Звездите не угасват - просто се преместват нататък.

Звездите никога не угасват другарю лейтенант, те просто преминават нататък за да посветят и на другарите капиталисти. Именно това е с което звездите така ни подмамват – светят не само за нас. Но и някак си само за нас. Разбрахте ли сега лейтенант?
Тъй вярно!
Трънки си разбрал – 30 лицеви опори, падни!
Слушам!

Къде са?

Къде са хилядите ти?
Сияния сутрин вместо слънцето, къде са?
Къде са хилядите ти?
Малки искрички отразени от вълните, в залива?
Дали защото ги броих
свършиха

Катастрофа при събиране на диаманти

Затварям очи докато покрай мен прехвърчат бодливите храсти по пътя за Аркутино. Как така затварям очи? Нали карам? Значи не карам, а спя. Е как карам със затворени очи? Ужас! Ще се блъсна. Ей сега ще се блъсна. Блъснах се. В какво се блъснах? В нищо конкретно. В морето с неговите диамантени триони следобед. Добив на диаманти от морето следобед. Ето с това се занимавахме ние двамата. Сега като се блъснах се разпиляха тия ми ти диаманти навсякъде - иди ги събирай. Пък и как ли щяхме да ги изхарчим всичките?

новини

в тъмното на паркинга колите си предават
новини святкат с алармите една след друга
хвалят се оплакват се докладват си
премигва тъмно комби: пък днеска сгазих куче.

ако искаш

If you wanna fuck me first ya gotta kiss me ...
House of pain

Gangbang manual

Посадени пред блоковете борове с боклуци украса, гирлянди от смрадливи гълъби
Посрещат всеки ден нова година повръщат, вали, ще се мре
Пред блоковете всеки ден ме гледат как минавам с корени в асфалта
Побити дълбоко а как тичат насън как свири вятър в игличките.
Как гълъбите уплашени пляскат,излитат а найлоновите торби остават далече назад.
Вятър в иглите и пеят насън – Лети като ангел. На сутринта пак ме гледат минавам край тях покрити с украса боклуци, гирлянди от скръб, смрадливи гълъби и корени дълбоко в асфалта. Ще спят.

Отместване

- Л: Докладвам, че вече съм на борда, техниците ме прикачиха и обезопасиха.
- РП: Разбрано, затваряме външният люк. Докладвай.
- Л: Индикатора за херметизация в зелено, люка е затворен, налягането нормално.
- РП: От техниците искат да провериш осветлението на таблото, вчера имало някакви проблеми.
- Л: Разбрах, осветлението работи. Всичко работи. Къде е Васка
- В: Тук съм
- Л: Твоите хора нищо не са гледали – ето всичко си работи нормално.
- В: Ти провери провери.
- Л: Аз винаги проверявам помниш ли ако не бях проверил онова месо за шишчетата
- РП: Какви шишчета бе?
- Л: Пекохме шишчета с него, кажи за шишчетата бе борсук.
- В: Млъкни бе. Не бях виновен аз за шишчетата.
- Л: Провери датчика за налягането. Показва ми.. нищо не ми показва.
- В:Датчика си е наред. Ето. Гледай.
- Л:Добре. датчика е в норма.
- РП: Кислород? Дай максимум.
- Л: Кислород пускам.. работи.
- В: Имаме и кислород.
- Л: Ти си провери гащите да не си се изпуснал от шубе.
- В: Гащи – проверени. Няма признаци на изпускане.
- РП: Момчета... дайде по сериозно.
- В: Добре шефе. Значи. Какво остана. Прекъсвачите.
- Л:Прекъсвач 103 – включен, 104, 106, 107 – изключени.
- РП: Добре. Индикатори на акумулаторите?
- Л:Пълни са.
- РП: С какво са пълни бе? В норма ли са?.
- Л: В норма.
- РП: След 68 секунди започваме последен тест на електрическите вериги. Докладвай при теб как са индикаторите.
- Л: Слушам.
- РП: Добре.
- РП: Ти сега дишай дълбоко ние ще те издигнем.
- Л: Дишам дълбоко.
- РП:Пулса ти е нормален, как е самочувствието?
- Л: Нормално.
- РП: успех Рубин.
- В: успех братле.
- Л: Слушам, чакайте ме утре.
- РП: Т-30 секунди започваме обратното броене.
- 9876543210 Запуск.

