кофеина и целувкина.
От трите ми слънца хиляди сърца изпомпват литри - цели басейни любов октани.
докарвам я от теб с камиони, разсипвам я по всичките завои.
Пукам гума на последния. Валя отгоре ти – дъжд от рекорди на квадратен метър.
Мокря пътя ти, поднасяш ми, летиш към бензиностанцията ни запален, 30 тона полет. Сажди и дим до края на небето. Дават те по новините. Светиш ми докато си мия зъбите.
Вибрираш като мойта моторола, имаш покритие над мен, сигнала ти е силен.Набирам.
Набирам те, не спирам набирам набирам набирам, валя, набирам
30 тона те обичам, несъобразена скорост ми казва меверето, 10 декара гори – дават ме по новините - съм изгорила като съм се влюбила ,летя а всичките завои са ми прави.
Набирай ме не спирай.Насрещното ми е проблема.
Ще ми кажат те на мене, не танцувай. Пускай силно музика.
Мохито, Мента - пий!
Мускулна треска - давай. Тичай.
Пълня с пясък обувките, крадени чадъри влача, леко и меко е сърцето ми не спира като миксер е.Сузуки, вкарва яко обороти, на завоя има куки.
Дишам асфалта на 3000 градуса Гледам уморено в земята
Сипвам лед в чашата. Целувам си пръстена – за късмет
Целуваш мене – ефекта дето прави ураганите с пеперудени крила.
Дават ни по новините.
Шубе такова... виде ли сега?

