ride the Harley into the sunset

12 позиции на слънцето коя от коя по горещи с яки огнени ръце шамари през рехавите листа на кестените 12 смъртоносни точки по картите на нашите тела плуват айсберги наоколо рехави листа наоколо слънчеви шамари наоколо хиляди грамове не правят килограми правят проблеми добавят химикали изваждат нож налитат на бой бутат ти бирата 12 часа си чакал за тая бира луд съм батко по целата глава как така ми спря сърцето не знам не обичам вече както преди лягай лягай търкаля се нощта насам ще ни сгази с топлите си гуми свиня е нощта как кара като невидяла.
поемам си въздух да кажа, че не е вече както преди не е вече както преди не обичам както преди и отварям уста за въздух както преди а получавам любов не се диша любов аз на въздух съм свикнал никакви грамове любов не могат не могат да ти помогнат когато ти се разцепи главата и от вътре излезе слънце с 12 смъртоносни позиции и адска сила полива наоколо полудяла слънчева пръскачка ти става главата и излиза още и още и още излиза светлина докато не разкара всички сенки наоколо и всички без сенки не умрат щот са сами.

на хартия

Скъпи ми съкилийници, хората от издателството на СУ "Свети Климент Охридски" донесоха пера и мастила и картинки и си избраха някои от нещата в този блог за да бъдат издадени на хартия. Книгата се казва "психоспирка" и можете да си я купите за около половината външен дълг на България (заедно с тоя последния). Книгата е подходяща за подпиране на разни неща защото е дебеличка, можете да я ползвате за поставка върху която да слагате горещи неща - тенджери със супа, тенджери с чай, тави с гювеч. Също така може да се използва за унизителен подарък - подарък който подарявате за да накарате приемащият да се почувства прецакан. Този тип подаръци включва порцеланови котенца, чорапи не по мярка и книгата "психоспирка".
Книгата може да се намери в книжарницата на издателството на СУ "Свети Климент Охридски" в Ректората - http://www.akb-books.com/index.php?%D0%9F%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%BA%D0%B0&mod=product&show=1955

Книжарница "Хеликон" - http://www.helikon.bg/

и книжарница "Български книжици" - http://knigabg.com/index.php?page=book&id=38001

Инджой детсевика.

скачай!

даже да не са истински пак хапят
не са истински а хапят когато се разсееш
не внимаваш, не си пазиш краката
с едни муцуни с лиги
и си пази краката
не са истински
краката
не можеш да избягаш
да отскочиш
да отскочиш във въздуха
не стига въздух да отскочиш
риташ не са истински и не ги боли
скачаш не дишаш - нямаш въздух
да дишаш, да скочиш, да гледаш, да пазиш
да имаш, да имаш, да гледаш, да пазиш
не са истински не са не са но хапят
в главата значи хапят отвътре
без въздух за да не се инфектира
скачат по мен твърдите остри предмети в очите ти забранени за пренос в самолетите
и режат
 а лигавите зъбести муцуни забранени даже на най злите псета ме притискат
и хапят
скачай, ритай.. това е.

Маскировка?

Има присвити очи и изранени ръце

ръце треперещи от усилието да поддържат тежкият и лъскав щит на усмивката и

И понякога се облича странно

номерът на китайката

Гледам как се отдалечаваш, както се вика номера ти гледам. Номерът на китайката гледам. Зайчето гледам с куфарите в купето. Как се отдалечаваш. И то не от утре. Не от морето, не от ментата. От мен значи се отдалечаваш. По малка ставаш. По висока беше, помня. С токчета ли? Не знам. По тиха ставаш. Като сериал от съседният апартамент:

-        Тя ви лъже дон Диего. Тази ужасна жена!

-        Няма да позволя да говорите така за доня Изабела

 Все по оцветена ставаш. Номерът на китайката се губи в мъглата. Стопове. Допълвам по памет. Ключодържател с дрънкулка, една смешна гривна и 318 вида различни целувки, два вида изхъмквания. Почти не могат вече да се различат от разстоянието. Надигам се на пръсти. Дали да не махна с ръка? Няма смисъл. Вдигам я наполовина и я оставям така за всеки случай. Зайчето влачи куфара по перона. Ръката се спуска като атакуваща кобра вади цигара, пали, прибира запалка, цигари, тръсва и застава във въздуха. Оглеждам се никой не можа да го види – толкова съм бърз. Отдалечаваш се, гледам. Няма да обясняваме по сто пъти въпреки, че е чудесно. Трябва да си била на токчета преди. Наистина си по ниска. И усмивката ти някак... всъщност не се вижда от тук само се усеща. Като земетресението дето кара кучетата да вият. Усеща се де. Усмивката искам да кажа. Значи това бил номерът на китайката – да гледаш как се отдалечават и стават малки. Хитро. Сигурно е с някакви оптически трикове. Зайчето не може да качи куфара във вагона. Изморих се ужасно, ти се отдалечи ужасно. Ръката ми виси във въздуха кръжи с цигарата и няма къде да кацне. Преди обикновено кацаше на рамото ти. Нищо де, ще и свърши цигарата и ще се наложи да кацне. Няма да махам щото не е куул. Само леко движа пръст. Зайчето изпуска куфара на перона. Отваря се. От куфара падат части от зайката увити във рекламни брошури от била кауфланд и лидъл. Дойде полиция. Вече едва те виждам. Китайката също хвана нанякъде. Само усмивката ти още се усеща като земетресение което кара кучетата да вият а хората да умират 40 часа под срутените сгради. Сигурен съм, че беше по висока..

