ghostdog поема по E79

В клуб "MAZE" ще разцепим атома на две

Сряда 27 март от 21:30

3,14515

смешно беше
рано сутрин
а  дъжда
се блъскаше в стената като сляп ротвайлер на име кико когато търсеше вратата към кухнята едно време много отдавна и после умря от камион
локвите го аплодират - искат още
как не им се спи толкова рано сутринта
не знам
на мен ми беше смешно
под балкона с кико
рано сутринта

от утре

всички улици са наши.
тичайте!

с отворени очи

облизват ни с гладни погледни мръсници, те
стържат по боята
тръгвам с въртене на гуми, кал, фойерверки,
тези парцали са от облаците дето ги разкъсах на идване докато бързах и летях ниско
от тежките са тези облаци, от тъмните.
гледаха ме в очите докато ги разкъсвах и сърцата им спираха в милиони капчици. рязах ги с фаровете и единствено дима от цигарата ги лекува.
спрях. още от гладните погледи. мръсници, те.
скрива ме калта от улицата докато броя прозорците и пиша името ти във въздуха с пръст
прозорците са преброени името ти е записано аз тръгвам да развявам парцали от облаците
в празничната кал сам и виновен в убийство

исках да кажа...

внимателно в редичка изречения
според мен в чудесно настроение
ги пуснах те пък скачат хората да хапят
подреждах ги във форма за любов
отварям им вратата и те тичат
в движение заемат форма на стрела и брадва, чук, греда и едва успявам да отскоча
да не ме прегазят блъскат се в дървета и приятели
стой така - ми вика фотографа - ей това като удари падат всичките листа
стой отдолу да те снимам както падат върху тебе, че стои добре
листа и паднали от хората неща като обувки, целувки, малки извинения с надписче
шалове и ръкавици и още от листата и чанти, запалки, общи неща
а аз не знам какво да правя
стоя си

Alice in Fuckingland спирачен път на мокра настилка

като мишка от брашно ме гледаш, любими
а дъжда ме блъска по главата
със силата на милиардите ти неизпълнени обещания
поплачи си
слей се с локвите по улицата
донеси ми листа и клечки
и още обещания
носи ми, носи..

малкият зомби принц

полета ми закъснява
посрещачи размахват унило цветя
санитарен контрол - за вредни  буболечки и компот от сини сливи проверяват мамичката им
ей тоя ще го спрат - синьото велурено сако, яка от лисица с ехидна усмивка и буболечки в опашката.
всичко това смърди. от слушалките му капе слуз вибрационно предизвикана от сериална сцена - признай ми любовта си дон Диего!
а аз теб те крия като акции от фантомна офшорка под одеала и звуци и спомени
ела звънни ми 
чакам полета си и превъртам хората около себе си за да изпускам реплики.
превъртам:
прашни конници в галоп отнасят последните ми кокошки
ядосвам им се - някои от тях нежно прегръщат конските шии а стрелите ми стърчат от гърбовете им като големи пернати антени за да уловят по добре проклятията ми
отнесоха ми кокошките мамичката им - да мрат
полета ще закъснее още малко
мажа франзелка с масло, слагам сирене, маруля, шунка
отстрани няколко маслини от носа ми капе кръв винаги е така като се ядосам
слушам за тропота на конниците с половин ухо и гледам как една брюнетка се обяснява по телефона че самолета е незнамкъдеси
ям си сандвича и преглъщам от носа ми кръв, сълзи и няколкото думи които така и си
останаха -  думички: една ваза да имаш и нея ще счупиш
без да стигам температурни рекорди продължавам да се ядосвам посредствено така несериозно
дояждам си франзелата точно навреме преди да допрепускат крадците на кокошки
сега в главата ми е прах и тропот
псувни на гърлен език
смрад на пот и кръв
върнали са се за петела убих още трима но успяха да го отнесат
брюнетката хвърля телефона на земята и се пробва да ми скочи в гръб с някаква бутилка.
мръсница! нека да лежи сега с вилица в окото
 а аз бях сигурен, че не е замесена.
сиви облаци ще ми пазят сянка. а на вас кой, кой ще пази вас а?
звънни ми бе
идвал ли съм през зимата с всичките отрицателни деления на термометъра, идвал ли съм със сняг и кал издишал ли съм фигурки от скреж? идвал съм и всичко замразих.
айде, викат за нашия полет.

Космонавта

Очертава се Вова Комаров да поеме пътя към звездите съвсем скоро. Кой го знае какво ще направи.

Кандидатства за селектиране в АСТ Фестивал за свободен театър.

аз по принцип рядко летя, но когато пия...

издишам плавно но накрая кашлям
апетитна грешка заради която
драконите насочват към мен слънчевите си очила
харесват им такива грешки
огледално ме оглеждат бавно
събират се и гледат, влачат опашки в прахта и гледат
нося в джоба си кутия цигари - двечки вътре и се чудя
ще мога ли си да запаля преди да ми скочат
гледат ме и ми правят разкривени отражения в очилата си
гледат да ме отразят накриво, вуду да ми направят за да стъпя криво
гледат ме
вадя цигарите и паля едната - елате ми повече!
пушенето убива,надявам се.

Monday bloody Sunday

Щрак, щрак, щрак ... химикалката на Тенева разпрати ново мистериозно послание из ефира като се въртеше из пухкавата ръчица на собственичката си.
- Трябва ви подпис тук, тук и тук. А този номер ще го вземете от стая 12 и ще дойдете пак при мен да ви го заведа.
- Е, то никой не ми каза за никакъв номер - храбро храбро отрони чичото.
- И на мен не ми казват много неща - химикалката спря и Тенева погледна чичото с пронизителните си, според нея сини очи щедро обиколени със син металик и топчета сгурия по миглите, които беше нанесла усърдно сутринта.
- Щом искат номер, ще вземем. - чичото заприбира листата от бюрото.
- Да знаете, че започваме от един и половина
Чичото явно имаше опит с администрацията и отбеляза това сведение с леко сумтене и излезе от стаята.
- Ма какво си мислят тези, че трябва всичко аз ли да им върша- въпросът беше условно насочен към мен а всъщност беше предназначен към невидимите сили които управляваха Вселената.
-Ахъм - убих един нахален снайперист (Васето от долния етаж) и загледах мухата която от сутринта не искаше да умре набодена на карфичка върху гума. "Мухо искаш ли вода?" попитах я мислено.
"Да ти еба майката, садист" пъшкайки пак наум ми отговори мухата.
"Ти кой ше псуваш ма муха скапана" вдигнах ръка да я смачкам но ми дойде на ум, че тя само ме предизвиква за да я убия за да не се мъчи.
"хаха, ще ти се мръсницо. няма да те убия така лесно"
"Да го духаш, нещастник такъв" изжужа мухата.
- Аз ще ходя да обядвам - Тенева разбута хартиите по бюрото и взе да рови за кинти в портмонето си. - Имаш ли да ми дадеш 5 лева щото...
- Имам - специално за Тенева си носех столевки и петдесетолевки за да я сдухвам - ама са сто на цяло
- Еее сто на цяло... ама и ти ги вадиш едни...
Не можах да определя емоцията в гласа и ама сто на сто беше нещо гнусно.
- Вземи аз имам - знам, че Тенева има кредит заради малоумния си мъж който беше взел пари да прави бизнес но направиха рокля за абитуриентския бал на дъщеря си а другото изядоха изпиха и ходиха до Турция.
"Майка ти е муха" обади се мухата...
- Майка ти... изпуснах се за малко
- Какво? - Тенева наостри ухо
- А тука нещо компютъра се ебава - тропнах мишката на бюрото и подадох столевката на Тенева. "А с теб ще си говорим пак" обърнах се към мухата. "Имам тука две батерии по волт и половина и сега на тебе ще ти се ебе бойната слава"

В един такъв момент

В един такъв момент когато балансирам стола на двете му крачета когато другите шумят с листенца и щракат с химикалки в един такъв момент си мисля къде ли ще се скрия ако сега през прозореца ни влезе дракон, не особено голям. съставен от стотиците тела на мъртви врани покрити със златисто фолио. оглеждам стаята и масата не ми се вижда хич защитна. може би ще съборя шкафа и зад него ще се скрия. другите си щракат с химикалки, кликат по лаптопи а аз се подготвям да посрещна дракона когато с трясък ще изкърти дограмата и нахлуе с миризма на мъртви врани. наметнат с гламурното си фолио ще посипе смърт наоколо проваляйки мениджмънта за пореден път. тогава аз ще се хвърля наляво, ще се претърколя и ще бутна настрани големият шкаф с папките. там залегнал зад решения, проекти и неизпълнени обещания ще гледам в тавана и ще броя на ум стенанията на участниците в срещата може и цигара да запаля докато го чакам.