малката кибритопродавачка

УПЪТВАНЕ
Кастиел - Ангел на четвъртъците
Йонел - Архангел на здравето, изцелението и отнемане на болките
Мерихем - демон, отговаря за чумите и епидемиите. Съгласно класификацията на Франсис Барет.
Омир - Омир
Тупак - Тупак Шакур
-------------------------------------------------------------------------------------
Кастиел закопчава престилката си и поглежда към другия дежурен
Кастиел: Е, Йонел с кой ще сме тази нощ?
Йонел: Мерихем
Кастиел: Мислех, че си е изкарал дежурствата за тоя месец?
Йонел: Взел е извънредно на Оробас- имa някакво шоу с коне в зала.
Кастиел: Закъснява малко
/придържайки внимателно трите чаши с кафе Мерихем затваря вратата с крак и кисело казва/:
- Здравейте момчета, как е? Закъснях малко ма ще извинявате – нося ви кафе.
Йонел: Няма нищо Мери, благодарско за кафето.
Пият кафе
Мерихем: Прецакани сме малко с Коледа, не мислите ли? Хората се счупват да пазаруват и не се държат нормално. Имам предвид цялото това безумие – звънчета, елхички…
Подрежда си бюрото, вади един лаптоп,включва го и поставя табелка „Адвокат на дявола”.
Кастиел: Това не е лошо, на мен ми харесват украшенията за елха.
Мерихем: На мен, не.
Кастиел: Между другото не си се подписал още – подава му лист хартия
Йонел: Пиши отдолу в полето „Забележки” , че Оробас е титуляра за вечерта. Защото при нас протоколите със заместници се държат на отделно място.
Мерихем: Отделно значи… взима листа и го чете внимателно.
Кастиел и Йонел: Отделно.
Докато Мерихем подписва листа Кастиел и Йонел отпиват от кафето и сумтят одобрително.
Мерихем: Бива го, а?
Йонел: Направо си е добро.
Мълчат, Мерихем преглежда някакви документи, Йонел подушва чашата си, Кастиел ръчка кабела на телефон който седи на бюрото му.
Кастиел: Мислите ли, че тази вечер ще е натоварено? Имам предвид все пак Бъдни вечер – доброта и сладки....
Понякога ей така във вечер като тази, поглеждам нещата по отстрани и все пак виждам надежда, не са се предали хората – борят се за доброто в себе си. Изпуска телефона.
Йонел: Хайде стига си си играл, остави го тоя телефон/намества се по удобно на стола/: Ти Мери, доста работа свърши при епидемията миналата година, направо ме изненада – аз мислех, че си мързеливичък. Но тук ще ти го призная – доста се постара.
Мерихем: Нали? Не знам дали си прочел но после публикувах статия за математическо моделиране на динамиката на процесите при епидемии. Ако искаш имам я тук ще ти я дам.
Йонел: А да, прочетох я. Малко разминаване с предвиденото
Кастиел: /бърника телефона/ Ще рече, че направо ти си измислил чумата.
Мерихем: Ти пък го остави тоя телефон, че най накрая ще го поправиш.
Йонел: Кастиел, аз какво ти казах?
Кастиел: Да, да добре бе. Явно това дежурство ще сме строги.
Телефона звъни, Йонел вдига:
Мерихем: Я, работи!
Йонел: Стаята на дежурните, слушам. Да, да, от къде? Разбрах.
Обръща се към Кастиел: Дай ми книгата и нещо за писане
Катсиел: Ето.
Мерихем: От къде е обаждането?
Йонел: Да записвам, да,16 години, добре, хипотермия ли е? А добре. Колко 34 души? Сигурно ли е? А ще може ли да я разпитаме? Добре, ще извикам Разказвач. Добре, леко дежурство, заемаме се.
Затваря телефона – Тихо двамата сега. Имаме случай
16 годишна, Копенхаген, Дания, извадена е от залива но смъртта не е настъпила вследствие на удавяне. Преди това е получила многобройни фрактури на костите на крайниците и ребрата има и една на черепа. Изгаряне на лявата част на лицето и лявата ръка.
Кастиел и Мерихем си записват внимателно.
Йонел: Предполага се, че е отговорна за смъртта на 34 ма души и материални щети.
Мерихем: Не е ли малка за 34-ма? Какво е направила?
Йонел: Палеж.
Кастиел: Изгарянето е ясно тогава, ами фрактурите?
Мерихем : Може да се е опитвала да угаси пламъците
Йонел: Няма да можем да я разпитаме без Разказвач. Кой предлагате да викнем?
Мерихем : Омир
Катсиел: Ааа не искам Омир. Тук мисля, че имаше един датчанин./разтваря тефтер/Андерсен .. май не може. Ето Бор, Нилс Бор...
Йонел: Бор не може. Той не е Разказвач, а старши експерт.
Кастиел: Добре де и какво от това. Нали също го викат при разследвания?
Мерихем: Да, ама да обясни какво става... а не да разказва.
Кастиел: Тогава Тупак?
Мерихем: ти си тупак, по добре Омир да вземем – всичко успявам да му запиша. И освен това е по образован.
Кастиел: Йони, кажи му де? Защо този път да не вземем Тупак? Омир гъгне ужасно и ми се доспива като го слушам. А и освен това пие доста.
Йонел: Мерихем е прав, да вземем Омир сега, Тупак ще го оставим за някой друг случай.
Кастиел: Е, да ама аз му обещах да го викна следващият път, не е добре да ме мисли за лъжец.
Йонел: Омир остава, точка. Звънни му да идва и да докарат душата и тялото И.
Кастиел /вдига телефона/: Ало,Омир в стаята на оперативните дежурни моля.
Мерихем /доволно потрива ръце/: Е деца да се захващаме за работа – нямам търпение да отметна още една победа в и без това безкрайния си списък.
Кастиел: Гладна кокошка...

