една съвсем обикновена вечер

когато се търкаляш по мокета
събираш статично електричество по върховете на пръстите си
докосваш с малки светкавици звездите падат
аз ги броя пожелавам си неща приготвям си кошнички да ги събирам
ти се търкаляш по мокета обвита в музика вадя батериите на дистанционното
ти ги хвърляш през балкона захранваме дистанционното с целувки и шамари
когато отварям уста да кажа какво си пожелах ме спираш с намигане няма да се
сбъдне бе глупчо излитам за малко да взема ананаси слагам и сметани
от горе се виждат даже и снежинките нищо че са толкова далече чак декември
ти си запалила мокета колко топло колко уютно забивам два пирона в стената
ще сложим картина плуваме около телевизора в гондола мокета гори а
музиката пее колко сме яки.