с плюшени лапи роша косите ти
любими
докато ми бродираш усмивка
нетрепваща
и даже не плача когато зашиваш очите ми
с лъскави копчета
защото с плюшени лапи галя лицето ти
спокойно
ще ме носиш със себе си
усмихнато-плюшенo-сляпа
Fuckinland жител завинаги
Tuesday
Alice in Fuckinland
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
6 comments:
Много здрава нео пънк поезия ...
Поздрави
nostalgi4no..mi stawa
Ихааа това ми напомня на "Земя на приливите" на Тери Гилям:)Отвратително-прекрасно! Нищо чудно един ден да почне да филмира писанията ти хе хе
Уютно
Ще издръпам конци от сърцето ти.
Да опитам с очи да плета.
Ще съм усет за всички рецептори.
Даже шал - да наметна света.
Ще нарежа леглото ни с ножица.
Да изчезне познатата фуга.
Ще сбера сантиметрите в кошница.
За да хвърля навреме боклука.
Ще поръчам любов за двамина...
От майстора, горе в небето.
Ще напаля уют във камината.
Да е топло и малко по-светло.
eli6ka
ох, мноого добро 'bo' чак си го представих
уф, раздиращо тъжно, наистина
Post a Comment