пролет-лято 2012

отмерваш по бележничето скъпа
стакато със изгризани ноктенца
минутките до рейса с аромат на чесън
пуловерът ти е крепост - свий се там
нищо че марката му е написана грешно
в обувките ти страх се крие а в очите глад.

Извинете, вие за кой етаж сте?

асансьора се върти около мен
с 6 уискита в минута
сипва ми отгоре модерни разсеяни светлини
не са като волфрамовите чудовища в старите асансьори
конкретни, жълти с точното количество мрак в ъглите
с левски ейсидиси цска и на петя майка и е курва
влизат хора от първия за единайстия
от четвъртия до осмия
и колкото и да е тъпо от вторият етаж до третия
в асансьора става порно
в асансьора става зле
на всеки етаж клавиш от пиано
ще слизам ей сега
разперва ръце одитор като христос от корковадо
като роналдо след гол
за да ме спре

гутен морген морген

а аз на сутринта ще съм си същият
ще се усмихвам над кафето
вятърна таква сутрин, палачинкова, sin problema
със слънца и други красоти
с развети знамена-пердета ме напада сутринта
за да ме усмихне насила
каква прекрасна сутрин - да кажа насила - различна
а аз пак да съм си същият
ама толкова да съм си същият, че да ми се плаче
в палачинките капят, в сладкото - солени сутрешни сълзи
сутринта на всички дни
толкова иска да ми се хареса милата...

ето ти сега

- нещата не стават така в истинския живот
- как
- със срещите случайно на гарата и други такива простотии
- аз те срещнах на гарата
- не беше точно на гарата беше при баниците отсреща
- няма значение
- няма значение
- какво ще правиш сега
- ще ходя да поработя
- да
- да
Запали колата, запали си цигара, за малко да чукнe колата отпред,
такива неща разбира се не стават в истинският живот. Внимателно със завоя.
От хората които са и тук и там. Едновременно и сега и преди. И от едната и от другата страна, абе мани. Сега пък телефона
- ало
- нещата стават така в истинският живот да знаеш
- не, не стават.
Затвори. Пропусна завоя, сега ще трябва да обикаля половината квартал. Мамка му, ето така стават нещата в истинският живот. Цигарата пада върху седалката, ето така стават нещата. Fuck off and die

добрютро

ах, обичам рано рано рано сутрин
обичам рано да е рано да да да
с брадвата на двора рано да стана да потанцувам
рано сутрин с брадвата на двора кафе цигара
брадвата на двора кафе кафе кафе цигара
музика на високите пращи на ниските се дрънчи
по анцуг с брадвата на двора и петна от кафе по снега
колко съм добър мамка му колко съм добър
петна петна петна кафе кафе снега вали вали и пристигат яхнали снежинки малки феи амфетаминки летете ескадрони имаме вагони с емпетройки пушете ескадрони
светлини ми пали пали запалката искри цигарата пращи брадвата свисти петна от кафе по снега на двора кой ще го пере
фред пери пералньо пери фред пери а аз летя
подсвирквам си колко съм добър мамка му колко съм добърррр
през зимата май мравки няма кой ми лази по гърба тогава снежни топки правя да се защитя от враговете насред бялото с кафе накапано поле
рано сутрин да стана с чаша кафе цигара в уста брадва в ръка и да помагам на света да се събуди. ей това го мога да. да кажа на света - СТАВАЙ КОПЕЛЕШЕТИОТРЕЖАШИБАНАТА ГЛАВА!!!

шветулки (зимнина)

затварям светулки
в мазето по рафтове
в буркани
в тъмното
събрани
с грижа
и обич
и счетоводителско усърдие
с ръце
с кепче
през ноща

земя по кална от небето

смрад

Коледна навигация

поглеждам - сняг отгоре
поглеждам - сняг отдолу
в ляво кал, надясно Била

ма толко сме готини

всичките мръсни тапети на света в надежда след обеля оставете
жените на пазара да продадете тичайте и слушайте дебелите стоманени струни на трамвая македонска песен за краткосрочни заеми руски обикалят пушат плюят и не отстъпват място
мъглата да изпиете от езерото в дружба можете ли като химическите туберкулозни циганета с лековити лепила по алвеолите
конете им препускат през билбордовете по царския път по стоитрийсе хлъзгав асфалт завоя внимавай бронзови усмивки изкарват кръв по устните ножка в джоба спринцовка в кръвта - ще умреш брато ти от мен аз от теб

110 зимни коня

зимно пътуваме сутрин в колата с главоболието и пушим цигарки
пушим а дима пада по радиото и то пращи
изпреварваме неправилно червено нисанче
главоболието псува и хвърля празна кутийка от кола
единственото лятно нещо тук са гумите ми

38426133

завръщанията викаш са коли в поледица
сълзите им са бодливи фарове в огледалата
очите им са мършавите кучета край пътя
спомените викаш
фланелки са те, устни, хладните седалки на рейса сутрин
и хилядите припознавания в сутрините, мила

хората

хората не са листа през есента
независимо какво говорят или пишат чувствителните натури
хората са чували с пясък пред картечниците
хората не са звезди и острови
не са самотни или пък общителни
хората са чували с пясък струпани около реките за да не преливат
хората не са и мисли които се стрелкат през вселената
независимо какво им казват врачките
чували с пясък пред картечниците за да не прелеят там реките са хората. подредени.

Честно

- ти правил ли си тройка?
- да
- лъжеш копеле
- правил съм бе, нещастник
- айде моля ти се
- веднъж бях с три мацки наведнъж
- еее
- заклевам се
- заклевал се бил
- веднъж бях на някакво парти, рожден ден ли имен ден ли еба ли му майката и там имаше една мацка. ама не нещо да речеш супер супер, просто мацка. и като взе да свършва партито ние нещо се заиграхме, ама аз я знам отпреди де. както и да е и викам дай да ходим у вас. а тя вика аа по добре у вас. и се качваме нали в таксито. а с нас две нейни приятелки които честно казано абе мани. не че аз съм някакъв красавец. просто две мацки. заграбихме две бутилки джеймисън и едната имаше останал джойнт. а у нас е само една стая и кухня и аз си викам на акъла - сега тия двете ще трябва да са в стаята сигурно. ето ти късмет, пак на кухненската маса, двайсет минути и кой от къде е. ама нещо пийнахме и се целуваме с мацката а тия двете викат - давай давай айде айде. агитка един вид.
и от дума на дума стана четиримата нещо да се гушкаме. аз си мисля, че тук без подходящите химикали няма как да се получи както трябва и пратихме едната за левитра ли виагра ли? май беше виагра. три хапчета. защото те са три, нали? Честно е.
и почваме там нещо ама аз имам някаква психика в мен и пречи. с две думи работата малко се проваля и тия трите си тръгват и ругаят - мърляч викат. как може. три жени тука пък ти..... както и да е а аз на три виагри ужас. звъня на проститутка. идва една кака и 40-50 минути физическа подготовка. а тя първо вика дай кинтите. показвам ги. и криво ляво свършихме работата и тя посяга към кинтите а това е вноската за застраховката на колата и какво ми стана грабнах ги - и ги пъхам в един чорап и тичам из апартамента. жената се нерви, вика там. накрая ги метнах на балкона под нас. тя излезе и после пак се звъни на вратата и в коридора някакъв глиган. служител и той. хвърли ми един бой ама аз парите не ги дадох. нали все пак са у съседа отдолу. тръгнаха си де. аз на сутринта слязох при съседа ама приличам на франкенщайн и викам - бе изпуснал съм си едни дрехи разбираш ли на балкона. взех си чорапчето и платих застраховката. та така с тройките.
- ееебаси лъжеш копеле
- честно бе!

Първият фестивал за свободен театър

Яйца от свободни кокошки. Какво гледате? Слушайте!

йеври нааайт

Всяка нощ когато излизам да пуша на балкона а чашата с разтворен аулин ме чака, плюя върху една и съща плочка на тротоара и се гледаме с кучето. То отдолу малко завистливо защото съм на топло а аз него отгоре малко завистливо защото нощта е негова. Но и двамата мразим Глория Естефан. За разлика от съседа вдясно. Той яко си пада по нея.

