god's gonna cut you down

всеки си го получава накрая

ебиология

жълто ми показват от дърветата значи вече спят мечетата
и малките животни които разкъсват черния дроб на кравите за да се размножават там
не знам как се казват на латински, също спят
с ръчички от карфички спят в трахеята ми съмнения които съм бил пипнал в африка
понякога се размърдват насън с хилядите си ръце от карфичена стомана за да се наместят по удобно при което кашлям съмнително
доктора ми каза че може да ги размени за съмнения от квадратни бетонни шипове в мозъка, не знам ще мисля по въпроса
гледам жълтеят дърветата в парка - питомни и диви, значи е време за малките животни които разкъсват черния дроб на кравите за да се размножават там
време е за малките злодеи да заспят завити с моето карирано одеало
да спят и да сънуват луди крави
още едно жълто и получаваме червен картон

когато бях небе

когато бях небе
разглеждах само отдалече, без да пипам
и с риск да се повторя
пасях стада от овчи облаци, когато бях небе
чашите ги сипвах все големи
и дишах по-различно, когато бях небе
тогава ти все още спеше.

Наставления

падни в deathmatch - на твърдо
хапи асфалта с болка но и с радост
обвий се с прах - бъди прекрасен
протегни ръце и гледай как се късат
хвърли ги към звездите - и може би ще ги достигнеш
пий текилата в големи чаши а лимона остави за сряда
(през останалите дни всичко ще те боли тъпако!)

House of Pain by ghostod

Честно казано няма как точно да стане с тоя превод. За това няма да му сложа заглавие.
бе сега тука ме питаха - не е мое бе, това е на house of pain. вие пък ... просто мислех да ги мина на бг, ама ...
иначе някой ден и аз като порасна ще пиша така.
Uplift your soul
Get your house in order
MC's be actin' like they walkin' on water
I'll break ya down like a poem written in Haiku
Who you gonna lie to
Before I crucify you
Hammer to the nails
Commence the impailen'
My acid flashbacks got everything trailin'
I'm sailin' blind on the open sea
Like an overload of haitian refugees
And I'm on my knees
My face on the rug
One more prostration for my salvation
My jinns buggin up
Got me fuckin' up
The call of my flesh
And my soul wont mesh

Как червената слушалка стана зелена

телефона ми гори в ръцете
люти ми на очите, плача
а хората по тротоара ми се смеят
ха ха ха
на сивия пластмасов дим
се смеят
на дробовете ми се смеят
на изгорените ръце
се смеят
"Ало" - вдигам горещата пластмаса до ухото
ха ха ха
"замина да сече дърва в гората"

Свобода Равенство Братство (в Перник)

Свобода - Винкело ще те направи свободен.
Равенство - Пред винкело бате, сички са равни.
Братство - Винкело за перничанина е брат.

Биологично разнообразие - Вертикална омраза

Вертикалната омраза е цвете.

последни спирки, последни рейсове (куче влачи схема)

и аз не знам - ми вика този дъжд
при 11 градуса когато
с мокри многоточия ме закова под спирката
и ме оставя сам
да ги запълвам с предполагаемите му
капки
абе тоя рейс последният ли беше?

защо?

защо не пиша ли - ми не мога
колко е часа ли?
шез бес десет
студено ли е? - студено е

fock da summer

уморих се зверски

целувка/близалка/регата

постави целувката си тук където свършва бинта, бяла яхто
притисни я силно заради вълните
и побързай защото утре ще ме вземат извънземните
ще ме отведат гадовете надалече
покажи им скорост - прицели целувката си
малко по наляво от слънцето и малко по силно от водата

Трябва да тръгвам

пропадам стабилно
влача кашони
дишам в найлони
взимам отрови
бъркам вратите
мръсно ми играят върбите
не спя на брега на реката
прегръщам павета
лежа под небето
греша капитално
губя години
печеля зими рими войни
мога да се спася на звездите
чак толкова далече ли?

телекомуникации

говориш ми по телефона от камчатка

за това слушалката ми е студена

Ninja

под уморените от слънцето листа в парка
скучаят нинджите и чоплят семки
докато, потни в черните си дрехи очакват есента - бутилка бира
да ги излекува и прибере на някое чудесно място.

666

днес видях, че има 666 посещения...

рецепта

сметана - разбита като французите през 1812

                 като хирошима през 1945

бяла -  като съвестта на Колумбия

            снега по ръба на Земята

студена - националният отбор по ски бягане на Финландия

                като Транссибирския експрес

с 33 вишни с тъмни очи, изтръпващи целувки и 5 бутилки водка 

айде да ви видиме сега романтични копеленца малки

как да ви кажа лека нощ? (П. Б. Шели)

нажежено, дразнещо и прашно ще ви гледам с кървясали очи
50 градуса горещ чакъл ще е гласът ми когато ще ви кажа "лека нощ деца"
защото никак няма да е лека тя.

Put your lights off - Гаси ламбите и легай

гася лампата лежа по гръб и гледам - вселената се разширява
а аз със всяко издишване губя точки и все по трудно става
да не се откажа

отново дукументи

CV

аз съм много голям кадилак
съм без врата и задно стъкло но съм блестящ
без реално действащи спирачки но с чудесна тапицерия
съм голям, голям чудесен (леко одраскан) нападател съм
харча много паркирам зле
звук могъщ обаче има моят двигател
в багажника щанга и каса лимони имам
дори и през зимата...

Alice in Fuckinland II

една, две...
броя звездите над мен
една... две...
отбелязвам ги с плюшените лапи
гледам ги с бакелитовите си очи
толкова силно викам, че се люлеят на небето
еднааааа, двееееее
ще паднат право в прахта пред мен, всичките
и ще мога да си ги броя и през деня
една, две...

марина цветаева

Два солнца стынут,- о Господи, пощади!-
Одно - на небе, другое - в моей груди.

Как эти солнца,- прощу ли себе сама?-
Как эти солнца сводили меня с ума!

И оба стынут - не больно от их лучей!
И то остынет первым, что горячей.

Кво да му превеждаш, батко... нема смисъл. Подозираме, че Цветаева го е писала като е ходила с ония двамата пичове - Кобилински и Нилендер. Лисица.

'звинете ногу

извинете фотошопски вежди
колагенови фибриногени
че така отминавам набързо
извинете, сериозно ви казвам
всички чудесни кремове
ланком и гарние - приятели мои добри
миришещи чудесно - извинете
настъпвам бързо горещия асфалт
за това ме извинете също
великолепни криви, Зара извинявай
отивам до аптеката
здравейте аулини, седалгини
аналгетици мои
здравей продавачко
сипи ми от всичко в големия плик
здравей фармацио - наука на живота
почерпи големия си фен с около 15
минути без болка
продавачко побързай, да ти еба майката селска с тия криви ръце как разсипваш хапчетата
извинявай малко съм напрегнат
седи ти добре тази блузка, да
а сега побързай за да не вляза през прозорчето и да повторя
дните след 30-ти май 1453, 8 часа сутринта...
Константинопол падна!
о, да извинявай скъпи блюстителю на реда
за това, че повърнах върху и поругах святата ти униформа, да ме прости архангел михаил
съжалявам и за правилната скула
която ще помни вечно моят лакът
извинете лъскави кифли на марината в созопол
аз ей сега си тръгвам
само.. малко
извинете морски мутри, че така страхливо избягах
извинявай Собиески, стари мой приятелю Ян, за това
че ползвах ценната ти течност за смъртоубийство
извинявай непознати докторе дежурен в тая топла вечер
че, ще шиеш поредната глупава кратуна
добро утро
от днес вече е мегалято

писмо до зимата

мила зимо,
изглежда си оставила
вишневото сладко
в белия ми дроб
мисля, че е много
защото като кашлям все излизат
вишни по ъглите на устата

изпратено на а.д

Бутат се хората предимно по десния тротоар. Нищо не е ок.