- Л:Център, втората степен се откачи успешно. Влизам в орбита край.
- РП: Всичко изглежда наред, край.
- Л: Качихте ме, а?
- РП: Качихме те. Връзка след 2 минути.

проблем

- РП: Рубин, Рубин не ви чувам повторете. Приемам.
- Л: Земя.Топло е ... смущения.... охлаждането... жена ми... Приемам
- РП: Рубин докладвайте за температурата. Приемам
- Л: Прекалено.... бързо.
- РП: Стабилизирайте.
- Л: Стабилизирам, въртенето намалява.
- РП: Добре ще се измъкнем от това, край.
- Л: Налягането....
- РП: Рубин...
- Л: Земя чувате ли ме... градуса. Не върви добре...Кажете и че я обичам. Искам да се върна да закусим....
- РП: Рубин повторете. Приемам. Искам да закусваме пак заедно.... палачинките... горещо е .. смущения
- РП: ... парашута. Повторете процедурата по освобождаване на основния парашут и докладвайте. Приемам.
- Л: Мамичката му на вашият парашут. Да го вземете тоя парашут и знаете къде да си го отворите. ....малко вода ужасно е топло.
- РП: Рубин, не се отклонявайте от процедурата. Потвърдете данните за температурата.
- Л:Център, скоростта .... право надолу. Силно странично въртене. Ще опитам да се прибера вкъщи.
- РП: Рубин, тук медицинският ръководител на мисията. Докладвайте за .... пулса, кръвното налягане... данните ... проблеми с приемането.
- Л: Медицината... майка на , на майка ти.
- РП: Рубин! Пулса! Налягането.
- Л: Искам да говоря с жена си, свържете ме.
- РП: Рубин..
- Л: Няма да направя нищо друго. Свържете ме.
- РП: Рубин отговорете. Приемам.
- Л: ...........
- РП: Рубин. Чувате ли?
- Л: Не чувам. Свържете ме.
- РП: Връзката ще е лоша.
- Л: Няма значение.
- РП: Рубин, свързваме ви. Готово.
- Л: Чува ли?
- РП: Чува но няма обратна връзка. Говори Рубин.
- Л: Чува ме нали?
- РП: Рубин на свръзка. Хайде...
- Л: Добре.....ще кажа набързичко мила моя. Обстоятелствата тук не са благоприятни. Ще кажа набързичко неща които ги пропускам от години. Пропускал съм толкова години. Най чудесните години. Мила моя ужасно те обичам. Ето на. Пропускал съм го, а сега благодарение на гравитацията сега няма да го пропусна. Като заминавах гледам снега се топи. Некрасиво се топи. Без снега градът е като одран. Кожичката му е свалила мръсницата. Пролетта. А всяка снежинка тук беше надписана на теб. Още докато падаха ловях ги с поглед и ти ги надписвах, защо не съм ти казал? Къде съм гледал. В небето съм гледал. Летенето любов моя е си е падение. Пропадане. Припадане и размазване. Остатъчни материали навсякъде, цапат. И ето на, аз тръгнах да падам. Класически. По балистична крива. Неприятно е, ще ти призная. Ако бях спокоен нямаше да падна. Нямаше да тръгна. Възможно е по някакъв друг начин да ме захапе майката земя но нямаше да е така. Помниш ли любов колко дълго... свива ми се белият дроб. Не казвам сърцето за да не звучи глупаво. И облаците ги кръщавах на теб. Този е когато си весела, този е когато си ядосана – ето го вали, гърми, тряска. Този.... този е когато имаш подарък. Този дето минавам бързо сега край него е когато се двоумиш. Въобще много неща кръстих и оприличих на теб. Ако повече теб бях гледал. Тихо е сега при теб. Знам, че е тихо защото не оправих радиото преди да тръгна. Сега пращи. Трябва да го разглобиш любов моя и да избършеш потенциометрите. Не е кой знае какво. Ама този път ти ще трябва да го