Блетене

Летя и паса по небесните поляни
летя и пася сред крави и врани
Още малко летене и ще си прегриза гърлото... сам.
Не мога. Даже и брадата не мога да си стигна.
Максимумът ми е рамото.

Звездите не угасват - просто се преместват нататък.

Звездите никога не угасват другарю лейтенант, те просто преминават нататък за да посветят и на другарите капиталисти. Именно това е с което звездите така ни подмамват – светят не само за нас. Но и някак си само за нас. Разбрахте ли сега лейтенант?
Тъй вярно!
Трънки си разбрал – 30 лицеви опори, падни!
Слушам!

Къде са?

Къде са хилядите ти?
Сияния сутрин вместо слънцето, къде са?
Къде са хилядите ти?
Малки искрички отразени от вълните, в залива?
Дали защото ги броих
свършиха

Катастрофа при събиране на диаманти

Затварям очи докато покрай мен прехвърчат бодливите храсти по пътя за Аркутино. Как така затварям очи? Нали карам? Значи не карам, а спя. Е как карам със затворени очи? Ужас! Ще се блъсна. Ей сега ще се блъсна. Блъснах се. В какво се блъснах? В нищо конкретно. В морето с неговите диамантени триони следобед. Добив на диаманти от морето следобед. Ето с това се занимавахме ние двамата. Сега като се блъснах се разпиляха тия ми ти диаманти навсякъде - иди ги събирай. Пък и как ли щяхме да ги изхарчим всичките?

новини

в тъмното на паркинга колите си предават
новини святкат с алармите една след друга
хвалят се оплакват се докладват си
премигва тъмно комби: пък днеска сгазих куче.

ако искаш

If you wanna fuck me first ya gotta kiss me ...
House of pain

Gangbang manual

Посадени пред блоковете борове с боклуци украса, гирлянди от смрадливи гълъби
Посрещат всеки ден нова година повръщат, вали, ще се мре
Пред блоковете всеки ден ме гледат как минавам с корени в асфалта
Побити дълбоко а как тичат насън как свири вятър в игличките.
Как гълъбите уплашени пляскат,излитат а найлоновите торби остават далече назад.
Вятър в иглите и пеят насън – Лети като ангел. На сутринта пак ме гледат минавам край тях покрити с украса боклуци, гирлянди от скръб, смрадливи гълъби и корени дълбоко в асфалта. Ще спят.

Отместване

- Л: Докладвам, че вече съм на борда, техниците ме прикачиха и обезопасиха.
- РП: Разбрано, затваряме външният люк. Докладвай.
- Л: Индикатора за херметизация в зелено, люка е затворен, налягането нормално.
- РП: От техниците искат да провериш осветлението на таблото, вчера имало някакви проблеми.
- Л: Разбрах, осветлението работи. Всичко работи. Къде е Васка
- В: Тук съм
- Л: Твоите хора нищо не са гледали – ето всичко си работи нормално.
- В: Ти провери провери.
- Л: Аз винаги проверявам помниш ли ако не бях проверил онова месо за шишчетата
- РП: Какви шишчета бе?
- Л: Пекохме шишчета с него, кажи за шишчетата бе борсук.
- В: Млъкни бе. Не бях виновен аз за шишчетата.
- Л: Провери датчика за налягането. Показва ми.. нищо не ми показва.
- В:Датчика си е наред. Ето. Гледай.
- Л:Добре. датчика е в норма.
- РП: Кислород? Дай максимум.
- Л: Кислород пускам.. работи.
- В: Имаме и кислород.
- Л: Ти си провери гащите да не си се изпуснал от шубе.
- В: Гащи – проверени. Няма признаци на изпускане.
- РП: Момчета... дайде по сериозно.
- В: Добре шефе. Значи. Какво остана. Прекъсвачите.
- Л:Прекъсвач 103 – включен, 104, 106, 107 – изключени.
- РП: Добре. Индикатори на акумулаторите?
- Л:Пълни са.
- РП: С какво са пълни бе? В норма ли са?.
- Л: В норма.
- РП: След 68 секунди започваме последен тест на електрическите вериги. Докладвай при теб как са индикаторите.
- Л: Слушам.
- РП: Добре.
- РП: Ти сега дишай дълбоко ние ще те издигнем.
- Л: Дишам дълбоко.
- РП:Пулса ти е нормален, как е самочувствието?
- Л: Нормално.
- РП: успех Рубин.
- В: успех братле.
- Л: Слушам, чакайте ме утре.
- РП: Т-30 секунди започваме обратното броене.
- 9876543210 Запуск.

- Л:Център, втората степен се откачи успешно. Влизам в орбита край.
- РП: Всичко изглежда наред, край.
- Л: Качихте ме, а?
- РП: Качихме те. Връзка след 2 минути.