Софийска Голяма Община

Обясняват ми разни по телевизора как нещата са ОК
Тогава на много много хора, предимно павета им се иска да ръфат и да забиват зъби в бордюра в безсилна злоба, защото да летят не могат а трябва бързо бързо да стигнат в края на маршрута си. При старите си майки, при любимите си деца, при учителката по пиано при любовниците си при електронното правителство.
На малко хора пък дим от цигари вие кючеци под мустаците им и им докарва мисли за за Любов, за задни брони, и тампони и вечерното наблюдение на съзвездието Лебед от балконите им в Люлин.
Особено пък като падне мъгла по телевизията сутрин, обяснява меверето колко странно е че всички искат да ръфат паветата. Когато общината призовава за ремонти и конкурси за камази с блестящ от студените капчици владайски гранит натоварен върху зверските им гърбове. Летят.

Малко от големите батковци - Saul Williams

Превода е приблизителен в очакване на седемнайстият час.
Казва се LALALALA

Братле изпий кана шаолинско преди да щипнеш струните на мойто виолинско
живота ми е оркестриран, като лондонската филхармония, концентриран.
Пичовете седят и ме чакат, седят и чакат.
А аз закъснявам, рожден ден на патерица съм, свещичките духам.
Причаквам на тъмно - хулигански.
Силуета ми в твойто огледало е вандалски.
Сега рапърите нареждат за "матряла и кой колко притежава"
А адидаските ми са тригодишни - като дъщеря ми.
Седят и рими редят за бутилка в хартия - ракия, а им се иска да възпеят водата.
От хаоса ше дойде ред, от хаоса пичове ше дойде реда.
Менте гангстери бягат - от хаоса ще дойде реда.

Суперстъклензмей

Тряаас! Изпускам чашата, лети с хиляди парченца в час.
Остана ми въздух за 4 минути.
Скачам.
Мета.
Скачам
С метла в ръката синя фанелка и нови найкове.
Водата не стига.
Въздух имам за 2 минути.
Стъкла.
Стрес.
Смея се.
Скачам с хиляди парченца смях.
Водата свърши.
Метлата ми е Найк.
Споменах ли, че няма вода?

06:58 АМ

Малко удоволствие е да се ровя сутринв остатъците от нощния въздух неравномерно разпределен зад северните стени и под парцаливите листа на липите. Прашни. Ароматни завеси над тротоара. А напред ме чака дневната смяна - участъци покрити с ярка и лепкава светлина. Доволно хрупам ябълка докато е още хладно. Сутрин е така с мен.

Tuning

Вече е така. Размислено, решено. Обезболено. Превързано. Излъскано. Нов еърбег. С този ключ вече не можеш да влезеш. Нова аларма. Антирадар. Старият ритъм, чупката в кръста. Думите. Всички изгубени трофеи пак са на моя стадион. Правото на първи шут, на добър съдия. Тъпите приятелки, лъжливите дупета на бара. Връщам си мелници, мостове, монопола. Мои са отново сутрините, телефонните разпечатки, погледа от балкона, съседа. Сърцето. Целувките - нито една няма да падне преди да узрее, пак са си при мен всичките. В мен е и ножа и хляба, маргарина и маслините в мартинито. Първа след бога на моя кораб. Пътници скоро няма да взема - имам товар с мартини и личен багаж. Ще ми махаш от кея, не плачи - голямо момче си вече. А аз от вчера съм свръхзвукова. Стартирам ниско, завивам рязко, прекалено бърза съм за теб, зайо. Смея се след теб и пея след теб, пия и пуша след теб. Ще чуеш сърцето ми - бас от прозорците на селско БМВ. Прекалено силно бие за теб. Приятен ден скъпи.

Две минути преди/след събуждане

Около 6:00 когато се разцвили джиесема, сънят бързешката дръпна изпод краката ми плажа, пейката, теб и динята. Нави ги на руло и на тръгване ми сложи тиксо на очите и гнил домат в устата. Неориентирана и закъснявам за работа, потна. Между другото обаждането ти в 3 сутринта не ми помогна особено - сигурна съм, че си искал да ми кажеш нещо мило...
А като не ти се спи опитай да ядеш, аз ям, ям всичко което е в хладилника, на хладилника или се опита да пропълзи около него. Ето, нищо ми няма - трябва да си измия зъбите. Момент така. Мий си зъбите, излизай - виж се с хора, лъскай - това ще те отпусне, пий ако трябва, не ми се обаждай и всичко ще е наред. А как ми блестят тия лампи, през тиксото влизат в очите ми и бодат. Помниш как изгорях на Градина. Лежах, горях а тамошната лампа над плажа ме бодеше по очите. Как изгорях тогава - като идиот. Момент така - да си измия зъбите.