свършиш. Сама. Как ми се иска да мога още веднъж да свърша някаква работа вкъщи ей така със сумтене и мрънкане. Толкова искам. Поне едно нещо. Тук доста лятно взе да става в кабината. Не се плаши. Изолацията ще издържи. Знам, че не се плашиш. Аз така си говоря. Знаеш, че понякога бърборя излишно друг път си заключвам ченето и гледам само. Гледам а не казвам. За това сега така ми се събра. Едва натъпках в кабината толкова незавършени работи. Тежат мамицата им а няма как да ги изхвърля. Теглят надолу и увеличават скоростта излишно я увеличават. Аз съм си ги насъбрал, аз ще си ги превозвам. Не е страх няма, че няма да мога да се прибера. Не е от това. Не поради паника изхвълям товари от кораба. Просто си викам – дай да кажа нещата които... Трябваше. Те не са кой знае колко разнообразни. Все си виках хайде друг път ще говорим. Все си виках то сега какво да и обяснявам. Аз съм ядосан, тя е ядосана ако и говоря глупости няма да ни мине. Та ти казвах любов моя.... и небето дето си, и облаците в небето дето си, и снежинките от облаците в небето дето си. Ягодите в горите дето си, сладката от ягоди от горите върху палачинките дето си. И вятъра дето ги духа облаците, мечките дето ги ядат ягодките пак си. Всичко си ми. Сега мамка и и гравитацията и балистичната крива и тя, аз съм техен. Вече не съм тук. Повръща ми се но е от претоварването. Изчакай малко сега ще премине. Ти гледай внимателно в облаците които си ти, гледай как ще мина и ще ги пробия. Ще ги отнеса. Пък няма вече сняг достатъчно да паднем на меко с тая тенекия тука. Одра земята пролетта, съдра и кожухчето, жива я дра всяка сутрин слънчево, остро и бодливо. Ама жега тук ти казвам. И тясно. Това плазмата любов моя е гадна работа. И въздуха е гадна работа хем редичко – няма къде да се хванеш, хем притиска страшно – ще ме смачка. Обаждам се просто така. Довиждане любов. Да се пробваме да кацнем, а? Ще дойда обещавам.
- РП: Рубин, температурата. Докладвайте.
- Л: Център, тук има много смущения.
- Г: Рубин, тук командира на мисията. Докладвай навреме момче защото плачеш за военен съд.
- Л: Тук Рубин, командире с този ваш парашут никакъв военен съд не ме лови вече.
- Г: Рубин...
- Л: А как се топи снега. Виждате ли как се топи снега. Нищо не виждате вие.
- РП: Тук Центъра за управление на полетите генерал.... (смущения) говори с вас.
- Л: Генерал значи, знаете ли вие каква генералска горещина е тук
- Г: Рубин, всички се опитваме да ви помогнем
- Л: Да ми бяхте дали студена вода малко. Малко студена водица искам, това е то вашата помощ.
- Г: Опитайте още веднъж стартовия парашут
- Л: Генерале смешен сте генерале. Не знам дали сте от авиацията но да знаете, че парашут само веднъж се отваря. Моя явно не се е отворил. Колкото и пъти да опитвам.
- Г: Не дръж такъв тон момче
- Г: Генерале мамицата ви на вас и на вашите парашути. Ще ме сънувате мен вие ще ми плачете насън....
- Г: Рубин...
- Л: Няма Рубин вече... само аз съм тука... горещо е.
- .....Смущения.


- Ало?
- Ало чувате ли ме?
- Да?
- За мъжа ви се обаждам. Приземил се е.
- Приземил? Кога? Защо не се обадиха?
- Неуспешно приземяване. Той няма да си дойде вече, искаше да ви кажа ако... нещо. Трябва да затварям.
- Как така неуспешно? Ало?

The Streets - Blinded by the lights

превод значи на the streets.