проблем

- РП: Рубин, Рубин не ви чувам повторете. Приемам.
- Л: Земя.Топло е ... смущения.... охлаждането... жена ми... Приемам
- РП: Рубин докладвайте за температурата. Приемам
- Л: Прекалено.... бързо.
- РП: Стабилизирайте.
- Л: Стабилизирам, въртенето намалява.
- РП: Добре ще се измъкнем от това, край.
- Л: Налягането....
- РП: Рубин...
- Л: Земя чувате ли ме... градуса. Не върви добре...Кажете и че я обичам. Искам да се върна да закусим....
- РП: Рубин повторете. Приемам. Искам да закусваме пак заедно.... палачинките... горещо е .. смущения
- РП: ... парашута. Повторете процедурата по освобождаване на основния парашут и докладвайте. Приемам.
- Л: Мамичката му на вашият парашут. Да го вземете тоя парашут и знаете къде да си го отворите. ....малко вода ужасно е топло.
- РП: Рубин, не се отклонявайте от процедурата. Потвърдете данните за температурата.
- Л:Център, скоростта .... право надолу. Силно странично въртене. Ще опитам да се прибера вкъщи.
- РП: Рубин, тук медицинският ръководител на мисията. Докладвайте за .... пулса, кръвното налягане... данните ... проблеми с приемането.
- Л: Медицината... майка на , на майка ти.
- РП: Рубин! Пулса! Налягането.
- Л: Искам да говоря с жена си, свържете ме.
- РП: Рубин..
- Л: Няма да направя нищо друго. Свържете ме.
- РП: Рубин отговорете. Приемам.
- Л: ...........
- РП: Рубин. Чувате ли?
- Л: Не чувам. Свържете ме.
- РП: Връзката ще е лоша.
- Л: Няма значение.
- РП: Рубин, свързваме ви. Готово.
- Л: Чува ли?
- РП: Чува но няма обратна връзка. Говори Рубин.
- Л: Чува ме нали?
- РП: Рубин на свръзка. Хайде...
- Л: Добре.....ще кажа набързичко мила моя. Обстоятелствата тук не са благоприятни. Ще кажа набързичко неща които ги пропускам от години. Пропускал съм толкова години. Най чудесните години. Мила моя ужасно те обичам. Ето на. Пропускал съм го, а сега благодарение на гравитацията сега няма да го пропусна. Като заминавах гледам снега се топи. Некрасиво се топи. Без снега градът е като одран. Кожичката му е свалила мръсницата. Пролетта. А всяка снежинка тук беше надписана на теб. Още докато падаха ловях ги с поглед и ти ги надписвах, защо не съм ти казал? Къде съм гледал. В небето съм гледал. Летенето любов моя е си е падение. Пропадане. Припадане и размазване. Остатъчни материали навсякъде, цапат. И ето на, аз тръгнах да падам. Класически. По балистична крива. Неприятно е, ще ти призная. Ако бях спокоен нямаше да падна. Нямаше да тръгна. Възможно е по някакъв друг начин да ме захапе майката земя но нямаше да е така. Помниш ли любов колко дълго... свива ми се белият дроб. Не казвам сърцето за да не звучи глупаво. И облаците ги кръщавах на теб. Този е когато си весела, този е когато си ядосана – ето го вали, гърми, тряска. Този.... този е когато имаш подарък. Този дето минавам бързо сега край него е когато се двоумиш. Въобще много неща кръстих и оприличих на теб. Ако повече теб бях гледал. Тихо е сега при теб. Знам, че е тихо защото не оправих радиото преди да тръгна. Сега пращи. Трябва да го разглобиш любов моя и да избършеш потенциометрите. Не е кой знае какво. Ама този път ти ще трябва да го свършиш. Сама. Как ми се иска да мога още веднъж да свърша някаква работа вкъщи ей така със сумтене и мрънкане. Толкова искам. Поне едно нещо. Тук доста лятно взе да става в кабината. Не се плаши. Изолацията ще издържи. Знам, че не се плашиш. Аз така си говоря. Знаеш, че понякога бърборя излишно друг път си заключвам ченето и гледам само. Гледам а не казвам. За това сега така ми се събра. Едва натъпках в кабината толкова незавършени работи. Тежат мамицата им а няма как да ги изхвърля. Теглят надолу и увеличават скоростта излишно я увеличават. Аз съм си ги насъбрал, аз ще си ги превозвам. Не е страх няма, че няма да мога да се прибера. Не е от това. Не поради паника изхвълям товари от кораба. Просто си викам – дай да кажа нещата които... Трябваше. Те не са кой знае колко разнообразни. Все си виках хайде друг път ще говорим. Все си виках то сега какво да и обяснявам. Аз съм ядосан, тя е ядосана ако и говоря глупости няма да ни мине. Та ти казвах любов моя.... и небето дето си, и облаците в небето дето си, и снежинките от облаците в небето дето си. Ягодите в горите дето си, сладката от ягоди от горите върху палачинките дето си. И вятъра дето ги духа облаците, мечките дето ги ядат ягодките пак си. Всичко си ми. Сега мамка и и гравитацията и балистичната крива и тя, аз съм техен. Вече не съм тук. Повръща ми се но е от претоварването. Изчакай малко сега ще премине. Ти гледай внимателно в облаците които си ти, гледай как ще мина и ще ги пробия. Ще ги отнеса. Пък няма вече сняг достатъчно да паднем на меко с тая тенекия тука. Одра земята пролетта, съдра и кожухчето, жива я дра всяка сутрин слънчево, остро и бодливо. Ама жега тук ти казвам. И тясно. Това плазмата любов моя е гадна работа. И въздуха е гадна работа хем редичко – няма къде да се хванеш, хем притиска страшно – ще ме смачка. Обаждам се просто така. Довиждане любов. Да се пробваме да кацнем, а? Ще дойда обещавам.
- РП: Рубин, температурата. Докладвайте.
- Л: Център, тук има много смущения.
- Г: Рубин, тук командира на мисията. Докладвай навреме момче защото плачеш за военен съд.
- Л: Тук Рубин, командире с този ваш парашут никакъв военен съд не ме лови вече.
- Г: Рубин...
- Л: А как се топи снега. Виждате ли как се топи снега. Нищо не виждате вие.
- РП: Тук Центъра за управление на полетите генерал.... (смущения) говори с вас.
- Л: Генерал значи, знаете ли вие каква генералска горещина е тук
- Г: Рубин, всички се опитваме да ви помогнем
- Л: Да ми бяхте дали студена вода малко. Малко студена водица искам, това е то вашата помощ.
- Г: Опитайте още веднъж стартовия парашут
- Л: Генерале смешен сте генерале. Не знам дали сте от авиацията но да знаете, че парашут само веднъж се отваря. Моя явно не се е отворил. Колкото и пъти да опитвам.
- Г: Не дръж такъв тон момче
- Г: Генерале мамицата ви на вас и на вашите парашути. Ще ме сънувате мен вие ще ми плачете насън....
- Г: Рубин...
- Л: Няма Рубин вече... само аз съм тука... горещо е.
- .....Смущения.


- Ало?
- Ало чувате ли ме?
- Да?
- За мъжа ви се обаждам. Приземил се е.
- Приземил? Кога? Защо не се обадиха?
- Неуспешно приземяване. Той няма да си дойде вече, искаше да ви кажа ако... нещо. Трябва да затварям.
- Как така неуспешно? Ало?

The Streets - Blinded by the lights

превод значи на the streets.


Та така
Как стана така, че не ми намери кашето в чорапа като ме пребъркваше?
мамка му беше на косъм, поне успях да вляза
ще бъде супер вечер
хората не спират да се бутат, в слушалката ми няма мрежа
и си мисля...
Светлините ми бодат очите
те казаха, че ще са тука, така казаха - на ъгъла
и си мисля...
Хората се блъскат около мен и после изчезват в нощта
тия хапчета не ми се виждат добри, малко синьозелени
тези са евтинки така, че ще взема три за всеки случай
точно както е по плана, дано охраната се махне
я дай малко тая вода да преглътна
и си мисля...
Светините ме бодат по очите
уф това е ебаси химията има вкус на белина
и си мисля...
Хората се блъскат около мен и после изчезват в нощта
мразя да обикалям като алтав и да махам с ръка
само да ми изгрее антена в слушалката
"няма нови съобщения" ама защо не са ми звъняли?
menu- new text message - къде сте бе?
send message - ето го и номера - къде мамка му отидохте?
и си мисля...
Светлините ме бодат по очите
как така не може да се изпрати? къде мамка му отидохте?
и си мисля...
Хората се блъскат около мен и после изчезват в нощта
хм, уиски или бира? ще пийна вода май
къде е сервитьорката да си поръчам
тая нощ е трагедия мисля си че я виждам ееей
и си мисля...
Светлините ме бодат по очите
мнеее не са те, и тези не са те
и си мисля...
Хората се блъскат около мен и после изчезват в нощта
обаче още нищо не усещам сигурно е някакво менте
все едно преди сто години го мушнах и изпуших шест цигари
даже в корема си не усещам нищо, просто малко се ядосвам
не виждам никой да се кефи, не ги виждам нито него нито нея
и си мисля...
Светлините ме бодат по очите
ще взема да мушна едно друго, тия са ебаси ментетата
и си мисля
Хората се блъскат около мен и после изчезват в нощта
в кенефите е смрад и лудница опашката е суперголяма
трябва да разкарам тоя вкус от устата си, абе тия кво толкова си говорят
добре че не съм мацка, пред женската тоалетна до сутринта щях да си чакам
ето нещо почва да ми трепери в корема, нещо става
и си мисля...
Светлините ме бодат по очите
май не трябваше да го взимам това усещам се яко напрегнат и ми е жега
Хората се блъскат около мен и после изчезват в нощта
опаа цялата стая се завъртя, ей сега ще падна
сърцето ми нещо се прееба бие прекалено силно ебаси трипа
чудя се дали са дошли, майната им леле това парче беше...
и си мисля...
Светлините ме бодат по очите
очите ми се завъртяха наобратно представяш ли си
драпам се по топките
и си мисля...
Хората се блъскат около мен и после изчезват в нощта
еее ето ги ето ги дали ме виждат как махам
трябва да ги викна ето целуват се
главата ми е супер изкривена а краката ми тичат в различни посоки
трябваше да ми звъннат като дойдат ама съм се наджаскал и ми е все тая
Светлините ме бодат по очите
та за какво си мислех? абе майната му сууупер съъъм копелеееее
Хората се блъскат около мен и после изчезват в нощта
мамка му така съм се нагласил не знам как стоя прав
шибана красота мамка му.

кон на h3

кацам а отгоре картина
козички пасат наоколо охлювите плачат от яд от злата им конкуренция
нареждам се пред рейса
рейс до рейса змия от сегменти пушат, ядат семки
качвам се и блъскам с ядно удоволствие сакати, слепи, цигани със стоки за по един лев
не знаеш ли кой си не се блъскай не гледай
не знаеш ли как не лягай не спи
а облаците тичат тичат над мен тъжно бягат към сърбия
моля им се да спрат
сутрешни облаци над змиите от рейсове бягат бягат от мен
никак не спират а бягат бягат от мен
връщам погледа в земята
от локвите пак те ме гледат
и тъжно бягат тромаво към сърбия
мокро и мръсно харесва ми отпускам се
но получавам няколко одрасквания от погледи лепя им лепенки
и аз ще гледам мръсно
правя ход кон на h3 и черните са блокирани
последните облаци забавят и се заглеждат с интерес
късно е пичове ще ни бият след два три хода
по добре бягайте от тук
лежа на тротоара и гледам вярно пак се затичаха
да валят някъде на друго място.