Немате непрочетени съобщения. Би трябвало петък да е по весело.

Некви нахални хора – блоковете ги плюят рейсовете ги гълтат. Вечер обратното.

Пак се бутат – нема ли тротоар за тебе бе копеле?

Всички коли на завоя ближат с фаровете будка за цигари.... цигарки и некви бонбонки. Айде сега рожбо къде ходиш? Кво ме гледаш?

Немаш калории да ми скочиш, нали копеле? Мръсен наркоманец!

А ми беше бял Конверса точно преди две минути.

Некви гадни слузи. Къв си що си, що ме гледаш така нахално – нема значение бегай да те нема.

Ало миличко ма разбира се че те обичам, довечера ше мина да те взема нема проблеми лежи почивай сичко е наред, ще купя бира звънни на Миро.

Пали подметките... чети си вестника не ме гледай ше ти правим карате.

И дръвчетата и тревицата тука – всичко се храни с цимент. И Конверса ми яде цимент. Милиони километри мааш гащи предимно по десния тротоар.

Сивкави са всички и само малко от рекламките шарени. Всичко е за левче, нема проблеми. Сиво,сиво ма на ръкава от кафето кавяво става. Ше го оправиме. С прах за пране, от оня рекламния

Некой свири на пиано, третия етаж. Малкия нещастник сигурно не го пускат да играе мач пред блока.

Корнер, глава, центриране гооол копеле.

Нема ги тия работи по черно-белите клавиши – може и момиче да е.

"Не мога да изляза имам солфеж. Ще му се обадиш ли иначе да се видите, колко ти завиждам." Аре “Ноктюрно”, Мая и Магапаса.

Тия кофи как ги лапат клошарите като бонбонки. Всяка кофа лапнала по един клошар и го смуче. Плюй мама ти мръсна, пусни човеко. ... три пъти стреляхме с Вуте докато го пусне. “Боби и Краев немат пишки” написано точно на входа – да се знае. Има рози пред блока. Правим букетче. След два завоя идва края и спирката. Ето го и бате Райчо най големото диско-кълбо у системата.

шайзе блутут (Scheiße Bluetooth)

не ме чуваш като ти говоря
а, си едва на деведесе сантиметра от мен
с бира в ръка и потна муцуна
и уж си съвсем като мен
с бира в ръка и потна муцуна
а, не чувам какво ми говориш
- ше те замоля само да ме удариш с халбата в главата защото не мога да си извадя телефона от там. нали сме приятелчета?

"Асене, върни...."

На 10-ти юли от 20:00 часа заради Малкия сезон на Сфумато ще има още едни "Пеперудите.." после гледам, че ще има некво градинско парти. Надявам се да не ни карат да копаме щото баба ми като кажеше "градинско парти".... работата ставаше дебела. За всеки случай си носете мотики.

lithium deuteride

Щрак!
жълтият валяк на Пътното се стрелва покрай мен
разкъсва горещия въздух с неравни ръбове
щрак щрак
тотално откачили гълъбите чертаят тънки черни драскотини по небето
само чертички - нито една отделна птица
щрак щрак щрак
и сега като гледам, май само аз мога да спра Слънцето
слагам си кухненски ръкавици с цветчета
и протягам ръце...
гълъбите падат от небето, всичките
щрак!

semiautomatic semigod 2

когато влезе в двора ми
носеше бели ботуши и бяла кутия с надпис "обичай ме"
а вътре имаше книга за соята и чифт ръкавици с емблемата на бмв.
тогава си сипах още бензин за да мога да я гледам право в очите и
набрах телефона и, който за мое учудване звънна право в главата ми.
главата ми е телефон - и казах. казах го два пъти натискайки копчето redial
а тя отвори кутията с надпис "обичай ме" и ми показа книга за соята, чифт ръкавици с емблемата на бмв и ме запали.

semiautomatic semigod

заковах и свежи ментови листенца под носа
закачливи хитлерски мустачки
с пирони в горната и челюст, за да не товари перфектните си ноздри
със злите миризми на понеделника
сега пък тя не се усмихва .... е, понякога са ебати претенциите тия жени

Христо Сатаната

Две поучителни стихчета


"Свети дневното светило - пее, и ми става мило"
христо сатаната
и още

Прогонете скуката с камшик от Долче и Габана,
по гърба и да плющим с модел "Игуана"
христо сатаната

до неотдавна

туморно притиска ТОЗИ вятър клоните
и изтисква липов аромат с който до неотдавна
се пръскаха говорителките по първа програма

Улетай на крыльях ветра

А кой е като капките на предното стъкло? Малки.

В косата, по боята.

Редуват се да ги целуват светлините. Свалки

Усмихват се, отвръщат.

Опасно закръглени от скоростта. Детайлни

Танцуваме

Чистачките се втурват да ги изритат от там защото

“Последни поръчки, че в чет’ри затваряме!”

----------------------------------
Посвещава се на Koenigsegg CCX
---------------------------------------
Улетай на крыльях ветра - песничката на половските мацки от операта "княз Игор" на стария Бородин

Приключихме с тая работа

Даже махнах бутона за кинтите.... с огромно нежелание। Ама като няма за какво да дават хората, някак нечестно седеше тоя бутон। Благодаря на всички които помогнаха।

Последни повиквания

На 3-ти от 19:00 в Театрална работилница Сфумато. Пеперудите са всъщност изтребители.
Облекло: вечерно, топло
Храна: Риба и зеленчуци (чесън)
Напитки: Вода (от чешмата), мастика, вода (минерална)

Я да ги.... (ягоди)

от кутиите със зачервени очи ни гледат
ягодите и злобно ухаят, за да убият миризмата на пот
подскачаща от продавачката с косматите крака
- мразя шибаното лято- каза тихо Ягод Ягодсен

Снимките

Де ла вера* (от истинското)

Малко preview заснето в Русе на 23-ти. Пълната версия на живо в Сфумато на 3-ти юни.

.

*Де ла вера= далавера, идва от виковете на венецианските търговци по пазарите на Константинопол

Шопска All Star Game

Между двете кули - комините на ТЕЦ-а в лайняна на цвят кооперация
Правим мрежа. Ние тримата срещу залеза.
Аз, Шопен и Шопенхауер - играем на "Цивилизация"
пием лимонада и слушаме "Нокторезачката"
Чайковски не дойде, оправда с холерата
Шпенглер имал среща с певица
Шопен започва да губи и казва:
- Светът е представа, тази игра не е истинска
както лимонадата. Оправдава се
Победата за Шопенхауер се отбелязва с думата "Воля"
Съседа отдясно удря по стената да намалим музиката
Все пак добра игра стана!