.... никога да не поресна

пожелай си
абе пожелай си ги отблясъците в югозападните прозорци
косата наводнение да е с черните потоци си пожелай да наводниш очите им
когато си го пожелаеш слънцето ще е ниско, потно и нахално като кривокрак щангист
пожелай си го
през храстите с бодлите пожелай си да не тичаш и от югозападните прозорци да не скачаш …мен си пожелай и ще ме предадат. в разперените ти ръце

късно следобед когато слънцето е ниско, потно и нахално

repetez s'il vous plait

Бавно, по бавно, още по бавно, дъжд.

И рано, хладно, уморително до шест и педесе броиш.

В таксито с нос опрян в стъклото, града си на рипийт… по бавничко бе дъжд.

езерата...

А на спирката кой седи на спирката в дъжда
кой седи и гледа на спирката как минават колите без чадър
кой седи на спирката без дъждобран
кой пуши не пуши шото е мокра цигарата и гледа трамваите гледа файтони няма файтони не лъжи, гледа алфи пасати голфове
гледа пежа и откъслечни мустанги от спирката шкоди гледа капките дъжд и те му се смеят и той им се смее на спирката все по бързо се смее няма къде да ходи
трамваят е далече спирката е тука идва голяма вълна пази се гледай гледай отгоре ще дойде още една не е вълна това, а езеро е.
А кой гледа езерата и ги пасе по планините и храни спирките с трамваи кой гледа асфалта колко е гладък? 30000000 пъти се случва да пропусне понеделник втори път вторник. Без нищо между дъжда и целта седи и нищо нищо не може да прави нищо никога не е могло само дъжд снимки трамваи малко завои мигачи дъжд асфалт и някакви земноводни пешеходци лигави от усилието кой да предположи.
А на спирката се седи фанфари тромпети туби и едни малки сребристи инструменти не помня как се казваха издават звук и обявиха, че трамваи днес не вървят заради дъжда.

ай ем а песинджър месинджър дилинджър

гледам слушам радиото като мене е горкото номер едно
даже и да съм последен на опашката защото пия много хапчета пак съм номер едно
и си губя парите по раковска, по графа в таксито и тефтера в метрото и разни приятели по спирките в чужбина
не си знам името сутрин и си го викам да дойде при мен ама е още тъмно то не идва аз се сърдя
а то се крие в трафопоста опасно за живота и си трайка

зад гърба на нощта пирони в небето коват

може би там даже самолети не летят
или само един минава за да подчертае
че самолети не летят
и когато ги гледаш отдолу звездите
всяка е върха на пирон
забит със замах отгоре през небето
и стои в капака да боде
може би даже не са и златни пирони
или само единият пирон е златен
над африка този който е
и когато гледаш звездите отдолу
все си викам
ти за мен си мислиш
отварям само едното си око все едно че спя за да разбера
ти за мен ли си мислиш
или само в африка става така
светлините на звездите стават на пирони
и целувките на самолети
а аз съм толкова далече, че даже на нощта и излизам в гръб
и е страхотно студено
това е много интересно да съм толкова далеч
да открия острова ти под звездите
по светлините и миризмата на канела
по цвета на дюлите и хладината на стъпалата
ще си мисля
че ти
си мислиш
за мен
а всъшност гледаме звездите отдолу и си мислим за глупости
като как например самолети не летят целувки не коват
пирони в небето отгоре
ужасно далече зад гърба на нощта да съм. а ти да си мислиш...

Сезонът на зелките - религиозен трактат

Толкова много исках да кажа нещо хубаво даже се заглеждах в небето защото по земята виждах инвалидни инсекти с начупени крака ултразвуково да пищят когато ги настъпваме
и за това обърнах поглед към небето но погрешка погледнах слънцето, а когато гледам слънцето кихам и поезията ми се губи. кихавицата излита с около 60 км в час. и реших да МУ звънна, да го питам ЗАЩО МАМКА МУ КИХАМ КАТО ГЛЕДАМ В СЛЪНЦЕТО А НЕ ПРАВЯ ПОЕЗИЯ?
Заето.
Вдясно от мен баба продава гевреци от мезозойската ера - какво хубаво да и кажа.. "ше изтраят още месец бабо, не им се притеснявай"
СМС. Сега ще каже, че е зает защото папата ще ходи във Филипините и той ще трябва да бди.
Не, трябва да си платя сметката. Плащам я. Бабата продава. Ти ли уби динозаврите бабо?
Не ги била убила, тя по принцип е от село Дреновец....
Почти не смея да пристъпвам. Хрущят. Викам си много и здраве на поезията и тогава ТОЙ ми звънна. Аз, вика, не съм там, аз съм в хората.
Казах му да зареже тия глупости и си пожелах комплект зимни гуми и нов и голям външен хард.
И той изчезна като динозаврите. Добре, че минаха едни плужеци и изядоха инсектите. Лошото е, че плужеците като се смачкат приличат на мармалад и малките деца се полъгват да ги опитат а те не са вкусни. Освен това като смачкам плужеците и гумите на колата буксуват в техните тела. Дано ми донесе зимните гуми скоро. Метеорологията ми намигна с рязко падане на атмосферното налягане. Качих се в колата и запях:

сезонът на зелките
пристигат в камиони
на дините мина
сега са с кожуси
заострени ушички
найлонови имитации на космонавтски костюми
милиони километри влачат торбите с ръце до коленете боговете на войните
от пазари сергии камиони бусове баничарки профайлъри разни оглеждат лицата
решават дали да те купят или продават
пред малки олтари от календари
принасят в жертва люспи от семки и опаковки от вафли
за сила и храброст
сезонът на зелките все по смел става
сезонът на дините свърши


Той ми се обади да престана да се дера така. А на Ботев никой не му е държал такъв тон, нали?

А София ни обича

Лети линейка пълна с красота и свети с пипала в небето
останалите чакаме сега зеленото да ни упъти
и пеем деветдесетарски:
подлези цигари спирки светофари дюнери бонбони вестници пирати паркове познати билката и попа малките и джаза борисова и яга
пеем деветдесетарски там на светофара при положение, че можехме да летим в линейки пълни с красота

"Космонавт" от 20:00 в Червената къща

Космонавта лети отново! Рецептата и необходимите продукти са посочени по долу.

 

Продукти:

• 1/2 ч. ч. олио
• 1 пак. бакпулвер
• 1 ч. ч. захар
• 1 и 1/2 ч. ч. брашно
• 1 ч. ч. кисело мляко
• 1бр. яйце
• 1 ч. ч. орехи
• 1 ч. ч. настъргани ябълки
• 1 ч. л. канела
  
  Приготвяне:
  
  • Настъргваме няколко ябълки на едро ренде, количеството е около една чаена чаша.
  • Натрошаваме орехите, не е нужно да са смлени.
  • Смесваме яйцето, киселото мляко, настърганите ябълки, натрошените орехи, захарта, олиото и канелата.
  • Разбъркваме добре.
  • Прибавяме и брашното с бакпулвера.
  • Намазваме и набрашняваме форма за кекс и изсипваме кексовата смес.
  • Печем на 180 градуса около 35-45 минути или до готовност, като накрая проверяваме с шиш.
  • Изваждаме готовия кекс и го охлаждаме, след което го поръсваме с пудра захар.
  • Кексът е много вкусен когато се сервира със заквасена сметана, може и със сладолед или просто със следобедно кафе.

22 okt. Червената къща. 5 лв. Космонавт.

Владимир Комаров /1927–1967/ е съветски военен пи-
лот, инженер и космонавт. Един от най-опитните и
квалифицирани членове на първата група съветски
космонавти, селектирана през 1960 година. През 1964
година Комаров реализира първия си космически по-
лет с кораба „Восход-1“. Той е първият човек, летял
в космоса два пъти и първият загинал по време на
космически полет.
В рамките на програмата за покоряване на луната
СССР проектира серия „Союз“ с първи полет – „Союз
– 1“.За основен пилот на кораба е определен Владимир
Комаров, а за дублиращ – Юрий Гагарин. По космиче-
ския апарат и ракетата-носител са открити около
200 конструктивни грешки, някои от които в послед-
ствие се оказват фатални, но поради силния натиск
от страна на висшето ръководство на СССР инже-
нерите решават да осъществят полета.
Комаров знае, че ако откаже полета, освен че ще си
навлече лични неприятности, със сигурност ще осъ-
ди близкия си приятел Юрий Гагарин на смърт.
„Союз-1“ е изстрелян на 23 април 1967 г. в 00:32 UTC
от космодрума Байконур с пилот Комаров. Пробле-
мите с кораба започват малко след старта, когато
един от слънчевите панели не успява да се разтвори.
Въпреки техническите трудности Комаров успява да
управлява кораба ръчно и все още има възможност да
се приземи безопасно. Но при навлизането в атмос-
ферата парашутът на кораба отказва да се отвори
и спускаемият апарат на „Союз - 1“ пада на Земята
в Оренбургска област, почти свободно с около 40 м/
сек (140 km/h).. Има експлозия и силен пожар. Комаров
загива при удара. Полетът е продължил 1 денонощие,
2 часа, 47 минути и 52 секунди.
Проект „Космонавт“, проследява последното дено-
нощие от живота на Владимир Комаров на базата
авторски текст и частично прихванатия последен
разговор на космонавта с Центъра за управление на
полетите от американска подслушвателна станция
в Инджирлик, Турция. Сред пращенето и шума се раз-
личава ясно една дума – „убит“.
Валентина Яковлевна Комарова е съпруга на Влади-
мир Комаров. Те се оженват през 1950 година Имат
две деца: Евгени и Ирина.

от Анна Данкова
текст ghostdog
Сценография Станимир Генов
Звук пистамашина
Стайлинг Станислава Янакиева
В ролята на Комарова Ива Свещарова
Глас Комаров Огнян Голев
Глас Ръководител полети Пламен Димитров

списък за пазаруване

къде си
сива, синя, със зайчета, ветровита
си ли на завоя?
до дървото пред гаража, под ръка със облака
под ножа, под ножа под ножа къде си
в ъглите на буквите по плакатите
в маслините - там си, заклевам се
в маслините от влака и кораба
откъм морето или пясъка в обувките
си на завоя сигурен съм
под балкона
пусни въже торба бележка чушки хляб масло
къде си пък сега?