А после нищо, но ти казвам, че все едно с него говорих. Мих си зъбите, облякох се, напълних си джобовете с натрошени стъкла и зарових пръсти в хладните парчета. Събрах цяла шепа и стиснах - не е същото. Стиснах още два пъти просто за да съм сигурна. Нищо особено само дето цапа повече.

Кратък справочник

Излива радостно напалма си по тротоара - Изгрева
Добавя новички сълзи към твоите - Дъжда
Откривам липси в главата си - Ревизия
Надписите в подлеза чета - Образование

Лизане

Вече не е толкова зелена, да?
Облизана от ноемврийския език
Трева

И кво стана с BPM?

Понеже аз не знам какво точно стана тук пускам копи пейст на Райна Маркова статия от Култура - сега аз не съм много наясно, ама ако има нещо против ще я махна
ето и статията.
Микрофизика на властта │ е-govs
Раздвоявайки се тази седмица между две актуални събития за избор на тема на колонката си - приемането на промени към Закона за достъп до обществена информация и врявата, вдигнала се в Artbox около изказванията на Дурмана за националното ни участие във Венецианското биенале, реших да се съсредоточа върху нещо трето и междинно, а именно чудесният неологизъм на Мишел Фуко governmentality.

Мишел Фуко дефинира governmentality като "изкуство на управлението" в най-широк смисъл. Като управлението (government) не се свежда само до държавната политика, а до широк обхват техники за контрол, приложени към всевъзможни обекти, от контрола над себе си, та до биополитическия контрол над цели популации. Или накратко: governmentality, това е термин-хибрид между government и mentality и означава, че е невъзможно да се изследва технологията на властта без да се изследва менталността, която я подпира.

Може да се говори за governmentality през различни исторически периоди или за различни технологии на governmentality, но най-често терминът се ползва в смисъл на неолиберален тип управление, който характеризира напредналите либерални демокрации с децентрализирана власт и доминация на пазарните механизми, чиито членове играят активна роля в собственото си самоуправление и поради тази си активност се налага да бъдат регулирани някак ‛изотвътре“. Чрез формиране, скулптиране, мобилизиране чрез избора, желанията, стремежите, нуждите и стила на живот на индивидите и групите в широк обхват от контексти.

Това повдига интересния въпрос: разбират ли тези, които биват управлявани, неестествеността на своето положение? А не гледат ли на този си живот като на даденост? А колко лесно това може да се случи в електронна среда?

Ще ми се в тази връзка да привлека вниманието към дейността упражнявана от НПО Интерспейс. Или може би все пак е ЕООД Интерспейс. Или дори НПООД. Но кои все пак са Интерспейс?

От 1998 до 2001 това са група художници и симпатични неформали.

В периода 2001 – 2004 са група художници и симпатични неформали и един новодошъл – някой си Владимир Петков, възпитаник на УННС, доведен в офиса от обучаващата се и работеща в Орбител маркетингова служителка Валерия Ангелова. За неосведомените - Орбител е компанията, предоставила безплатна наета линия на Интерспейс.

Интерспейс след 2004? Това вече са група неформали, симпатични предимно на Владимир Петков и дошли от сайта bpm, където той е администратор, а споменатата служителка от Орбител набива в главите на простосмъртните нетикет и здравите ценности на корпоративния ‛лайфстайл“.

