Tuesday

астрономически погледнато сме пролет

Подхлъзваме се по мокрите павета.
Мокри от капките зелени листенца
на подлата липа.
Подхлъзваме се докато тичаме напред за да се загубим уютно,
бързо и качествено в приятелска мъгла от тъпи путки
меки китки, Коко Тайсъни и ошше едно малко шшшото ше тръгвам
към къпиновият храст омотал трафопоста,
от бодлите и къпините мърдане няма..
Та падаме значи...
на мокрите павета изненадани, нацелувани
делово по носовете от гранита. Лежим
Ще гледаме сега листенцата отдолу нагоре, ще примигваме тъпо от дъжда
колко са малки и зелени и подли
Щото това е нашата пролет, фактически, да ти кажа баце...

6 comments:

Ominaeshi said...

Куче, винаги съм харесвала гледната ти точка. Някак си написваш нещо, което често е съвсем тривиално, обаче като някакъв гениален фотограф показваш ебаси гледната точка и човек си казва "ебаси колко яко". Не знам как го правиш, обаче е много добро.

Дерзай!

Minerva said...

Присъединявам се.
Аз обикновено думи не намирам, за да изразя какво ми докарваш като те чета, затова подло ще се хвана за мантичката на предходния:)

Ray said...

Ау, това беше много добро верно!

Anonymous said...

grupata grupita raste- da i se 4udi6 ..

Tanuki said...

фактически погледнато ботев е мъртъв.рембо също.
т'ва е то.
бог да те поживи и с мир да те дари!

Open Mind said...

(: Прекрасно и мнооого свежо братле :)Представих си даже как съм засилила с 60 и гумите на колелото ми елегантно и безсилно се плъъъъзват по мокрите павета,а после славно се забиват в къпинковия храст хе хе вълнуващо нали?