Та така
Как стана така, че не ми намери кашето в чорапа като ме пребъркваше?
мамка му беше на косъм, поне успях да вляза
ще бъде супер вечер
хората не спират да се бутат, в слушалката ми няма мрежа
и си мисля...
Светлините ми бодат очите
те казаха, че ще са тука, така казаха - на ъгъла
и си мисля...
Хората се блъскат около мен и после изчезват в нощта
тия хапчета не ми се виждат добри, малко синьозелени
тези са евтинки така, че ще взема три за всеки случай
точно както е по плана, дано охраната се махне
я дай малко тая вода да преглътна
и си мисля...
Светините ме бодат по очите
уф това е ебаси химията има вкус на белина
и си мисля...
Хората се блъскат около мен и после изчезват в нощта
мразя да обикалям като алтав и да махам с ръка
само да ми изгрее антена в слушалката
"няма нови съобщения" ама защо не са ми звъняли?
menu- new text message - къде сте бе?
send message - ето го и номера - къде мамка му отидохте?
и си мисля...
Светлините ме бодат по очите
как така не може да се изпрати? къде мамка му отидохте?
и си мисля...
Хората се блъскат около мен и после изчезват в нощта
хм, уиски или бира? ще пийна вода май
къде е сервитьорката да си поръчам
тая нощ е трагедия мисля си че я виждам ееей
и си мисля...
Светлините ме бодат по очите
мнеее не са те, и тези не са те
и си мисля...
Хората се блъскат около мен и после изчезват в нощта
обаче още нищо не усещам сигурно е някакво менте
все едно преди сто години го мушнах и изпуших шест цигари
даже в корема си не усещам нищо, просто малко се ядосвам
не виждам никой да се кефи, не ги виждам нито него нито нея
и си мисля...
Светлините ме бодат по очите
ще взема да мушна едно друго, тия са ебаси ментетата
и си мисля
Хората се блъскат около мен и после изчезват в нощта
в кенефите е смрад и лудница опашката е суперголяма
трябва да разкарам тоя вкус от устата си, абе тия кво толкова си говорят
добре че не съм мацка, пред женската тоалетна до сутринта щях да си чакам
ето нещо почва да ми трепери в корема, нещо става
и си мисля...
Светлините ме бодат по очите
май не трябваше да го взимам това усещам се яко напрегнат и ми е жега
Хората се блъскат около мен и после изчезват в нощта
опаа цялата стая се завъртя, ей сега ще падна
сърцето ми нещо се прееба бие прекалено силно ебаси трипа
чудя се дали са дошли, майната им леле това парче беше...
и си мисля...
Светлините ме бодат по очите
очите ми се завъртяха наобратно представяш ли си
драпам се по топките
и си мисля...
Хората се блъскат около мен и после изчезват в нощта
еее ето ги ето ги дали ме виждат как махам
трябва да ги викна ето целуват се
главата ми е супер изкривена а краката ми тичат в различни посоки
трябваше да ми звъннат като дойдат ама съм се наджаскал и ми е все тая
Светлините ме бодат по очите
та за какво си мислех? абе майната му сууупер съъъм копелеееее
Хората се блъскат около мен и после изчезват в нощта
мамка му така съм се нагласил не знам как стоя прав
шибана красота мамка му.

кон на h3

кацам а отгоре картина
козички пасат наоколо охлювите плачат от яд от злата им конкуренция
нареждам се пред рейса
рейс до рейса змия от сегменти пушат, ядат семки
качвам се и блъскам с ядно удоволствие сакати, слепи, цигани със стоки за по един лев
не знаеш ли кой си не се блъскай не гледай
не знаеш ли как не лягай не спи
а облаците тичат тичат над мен тъжно бягат към сърбия
моля им се да спрат
сутрешни облаци над змиите от рейсове бягат бягат от мен
никак не спират а бягат бягат от мен
връщам погледа в земята
от локвите пак те ме гледат
и тъжно бягат тромаво към сърбия
мокро и мръсно харесва ми отпускам се
но получавам няколко одрасквания от погледи лепя им лепенки
и аз ще гледам мръсно
правя ход кон на h3 и черните са блокирани
последните облаци забавят и се заглеждат с интерес
късно е пичове ще ни бият след два три хода
по добре бягайте от тук
лежа на тротоара и гледам вярно пак се затичаха
да валят някъде на друго място.