Борисенко Федосий Кириллович а.k.a Boba Fet

12 победи през периода 1941 г. - 1945 г.
истинският Боба Фет....

Като истинска суперпродукция

                                   1024x768                                   

                                    800x600

Валпейпери на "Пеперудите" сковани с много труд в резолюции ГОЛЯМА и малка. Първо в Русе на 23-ти май, после на 3-ти юни в София. Теглете и влачете....

Предварителната подготовка означава усъвършенстване на Добродетелта. Лао Дзъ

Част от подготовката е събирането на информация. Може ли да се разбере за какво се подготвя някой който на блога ми търси следните неща:
- чертеж на пушка Пибоди-Мартини (старичък е модела май... но за ценители)
- упояване с газ (винаги съм навит за едно добро упояване с газ)
- упояване на мечка (с газ ли? щото аз не бих и лепнал марля с хлороформ на муцуната)
- сирена полиция (ако сирените на Одисей квичат така... разбирам защо са си запушвали ушите)
- северна америка, долината на смъртта (да, правилно, долината на смъртта е там)
- Райна Маркова (ми Райна Маркова... мда)
- нощ, гора и потни зайци (ето това тука влиза в "Звездното градче" заедно с макаричките за уши и якета с еърбег)
- ягодови храсти (всеки знае, че ягодите не растат на храсти. те растат в едни пластмасови кутийки в била, метро и пазарчетата из софия)
За сега толкова.

red GREEN blue

Прекалява с искрящото зелено, понякога пролетта
истинският и цвят е доста мърлявото зелено на артелен ЗиЛ
а тя се мъчи да го прикрие. Кучка.

Империята си показва библиотечката... и аптечката

Отговарям на предизвикателството на Оминаеши и пускам 3 прочетени, 3 купени, 3 предвидени
Таакаа, да видим сега...
Купени наскоро
"Кафка на плажа" - Харуки Мураками (купих го за да съм модерен, иначе щях да си го свия. Никой не ме гледаше)
"Събота" - Иън Макюън
"Математика лабиринта" - А.Г.Конфорович (за лев и пеесе я взех от нещо като вторични суровини, абе... руската школа)
Приключени наскоро
"Миналото е чужда страна" Дейвид Лоуентал, или според мен Давид Льовентал. (за рециклираното минало - по скоро продукт на настоящето отколкото реално случило се някога. Защо се кефим на ретрото?)
"Политическо животно - анатомичен анализ" - Джереми Паксман. (Установих, че английските депутати се различават от българските си колеги. Лошо, Седларов, лошо...)
"Разкази от ниската страна" - сборник холандски разкази. (а там вода има, не е като да нема)
Книги планирани за скорошно закупуване, противозаконно отнемане или взимане назаем
"Любовник на самотни улици и запустели къщи" - Палми Ранчев. (ми какво да кажа - сантиментален съм бе..)
"Three New Deals: Reflections on Roosevelt's America, Mussolini's Italy, and Hitler's Germany, 1933-1939" - Wolfgang Schivelbusch (от амазон-а, а който произнесе името на автора ше го черпа една голема боза)
"Няма никой в къщи" - Дубравка Угрешич (след "Технология на лъжата и Министерство на болката..)
това е то..
Нека Емин бей да каже сега.

ОБЯВЛЕНИЕ

"Пеперудите са всъщност изтребители"
от С. Георгиев
режисьор Ирина Дочева
Участват: Ирина Дочева, Александър Даниел
Музика: Александър Даниел
Сценограф: Тони Кондев
Консултант хореография
Консултант акробатика: Леонсия Докузова
участват и други вербувани за каузата...
ще има представления на 22 или 23 май в Русе, дом "Елиас Канети"
и в театрална работилница Сфумато на 3 юни
Требват пари за плакати.... да не повтарям! Бутона си седи горе.

Репетиция

Кошничка за сладки

Как плета от пръсти кошничка за сладки?
Кърша ги.

violentia domestica

ягодова ярост
с чуден шал, червен
ме убеждава да опитам
с бутилката от half a liter
да монтирам на лицето ти
огромен (на латински haematoma) кръг
за спомен
няма и салфетки, лед, линейка.
лЕгни си под тая пейка...

Изчуква, китва, боядисва

под ярък звън на чук
разцъфналият калник
допушва цигарата на майстора

Схема за източване на ДДС чрез фиктивни договори

кои сте вие, че сиви коси дърпате
във финансов бяс
талашитени врати къртите
и в яхниената смрад на мъничките
бетонни колибки с мазните си лапички
пребърквате диазепамени бабки
диоптри, сметки за ток
уплашени котки подритвате в коридора
пак там пикаете и лежите пияни
в коридора си мислите, че обичате
докато натискате
пред блока си мислите, че почивате
в чаша вода, като зъбна протеза
това не сме ние? дето си мислим за безсмъртието
надишани с бетонен прах прободени и
приковани с арматура заварени
крадем и изпиваме някакви мигове
...дето и без това за нищо не стават

Лингвистичен отдел

зелектро - електрическо зеле, специфичен трънски код за полунелегални партита
къртележка - веселие, събота вечер в дискотеката в Драгичево
скафе - ритуал, приемане на кофеинова напитка с братята
трамвайка - дълга опашка, пенсионери за безплатни СКГТ карти

Велимир Хлебников от ghostdog

Той всъщност се е казвал Виктор, от Калмикия. Калмикия е по далеч дори от последната спирка на рейс 5. Това история, това математика, това литература, физика, кристалография.. чуди се малкият Хлебников кое е неговото призвание. Решава да се казва Велимир. Ходи в Дагестан на експедиция когато е бил 9-ти клас. Аз в девети клас... както и да е. После в Казанският университет, физикоматематически факултет. По някое време будният му ум се захванал с проблема на проблемите - защо Русия е такава каквато е. Русия и странностите на руската душа са предизвиквали писатели, поети и всякая такая сволоч да ги обяснят. Хлебников за разлика от останалите решил да ползва могъщите инструменти на математическия и лингвистичния анализ. Новата научна дисциплина би трябвало да обединява математика, лингвистика, история и поезия. Като резултат бих посочил "Аз и Русия". Умира в Астрахан през 22-ра година а на гроба му пише - "Председател на земното кълбо". После го преместили в Москва. Хлебников е нинджа... очевидно
Аз и Русия
Русия е дала свобода на хиляди хиляди.
Колко мило! Дълго това ще се помни.
А аз си свалих ризата,
и огледалния небостъргач на всеки мой косъм,всяка гънка на града, на тялото провеси килими и пурпурни платове.
Граждани и гражданки. На Мен - държавата
С хилядостъклени къдри се тълпяха пред прозорците.
Олги и Игоровци. Не по поръчка
Да се порадват на слънцето,
Гледаха през кожата.
Падна тъмницата на ризата!
Аз само си съблякох ризата -
Дадох слънце на народите - Себе си!
Гол стоях край морето.
Така подарих свобода на народите,
На тълпите - загар.