.. и викаме - кой крив, кой прав?

кой е крив кой е прав не е ясно
слабо осветени от почти
невидими
красиви най малките лампи преди разсъмване
причиняват криво виждане и не е ясно
кой е крив и кой е прав
тайно им завиждам за независимата и обективна оценка
за смелостта да осветят кой е крив и кой е прав
обаче!
невидими ръце ги гасят една по една заради слънцето
не смеят пред него да светят една по една спират
трябваше да бъде по хуманно прекатяване
техническо изключване
предаване без създаване
за какво да ги гледам като и без това по радиото ги слушам
по цели дни говорят в главата ми директно от радиото влизат
за облаци говорят а те се смеят и кой е крив тогава
на тази слаба светлина може ли да се каже кой
ей така без слънце
е крив и кой е прав
с мъгли и криви преценки от светлината на най малките лампи във вселената
да си представяме, че сме невидими и ще ни блъснат на пресечката
по добре да сме си видими осветени дори от малки лампи с кривини
и няма да се разбере кой крив и кой е прав толкова рано
без снимки, експертизи, деенката, отпечатъци и гуми
доказателства, че сенките под нас от лампите оставени са наши и наистина ще отговаряме за техните измами
за техните слаби светлинни резултати
все някой трябва да го отнесе и заставаме
пред слънцето без облаци над нас да свети и без лампите които лъжат
и викаме - кой крив кой прав?

Температурно

Единствената разлика е между един и пет часа

Между един и пет часа е тридесет и пет градуса

През останалото време е тридесет и три … плюс минус пет

И не вали

И не е вярно че не гледам ТИ ВИ щото всички викат аз не гледам нали

Вечерта е просто гореща тъмнина за разлика от горещата светлина през деня но сенките правят илюзията да изглежда хладно и не толкова мръсно освен под лампите където си е мръсно както през деня.  Къде е любовта? Опа как започнахме с отскок – щото нали е поетична вечер и трябва да намесим любовта по некое време.. и телевизията за да има контраст

Тия пак пържат риба на балкона, е как не ги е срам? Отидете в Крит, в Елунда там ще ви пържат риба без на мен да ми мирише ебаси.  Ще отидеш ама е по 300 евро на вечер мръсен рибопържецо ти. Колко часа стана а още е тридесет и три

Температурната крива е права и сочи право нагоре към ада.  Юсеин Болт. Влизам и излизам от хладилника, влизам и излизам копая за бира последни залежи блестящи диаманти влизам излизам поне 10 пъти. Как се викаше това дето правиш едно нещо много пъти като ритуал? Като оня шашавия по телевизията? Монк. Щото аз гледам телевизия за разлика от всички дето викат аз не гледам нали щото…

Обсесивно компулсивно разстройство – повтаряш някакво действие което те успокоява. Ма не ме успокоява. Това е от температурата. Аз му викам добър ден и после се чудех какво да му кажа защото не исках да започвам разговора с „абе що не взема аз да ти еба майката“ и стигнах само до добър ден и го ударих с глава в носа. Когато е по висок е ок. Не удряйте по ниски с глава в носа защото ще улучите или челото или темето и ще ви е тъпо и ще ви боли. А другия го ударих с ръка - някъде към челото щото се наведе – тъпо тъпо не удряйте с ръка в главата освен ако не сте чели менюъла. За това го удрях в слънчевия сплит и повтарях. Обсесивно  туп, компулсивно туп, разстройство туп. Повторението на действия като ритуал успокоява. В тая жега нищо не е както трябва когато е тъмно би трябвало да е студено а не да налагам някакви хора зад блока дето слушат кофти музика на кофти джиесем с ония малки дрънчащи тонколонки. Вземете си голям касетофон като през осемдесетте,  мърлячи. Лед. Ох. Ох ами. От кога не си практикувал. И само по филмите като ритнеш паднал човек в главата той се мятка на три метра. В наистинатоНе се мятка а и не трябва да си с кецове – боли. Въобще боя боли. Просто едната страна остава права накрая. При тридесет и пет градуса държиш деветдесет отвесно – симпли бютифъл.

До къде стигнахме с любовта? А? Явно е на море. От морето викат не. На планина ще да е. Обадих се на Мусала и викат – съкратиха ни бюджета нямаме пари да наблюдаваме любовта сега само мерим температурата и дъждовете. Явно имаме проблем. И какво правим ако някой наистина иска да потърси любовта? На Мусала? Между другото по телевизията казаха, че английски учени са установили точната формула на любовта, обаче ако е като формулата за идеалното паркиране ебем ти учените. Още не съм си сменил задната броня след перфектното ми от аналитична гледна точка паркиране. Въобще склонен съм да мисля, че любовта ще се върне есента когато няма нужда да се крием в хладилниците си. Между тридесет и три и тридесет и пет градуса не работи. Колкото и да удряш. Колкото пъти да включиш и изключиш лампата, колкото пъти да отвориш и затвориш вратата на хладилника да отвориш или затвориш бирата.. това беше за да ви проверя – никой не възрази, че затварям бирата.. значи хич не внимавате. Нали? Колкото пъти да го удариш в слънчевия сплит любов няма да получиш защото навън е тридесет и пет по целзий и недей да и звъниш като се напиеш.