ценни кожи

в главата си нося триста хиляди гризачи
там гризат и се множат
вече са изгризали очите ми отвътре
и не виждам
но ги пазя защото чувам, че имали ценни кожи

<>

повече или по малко
сутрин или вечер
знам, че ще ми липсваш
повече вечер
повече когато вали
винаги в събота сутринта
увита в палачинки, кафе и цигари
когато видя липа
когато гледам Хорейшо
или даже някой си със слънчеви очила
повече или по малко но винаги
така е то.

Ноктюрно - от прахта до сиянието в Чешкия

Понеделник 2-ри май от 19:30 в ЛилЯвия салон на Чешки културен център. Огнян Голев, Ирина Голева, Сашо Деянов-Skiller и Мария Илчева гигантската си цигулка ще разцепят лилавото до ултравиолетово.

Ако Дан Браун се казваше Йордан 1 версия

Свещеният граал който е загубен през вековете или поне металът от него е претопен и някак е попаднал в различни предмети. Сирийски търговци на автомобили получават откровение от ангел който слиза на земята и им обяснява какво трябва да направят за да съберат граала защото на земята има проблеми вече с любовта и вярата и трябва да се буустне с артефакт. Те издирват къде е попаднал граала и намират по голямата част от него като ангела се наема да го излее наново. Не намират само едно малко парченце. Проблема е, че ангелите получават силите си от вярата и колкото по малко хора вярват и ангелите толкова по малко скилс и пауър имат. Ангела открива че последните парченца от граала са в един медальон който е паднал под седалката на голф 3-ка. Сирийците се юрват да го търсят и откриват, че голфа е купен в Дюселдорф от перничанин и откаран в Перник. Теглят клечка кой да ходи в България и ангела губи. Правят му фалшив паспорт с името ангел и му дават координатите на бобката от дружба. Ангела вече с много ниско ниво на силата тръгва от Сирия за Турция с тир и после от Истанбул до София с рейс. Там ще търсят последното парче на граала. Бобката от дружба две дребен автокрадец който горе долу е зарял занаята и само отвреме на време прекупува или препродава части или коли. Сирийците се свързват с него чрез техни хора от ул Симеон и му обещават сериозни пари да намери светлосин голф 3-ка нов внос от перник.Бобката се хваща за работа и почва яки обиколки из перник, пуска пипала навсякъде докато търси се запознава със сервитьорката сиса. След известно време на издирване без успех ангела пристига в перник за да вземе нещата в свои ръце. Ангела се открива на бобката който пък го напива с бира и ракия в кръчмата "жан клод вандам" на гара метал в перник и не му вярва. Ангела за да му докаже на пияна глава кара сиса сервитьорката да се влюби в бобката. На другата сутрин на кафенце с местни апаши ангела се опитва да ги конвертне в християнството и се изпуска за златния медальон който(за да ги впечатли ангела преувеличава) бил доста скъп и античен.
Естествено новината се разчува из подземния свят на перник – всъщност единствения свят там. А шефа на полицаят който души за всякакви далавери дочува за цялата афера и праща куки да търсят бобката и ангела който е с фалшив сирийски паспорт. И се почва... В перник пристига сръбски наркобос който има връзки с този шеф на полицията и го навива да потърсят те медальона защото имал поръчка от сериозни хора да го купят. Обещава да издъни двама трима от дилърите си за пред медиите за да блесне шефа на полицията и сериозна сума за негова лична облага. Сръбския наркобос всъщност е човек на конкуренцията – Руската патриаршия която иска да събере за нейни си цели светия граал. В търсенето на граала се включват хората на шефа на полицията – -някакви апаши които той държи на къс повод.
-дребните бандити които са разбрали от пияния ангел за медальона.
-бобката и ангела.
дребните бандити които издирват граала всъщност са тримата дилъри дето ги е обещал сръбския бос – йован на шефа на полицията. Ама те не знаят че той им е шеф нито той знае, че работят за него защото посредника им е един пич по прякор наденицата който умира нелепо в началото и за това дилърите действат на самоход. Накрая ангела, бобката и сервитьорката сиса крадат кола. Не не е голф (това е углавно престъпление в Перник) а едно старо рено и излитат над витоша където се разтварят в небесна светлина. Артефакта бууства световната любов и всичко е наред.
-------------------------------------------------------------
сега да изясня. мисля, че по някое време ангела, бобката и сиса дръпнаха медалиона ама понеже адски ми се спеше претупах работата. обещавам да поправя каквото е нужно.