астрономически погледнато сме пролет

Подхлъзваме се по мокрите павета.
Мокри от капките зелени листенца
на подлата липа.
Подхлъзваме се докато тичаме напред за да се загубим уютно,
бързо и качествено в приятелска мъгла от тъпи путки
меки китки, Коко Тайсъни и ошше едно малко шшшото ше тръгвам
към къпиновият храст омотал трафопоста,
от бодлите и къпините мърдане няма..
Та падаме значи...
на мокрите павета изненадани, нацелувани
делово по носовете от гранита. Лежим
Ще гледаме сега листенцата отдолу нагоре, ще примигваме тъпо от дъжда
колко са малки и зелени и подли
Щото това е нашата пролет, фактически, да ти кажа баце...

Картезиански и самурайски подход към тютюнопушенето и крушите

Картезиански
Ако пушех (по принцип)
Щях да пуша (сега)
Но не пуша (по принцип)
И не пуша (сега)

Самурайски
Аз не пуша и обичам круши

Николета от Обеля (Nikoleta von Obelia )

- Maybe we should call the police
- I'm my own police
City of industry

Редя зли мисли-паркет в главата
заспиваш ми пред телевизора - внимавай
че колкото и да е рано все някога ще дойде сряда
тогава ще си хвана дракон и ще го храня само със банани на пода в хола някъде в Обеля блести чудесната идея - да взема брадва, да я кръстя "Николета"
и ще я уча да лети в полето...

Е копеле по голема тъпня простоооо не знам...

тъпо

както и да е, беще глупаво
тъпо като карфица под електронен микроскоп
приличат на пречупени електрически стълбове.

Какво правиш през есента?(Есенна свиня)

какво правиш през есента?
с ръка мокри листа
прибираш насред октомври от земята
докато есента през теб:
1) щастливо лепи по лицето ти малки целувки мъгла
2) малко по късно следобяд рисува с пара от устата малки кълба
3) сутрин предимно търсиш листа от клен бук и кестен
4) ядеш шоколад замислено, с джобове пълни с листа от
клен
бук
и кестен

Корекция

Тичай бе братле!
Пред тебе вече няма гърбове
А лампата за въздух ти е светнала червено
Обаче ей я там лежи победата със счупен глезен
и не може да финишира
Тичай,тичай!
Спри!
За кво?
Аз съм най бавната светкавица на света
По скоро съм дъжд.
Аз съм главоболие.
Кална вада.
Аз съм баница.
Метилов спирт.
Аз ли викам "Тичай"?
Колко минах?
Аз съм пречка - пън.
Сухота в устата - след сън
Аз съм ток. Подавам си ръка.
Здрасти - аз съм най бавната светкавица на света.
Преебавка съм.
Аз съм остро главоболие.
Гръбначна травма
Абе май съм от Любов...

Биологично разнообразие – Халюциногенен хипнопотам

Халюциногенният хипнопотам е всеяден бозайник който прекарва повечето от времето си прикрит сред храстите и тревите. Храни се предимно с боклуци, семена от растения и листа богати на тетрахидроканабинол, не отказва и мърша. Благодарение на рядко вещество в кръвта си хипнопотама успява да преработва и складира в големият си стомах тетрахидроканабинол от растенията. Известен е с това, че при нападение или опасност отделя газ през ануса или изхвърля фекалии богати на канабиноиди с голяма точност на разстояние до 12 метра. Подобно на африканската плюеща кобра, хипнопотама така се пази от хищници. При контакт с газ или с фекалиите на хипнопотама поразеното животно отначало чувства леко замайване после реакциите се забавят и започват смущения в зрението и обонянието. Някои по малки животни дори могат да умрат защото се блокира дишането. Хипнопотама има чудесно развито зрение и слух, обонянието му не е толкова добро защото отделяният от него газ има остра миризма която прикрива другите. Трудно може да се залови защото когато се крие в храстите или високите треви непрекъснато изпуска газ и създава обгазена опасна зона около себе си. Последната стена в отбраната на хипнопотама са двете снопчета остра козина от двете страни на врата с видоизменени потни жлези, когато все пак някой по бърз хищник премине през обгазената зона и е още рано за въздействието на газа той обикновено се насочва към врата за да прекъсне сънната артерия . Тогава хипнопотама чрез тези потни жлези оросява острата четина с морфиноподобно съединение подобно на карфентанила* и когато хищникът захапе в кожата в носа и дори езика се забива четина и се инжектира голямо количество от опиата. Така за много кратко време дори големи хищници като лъва могат да бъдат приспани а не рядко и убити. Основният враг на халюциногенния хипнопотам е вътрешен – глисти.

*карфентанил (carfentanyl) – синтетичен опиоид аналог на фентанила. Много силно действие използва се за упояване на мечки и други едри животни. Има сведения, че подобно съединение е използвано по време на кризата със заложниците в театър “Норд-ост” през 2002.

Биологично разнообразие - Шанхайски иглен дракон

Шанхайският иглен дракон е паразит който се храни предимно с артериална кръв защото е по богата на кислород и при хранене отделя токсини които въздействат на висшата нервна дейност у хората. Самият иглен дракон представлява тънко цилиндрично тяло с дължина до 20-25 километра и напречно сечение вариращо от 0.05 см при върха до 0.25 мм в средата и задната част на тялото. Цвета е бял, при по възрастни екземпляри матово сив. На пипане е твърд но и гъвкав като стоманена тел. Много е бърз и поради устройството си почти няма естествени врагове. Особеност при храненето на възрастният шанхайски иглен дракон е, че когато влезе в една кръвоносна система да се храни има опасност да убие гостоприемника си - за това драконът никога не се храни от един приемник. Поради дължината си успява да премине от един човек на друг и да се нахрани сравнително безопасно. Случва се в една такава "драконова верига" да се наредят до 130 души и колкото е по-стар и по-дълъг дракона в толкова повече хора може да се храни едновременно. Страничен ефект от храненето в драконова верига е, че по тялото на дракона преминава кръв примесена с токсините които отделя, така гостоприемниците му се чувстват психически свързани. Вярват в едни неща, чувстват едни неща. Когато дракона се нахрани последователно се изтегля от приеминците си и свързаността им ги напуска. Тогава те сякаш са сънували. След това отива да спи докато складираната в тялото му кръв се разгради и глада отново го накара да излезе на лов. Средната продължителност на живота на игления драконо е около 800 години но през 1883 в залива Дадун хай е бил уловен 22 километров иглен дракон с много тъмносив цвят и анализа на кожата му показал, че е на 1200 години.

Electra Glide in Blue

Well, well, well, my two knights in shining armor...
Mr. Tall and Mr. Small. Come on in, gentlemen!

"Атаката на Леката кавалерия" - нашмъркано произведение за Кримската война. Alfred, Lord Tennyson by ghostdog

Накратко събитията са следните - англичани срещу руснаци на полуостров Крим, задачата на леката кавалерия е да направи бесен спринт и да изпребие руските артилеристи които пък са се наточили да ги срещнат със едри съчми. Старият Алфред е съсредоточил вниманието си на последните 3-4 км от дистанцията. Общо взето от 600 души се връщат стотина или нещо такова...
та ето я и нея - "Атаката на Леката кавалерия"

Half a league half a league,
Half a league onward,
All in the valley of Death
Rode the six hundred:
'Forward, the Light Brigade!
Charge for the guns' he said:
Into the valley of Death
Rode the six hundred.

When can their glory fade?
O the wild charge they made!