целувкимилувки

Докато не и извадиш шплента целувката прилича на най обикновено нещо.
Нещо по скоро уютно. Може даже извинително
После дърпаш шплента, нещо щраква и всичко излита. Зъбите се трошат като захарни бучки - премяташ ги из устата си - бели и сладки
И ти, и ти, не се прави...
устните си режеш на острите им крайща
Не е за шубета тая работа

Миньорска

Превод на парчето на Мърл Травис от '46-та.


Некои викат - човек е от пръст
Беднякът обаче е от мускул и кръв
Мускул и кръв, кожа и кокал
Слаб на акъл но с корав гръб

Товариш 16 тона и какво получаваш?
Един ден по стар и в дълг затънал
Свети Петре не ме викай защото не мога да дойда
Даже душата ми е заложена в служебната лавка

Роден съм сутринта без слънце в небето
Грабнах си лопатата и бегом към мината
Натоварих 16 тона въглища номер 9
И бригадирчето ми вика - браво на момчето

от нищо не предпазващи мигли

с грохота на спускащи се мигли
изреченията са разпределени по коловози
тежки, оловни, с керамично покритие клепачи
аварийни предпазители от ново пропадане
завърташ педалите отново. нищо не изглежда същото от тази височина
преброй си очите, изреченията тежките оловни капаци над очите
шарен и лек падащ октопод по дискавъри шалът за левче се гърчи
всяко пипало сочи назад към миналото след теб останалото
пак бавно се спускат миглите в прегръдки от спирала сополи сълзи
се спускат бавно на полусъединител миризма на изгоряло
изреченията наредени. спирачките освободени
само един удар с брадвата по въжето и ще излетят с десет тона квик
въртиш все по бавно, октопода ти също изглежда уморен на раменете
не маха френетично с пипалата си не сочи и не се дърпа към сергиите с вафли като цигане на панаир
не
и идва сигналът на ремонтната група три къси присветквания и едно дълго
разбили са крана
сълзите тръгват
колелото върви но бавно
изреченията са до калниците във вода
октопода вяло се поклаща без да сменя цвят
няма смисъл и без това сълзите ще отнесат всичко
си вика октопода, примирено въздъхва и отново се превръща в шал

стачката на кръчмарите

напоследък започвам в главата си всяко изречение със "знаеш ли?"
 "знаеш ли?"
 през подлезите спирките тролеите локвите сергиите  цветята
 "знаеш ли?"
завих току що на петте кьошета с изречение в главата жълтите таксита синьото на куките белите им астри правят нещо като сметанова торта с лимони и сини сливи
 "знаеш ли?"
прозорците прането панелките храстите градинките трамваите шума завоя малките звездички в локвите пичовете със семките по спирките ми казват
 - знаеш ли знаеш ли колко време те мислим?
 цветарката с панделките китайците с клечките кебапчетата с найлона знаеш ли от колко време те мислим знаеш ли че ни няма без теб нито един влак няма да дойде самолет няма да кацне вятър няма да мине през площада капки дъжд ще завиват и ще бягат от тука защото няма върху кой да положат мокрите си лапи
 тук вече кръчмарите стачкуват - ще умрем на поста си, брато. знаеше ли ги всичките тези неща? без тебе света не работи.

диалог с температурни разлики

мизерни четири градуса и малки капки дъжд не ни обича днес града
някъде над облаците на максимум синьо небето вади лъскава пистола
стреля слънчев лъч през четири градуса и малки капки дъжд удря локвите пред мен
обещава лято мацки шезлонги асфалти пясък камили нещо силно може би камион
огънче, брат имаш ли му викам
четири милиона градуса побеснели плъхове тичат със запалки към мен и ги палят
едновременно
издишай издишай четири милиона градуса побеснели плъхове със запалки ми крещят
едновременно
а сега вдишай четири мизерни градуса и малки капки дъжд защото това ще ти е за днес
от нас
за вас
в града
под лампата
на ъгъла
седете
локви бройте
и не ни търсете

ghostdog поема по E79

В клуб "MAZE" ще разцепим атома на две

Сряда 27 март от 21:30

3,14515

смешно беше
рано сутрин
а  дъжда
се блъскаше в стената като сляп ротвайлер на име кико когато търсеше вратата към кухнята едно време много отдавна и после умря от камион
локвите го аплодират - искат още
как не им се спи толкова рано сутринта
не знам
на мен ми беше смешно
под балкона с кико
рано сутринта

от утре

всички улици са наши.
тичайте!

с отворени очи

облизват ни с гладни погледни мръсници, те
стържат по боята
тръгвам с въртене на гуми, кал, фойерверки,
тези парцали са от облаците дето ги разкъсах на идване докато бързах и летях ниско
от тежките са тези облаци, от тъмните.
гледаха ме в очите докато ги разкъсвах и сърцата им спираха в милиони капчици. рязах ги с фаровете и единствено дима от цигарата ги лекува.
спрях. още от гладните погледи. мръсници, те.
скрива ме калта от улицата докато броя прозорците и пиша името ти във въздуха с пръст
прозорците са преброени името ти е записано аз тръгвам да развявам парцали от облаците
в празничната кал сам и виновен в убийство

исках да кажа...

