пропадам стабилно
влача кашони
дишам в найлони
взимам отрови
бъркам вратите
мръсно ми играят върбите
не спя на брега на реката
прегръщам павета
лежа под небето
греша капитално
губя години
печеля зими рими войни
мога да се спася на звездите
чак толкова далече ли?
Tuesday
Трябва да тръгвам
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
3 comments:
mn dobro ti e tva !!! mnoo
B.B.J.II
"трябва да тръгвам..."
Усмихвам ти се,
видимо спокойна.
И ти ми се усмихваш...
Но мълчим.
Щастливи сме
за сметка на пробойна,
която само вътрешно личи.
Залъгваш се,
че аз съм съвършена.
Не плача.
Не припадам.
Не крещя.
Но всъщност
съм изцяло разрушена.
Подпирам се на теб.
И се държа.
Eli6ka e the best
РИБАРЯТ СЪС ТЪНКАТА КОРДА ПРИДЪРПВА
ЛУНАТА ОТХАПВАЙКИ КЪС ПОДИР КЪС
ОТНЕМА НА ЛУДИЯ СЛЪНЦЕТО - С
ВМИРИСАНИ НА РИБА РЪЦЕ
НЕ ВЯРВАЩО ГЛЕДАТ КРАЖБАТА
ГОЛЕМИТЕ ТЪМНИ ОЧИ
И МОЗЪКЪТ БАВНО СТАВА НА ПЯСЪК
КОЙТО СЕ СТИЧА ОТ РЪЦЕТЕ НА
МАЛКО ДЕТЕ.
Разбира се ,когато си писал това Елишка все още е ходила "права"под масата :)))Старо куче си ти...в занаята
Post a Comment