километри, километри бесен спринт
през долината на смъртта шестотин души
с вой "Бригада, да ги изядеме тия"
летят за да легнат в долината на смъртта
шестотин души бесен спринт

кога ще избледнее спомена за тях
не знаем

Заразно зло или как се заразих от някои хора да пусна тук най любопитните ключови думи по които са влизали хората.

psychobaiko община - Малка община в България известна с психотропните си зайци.


как да махна тиксо от врата без да боята - без какво боята? а? без какво... махай вратата!!!

малки курви - малки големи, всякакви имаме.

ghostdog паве - верно не е много умен

адвокат валерия ангелова - нотариус чайка бележкова

дакел+камиони - long vehicle

какво да кажа на едно момче за да го привлека - например... ами дай некой лев там..

какво е цинизъм - то е много комплексна материя.

кафе копи лула - ето това е цинизъм.

ключ за bmw 7 - ма серия - имам, имам и програмки за отключване на бордовия компютър.

копче сако закопчава - закопчава ами, то си е за това

кучета свинари - много опасна порода, смърдят.

макарички за уши - ........ тук нищо не мога да кажа

македонци китайци - китайците всъщност са македонско малцинство.

мачка бельо за мацки слушат хаус - това го слагам в графата "макарички за уши".

мотивационно писмо за работа на бензиностанция - взимам те бе, душко.

некрофил - да, такъв съм си аз.

плъзгащи потенциометри - за разлика от търкалящите се.

пърси биш шели лека нощ анализ - това всъщност е истинското име на поета. Фамилията Анализ е била доста могъща на времето.

системата “прометей - същата като "Хризантема"

скъпа врътни една водка - мерси скъпи

снимки на мацки с пряка цска - макарички за уши

стари пички - нали това обяснавам - стари, млади - сичко имаме.

хирургичен шев с лявата ръка - толкова съм добър, че го мога и с лявата завързана отзад.

шели+душа - шели под душа или душата на шели, не знам.

якета с еърбег - ето това ми се вижда полезно.


скулптиране на плодове - удряй с чука по тия круши.

яко лизане - има си майстори, могат си

Обявление

Притаете леко дъх щото идва първият трейлър на "Пеперудите са всъщност изтребители". Видеото ще е кратичко и ще го кача тук. Мисля да има още няколко....
Обмислям и проучвам възможността след като създам истерия да започна да продавам тениски на "Пеперудите"

Ezra Pound by ghostdog

В поетичния "Курс на младия свинар" ще демонстрираме какво могат да сторят на човека 12 години в психиатрията и предаността към Дучето (не тоя от ЦСКА бе). Езра Паунд е нагледното доказателство за това, че висшето образование и алкохола не прощават. Ама хич. Къде е Айдахо не знам но Езра е от там. Има присъда за измяна и медицинско досие колкото телефонният указател на София. Този кратък откъс е от La Regina Avrillouse което не е, повтарям не е анаграма на Аврил Лавин. Ах да, в Лондон се оженил за някоя си Дороти Шекспир - вероятно заради името. После Италия, Вива Мусолини, Психото и умрял във Венеция на 200 години.

take ye the honey cup
the honied song raise up,
drink of the spring's allure,
april and dew and rain;
brown of the earth sing sure,
cheeks and lips and hair
and soft breath that kisseth where
thy lips have come not yet to drink."

Признавам, че това е триково и ше ми се види изнанагорно.

вземи я тази чаша мед
запей от сладост
на съблазните от пролетта отпий
април, росата и дъжда,
пръстта кафява,
песента и,
страните меки, устни и коси
и нежен дъх целуващ там
където устните ти ще отпият жадно

Сега ше ме извините ама толко си мога - он е голем бияч и не мога точно да го транслирам.

Защо су ти косе побелели друже или Защо като ядеш павета ревеш

с малки мастики под мишница
летите между колите
нали те
ви светят вечер в очите
когато в Батмани разни
и в "шопи със сопи"
ви превръщат ароматните въглеводороди
на бензина и траверсите пред Земеделието
питайки за часа и температурата
на вашата мастика с текила и бира
а вместо натура получават фрактура
без любов от роки балбоа
живущ в банишора
драйфащ на двора и плаче защото
е лош...
.
.
. и ще побелее скоро без да е мъдър

Alice in Fuckinland

с плюшени лапи роша косите ти
любими
докато ми бродираш усмивка
нетрепваща
и даже не плача когато зашиваш очите ми
с лъскави копчета
защото с плюшени лапи галя лицето ти
спокойно
ще ме носиш със себе си
усмихнато-плюшенo-сляпа
Fuckinland жител завинаги

Свирепи Панелки 1 или .... алки

лилава мангалка
в ръждива жигулка,
на сладка хранилка
я спират със палка
финансова тупалка?
фелацио?аналка?
сумата малка
взима куката жалка

Zbynek Fiser by ghostdog

Поезията е сериозна работа
и не винаги може да носи само красота
Трябва също да успее навреме
да нарита гъзовете на хората

Уеко хирургично

вече
12-та снежна топка правя
и не си усещам китките
а само шала и мокрите обувки
ще ми режат ръцете с 12 топкова анестезия
остава ми пуловера с еленчета
и вкус на сняг и кал в устата

William Buttler Yeats by ghostdog

Днеска в поетическата рубрика "Курс на младия свинар" ше ви представиме ирландският нападател, безумната деветка - Уилиам Бътлър Йееееееейтс. Накратко казано това произведение е описание на някакви дрехи които стария крал Аед мечтае да хвърли под белите нозе на някаква мацка та тя да ходи по тях. Фетишистка му работа.

Aedh Wishes For The Clothes Of Heaven - Аед си мечтае за дрешки от Рая

had i the heavens embroidered cloths
inwrought with golden and silver light
the blue and the dim and the dark cloths
of night and light and the half light
i would spread the cloths under your feet
but i being poor, have only my dreams
i have spread my dreams under your feet
tread softly because you tread on my dreams

да имах от извезаните райски дрехи
бродирани със златни и сребърни лъчи
и сините и избледнелите и мрачните
на тъмнината, светлината и по средата
пък да зема да ги просна пред краката ти
ама не, нали съм беден, аз само си мечтая
и вместо райски дрехи мечтите си постилам
да стъпваш нежно върху тях

Сега не е баш така както Йейтс го е направил ама то не може... ебаси.

Под бръмчащите перки на снежинките

Под бръмчащите перки на снежинките.
Така се набираме да си хванем рейсовете с красиви, красиви скокове през преспите.
Под бръмчащите перки на снежинките гледаме лошо изпод шапките
С юмруци в джобовете се избягваме с красиви, красиви скокове през преспите.
Защото .... Ние се мразим, нали бесссссценни.

ристоранте италиано малоумно псе

Трамвайно стакато
amaretto в певецето
петна от калцоне
по панталоне

Пауза

Уелкъм ту да хаус ъф пееейн
Да сте живи здрави, спирам за малко тук.
до после...