внимателно в редичка изречения
според мен в чудесно настроение
ги пуснах те пък скачат хората да хапят
подреждах ги във форма за любов
отварям им вратата и те тичат
в движение заемат форма на стрела и брадва, чук, греда и едва успявам да отскоча
да не ме прегазят блъскат се в дървета и приятели
стой така - ми вика фотографа - ей това като удари падат всичките листа
стой отдолу да те снимам както падат върху тебе, че стои добре
листа и паднали от хората неща като обувки, целувки, малки извинения с надписче
шалове и ръкавици и още от листата и чанти, запалки, общи неща
а аз не знам какво да правя
стоя си

Alice in Fuckingland спирачен път на мокра настилка

като мишка от брашно ме гледаш, любими
а дъжда ме блъска по главата
със силата на милиардите ти неизпълнени обещания
поплачи си
слей се с локвите по улицата
донеси ми листа и клечки
и още обещания
носи ми, носи..

малкият зомби принц

полета ми закъснява
посрещачи размахват унило цветя
санитарен контрол - за вредни  буболечки и компот от сини сливи проверяват мамичката им
ей тоя ще го спрат - синьото велурено сако, яка от лисица с ехидна усмивка и буболечки в опашката.
всичко това смърди. от слушалките му капе слуз вибрационно предизвикана от сериална сцена - признай ми любовта си дон Диего!
а аз теб те крия като акции от фантомна офшорка под одеала и звуци и спомени
ела звънни ми 
чакам полета си и превъртам хората около себе си за да изпускам реплики.
превъртам:
прашни конници в галоп отнасят последните ми кокошки
ядосвам им се - някои от тях нежно прегръщат конските шии а стрелите ми стърчат от гърбовете им като големи пернати антени за да уловят по добре проклятията ми
отнесоха ми кокошките мамичката им - да мрат
полета ще закъснее още малко
мажа франзелка с масло, слагам сирене, маруля, шунка
отстрани няколко маслини от носа ми капе кръв винаги е така като се ядосам
слушам за тропота на конниците с половин ухо и гледам как една брюнетка се обяснява по телефона че самолета е незнамкъдеси
ям си сандвича и преглъщам от носа ми кръв, сълзи и няколкото думи които така и си
останаха -  думички: една ваза да имаш и нея ще счупиш
без да стигам температурни рекорди продължавам да се ядосвам посредствено така несериозно
дояждам си франзелата точно навреме преди да допрепускат крадците на кокошки
сега в главата ми е прах и тропот
псувни на гърлен език
смрад на пот и кръв
върнали са се за петела убих още трима но успяха да го отнесат
брюнетката хвърля телефона на земята и се пробва да ми скочи в гръб с някаква бутилка.
мръсница! нека да лежи сега с вилица в окото
 а аз бях сигурен, че не е замесена.
сиви облаци ще ми пазят сянка. а на вас кой, кой ще пази вас а?
звънни ми бе
идвал ли съм през зимата с всичките отрицателни деления на термометъра, идвал ли съм със сняг и кал издишал ли съм фигурки от скреж? идвал съм и всичко замразих.
айде, викат за нашия полет.

Космонавта

Очертава се Вова Комаров да поеме пътя към звездите съвсем скоро. Кой го знае какво ще направи.

Кандидатства за селектиране в АСТ Фестивал за свободен театър.

аз по принцип рядко летя, но когато пия...

издишам плавно но накрая кашлям
апетитна грешка заради която
драконите насочват към мен слънчевите си очила
харесват им такива грешки
огледално ме оглеждат бавно
събират се и гледат, влачат опашки в прахта и гледат
нося в джоба си кутия цигари - двечки вътре и се чудя
ще мога ли си да запаля преди да ми скочат
гледат ме и ми правят разкривени отражения в очилата си
гледат да ме отразят накриво, вуду да ми направят за да стъпя криво
гледат ме
вадя цигарите и паля едната - елате ми повече!
пушенето убива,надявам се.