just a perfect day... корекция

Нежните лъчи на сутрешното слънце нахлуха в малката кухничка на Гагарини и се спряха върху тялото на старши лейтенант Комаров, който спеше на пода, завит с лекьосана и прогорена покривка за маса. Старши лейтенантът тихичко примляскваше в съня си и вяло показваше среден пръст на невидим опонент. До мивката, облечен само в размъкнати чорапи и слипове, капитан Гагарин гонеше с пръст последната краставичка в буркана и псуваше през зъби с явно удоволствие.
- Свине пияни мръсни, ненапили се нерези такива! - Вера Гагарина нахлу в кухнята с платнена пазарска чанта и се зае да руши уютната атмосфера. Носът на грубичкото й ботушче се вряза немилостиво в ребрата на Комаров, като изтръгна от него тихо стенание.
- Какво има, слънчице? - капитан Гагарин натъпка последната краставичка в устата си и я схруска сред ореол от слюнка и солен сок, който красиво проблесна на слънцето. - Какво има, красавице моя ненагледна? - продължи Гагарин и се опита да прегърне другарката си в живота, за което беше награден с юмрук в ухото.
- Марш да се облечеш, козел с козел!
- Аз съм облечен бе, мило. Ето чорапите, дето мислех, че съм ги загубил.
- Вдигай Комаров от тука и се разкарайте от кухнята!
Старши лейтенантът, вече поразбуден от ритника, се опита да стане, но не можа, защото се беше оплел в покривката и вместо това реши да действа по-адекватно:
- Служа на Съветския съюз! - кресна той и отново се отпусна на пода.

пролет лято есен зима и отново пролет

пролет като пролет
изпогази хубавия сняг с калните си гуми
мамкаи

Ноктюрно днес

21 март "НОКТЮРНО" в Софийска Градска Художествена Галерия от 19.00 часа

Пеперудите са всъщност изтребители в "Строежа"

На 6 март "Пеперудите са всъщност изтребители - ънплъгд" (мобилна изтребителна версия) може да видите в клуб "Строежа" в Студентски град от 19:00. Вървете се напеперудете.

Случки в офиса?

зъл и обучен
парфюм от пожари през август
от кожата си изстрелваш по мен
докато вървиш в коридора
покрай автомата за вода
покрай колежката на ксерокса
покрай шофьора на буса
покрай всичките мина
а само аз ти забих химикалка в гърба
точно до ципа на роклята
през парфюма от пожари през август
но все пак успяваш да се обърнеш, да ме целунеш
та сега ще лежим и двамата да чакаме докторите
сред парфюм от пожари през август, целувки
и цветни копия милиони на единствената ни снимка
заедно.

как ми се пуши само.

как ми се пуши само
митохондрийно
отвътре
как ми се пуши
до сахара в очите
до гърлени съгласни
а как ми се пише? аморе?
натискам натискам по листа разкъсвам
извличам от шока думички
кръвоспирам
как ми се пише
с бинокъл
по поляни с инсекти
юни, дефекти
покривам
слънцето с пръст
държа го в ръце
паля
издишам
защото как ми се пуши само
до клетъчно ниво
до кучешките зъби
до блясък
както блести дъждовно завоя
махам с ръце
капя се
дюнери сос по яката
зад ъгъла смешки
скъсани (претенциозно)листа от тефтера
изчакват да ги погледна формират
карета, танцуват в прахта
подскачаме заедно с дюнера
горе горе горе нагоре
писта топола пази се
пише ми се
на кутията от цигари драскам "аморе"
голем писател си баце
целувам и хвърлям нагоре.