"Кал" почти по Елин Пелин - великият шопски повествовател дървен тип

мека и гостоприемна кал,
в слушалката ми няма мрежа
изглежда съм във як квартал
от тия дет бакшишите ги режат
"до там не ходим батко, сори"
"Седи си тука в тая кал"
Тъп педал.
Земи тва парче от арматура по ченето и кажи на жената че парите за детето ше отидат при докторите да ти сглобат лицето до некво състояние на приемлива асиметрия
редовно стават в тоя як квартал такива интервенции
"търпи щети" записват в полицейския журнал от "непредизвикана агресия"
Москвич 12-ка

"Настана време роднини да ебеме" - Пърси Биш Шели (Percy Bysshe Shelley by ghostdog)

"Изтърваният Прометей" на Шели.
Загатваме тука леко за страстта му към корабоплаването която накрая му изяла главата. Хвърлях ези-тура да избера между "Адонаис" и "Изтърваният Прометей", като Прометей спечели 3 от 5. Тука очевидно героят се е напил и не знае къде кара с въУшебната си лоТка. Объркването му е видно от тези редове:

My soul is an enchanted boat,
Which, like a sleeping swan, doth float
Upon the silver waves of thy sweet singing;
And thine doth like an angel sit
Beside a helm conducting it,
Whilst all the winds with melody are ringing.
It seems to float ever, for ever,
Upon that many-winding river,
Between mountains, woods, abysses,
A paradise of wildernesses!
Till, like one in slumber bound,
Borne to the ocean, I float down, around,
Into a sea profound, of ever-spreading sound

За хората превеждаме и на български:

Душата моя - омагьосаната лоТка!
като преял гъсок, заспал се влачи
по вълната сребърна на песента ти
а на волана ангеле рулираш
лоТката ми, докато и свирят ветровете
ще се мотаем дълго, до безкрая
измежду планини, дърва и дупки
и право в рая на дърваря.
докато заспал и влачен в океана...
къв' океан? море от саунд!
Нема да превеждам повече да не стане нещо още по лошо. Но това беше П.Б.Шели с парчето "Азис", извинете "Азия" от "Изтърваният Прометей"

Финансовият нож опира до читателският кокал

Настана време Големият Зъл Пес, да тръгне из Интернетя и да обира паричките на малките. Накратко идеята е да дадете кой каквото може за да изкараме на сцена една пиеска базирана на някои от текстовете в блога. Точен отчет за парите естествено няма да има (по стар български обичай). Единствено мога да уверя уважаемите дарители, че всяка стотинка ще идва директно при Гостдог с всички произтичащи от това последствия. Ако имаме инкоминг кеш флоу (бих желал да е флууд) работата ще е готова към март някъде. Ако немаме... ше видиме. Дарителите ще бъдат почетени подобаващо.

Кажи им да не ме убиват. Хуан Рулфо

Преди да се роди теленовелата. Хуан Рулфо 1918-1986.

Sentíamos cómo bajaban las balas sobre nosotros, en rachas apretadas, calentando el aire que nos rodeaba. Y hasta las piedras detrás de las que nos escondíamos se hacían trizas una tras otra como si fueran terrones. Después supimos que eran ametralladoras aquellas carabinas con que disparaban ahora sobre nosotros y que dejaban hecho una coladera el cuerpo de uno; pero entonces creímos que eran muchos soldados, por miles, y todo lo que queríamos era correr de ellos.
F I N

Тогава усетихме как техните куршуми ни връхлитат като горещ вятър. Дори камъните скрити зад нас се трошаха сякаш са от захар. По късно разбрахме, че се казват картечници тези пушки които правеха телата ни на решето, но тогава мислехме че са много войници с пушки, хиляди войници и всичко което искахме беше да избягаме от тях.
КРАЙ

Редник Лонгфелоу - оръжието за проверка (Henry Wadsworth Longfellow by ghostdog)

A traveler, by the faithful hound,
Half-buried in the snow was found,
Still grasping in his hand of ice
That banner with the strange device,
Excelsior!

И ето моята хм.. интерпретация на стихчето на стария Хенри.

Клошар с кафяво одеало се завива
а рано сутринта в снега 2 кучета откриват
как здраво в ледената си ръка
бутилка стиснал е със надпис
ГРОЗДОВА

Смъртна схватка с Елвис Пресли

Бях се зарекъл това тук да не се случва, но все пак ще пусна филмче.
Частичен отговор на въпроса на Оминаеши. Ех младост!

Chronicon terrae Prussiae

Дъжд
Целулоза
Трохи
Трохи
Гранит
Ракия
.
.
.
Ракия?
свърши се времето им на земята. почват по асфалт да ходят.

Robert Frost by ghostdog

The woods are lovely, dark and deep,
But I have promises to keep,
And miles to go before I sleep,
And miles to go before I sleep.

Дървата си ги бива - яки и големи
Пънове дебели и клони засмолени
Ма стига съм ги гледал, че казах на жената
бързичко налита тъмното в гората
А аз ше газа из снегъ докът заспъ
Ше газа из снегъ докът заспъ

Строеж на сладкарското царство

Започваме от великите му владетели тортите
Великолепни тела, могъщи осанки, плодове и зеленчуци
Бисквитите - курвите на сладкарското царство. Крехки но се чупят без финес.
Шоколадите - или нинджи или вампири от евтин филм, зализани тъмнокоси свалячи дето им растат допаминови зъби или облечени в черно нинджи-аматьори. Шибай тате - тая крава не е нашата.
Шоколадовите бонбони - шоколадовите бонбони от своя страна пък са африканските диаманти. Хиляди потни негри с бицепси като крак на български щангист въртят в тъмнината кирките си та дано олющят от твърдата стена още някой шоколадов диамант, и умират там от изтощение. Нека им.
Козунаците - това са мафиотски босове с големи потни шкембета и сериозни очи, в големите им потни лапи като на шега седят малки пистолетчета и уж невинно гледат с черните си очички а дебелите чичковци - козунаци нежно питат: Защо така рани доверчивото ми сърце Винченцо?
Близалките - просто несериозни. Порноатрибути на чешката студия за многоигрални филми "CZ".
Има и още ма следващият път.

Тест

Багерите са жълти защото:
а) Инфантилизъм тресе могъщите им хидравлики
б)Липсва им слънцето

Глезльо

гушка ме калта по пътеката
слага ми капки в очите мъглата
накратко - глези ме есента

Към "Долна мъртва точка"

Къде е кралят на Америка

Къде е, ще попитат някои, кралят на Америка?
Спи прав до последната врата на 111
И властва.

Лаборатория

Забърквам се в схеми
Пропорции
Измервам, записвам
Анализирам много малки неща
Но белите ни престилки са точно както в ....
И какво? Пак ли са ме хванали?

Трики

Толкова силно се удря тази врата, че боята и се премести друг квартал през ноща. От вятъра е - почти три квадратни метра вратна площ(2,98).През ноща се удря и вишната в стъклото. По него остават вишневи маркери.Облаците сутрин се удрят тежко в тревата и се чува като големи празни лодки да се нареждат по поляната, всичката трева са изпомачкали, навсякъде бели парцали са нахвърляли. Абе всички тропат, блъскат, мачкат. Добре, че не ги гледам през ноща. А всъщност идеята ми беше друга.Нито вятъра, боите, вишните, мъглата - името ми те завинтва .Името ми е бодлива тел и когато ме викаш се качва през гърлото ти, когато ме мълчиш седи в гърдите ти на спретната макаричка, когато ме мислиш се качва и изправя гънките на мозъка. Смени ми името.