ценни кожи

в главата си нося триста хиляди гризачи
там гризат и се множат
вече са изгризали очите ми отвътре
и не виждам
но ги пазя защото чувам, че имали ценни кожи

<>

повече или по малко
сутрин или вечер
знам, че ще ми липсваш
повече вечер
повече когато вали
винаги в събота сутринта
увита в палачинки, кафе и цигари
когато видя липа
когато гледам Хорейшо
или даже някой си със слънчеви очила
повече или по малко но винаги
така е то.

Ноктюрно - от прахта до сиянието в Чешкия

Понеделник 2-ри май от 19:30 в ЛилЯвия салон на Чешки културен център. Огнян Голев, Ирина Голева, Сашо Деянов-Skiller и Мария Илчева гигантската си цигулка ще разцепят лилавото до ултравиолетово.

Ако Дан Браун се казваше Йордан 1 версия

Свещеният граал който е загубен през вековете или поне металът от него е претопен и някак е попаднал в различни предмети. Сирийски търговци на автомобили получават откровение от ангел който слиза на земята и им обяснява какво трябва да направят за да съберат граала защото на земята има проблеми вече с любовта и вярата и трябва да се буустне с артефакт. Те издирват къде е попаднал граала и намират по голямата част от него като ангела се наема да го излее наново. Не намират само едно малко парченце. Проблема е, че ангелите получават силите си от вярата и колкото по малко хора вярват и ангелите толкова по малко скилс и пауър имат. Ангела открива че последните парченца от граала са в един медальон който е паднал под седалката на голф 3-ка. Сирийците се юрват да го търсят и откриват, че голфа е купен в Дюселдорф от перничанин и откаран в Перник. Теглят клечка кой да ходи в България и ангела губи. Правят му фалшив паспорт с името ангел и му дават координатите на бобката от дружба. Ангела вече с много ниско ниво на силата тръгва от Сирия за Турция с тир и после от Истанбул до София с рейс. Там ще търсят последното парче на граала. Бобката от дружба две дребен автокрадец който горе долу е зарял занаята и само отвреме на време прекупува или препродава части или коли. Сирийците се свързват с него чрез техни хора от ул Симеон и му обещават сериозни пари да намери светлосин голф 3-ка нов внос от перник.Бобката се хваща за работа и почва яки обиколки из перник, пуска пипала навсякъде докато търси се запознава със сервитьорката сиса. След известно време на издирване без успех ангела пристига в перник за да вземе нещата в свои ръце. Ангела се открива на бобката който пък го напива с бира и ракия в кръчмата "жан клод вандам" на гара метал в перник и не му вярва. Ангела за да му докаже на пияна глава кара сиса сервитьорката да се влюби в бобката. На другата сутрин на кафенце с местни апаши ангела се опитва да ги конвертне в християнството и се изпуска за златния медальон който(за да ги впечатли ангела преувеличава) бил доста скъп и античен.
Естествено новината се разчува из подземния свят на перник – всъщност единствения свят там. А шефа на полицаят който души за всякакви далавери дочува за цялата афера и праща куки да търсят бобката и ангела който е с фалшив сирийски паспорт. И се почва... В перник пристига сръбски наркобос който има връзки с този шеф на полицията и го навива да потърсят те медальона защото имал поръчка от сериозни хора да го купят. Обещава да издъни двама трима от дилърите си за пред медиите за да блесне шефа на полицията и сериозна сума за негова лична облага. Сръбския наркобос всъщност е човек на конкуренцията – Руската патриаршия която иска да събере за нейни си цели светия граал. В търсенето на граала се включват хората на шефа на полицията – -някакви апаши които той държи на къс повод.
-дребните бандити които са разбрали от пияния ангел за медальона.
-бобката и ангела.
дребните бандити които издирват граала всъщност са тримата дилъри дето ги е обещал сръбския бос – йован на шефа на полицията. Ама те не знаят че той им е шеф нито той знае, че работят за него защото посредника им е един пич по прякор наденицата който умира нелепо в началото и за това дилърите действат на самоход. Накрая ангела, бобката и сервитьорката сиса крадат кола. Не не е голф (това е углавно престъпление в Перник) а едно старо рено и излитат над витоша където се разтварят в небесна светлина. Артефакта бууства световната любов и всичко е наред.
-------------------------------------------------------------
сега да изясня. мисля, че по някое време ангела, бобката и сиса дръпнаха медалиона ама понеже адски ми се спеше претупах работата. обещавам да поправя каквото е нужно.

just a perfect day... корекция

Нежните лъчи на сутрешното слънце нахлуха в малката кухничка на Гагарини и се спряха върху тялото на старши лейтенант Комаров, който спеше на пода, завит с лекьосана и прогорена покривка за маса. Старши лейтенантът тихичко примляскваше в съня си и вяло показваше среден пръст на невидим опонент. До мивката, облечен само в размъкнати чорапи и слипове, капитан Гагарин гонеше с пръст последната краставичка в буркана и псуваше през зъби с явно удоволствие.
- Свине пияни мръсни, ненапили се нерези такива! - Вера Гагарина нахлу в кухнята с платнена пазарска чанта и се зае да руши уютната атмосфера. Носът на грубичкото й ботушче се вряза немилостиво в ребрата на Комаров, като изтръгна от него тихо стенание.
- Какво има, слънчице? - капитан Гагарин натъпка последната краставичка в устата си и я схруска сред ореол от слюнка и солен сок, който красиво проблесна на слънцето. - Какво има, красавице моя ненагледна? - продължи Гагарин и се опита да прегърне другарката си в живота, за което беше награден с юмрук в ухото.
- Марш да се облечеш, козел с козел!
- Аз съм облечен бе, мило. Ето чорапите, дето мислех, че съм ги загубил.
- Вдигай Комаров от тука и се разкарайте от кухнята!
Старши лейтенантът, вече поразбуден от ритника, се опита да стане, но не можа, защото се беше оплел в покривката и вместо това реши да действа по-адекватно:
- Служа на Съветския съюз! - кресна той и отново се отпусна на пода.

пролет лято есен зима и отново пролет

пролет като пролет
изпогази хубавия сняг с калните си гуми
мамкаи

Ноктюрно днес

21 март "НОКТЮРНО" в Софийска Градска Художествена Галерия от 19.00 часа

Пеперудите са всъщност изтребители в "Строежа"

На 6 март "Пеперудите са всъщност изтребители - ънплъгд" (мобилна изтребителна версия) може да видите в клуб "Строежа" в Студентски град от 19:00. Вървете се напеперудете.

Случки в офиса?

зъл и обучен
парфюм от пожари през август
от кожата си изстрелваш по мен
докато вървиш в коридора
покрай автомата за вода
покрай колежката на ксерокса
покрай шофьора на буса
покрай всичките мина
а само аз ти забих химикалка в гърба
точно до ципа на роклята
през парфюма от пожари през август
но все пак успяваш да се обърнеш, да ме целунеш
та сега ще лежим и двамата да чакаме докторите
сред парфюм от пожари през август, целувки
и цветни копия милиони на единствената ни снимка
заедно.

как ми се пуши само.

как ми се пуши само
митохондрийно
отвътре
как ми се пуши
до сахара в очите
до гърлени съгласни
а как ми се пише? аморе?
натискам натискам по листа разкъсвам
извличам от шока думички
кръвоспирам
как ми се пише
с бинокъл
по поляни с инсекти
юни, дефекти
покривам
слънцето с пръст
държа го в ръце
паля
издишам
защото как ми се пуши само
до клетъчно ниво
до кучешките зъби
до блясък
както блести дъждовно завоя
махам с ръце
капя се
дюнери сос по яката
зад ъгъла смешки
скъсани (претенциозно)листа от тефтера
изчакват да ги погледна формират
карета, танцуват в прахта
подскачаме заедно с дюнера
горе горе горе нагоре
писта топола пази се
пише ми се
на кутията от цигари драскам "аморе"
голем писател си баце
целувам и хвърлям нагоре.

Ula tidy up

говори ми нещо познавам защото
бели кълбета от устата търкаля към мен
говори ми нещо май а аз
паля цигарка гледам встрани
не те познавам човеко върви си
издухвам дима по тротоара надолу
война
без смелост се избиват
без никаква ловкост умират
не ги познавам и тия върви си
студа ги е измил и изгладил
не за пред мен
зимата иска всичко да е гладко подредено
и той се пъне. нещастник

О, фак (Н Цъ)

O, толкова си кльощава,
o, вратлето ти като антена,
о, устните ти са червени, (имаш червило по зъбите)
о, очите ти са като на газела
о, гърдите ти -
о, две грейпфрутени чудовища, които хипнотизират
о, прасците ти не са анорексични
оооооо, два сочни лъча, фарове на зил.
O, дупето ти могъща сила на привличане,
о, тези форми динамични и електричества статични

Ще живея, ще живея. Ще умра, ще умра.

