от въздуха правиш
с удар на миглите
компот от праскови тих и оранжев
в който и мохито и пчелито потъват
завинаги с бетонни крачета
а аз си дишам и нищо ми нема
... не мога да спра да го дишам
Tuesday
за около 30 минути на цариградско
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
2 comments:
Заключен спомен в бляскава сълза,
търкулната насън, като мънисто.
Безорбитна планета - Самота
и кръгове от утрешното Нищо.
eli6a
ei sled tova neshto spokoino moga da izpiq edna bira v obednata pochivka... krasiv si, kuche...
Post a Comment