Когато бях малък мама ми каза да не гледам право в слънцето и аз гледах Кода Пи

Чакам го да се покаже ей сега над блока на военните отсреща
според астрономическите таблици след 2 минути
да ме погледне право в очите и да ми каже
Дишай

Състрадателно

Калиграфично пиша по гърба
мотивационното писмо с камшик
"Дий мършо, дий"

Долна мъртва точка

Имахме една снимка заедно с Винсент, някъде около Коледа. Правена е на
(24-ти декември - облачно, температура около 10 градуса, късно следобед мистрала се усилва до почти 30 м/сек.)
Той е седнал на стол пред кафето, облечен в черен анцуг адидас, главата му е бинтована, не се е бръснал поне от две седмици. Зад него съм аз съм прав и леко наведен над рамото му, облечен с прогорения си пуловер и една смешна шапка, от двете страни на главата си съм вдигнал и държа отрязаните му уши които ми бяха накапали пуловера. Двамата се смеем а Винсент даже прави неприличен жест с лулата си. Снимката я направи Рашел - колежка на Кристина Хоорник (една курва с която преди ходеше). То тази работа с ушите почна доста по рано когато в началото на октомври Винсент изкара 4 дни с 23 кафета и едни малки жълти хапчета които каза че са за язва.
(2-ри октомври – ясно, слънчево 14 градуса, тихо. На север лека разкъсана облачност)
Та тази курва Кристина го беше зарязала и по тоя случай Винсент си обръсна главата, после баща му умря – те не се погаждаха нещо, но все пак баща му е. Малко лоша серия се получи. Пийнахме здраво за около две седмици, тотално се освинихме. След това мен ме закопчаха за една глупост и ме пуснаха чак на 20-ти декември. На другия ден бях в Арл.
(21-декември - ниска купесто дъждовна облачност, лек дъжд през целия ден, лек до умерен североизточен вятър)
Докато съм търкал наровете в районното той не си изкарвал толкова зле, даже един негов приятел му беше дошъл на гости – художник, но почнаха нещо да се карат. После като говорих с него той ми каза, че през ноща Винсент идвал в стаята му и седял на стол до леглото му – психарска работа ама си има обяснение, половин пликче от жълтите хапчета беше останало. А и абсент, да. Хапчета, абсент и курви – тая същата Рашел.
(22-ри декември – плътна облачност и дъжд през целия ден, лек северен вятър)
Отидохме на кръчма, Винсент се напи, и аз се напих. Пяхме “You’ll never walk alone” и той удари с халбата оня неговия приятел. И се сбиха. Аз бях толкова зле, че не можах да стана даже. Всичко се оправи де, на другия ден беше тихо и кротко. А другия ден беше неделя
(23-ти декември -облачно, влажно, вечерта започва да духа мистрала)
Спах до следобяд, после отидох да хапна. А тук вече станало интересно – Винсент нападнал Гоген той така се казваше оня неговия приятел, с нож. Извадил ножа и направо към него. Оня пич някак си се отървал и отишъл на хотел. По късно вечерта идва Винсент и ми вика – Страдам. Отрежи ми ушите..
Аз му викам – ти луд ли си? Как ще ти режа ушите? А той ми сипва и ми каза точно така: Сядай сега тука и ще ти обясня защо искам да ми отрежеш ушите.
Накратко казано пийнах аз и се черпихме с тия неговите хапчета за язва, той всичко ми обясни. Топнах ножа в канче с една гадна водка дето за нищо друго не ставаше и му отрязах ушите. Сложих му марлички и един бинт и легнахме да спим. На сутринта отидохме при курвите и хванахме Рашел да ни снима. Всъщност тя не искаше ама Винсент и извъртя два шамара и тя ни снима.
(24-ти декември - облачно, температура около 10 градуса, късно следобед мистрала се усилва до почти 30 м/сек.)
После Рашел се обади в полицията. Докато ни арестуваха Винсент викаше и сочеше черния си анцуг: "When I was arrested I was dressed in black..." Тогава много слушахме Джони Кеш. Тази снимка изгоря по време на пожара в Еншеде когато някакъв олигофрен запали склада с фойерверки и бутна половината град, a ушите доктора ги сложил в шише със спирт, но санитарят от глупост ги изхвърлил в тоалетната. Така, че от тази история никакви неща не ми останали. Нито снимка, нито уши..

rain violence

Отгоре тръгват капките - слушам шумолене
Пресичат ми прозореца - отнема векове
Подават ми за глава - отигравам с рамо
Вали върху мене - облича ме в Армани
Дъжда ме блокира - в мойта половина
В края на тротоара - ще го фаулирам
Взе да ми писва - играя грубо
Играя грубо - нямам целувки
Нямам целувки - падам в локвите
А локвите са си ебали майката от студ

Мноооооого свободен превод на македонската песен "Свирете свирачи"

Днеска листата е пълна
Свирете гуми и ремъци
на аудита голфове, отлежали 15 годишни
шумолете рокли, китайска коприна китайски кецове
сватба е - полизахариди в кръвта
Сина си женя - свирете гуми,
Късай сине синджиро - пий чивас регала
шмъркай матряла
Ремъка свири, веселба е

Великолепно

Под сивите анцузи на облаците
камионът от строежа бавно мачка болонка на заден
Неочакваният дъжд кара шофьора да мисли за дома

Пеперудите са всъщност изтребители

Твърда съм, стоманена. През мускула минавам - нахална съм.
Блестя ти в очите - заек си, пред фарове, на бронята целувка правиш,там завинаги оставаш
А когато сутрин ставам симфония ти съобщавам часа поемам ти въздуха и кофеина и целувкина.
От трите ми слънца хиляди сърца изпомпват литри - цели басейни любов октани.
докарвам я от теб с камиони, разсипвам я по всичките завои.
Пукам гума на последния. Валя отгоре ти – дъжд от рекорди на квадратен метър.
Мокря пътя ти, поднасяш ми, летиш към бензиностанцията ни запален, 30 тона полет. Сажди и дим до края на небето. Дават те по новините. Светиш ми докато си мия зъбите.
Вибрираш като мойта моторола, имаш покритие над мен, сигнала ти е силен.Набирам.
Набирам те, не спирам набирам набирам набирам, валя, набирам
30 тона те обичам, несъобразена скорост ми казва меверето, 10 декара гори – дават ме по новините - съм изгорила като съм се влюбила ,летя а всичките завои са ми прави.
Набирай ме не спирай.Насрещното ми е проблема.
Ще ми кажат те на мене, не танцувай. Пускай силно музика.
Мохито, Мента - пий!
Мускулна треска - давай. Тичай.
Пълня с пясък обувките, крадени чадъри влача, леко и меко е сърцето ми не спира като миксер е.Сузуки, вкарва яко обороти, на завоя има куки.
Дишам асфалта на 3000 градуса Гледам уморено в земята
Сипвам лед в чашата. Целувам си пръстена – за късмет
Целуваш мене – ефекта дето прави ураганите с пеперудени крила.
Дават ни по новините.
Шубе такова... виде ли сега?