- Никога не съм мислила, че ще стана балерина, никога.
Не съм искала и принцеса да съм. Това с танцуването просто...
Исках баба да ме научи да правя мекици
и сладко. Сутрин да седна да направя едно сладко и баба да ми казва как да махам пяната отгоре. Да си купя къща. Утре щяха да ни платят. На теб кога ти плащат?
- на 15-ти.
- Добре. Сега няма особено значение, даже и да не ти платят.
- Трябва да тръгваме.
- Няма да тръгваме сами, ще вземем всички. Няма да тръгваме сами
- Не може. Ако искаш стой тука.
- Стоя.
- Ако не тръгнем ще си изпатим
- Чакай да ти кажа как направих първите си мекици.
- Абе ти си много глупава патица.
- Ти си ебаси...

9 сутринта в бара.

В този бункер отдавна няма нищо свестно за пиене, останали са само някакви боклуци по шишетата. Използвам арабската дума защото всичко тук се подслушва. Шишета. Тази дума дава изключително натоварване в горната част на звуковия диапазон и дразни микрофоните. Шейсет и шест шишета на шосето. Или другият трик със саксофониста. Да се върнем на нашата малка бележка. Напиши всичко както си беше. Е, някои неща ще си ги спестим. Няма да мога да пиша, аз държа пистолета тъпа курва! Етоо!Видя ли, видя ли какво стана? Видя ли какво стана мамицата му всичко оплеска с кръв! Кой е виновен сега? Кой освини всичко, а? Малката курва с дупката в главата. Докторе защо никой не ми каза, че от главата излиза толкова много кръв. Аз ли сега да пиша ебаната бележка, аз ли? Малката курва взе че умря. Бъзла!!! Виж какво направи!

Ноктюрно - от прахта до сиянието

Ноктюрно - от прахта до сиянието
на 24-ти януари от 19:00 в Софийска градска галерия. Цена на билетите - 10 лв.

изследвания

в малките градове дъжда вали по различно
а капките се познават с плочките, с асфалта, с различните по форма козирки пред магазинчетата под които
котките известени предварително за преваляването с презрителен поглед
придърпват яките си нагоре
те знаят как вали дъжда в градовете които са по малки от определеният размер
който би ни позволил да ги наричаме нечовешки
над определен размер котешки

площад македония

в главите на всички шумът от трамваите добива диаманти
копаят още по надълбоко откриват мисли
и шумни и мръсни
палят цигара изгарят спирачки стреснати хора падат
по нощите загубени
не могат да си допеят песните
не могат да си допият усмивките
тичат
през мъглата на улиците с различни жилетки
фанелки и якета малки ръкавички
оплетени в жички хората носят клещички хищно тракат надушили кръв
остават по малко от пет минути
а трамвая внезапно затваря врати и отнася скъпоценните си камъни
далече от тук на няколко години далече

Alice in Fuckinland 2010

Ръцете ми към лицето ти със кашлици в гърдите тичат
през зъби нагоре тичат
спират малко на ключиците
на любимите ключици спират за малко вода
без милост ги гоня нагоре все по врата
крийте се в косата и чакайте заповеди
целуни мe любими
и побързай защото войниците ми сега са гладни

нищо не виждам

сутрин рано с рейса разкъсваме мъглата на парцали
ровим из нея за круши от които аз правя компот
а той си тъпче по джобовете, сумти и ме държи за ръка
защото аз нищичко не виждам

откъс от "Машината на Тюринг"

Откъс от "Машината на Тюринг" реж. Младен Алексиев.
---------------------------------------------------
Робинзон – Вейдър, чуваш ли ме? Тука стана фал. Върна се обратно втория. Не знам как, върна се просто. Изчезна. Нищо не можах да направя. Как да го гоня, не мога. Аз съм тука на острова, кой го знае тоя къде е вече. Как така ще дойдат да го търсят? Аз ще им разкажа играта – тука съм укрепил всичко – има капани, ями с колове. Като в Хищника, братле. Ще ги попилея. Добре, чакам ви тук.
Бомба – Някой трябва да отиде да го вземе.
Снежанка – Как да го направим?
Вейдър – Аз отивам, вие се качете на Звездата. Ти знаеш вече как да я управляваш. Ако нещо се обърка, не ни чакайте.
Снежанка – Защо ти?
Вейдър – Защото някой трябва да го направи. Спокойно, миличко, ще се оправим. Робинзон, не искам тук никой да припари, ясно ли е.
Робинзон – Слушам, милорд, само през трупа ми.
Вейдър – Ако отида аз, ще трябва да ме следиш. Защото после и двамата ще трябва да умрем, за да дойдем тук и ти трябва да ни издърпаш. Нямаме никакво време.
Бомба – Ще се справя.
Снежанка – Обещай ми, че ще се върнеш.
Вейдър – Обещавам ти.

уточнение

13 и 14 ноември, 2010 от 19.30 часа в "Национален политехнически музей" когато
ще се чете "Машината на Тюринг" от psychobaiko и Младен
Алексиев няма да има билети. Ще пуснем една гигантска шапка която да напълним с пари. Гигантска ви казвам.

противостояние

стояхме като две армии една срещу друга във виелицата с настръхнали копия
пара от дъха на конете и знамената с половинка сърце върху тях. моето черно а твоето бяло.

last updates

13 и 14 ноември, 2010 от 19.30 часа в "Национален политехнически музей" ще се чете "Машината на Тюринг" от psychobaiko и Младен Алексиев.Облечете се добре, в музея е ужасен студ. Билетите са по два лева и са си обичайната такса за посещение в Политехническия музей.

All your base are belong to us/all my ships are going down

всички?

Ноктюрно - от прахта до сиянието

Втора есенна премиера на новия проект "Ноктюрно - от прахта до сиянието" на Сдружение "По действителен случай" очаквайте на 27 октомври 2010 в галерия "Индустриална 11" от 19.30!!!

а как не искам мисълта ми да е гущер

а как не искам мисълта ми да е гущер
притеснен и бърз в горещината през буци, камъни, треви
да бяга от други мисли. презглава да бяга да не би да го ухапят
разкрият, заразят, прегърнат.
копнее ги и бяга. сънува мислите на другите как идват и си казват здрасти.
топлината им по кожата усеща.
и сутринта отново в бягство посреща първите лъчи.

с любов

онази вечер пак насъска звездите си по мен
да разбутват облаците шумно и да тичат
право към озъбената ми муцуна

месидж бийп бийп бийп бийп

"Мъртвата Дагмар или малката кибритопродавачка" на 23 октомври (съБта) от 19:00 в зала underground. "Ноктюрно - от прахта до сиянието" на 27 октомври (сряда) от 19:30 в зала "Индустриална 11".

message beep

"Мъртвата Дагмар или малката кибритопродавачка" на 12 (вторник)от 19:00 в зала underground на Сфумато.

"Ноктюрно - от прахта до сиянието" на 27 (сряда) от 19:30 в Индустриална 11.

