площад македония

в главите на всички шумът от трамваите добива диаманти
копаят още по надълбоко откриват мисли
и шумни и мръсни
палят цигара изгарят спирачки стреснати хора падат
по нощите загубени
не могат да си допеят песните
не могат да си допият усмивките
тичат
през мъглата на улиците с различни жилетки
фанелки и якета малки ръкавички
оплетени в жички хората носят клещички хищно тракат надушили кръв
остават по малко от пет минути
а трамвая внезапно затваря врати и отнася скъпоценните си камъни
далече от тук на няколко години далече