Monday bloody Sunday

Щрак, щрак, щрак ... химикалката на Тенева разпрати ново мистериозно послание из ефира като се въртеше из пухкавата ръчица на собственичката си.
- Трябва ви подпис тук, тук и тук. А този номер ще го вземете от стая 12 и ще дойдете пак при мен да ви го заведа.
- Е, то никой не ми каза за никакъв номер - храбро храбро отрони чичото.
- И на мен не ми казват много неща - химикалката спря и Тенева погледна чичото с пронизителните си, според нея сини очи щедро обиколени със син металик и топчета сгурия по миглите, които беше нанесла усърдно сутринта.
- Щом искат номер, ще вземем. - чичото заприбира листата от бюрото.
- Да знаете, че започваме от един и половина
Чичото явно имаше опит с администрацията и отбеляза това сведение с леко сумтене и излезе от стаята.
- Ма какво си мислят тези, че трябва всичко аз ли да им върша- въпросът беше условно насочен към мен а всъщност беше предназначен към невидимите сили които управляваха Вселената.
-Ахъм - убих един нахален снайперист (Васето от долния етаж) и загледах мухата която от сутринта не искаше да умре набодена на карфичка върху гума. "Мухо искаш ли вода?" попитах я мислено.
"Да ти еба майката, садист" пъшкайки пак наум ми отговори мухата.
"Ти кой ше псуваш ма муха скапана" вдигнах ръка да я смачкам но ми дойде на ум, че тя само ме предизвиква за да я убия за да не се мъчи.
"хаха, ще ти се мръсницо. няма да те убия така лесно"
"Да го духаш, нещастник такъв" изжужа мухата.
- Аз ще ходя да обядвам - Тенева разбута хартиите по бюрото и взе да рови за кинти в портмонето си. - Имаш ли да ми дадеш 5 лева щото...
- Имам - специално за Тенева си носех столевки и петдесетолевки за да я сдухвам - ама са сто на цяло
- Еее сто на цяло... ама и ти ги вадиш едни...
Не можах да определя емоцията в гласа и ама сто на сто беше нещо гнусно.
- Вземи аз имам - знам, че Тенева има кредит заради малоумния си мъж който беше взел пари да прави бизнес но направиха рокля за абитуриентския бал на дъщеря си а другото изядоха изпиха и ходиха до Турция.
"Майка ти е муха" обади се мухата...
- Майка ти... изпуснах се за малко
- Какво? - Тенева наостри ухо
- А тука нещо компютъра се ебава - тропнах мишката на бюрото и подадох столевката на Тенева. "А с теб ще си говорим пак" обърнах се към мухата. "Имам тука две батерии по волт и половина и сега на тебе ще ти се ебе бойната слава"

В един такъв момент

В един такъв момент когато балансирам стола на двете му крачета когато другите шумят с листенца и щракат с химикалки в един такъв момент си мисля къде ли ще се скрия ако сега през прозореца ни влезе дракон, не особено голям. съставен от стотиците тела на мъртви врани покрити със златисто фолио. оглеждам стаята и масата не ми се вижда хич защитна. може би ще съборя шкафа и зад него ще се скрия. другите си щракат с химикалки, кликат по лаптопи а аз се подготвям да посрещна дракона когато с трясък ще изкърти дограмата и нахлуе с миризма на мъртви врани. наметнат с гламурното си фолио ще посипе смърт наоколо проваляйки мениджмънта за пореден път. тогава аз ще се хвърля наляво, ще се претърколя и ще бутна настрани големият шкаф с папките. там залегнал зад решения, проекти и неизпълнени обещания ще гледам в тавана и ще броя на ум стенанията на участниците в срещата може и цигара да запаля докато го чакам.

пролет-лято 2012

отмерваш по бележничето скъпа
стакато със изгризани ноктенца
минутките до рейса с аромат на чесън
пуловерът ти е крепост - свий се там
нищо че марката му е написана грешно
в обувките ти страх се крие а в очите глад.

Извинете, вие за кой етаж сте?

асансьора се върти около мен
с 6 уискита в минута
сипва ми отгоре модерни разсеяни светлини
не са като волфрамовите чудовища в старите асансьори
конкретни, жълти с точното количество мрак в ъглите
с левски ейсидиси цска и на петя майка и е курва
влизат хора от първия за единайстия
от четвъртия до осмия
и колкото и да е тъпо от вторият етаж до третия
в асансьора става порно
в асансьора става зле
на всеки етаж клавиш от пиано
ще слизам ей сега
разперва ръце одитор като христос от корковадо
като роналдо след гол
за да ме спре

гутен морген морген

а аз на сутринта ще съм си същият
ще се усмихвам над кафето
вятърна таква сутрин, палачинкова, sin problema
със слънца и други красоти
с развети знамена-пердета ме напада сутринта
за да ме усмихне насила
каква прекрасна сутрин - да кажа насила - различна
а аз пак да съм си същият
ама толкова да съм си същият, че да ми се плаче
в палачинките капят, в сладкото - солени сутрешни сълзи
сутринта на всички дни
толкова иска да ми се хареса милата...

ето ти сега

- нещата не стават така в истинския живот
- как
- със срещите случайно на гарата и други такива простотии
- аз те срещнах на гарата
- не беше точно на гарата беше при баниците отсреща
- няма значение
- няма значение
- какво ще правиш сега
- ще ходя да поработя
- да
- да
Запали колата, запали си цигара, за малко да чукнe колата отпред,
такива неща разбира се не стават в истинският живот. Внимателно със завоя.
От хората които са и тук и там. Едновременно и сега и преди. И от едната и от другата страна, абе мани. Сега пък телефона
- ало
- нещата стават така в истинският живот да знаеш
- не, не стават.
Затвори. Пропусна завоя, сега ще трябва да обикаля половината квартал. Мамка му, ето така стават нещата в истинският живот. Цигарата пада върху седалката, ето така стават нещата. Fuck off and die