Машина "Снежанка"

почти не мога да виждам вече, очите ми са покрити със рогова тъкан от белези.
всички тези години на напрягане през тъмното са изпонарязали ирисите ми.
не виждам вече.
мислиш ли капитане, че не ме грижа за себе си?
че се радвам на всеки един трън забоден в мен докато си вра муцуната все по дълбоко и по дълбоко протегнал език за да усетя вкуса на поредната узряла къпина. не капитане, просто нямам път назад.
зад мен сте всички вие с насочените погледи, остри езици и нямам връщане назад. вие сте камъните на моя провал ще ме убиете ако се върна. а когато отида и намеря къпини ме съжалявате, ще дъвчете сочните плодове и ще ми говорите тихо приседнали на крайчеца на леглото ми в болницата. може би дори някои от вас - да, от свързочниците, капитане ще ми оплетат ръкавици и чорапи. но никой няма да ми даде очите си. искам да видя пак слънцето над морето. сам. без хиените около мен да се кикотят в безсрамно очакване. прегърнете ме с любящи ръце капитане поне веднъж да се скрия от тръните в прегръдките ви. няма нали. няма ами. отвратително ви е да гледате лицето ми, мъките ми - смляното лице на ветеран, душата ми на дърта курва която никой не гони от улицата даже не от съжаление а просто защото на никой не му се занимава, а пълзите след мен слепи за пътя, въпреки, че единствените сакати очи тук са моите. през ръкавиците ви усещам страха ви, капитане от моя мозък.
от огнената буря укротена и скрита в черепа ми. прегърнете ме капитане и ще усетите. нали усещате. има защо да се страхувате. ако не съм аз оставате сами в трънака в тъмното, ако съм аз ще изгорите - никой не е успял да прибере дракона обратно когато го е изпуснал. какво правиме тогава? да го натиснем напред да търси следващата къпина. подайте ми ако обичате чашата с вода. благодаря. ще се опитам заради вас да залъжа още малко стария дракон. прегърнете ме с любящи ръце капитане. направете поне малко усилие.

you kiss me, we kiss you - mafia wisdom

с глава подпряна на стъклото дебна моментите на сблъсък
между сутрешното слънце и розовият харпун на нейният език
когато опипва устните си за подходящите думи
образуващи въпроса
Ти спиш ли докато ти говоря?

може би Снежанка е машина

"И си лежим в градината и си пушим, а наоколо розите изпотъпкани миришат ама много силно. И той ми вика много силно миришат тия рози. Аз му обяснявам – не бе те така си миришат."

това ще е от новото нещо което е свързано с Алън Тюринг и неговата машина.

кажи бе боклук

кажи ми бе боклук
как ме изгори с миризмата си в рейса
кажи ми изроде
какви камъни хвърли по мен
и колко тежат
кажи ми
как се промъкна и ми извади окото с тази твоя ръждива лъжица
казвай като те питам - защото и другия крак ще ти счупя

една съвсем обикновена вечер

когато се търкаляш по мокета
събираш статично електричество по върховете на пръстите си
докосваш с малки светкавици звездите падат
аз ги броя пожелавам си неща приготвям си кошнички да ги събирам
ти се търкаляш по мокета обвита в музика вадя батериите на дистанционното
ти ги хвърляш през балкона захранваме дистанционното с целувки и шамари
когато отварям уста да кажа какво си пожелах ме спираш с намигане няма да се
сбъдне бе глупчо излитам за малко да взема ананаси слагам и сметани
от горе се виждат даже и снежинките нищо че са толкова далече чак декември
ти си запалила мокета колко топло колко уютно забивам два пирона в стената
ще сложим картина плуваме около телевизора в гондола мокета гори а
музиката пее колко сме яки.

добавки&забивки

не се нагледах на това
как слънцето отскача от рамото, коляното ти
добавка, целувка
разсеян от разбивка на искри от бузата ти
едва избягнах миглите ти, само леко ме одраска
забивка, не внимаваш
мой ред
добавка, целувка, завъртане, позиция
точка. ти си

paris hilton superbitch jack russel terrier

Това е нашето момиче
Спи с лопата под възглавницата
Яде въглища и пие спирт.
Слънцето му е баща сестри са му полянките край пътя
С найлоновите рокли и хартии
Гласът и е електрошоков
Когато ми пее тихичко вечер, хапе
Пеша отива чак до Ню Йорк сити
гледа табелите унесено – не ги разбира.
Колко километра има проверява по асфалтовите змии,
носи си всичко на гръб и не умира
има си корона. И не може да я сваля

никога не оставяй котлона включен

ако можех да се скрия зад твоите мигли
от слънцето на тъмно в тези тихи черни лимузини
да остана малко там при теб
щях да бъда вътре песъчинка
до сълзи раздразнително парченце кварц
откъртено от взрив и разнасяно с метли и вятър
сълзите като санитари ще ме влачат към вратата
и да крещят в ушите ми да тръгвам, че аз по принцип съм на работа
и ставам доста рано сутринта
абсолютно мокър

Alice in Fuckingland 5.0

отивай тази нощ в градината
любими
под ябълковите дървета
целувки да ми събереш
любими
в кашони да ги донесеш
студени както са от сутринта
любими
за да си имам когато тръгна на война

е как да се казва - тишина

наострям уши
тишина
от крила на мухи тишина
от сенки налепени по ъглите с тишина
от липа тишина и оклюмал найлон тишина
водовъртежи от потни тела пак тишина
телефона ми тих и протекла в панела му тишина
а в главата ми шум и война


(очевидно георги минчев лъже. тишината не е бяла. има бял шум. хората нобелова награда са взели за него. за бяла тишина няма нобелова награда. сори баце)

fuck me i'm a star *

fuck you, I'm a star**

-----------------------------------------
* Ирина Голева в "Ноктюрно"
** Ахмед Доган в "Мастика Супернова"

ремаркето (да трейлър)

хартистик стейтмънт

в тоя бизнес имаш само сърцето си за инструмент - да пробива

да полира, да разрязва, кърти, чисти и извозва зомби плюшени мечета

отразени треперещи усмивки в светлината на екрана

друсани русалки заспали по бюрата си станете защото

в тоя бизнес някои усмивки са с повече зъби от други

а ние идваме с най голямата усмивка на света

"Поддръжка на мозък" от Ноктюрно (нещо като трейлър)

Трудно се поддържа мозък. Сложна работа. Не някакъв си там апандисит примерно. Но аз бих предпочел врата. Близо е, но някак по спокойно - няма го това тичане. Сутрин. Почваме с с тестовете. Естествено излизат бъгове и трябва да се оправят веднага. Докато ги оправим и са почнали стресовете. Вечер се пропукват, новите пластове изолации положени от ремонтните групи през деня. През зимата е по сложно. Дните са къси а нощите са три пъти по дълги от дължината на екватора. Стане ли тъмно... става си тъмно.

Ето идват сълзите. Това са трите екипа по поддръжката и аварийния със запаса от весели лепкави думи. Едно от основните настроения поддаде още от обяд, не мисля, че ще мога да го укрепим. Но както казах най лошо е вечер. Може би е свързано със синтеза на витамин Д, не знам. Притеснявам се че понякога не се справям добре. Знам че е сложно с толкова голям мозък и понякога лекичко се гордея. Но все пак, мисля, че мога и повече. Поне сутрин мога доста неща. Вечер, не чак толкова.

Изпускал съм го два пъти. Жертви има. Да. То при такива големи обекти да ви кажа честно винаги има жертви.. Може би дори трябва да се предвиждат в учебниците. Нали знаете, нещо от сорта на „0,3% от персонала разход”. Отделям още сили за контролните апарати на усмивките. Доста добре се удържа напрежението чрез сравнително малки манипулации по усмивките. Но вечер да ви кажа си става лошо. Мразя да оставам вечер. Имах три или четири религии, по някаква социална програма. Аз по принцип уважавам религиите. Но да лягаш по лице и да се молиш точно когато се нуждаем от всяка ръка особено в контрола на агресията не ми е хич професионално. Искам предвидимост.
Имал и добри дни, не искам да звуча все едно само се оплаквам. Рядко но съм имал.

Извинете. Ето сега изпуснах задръжка. Как ли не съм се опитвал/а? Няма бе. Имам адски малко задръжки. Говорил съм с колеги на други обекти и при тях има проблеми специално със задръжките, но тук е просто ужасно. Или добре, да речем докарат ми задръжка. Инсталирам я, и гледам. Ужким работи ама просто една думичка да се промуши през филтъра и вече е на прах. Знам, казват – ок все пак системата е цяла. Ще подпреш тук там и ще овладееш ситуацията. Но не е точно така. Аз да речем го овладея моя. Но ако има и друг мозък наблизо? И нито той може да го пренасочи, нито аз мога да контролирам моя. И кво прайме тогава? Може да свърши с тоталното спиране и на двата обекта. Съвсем сериозно говоря. Особено ако изпусне саморазрушителен импулс.

Та за вечерите ми беше думата. Настройвам очите да мигат със затихваща честота докато не се затворят напълно и тогава от вътре всичко избухва. Фойерверки от сълзи. Бам бам бам. И се разпукват на голяма височина и светят. Ужасно красиво е, но пък се губят всички настройки. Веднъж след като ми гръмна любов трябваше наново да ме учат да ям с лъжица и да не си пикая в гащите. Трудно се поддържа мозък.