Междувременно единственият останал художник (и съосновател на Интерспейс) Красимир Терзиев бива изхвърлен от управителния съвет демократично и с избори. Така че Интерспейс след 2004 се оказва изцяло готов да е в услуга на ‛истаблишмънта“. Това като че ли изобщо не отблъсква младите и непокварени артисти. Все пак Интерспейс знае какво да им предложи – поле за изява. А сайтът за киберкултура bpm стига върха на популярността и наглостта си, като се преименува на сайт за хиперкултура и така брутално демонстрира всевъзможните намерения на маркетинга и технологии на governmentality, че в един момент ме кара да се усъмня, че това не е несръчност, а нарочна демонстрация, целяща да илюстрира нагледно на всички любопитни що е то технология на желанието, технология на нормализацията, технология на идентичността. Всеки опит да въвлека Дурмана в дискусия за дейността на Интерспейс, принуждавайки го да обясни отношенията си с Орбител и това да стане в немодерирано от него пространство, е обречен на провал.

В крайна сметка сайтът bpm скрива своя форум през декември миналата година, а осиротялата общност се разпръсва. Хората, администрирали общността bpm, обаче продължават да администрират общности – тази около вестниците ‛Дневник“ и ‛Капитал“, ако се не лъжа. А Интерспейс продължава да процъфтява и да развива дейности, чийто смисъл и естетика остават все така мъгляви и неубедителни, та се чудя, защо ли не спестят и на себе си, и на другите недоразуменията и не се прекръстят от Център за медийни изкуства в Център за административни изкуства. А защо не и в Център за насекомен биоинженеринг? Защото очевидно основната дейност на Интерспейс е именно отработване на всевъзможни технологии на governmentality. Ами съгласете се все пак, компетентността в кондиционирането на разни общности би могла да бъде доста полезна за всяка поредна власт, била тя маркетингова или държавна.
Райна Маркова

haute cuisine

- Искаш ли жено леща?
- Неща!
- Яж ми кура тогава!!!

В хотела. Балансиране

Като сипвам все разливам по покривката както мразиш най сериозно и ми дърпаш шибания чайник, ще се изгоря ти казвам. Мисля, че... Стаята си я избрах сама, не гледа към паркинга, не виждам колата, не ми дреме, крана капе малко не ми дреме. Раменете ми изтръпваха за прегръдка но си взех душ и хаш и всичко ми мина. Но цената някак ми е по висока. Самотата ми е по ценна от нас двамата? Мисля си, че... Не помня, когато леля ти ни се обади не помня никаква твоя леля. Помня само, че няма нужда да се товарим като големи камиони на раздяла можем елегантно като клошари с колички да се разминем пред кофите с наострен поглед но учтиво, защо искаш да влачиш всичко сега след теб като ремарке без колела да оставя искри зад теб като тичаш – хей вижте ме аз излизам силен от тази връзка? Като казах “камион” се сетих – не съм изпреварвала камион от тогава, нито един, нека си карат бавно. Искаш ли чай? Аз ще сложа мед – не ми дреме, че от топлината, на меда витамините му ще заминат – аз не ям меда заради шибаните му витамини а защото ме връща с ритник в главата право в палачинките на мама в неделя сутринта, дреме ми на мене за твойте витамини. Микроелементи. А, сетих се за леля ти. Студена малка зла старица. Мислех да и сипя диазепам в кафето. Не го направих само защото камерата не беше заредена, а щеше да е яко... Мисля все пак, че..не трябваше да те напускам – ти трябваше да ме зарежеш за да страдам благородно по изгубената си любов, взимаш си сака, четката за зъби и списанията с глупавите самолети или пък... се появяваш с някоя безмозъчна еуглена, целува те а аз откачам и и забивам пиличката за нокти във вратната вена. Но не! Ти седя, седя, седя като пенсионер пред входа и се хранеше с труповете на нашите чувства. Некрофил. Вдигаше малките им мъртви вмирисани и лигави телца и ги облизваше – с тези ли устни ще ме целуваш после? Лимон за чая? На другото легло е, в кутията. Да сега съм сама а съм взела стая с две легла, по скъпо е разбира се. Без теб съм по скъпа, значи ли това мили мой, че ти си моето намаление? Сезонно отстъпление? Сгрешен шев или пропуснато копче? Сега аз ли съм с повишена цена? И съответно плащам всичко двойно. Сега не ме гледаш защото блестя толкова ярко, ела ме погледни. И можеш да разлееш чай по масата спокойно – те ще я оправят. Защо ти трябва скъпи да товариш ремаркето си с боклуци? Вземи само най приятните моменти – ще се съберат във сака и бягай да те няма.

