Четвтъртък сутринта

М е американски психар. В гласа му тихо бръмчи резачката на Патрик Бейтмън затисната под вълнените пластове на заучена безпомощност. Дразни ме и лекия тик на безименният пръст на лявата му ръка. М изобщо не е елегантен въпреки, че се пъне с перфекционизъм и някакви ментета. Преди да се побърка беше в сервиз за перални. С часове ми е говорил.