Alice in Fuckinland (nitromethane version)

защо усещам ножове в устните ти любими
когато целуваш
и защо вече не носиш бели фланелки
когато притискам лице към гърдите ти
цапа ли?

една сутрин

от хиляди месеци насам
тук все е четири сутринта
изтръпнало чакахме дъжда
да докара сълзи върху нас
някъде далече от тук
докато валял дъждът заспал
пропуснал завой и сега при нас
няма да вали в четири сутринта

меко и леко

Има си време и място да ми викат това време и място е в затвора когато ме осъдят за клане с голям голям нож.
Има време да се държат лошо и това време е когато съм вързан много много здраво.
Защото сега вървя.
Не е време да се държат лошо с мен.
Нищо, че ставам късно.
Не е време да ми викат.
Нямам синхрон с тротоарните пътници – провлачвам крак.
Какво поглеждате под веждите, шепнешком нареждате епитети преди името ми?
Не е добре да го правите преди да съм се събудил вързан.
Не е добре да го правите рано сутрин.
Не е добре да го правите в Берлин.
Не е добре да ме гледате в тролея
Не е добре дори да си мислите за мен.
Аз съм кладенец студена и мръсна вода.
Не пипайте там. Никой да не поглежда. Правилно.
Имам около 30 точки за добро поведение. Не пипам чуждо. Не удрям първи. Не паркирам напряко. Имайте и вие точки.
Глоби ще ви наложа.
С пискливи гласове не режете сутрините ми обедите ми вечерите, малките хапванки между тях.
Имам край. Имам ластик. Имам страшно опънат ластик, малка пружинка.
В гърлото си имам. Клапан имам не пуска навън. Влизам.
Нямате достатъчно лекарства за да викате името ми нямате бинтове и слънце и витамини.
Всичките ми усмивки - много мръсни парчета стъкло, тетанус за очите ви. Не ме гледай. Носи си предпазно облекло.
Не е живот това. Мръсни парчета стъкло микробиология. Излитам а под мен звезди и виолетови облаци. Ха, мамка му завил съм погрешно. Отбивам колата, излизам и повръщам под дъжда. Светлините на фаровете се разбиват на парчета в студените капки.

агрегатни състояния

от устните ти облачета пара
пробити от дъжда остават да лежат
парцали на пътеката след теб

ниво на компетентност

До толкова до колкото разбирам от фрактури
ръцете ми като, че ли са здрави
Обаче от крилата нищо не остана
Не стават за поправка - без крила ще ходя а земята е ужасно кална
Това пък значи, че и скоростите ми ще бъдат други
далече под стандартите за слънчевите зайци
Така както си лежа в калта от този ъгъл вече виждам
че слънцето е мърлява монета - кофти месинг
и ако лежа достатъчно ще събера 15 000 от тях
за да си купя нови леко чукнати крила от някой
на когото не му трябват
А може даже да не са и бели
Защото вече не е актуално - до колкото разбирам от крила

минус

По оръфаните крайща на снега
Със слънчеви стъпки мини
Остриета от шоколад и стомана
С тях ме погледни - дълго, безкофеиново, с мляко

Long time no see

Dead? May be?
Undead? No shit?

I take too many pills

по гръб в снега лежа
паса снежинкови стада
от миглите им през ноща
ще си сглобя най големите крила
и може би ще спре да ме боли глава

Детство мое...

сгради
огради
улици
учители
родители
патрулки
цигари
лепило
китайски анцузи
перхидрол и алкохол

Non-Collateral Damage

да ти кажа хич не се страхувахме
когато с думи късахме и мускули и кости
и ако не помниш да ти кажа че ни беше хладно
от загуба на кръв на спирката пред всичките

и хлъзгаво

аналогово

почукай на вратата ми
не ползвай звънеца
дървото да усети ръката ти
плътно удари
покажи ми ритъм
почукай на вратата
ще те чуя през шума
включи ми сърцето
почукай

Let's go to Mars

айде да отидеме до Марс
ми каза
айде, айде ама рейса зайде...

------------------------------
Причините за кацането на Луната и за смъртта на моето малко бяло бентли са едни и същи.

Ъ стар ис борн (жизнен цикъл на звездите)

нощем от тези локви се раждат звездите
пълзят по плочките, снасят под колите
яйцата им на гроздове по броните
а ларвите им дебнат по транспортите
от първите ни спирки до последните
с хитрост побеждават враговете си
гледат филмите в главите ни
през ръбестите дупки на очите ни
усилват студовете в нас до изкривяване
принудени да се покланяме поглеждаме
към локвите и блясъка им как изяжда тротоарите

Automne Hiver 2009-2010

леки целувки хвърчат между нас
после по тротоара лежат на студа
ще вземе да стъпи някой върху тях и
да си счупи крак
или ръка

Мона Мур.

Мето Циганина и вътрешната красота

Мето Циганина и последователите му се движели през ноща в колона по един в пълно мълчание към място известно само на Мето.
- Учителю, накъде ни водиш маматимръснадеееба... неволно понижавайки глас попитал един от учениците му.
- Шшт, че маменцето ти разплаквам Асенчо! благо го смъмрил зен мастъра.
След няколко минути стигнали до един паметник на Бритни Спиърс който блестял осветен от прожекторите.
- Хубава е, мама и мръсна, нали бе серсеми? задал академичния си въпрос Мето.
- Супер е шефе, ше я скъсам, ще я схрускам... раздали се отзад гласовете на метовите ученици.
Мето извадил от торбата си един кози крак и с мощен удар разбил левия крак на паметника. Облицовката се посипала на прах разкривайки железната арматура отдолу.
-Този урок, серсеми, иде да покаже, че външната красота е нищо. Махнете това което мами окото и ще видите ценната арматура отдолу. Айде сега удряйте, да падне облицовката та да нарежеме железото и да се махаме от тука.
Учениците вдъхновено замлатили с чукове и лостове по Бритни Спиърс оставяйки само ценната и метална същност.

Сигурно го правят за да ме ядосат*

Милорад Павич почина вчера на 80 години от сърдечна недостатъчност. Защото дава на всеки кръгче с него за това не му е стигнало сърцето. След Джон Ъпдайк и Павич заряза отбора.



--------------------------------------------------------------------------------------
*Фраза използвана от един британски премиер когато в разстояние на няколко месеца умират последователно двама от избраните за архиепископ на Кентърбъри и се налага за трети път да се умува кой да заеме мястото.

L.O.V.E.

опитваме се да броим без грешка плочките по тротоарите
но все се бутат хората от рейсове трамваите маршрутките
по пътя на война преди била хит кауфланд плячките
лелите дъртачките мангалите версачета звездите ни са смачкани
ненаблюдаеми с ментетата на лещите очите ни изгарят
и гледаме във плочките на тротоарите астрологично смятаме
печалбите от тото милиардите мечтаеме за мачтите какао бийч кучките
носовете не от кокаин запушени притискаме до мръсните палта на
на метролегионерите просяци молят за книжки сидита и прах
да перат мръсните си очи остъргани от витрините под звуците
на веселинмарините чичовци смятат си лихвите ощетяват ни облаци
купуват си голфове черешки на тортите лигави барбита с усмивки мачетета
ракови клетки продавам, заменям срещу стари килими и златни монети
гледай го тоа не може да срича тръгнал да ме лъже бонбонче ще ти строша зъбите в бордюра да знаеш
и ще ги нося на майка ти в чашка.

Alice in Fuckingland 4.1

езика ми любими е френски острие на атака
ще ти изрежа по лицето усмивка
ти гледай тавана и викай за мама

Закон за движение по пътищата

с жълти листа по стъклото
паркирам накриво
не виждам отляво
ще купувам на едро
протягам ръце към онези
"от сивите облаци горе
с тъмното по края ще взема два
за вкъщи"

Четвтъртък сутринта

М е американски психар. В гласа му тихо бръмчи резачката на Патрик Бейтмън затисната под вълнените пластове на заучена безпомощност. Дразни ме и лекия тик на безименният пръст на лявата му ръка. М изобщо не е елегантен въпреки, че се пъне с перфекционизъм и някакви ментета. Преди да се побърка беше в сервиз за перални. С часове ми е говорил.

Alice in Fuckinland 4.0

ледени мравки развъждам под мокрото си яке, любими
докато броя (мърдайки устни) етажите
лигльо такъв само 12 и си при мен
какво като вали бе любими
скачай, че ще настина