Пред мивката - Houston, we have a problem

Седиш ли и ти пред своята мивка, точно сега с жълтата чаша с тъпия мечок? С мокри ръце ли я триеш или просто с парцал? Кифлата мие чинии, виенски. Ето сега натопила съм си ръцете, краката, косата (която не е златиста когато е мокра) във водата и бъркам из нашите чинии. Разбърквам роботски пяната дето е толкова мръсна... Натъпкана с разни си наши остатъци, мазни предимно. Никак не е като онази пяна която до кея подскачаше на 18-ти септември, в 3 сутринта като лигав кокер да оближе, да накичи обувки и шапки, целувките, даже ушите. И твоята настинка пяната маркира със знака на Гордост, когато ме носи до коленете в онази зелена вода, зелена като граха в тази чиния. Колко вири нос с тази настинка. И аз де. Та седя си и бъркам из тази помия - като Жак Ив Кусто малко, в неговата мръсна подводница - и търся парцали от предишната пяна. А там плуват корички, обелки от лук и някакви стари целувки.Houston, we have a problem. Все едно, не мога да ти вдигна защото са ми мокри ръцете. Пак го натискаш да звъни телефона. НЕ МОГА ДА ВДИГНА, СЕГА МИЯ ЧИНИИ!!! Ебаси.

ПеВеЦе

Сега безполезна като пластмасовите бъркалки за кафе, с пяната засъхнала по тях.
И ти беше топла и ароматна.

Ниубрътиму - НЕ Буратино

стъпалата
завойче
в подлеза девойче внимавай да не ти се случи като на Моника Белучи