малката кибритопродавачка

УПЪТВАНЕ
Кастиел - Ангел на четвъртъците
Йонел - Архангел на здравето, изцелението и отнемане на болките
Мерихем - демон, отговаря за чумите и епидемиите. Съгласно класификацията на Франсис Барет.
Омир - Омир
Тупак - Тупак Шакур
-------------------------------------------------------------------------------------
Кастиел закопчава престилката си и поглежда към другия дежурен
Кастиел: Е, Йонел с кой ще сме тази нощ?
Йонел: Мерихем
Кастиел: Мислех, че си е изкарал дежурствата за тоя месец?
Йонел: Взел е извънредно на Оробас- имa някакво шоу с коне в зала.
Кастиел: Закъснява малко
/придържайки внимателно трите чаши с кафе Мерихем затваря вратата с крак и кисело казва/:
- Здравейте момчета, как е? Закъснях малко ма ще извинявате – нося ви кафе.
Йонел: Няма нищо Мери, благодарско за кафето.
Пият кафе
Мерихем: Прецакани сме малко с Коледа, не мислите ли? Хората се счупват да пазаруват и не се държат нормално. Имам предвид цялото това безумие – звънчета, елхички…
Подрежда си бюрото, вади един лаптоп,включва го и поставя табелка „Адвокат на дявола”.
Кастиел: Това не е лошо, на мен ми харесват украшенията за елха.
Мерихем: На мен, не.
Кастиел: Между другото не си се подписал още – подава му лист хартия
Йонел: Пиши отдолу в полето „Забележки” , че Оробас е титуляра за вечерта. Защото при нас протоколите със заместници се държат на отделно място.
Мерихем: Отделно значи… взима листа и го чете внимателно.
Кастиел и Йонел: Отделно.
Докато Мерихем подписва листа Кастиел и Йонел отпиват от кафето и сумтят одобрително.
Мерихем: Бива го, а?
Йонел: Направо си е добро.
Мълчат, Мерихем преглежда някакви документи, Йонел подушва чашата си, Кастиел ръчка кабела на телефон който седи на бюрото му.
Кастиел: Мислите ли, че тази вечер ще е натоварено? Имам предвид все пак Бъдни вечер – доброта и сладки....
Понякога ей така във вечер като тази, поглеждам нещата по отстрани и все пак виждам надежда, не са се предали хората – борят се за доброто в себе си. Изпуска телефона.
Йонел: Хайде стига си си играл, остави го тоя телефон/намества се по удобно на стола/: Ти Мери, доста работа свърши при епидемията миналата година, направо ме изненада – аз мислех, че си мързеливичък. Но тук ще ти го призная – доста се постара.
Мерихем: Нали? Не знам дали си прочел но после публикувах статия за математическо моделиране на динамиката на процесите при епидемии. Ако искаш имам я тук ще ти я дам.
Йонел: А да, прочетох я. Малко разминаване с предвиденото
Кастиел: /бърника телефона/ Ще рече, че направо ти си измислил чумата.
Мерихем: Ти пък го остави тоя телефон, че най накрая ще го поправиш.
Йонел: Кастиел, аз какво ти казах?
Кастиел: Да, да добре бе. Явно това дежурство ще сме строги.
Телефона звъни, Йонел вдига:
Мерихем: Я, работи!
Йонел: Стаята на дежурните, слушам. Да, да, от къде? Разбрах.
Обръща се към Кастиел: Дай ми книгата и нещо за писане
Катсиел: Ето.
Мерихем: От къде е обаждането?
Йонел: Да записвам, да,16 години, добре, хипотермия ли е? А добре. Колко 34 души? Сигурно ли е? А ще може ли да я разпитаме? Добре, ще извикам Разказвач. Добре, леко дежурство, заемаме се.
Затваря телефона – Тихо двамата сега. Имаме случай
16 годишна, Копенхаген, Дания, извадена е от залива но смъртта не е настъпила вследствие на удавяне. Преди това е получила многобройни фрактури на костите на крайниците и ребрата има и една на черепа. Изгаряне на лявата част на лицето и лявата ръка.
Кастиел и Мерихем си записват внимателно.
Йонел: Предполага се, че е отговорна за смъртта на 34 ма души и материални щети.
Мерихем: Не е ли малка за 34-ма? Какво е направила?
Йонел: Палеж.
Кастиел: Изгарянето е ясно тогава, ами фрактурите?
Мерихем : Може да се е опитвала да угаси пламъците
Йонел: Няма да можем да я разпитаме без Разказвач. Кой предлагате да викнем?
Мерихем : Омир
Катсиел: Ааа не искам Омир. Тук мисля, че имаше един датчанин./разтваря тефтер/Андерсен .. май не може. Ето Бор, Нилс Бор...
Йонел: Бор не може. Той не е Разказвач, а старши експерт.
Кастиел: Добре де и какво от това. Нали също го викат при разследвания?
Мерихем: Да, ама да обясни какво става... а не да разказва.
Кастиел: Тогава Тупак?
Мерихем: ти си тупак, по добре Омир да вземем – всичко успявам да му запиша. И освен това е по образован.
Кастиел: Йони, кажи му де? Защо този път да не вземем Тупак? Омир гъгне ужасно и ми се доспива като го слушам. А и освен това пие доста.
Йонел: Мерихем е прав, да вземем Омир сега, Тупак ще го оставим за някой друг случай.
Кастиел: Е, да ама аз му обещах да го викна следващият път, не е добре да ме мисли за лъжец.
Йонел: Омир остава, точка. Звънни му да идва и да докарат душата и тялото И.
Кастиел /вдига телефона/: Ало,Омир в стаята на оперативните дежурни моля.
Мерихем /доволно потрива ръце/: Е деца да се захващаме за работа – нямам търпение да отметна още една победа в и без това безкрайния си списък.
Кастиел: Гладна кокошка...

Софийска Голяма Община

Обясняват ми разни по телевизора как нещата са ОК
Тогава на много много хора, предимно павета им се иска да ръфат и да забиват зъби в бордюра в безсилна злоба, защото да летят не могат а трябва бързо бързо да стигнат в края на маршрута си. При старите си майки, при любимите си деца, при учителката по пиано при любовниците си при електронното правителство.
На малко хора пък дим от цигари вие кючеци под мустаците им и им докарва мисли за за Любов, за задни брони, и тампони и вечерното наблюдение на съзвездието Лебед от балконите им в Люлин.
Особено пък като падне мъгла по телевизията сутрин, обяснява меверето колко странно е че всички искат да ръфат паветата. Когато общината призовава за ремонти и конкурси за камази с блестящ от студените капчици владайски гранит натоварен върху зверските им гърбове. Летят.

Малко от големите батковци - Saul Williams

Превода е приблизителен в очакване на седемнайстият час.
Казва се LALALALA

Братле изпий кана шаолинско преди да щипнеш струните на мойто виолинско
живота ми е оркестриран, като лондонската филхармония, концентриран.
Пичовете седят и ме чакат, седят и чакат.
А аз закъснявам, рожден ден на патерица съм, свещичките духам.
Причаквам на тъмно - хулигански.
Силуета ми в твойто огледало е вандалски.
Сега рапърите нареждат за "матряла и кой колко притежава"
А адидаските ми са тригодишни - като дъщеря ми.
Седят и рими редят за бутилка в хартия - ракия, а им се иска да възпеят водата.
От хаоса ше дойде ред, от хаоса пичове ше дойде реда.
Менте гангстери бягат - от хаоса ще дойде реда.