добрютро

ах, обичам рано рано рано сутрин
обичам рано да е рано да да да
с брадвата на двора рано да стана да потанцувам
рано сутрин с брадвата на двора кафе цигара
брадвата на двора кафе кафе кафе цигара
музика на високите пращи на ниските се дрънчи
по анцуг с брадвата на двора и петна от кафе по снега
колко съм добър мамка му колко съм добър
петна петна петна кафе кафе снега вали вали и пристигат яхнали снежинки малки феи амфетаминки летете ескадрони имаме вагони с емпетройки пушете ескадрони
светлини ми пали пали запалката искри цигарата пращи брадвата свисти петна от кафе по снега на двора кой ще го пере
фред пери пералньо пери фред пери а аз летя
подсвирквам си колко съм добър мамка му колко съм добърррр
през зимата май мравки няма кой ми лази по гърба тогава снежни топки правя да се защитя от враговете насред бялото с кафе накапано поле
рано сутрин да стана с чаша кафе цигара в уста брадва в ръка и да помагам на света да се събуди. ей това го мога да. да кажа на света - СТАВАЙ КОПЕЛЕШЕТИОТРЕЖАШИБАНАТА ГЛАВА!!!

шветулки (зимнина)

затварям светулки
в мазето по рафтове
в буркани
в тъмното
събрани
с грижа
и обич
и счетоводителско усърдие
с ръце
с кепче
през ноща

земя по кална от небето

смрад

Коледна навигация

поглеждам - сняг отгоре
поглеждам - сняг отдолу
в ляво кал, надясно Била

ма толко сме готини

всичките мръсни тапети на света в надежда след обеля оставете
жените на пазара да продадете тичайте и слушайте дебелите стоманени струни на трамвая македонска песен за краткосрочни заеми руски обикалят пушат плюят и не отстъпват място
мъглата да изпиете от езерото в дружба можете ли като химическите туберкулозни циганета с лековити лепила по алвеолите
конете им препускат през билбордовете по царския път по стоитрийсе хлъзгав асфалт завоя внимавай бронзови усмивки изкарват кръв по устните ножка в джоба спринцовка в кръвта - ще умреш брато ти от мен аз от теб

110 зимни коня

зимно пътуваме сутрин в колата с главоболието и пушим цигарки
пушим а дима пада по радиото и то пращи
изпреварваме неправилно червено нисанче
главоболието псува и хвърля празна кутийка от кола
единственото лятно нещо тук са гумите ми

38426133

завръщанията викаш са коли в поледица
сълзите им са бодливи фарове в огледалата
очите им са мършавите кучета край пътя
спомените викаш
фланелки са те, устни, хладните седалки на рейса сутрин
и хилядите припознавания в сутрините, мила

хората

хората не са листа през есента
независимо какво говорят или пишат чувствителните натури
хората са чували с пясък пред картечниците
хората не са звезди и острови
не са самотни или пък общителни
хората са чували с пясък струпани около реките за да не преливат
хората не са и мисли които се стрелкат през вселената
независимо какво им казват врачките
чували с пясък пред картечниците за да не прелеят там реките са хората. подредени.

Честно

- ти правил ли си тройка?
- да
- лъжеш копеле
- правил съм бе, нещастник
- айде моля ти се
- веднъж бях с три мацки наведнъж
- еее
- заклевам се
- заклевал се бил
- веднъж бях на някакво парти, рожден ден ли имен ден ли еба ли му майката и там имаше една мацка. ама не нещо да речеш супер супер, просто мацка. и като взе да свършва партито ние нещо се заиграхме, ама аз я знам отпреди де. както и да е и викам дай да ходим у вас. а тя вика аа по добре у вас. и се качваме нали в таксито. а с нас две нейни приятелки които честно казано абе мани. не че аз съм някакъв красавец. просто две мацки. заграбихме две бутилки джеймисън и едната имаше останал джойнт. а у нас е само една стая и кухня и аз си викам на акъла - сега тия двете ще трябва да са в стаята сигурно. ето ти късмет, пак на кухненската маса, двайсет минути и кой от къде е. ама нещо пийнахме и се целуваме с мацката а тия двете викат - давай давай айде айде. агитка един вид.
и от дума на дума стана четиримата нещо да се гушкаме. аз си мисля, че тук без подходящите химикали няма как да се получи както трябва и пратихме едната за левитра ли виагра ли? май беше виагра. три хапчета. защото те са три, нали? Честно е.
и почваме там нещо ама аз имам някаква психика в мен и пречи. с две думи работата малко се проваля и тия трите си тръгват и ругаят - мърляч викат. как може. три жени тука пък ти..... както и да е а аз на три виагри ужас. звъня на проститутка. идва една кака и 40-50 минути физическа подготовка. а тя първо вика дай кинтите. показвам ги. и криво ляво свършихме работата и тя посяга към кинтите а това е вноската за застраховката на колата и какво ми стана грабнах ги - и ги пъхам в един чорап и тичам из апартамента. жената се нерви, вика там. накрая ги метнах на балкона под нас. тя излезе и после пак се звъни на вратата и в коридора някакъв глиган. служител и той. хвърли ми един бой ама аз парите не ги дадох. нали все пак са у съседа отдолу. тръгнаха си де. аз на сутринта слязох при съседа ама приличам на франкенщайн и викам - бе изпуснал съм си едни дрехи разбираш ли на балкона. взех си чорапчето и платих застраховката. та така с тройките.
- ееебаси лъжеш копеле
- честно бе!