Омир, Тупак и Комисията

Кастиел: А, Омир май е заспал отвън.
Мерихем: Я го викни.
Омир влиза и се клатушка.
Йонел: Ами то работата май е ясна...
Омир /доста зле танцува/: Don't leave me this way
I can't exist, I would surely miss
Your tender kiss
So don't leave me this way…..
Кастиел: Опааа
Омир:Златокосата дева в кратера вино искрящо налива и без вода да добавя пие до дъно. През сълзи пее ммм... песен та с нея дано мфф.... сърцето от камък на конебореца Ларс. Водача на колесница с коне вихреноноги. .
/отпива от шишенцето на Мерихем/
Кастиел /удря с ръка по бюрото/: Напи се, ето видяхте ли?! Аз все едно не ви казах...
Омир/хлъцва/: Любими мой, зова те! Ела! Ще бъда завинаги твоята Дагмар. В очите ти сини да... мм .. вземи ме. Не ме изоставяй! Само аз ще те обичам както никой на света, не ме погубвай./хлъцва/ Ще бъда завинаги твоя. Ах нима не трогват сърцето ти моите сълзи? Не трепва ли нещо? От толкова време те желая...
/Омир пийва още една глътка/
Кастиел: Е аз сега какво да записвам?
Мерихем /весело/ :Момчета какво ще кажете да го оставим да почине малко а ние да капнем по уиски в кафето? Мисля, да ни поотпусне малко.
Йонел: Не, благодаря Мери. Изглежда горкото дете е било доста объркано.
Кастиел: Почти колкото Омир. Ами на тази възраст така става – доста романтични са девойките.
Омир: Your tender kiss...
Йонел: Я го сложете да седне малко.
Омир започва да заспива.Мерихем го завива с одеалце
Йонел: Добре Кастиел викни го Тупак да довърши
Кастиел излиза
Кастиел и Тупак в коридора
Кастиел: Така, напи се. Както и очаквах. Ти готов ли си – не искам да ме дъниш
Тупак: Ти луд ли си големи братко? Готов и наточен сега ще ги сразя..
Кастиел /прекъсва го/: А а а не. Никакво сразяване, отиваш и искам факти само факти. Искам чисто и точно представяне, сбито изложение без рими. Хубав, чист и лаконичен...
Тупак:Да факти, точно така – железни факти. Когато фактите говорят...
Кастиел:Стига стига – хайде да влизаме.
Тупак: Стари парцали и дизел. Як морски вятър.... от към морето. ..
Омир /промърморва/: Катран и кълчища...
/тримата го гледат изненадани с чаши в ръце/
Йонел клати глава: Никакъв дизел, зарежи дизела
Тупак: Е добре де, какво е това черното?
Мерихем: Катран
Тупак: ОК катран, няма проблеми – сега всичко ще ви светне, показвам как точно е било. Факти, железни факти братко Кастиел.
Йонел: Хайде давай нататък
Тупак: Ще те изгаря моята любов, както твоето студено сърце изгаряше мен. Щом мой не си на никой не си. Идвам при теб любими. Ще стопля в студената вечер жена ти и двете ти малки прасенца. Подаръци нося за всички.
Няма измъкване брато – никой не е по бърз от моето отмъщение!
Кастиел: Е, браво какво се разбрахме?
Тупак: Звинете аз защото се развълнувах...
Прозорците здраво подпрени, гредите с катран и кълчища, вратата е вече залостена. За цялото време в което сърцето ми в огън гореше сега ще платиш със една огнена вечер. Любими мой Ларс
Аз не съм гей – само да знаете ви казвам, защото нали тя е момиче и аз каквото и е в главата иначе си падам по яки пички.
Кастиел: Тупак!!!
Тупак: Запалвам любими. За да ти стопля каменното сърце.....
Ами после е много объркано само му вика името и сигурно ще е скучно да повтарям Ларс Ларс Ларс .. та така. Свърших ли работа?

Откъс от монолога на Тупак Шакур от пиесата "Малката кибритопродавачка"

…безбройните войни ахейски.
Сигурно са били шибани милиони. Като хлебарки. Така сега за мечовете да кажа..
Сабите им мила моя майно льо като ясно слънце..
Като ясно слънце
Пази се от острието ми братле щото не играя честно
ще те гледам във очите а кръвта ти ще изтича.
За тебе съм змия както ти за мен си плячка,
след като привърша с тебе почвам твоите мацки, кучко и твоята пиячка.
Брей добре се получи ... като ясно слънце.
Смърт ще посеем сред мъжете троянски.
Жените им ведно с децата и старци този грозен плод ще събират от полето пред вратите на Троя.
Ей Омир, не е ли по добре вместо “Хекторе псе безродно” да кажа “Хекторе- кучко” по яко звучи. Познавах един Хектор навремето, кубинец –много гадно животно. Дано се пържи в ада. Или пък беше Хавиер...
Стегнато и просто, да стегнато и просто. Без шибани украшения.

RADIORUBRIKA "На този ден преди три месеца"

Под завивките на мъглата колите по Цариградско започнаха да се целуват. Започнаха, така да се каже да прескачат искри. Тромави облачни езици се плъзгат по бетонните близалки на Дружба и Младост. Всичко влезе в шейкъра – коли, фарове, хора и жълтите торбички Била. София станА красива.
Великолепен дакел с червена като на английски пехотинец куртка полага маркировка по стъблото на един бор. Борът с хиляди капки по игличките си – хиляди пикаещи дакели отразени в тях като коледна украса. Всичко си има правилното отражение, защото оптиката е точна наука.

Мърлявата зима на 96-та*

* пряко към "Студеното лято на 53-та"



Стъпка наляво, стъпка надясно, потропване и внимателно наблюдаване на бялото кълбо пара пред лицето.Рейс няма.Разни гладни гълъби се мотаят пред баничарницата, но няма да ги огрее, по-вероятно ще се отбележи бежовия помияр.Хрускави парченца асфалт са се настанили под подметките и предупреждават всички за всяко твое движение.Всички дебнат.Фиестата спира и по старата и кожа личат белезите от кита и ръждата, спирачките също ги няма.
- Айде, че умрях от студ.
- Нищо ти няма
От втория път вратата се затваря.И вътре не е топло – двигателя диша като старец.
- Ами само ние ли сме?
- Нещо такова.
- Дееба
В студения въздух цигарения дим седи някак като пластмасова играчка закачена с конец на тавана.Тиктакането на мигача дели завоя на равни интервали и го прави да изглежда подреден.В този момент светват уличните лампи.Снега в града не е бял, това е сигурно.На светлината на лампите е жълт а на светлината на слънцето (ако се покаже) е сив. Има и доста кафяви участъци
- Гледай си пътя аз ще го включа.
Трябва да се натисне с отвертката под касетката за да захапе и после няколко пъти да се завърти потенциометъра наляво надясно защото е замърсен.
- Вземи я позабърши малко тая керемида
- Бе майната и, нали върти
И пепелника е пълен до горе.Една жена тъжно чака зеленото.От другата страна на кръстовището има дете – ще се срещнат на две трети от пътя.Форда ги разделя за сега. Якето с гортексов звук известява за всяка промяна в позата.Няма скрито покрито.
- А кинти за бенз?
- Имам петица
Сладка миризма и шумолене на банкноти, пич със син гащеризон който неистово иска да се прибере на топло.Стрелката доволно се отдръпва от червената зона.Клиенти.Сребристо BMW 7-мица с готини джанти.Тая фиеста никога няма да има такива.Такива мацки във форда няма да се качат.И музиката сигурно не дъвче ленти защото сигурно е Kenwood, завистлива неприязън се смесва със студа в купето.
- Глей кво дупе значи
- Да го духа, нещастник
Хартийка с цитат от Боб Марли – сняг го е валял тоя пич най-много 4 – 5 пъти.Панелките насреща мигат и се пълнят с потока от хора изплюти от рейса.Никой не се разхожда.Стълбовете бавно бавно се плъзгат покрай страничния прозорец един, два, будка за вестници, три.....
Никой от хората на спирката не вдига глава.Мълчат.Виновни са нещо.
- Колко тютюн да сложа?
- Я да погледна, сипи още малко.
- Давай че е зелено.
Лятото се събужда със спомен за пожари в полето и тихо пукане на клечици. Познатата телена четка в гърлото.Параноична игличка в сърцето при звука на сирена.Полиция? Линейка.Ама не бързат много – прежалили са го.
- Не е лош
- Да
- Добре сме си ние
- Да
- Да го духат ония нещастници
- Да, майната им
Малко кухо настроение.
- Остави ме пред кафето
- Става
- Аре копеле ше се видиме утре.
- Утре
- Звънни ако има нещо, че мойта сметка...
- И мойта...
- Майната и
- Аре чао.
- Чао.
Трябваше да вземем моята кола.Другия път. Яко мизерия, а?
Зимата на 96-та.

Търкауета

Тичай бе братле!
Пред тебе вече няма гърбове
А лампата за въздух ти е светнала червено
Обаче ей я там лежи победата със счупен глезен
и не може да финишира

Запетайки

(поставете запетайките на правилните места)
На
поляна
край
гората
във премяна бяла
шиеше
на
змея
ризата
Матвея

Полуавтоматичен

МАТРЯЛ