Ula tidy up

говори ми нещо познавам защото
бели кълбета от устата търкаля към мен
говори ми нещо май а аз
паля цигарка гледам встрани
не те познавам човеко върви си
издухвам дима по тротоара надолу
война
без смелост се избиват
без никаква ловкост умират
не ги познавам и тия върви си
студа ги е измил и изгладил
не за пред мен
зимата иска всичко да е гладко подредено
и той се пъне. нещастник

О, фак (Н Цъ)

O, толкова си кльощава,
o, вратлето ти като антена,
о, устните ти са червени, (имаш червило по зъбите)
о, очите ти са като на газела
о, гърдите ти -
о, две грейпфрутени чудовища, които хипнотизират
о, прасците ти не са анорексични
оооооо, два сочни лъча, фарове на зил.
O, дупето ти могъща сила на привличане,
о, тези форми динамични и електричества статични

Ще живея, ще живея. Ще умра, ще умра.

- Никога не съм мислила, че ще стана балерина, никога.
Не съм искала и принцеса да съм. Това с танцуването просто...
Исках баба да ме научи да правя мекици
и сладко. Сутрин да седна да направя едно сладко и баба да ми казва как да махам пяната отгоре. Да си купя къща. Утре щяха да ни платят. На теб кога ти плащат?
- на 15-ти.
- Добре. Сега няма особено значение, даже и да не ти платят.
- Трябва да тръгваме.
- Няма да тръгваме сами, ще вземем всички. Няма да тръгваме сами
- Не може. Ако искаш стой тука.
- Стоя.
- Ако не тръгнем ще си изпатим
- Чакай да ти кажа как направих първите си мекици.
- Абе ти си много глупава патица.
- Ти си ебаси...

9 сутринта в бара.

В този бункер отдавна няма нищо свестно за пиене, останали са само някакви боклуци по шишетата. Използвам арабската дума защото всичко тук се подслушва. Шишета. Тази дума дава изключително натоварване в горната част на звуковия диапазон и дразни микрофоните. Шейсет и шест шишета на шосето. Или другият трик със саксофониста. Да се върнем на нашата малка бележка. Напиши всичко както си беше. Е, някои неща ще си ги спестим. Няма да мога да пиша, аз държа пистолета тъпа курва! Етоо!Видя ли, видя ли какво стана? Видя ли какво стана мамицата му всичко оплеска с кръв! Кой е виновен сега? Кой освини всичко, а? Малката курва с дупката в главата. Докторе защо никой не ми каза, че от главата излиза толкова много кръв. Аз ли сега да пиша ебаната бележка, аз ли? Малката курва взе че умря. Бъзла!!! Виж какво направи!

Ноктюрно - от прахта до сиянието

Ноктюрно - от прахта до сиянието
на 24-ти януари от 19:00 в Софийска градска галерия. Цена на билетите - 10 лв.

изследвания

в малките градове дъжда вали по различно
а капките се познават с плочките, с асфалта, с различните по форма козирки пред магазинчетата под които
котките известени предварително за преваляването с презрителен поглед
придърпват яките си нагоре
те знаят как вали дъжда в градовете които са по малки от определеният размер
който би ни позволил да ги наричаме нечовешки
над определен размер котешки

площад македония

в главите на всички шумът от трамваите добива диаманти
копаят още по надълбоко откриват мисли
и шумни и мръсни
палят цигара изгарят спирачки стреснати хора падат
по нощите загубени
не могат да си допеят песните
не могат да си допият усмивките
тичат
през мъглата на улиците с различни жилетки
фанелки и якета малки ръкавички
оплетени в жички хората носят клещички хищно тракат надушили кръв
остават по малко от пет минути
а трамвая внезапно затваря врати и отнася скъпоценните си камъни
далече от тук на няколко години далече

Alice in Fuckinland 2010

Ръцете ми към лицето ти със кашлици в гърдите тичат
през зъби нагоре тичат
спират малко на ключиците
на любимите ключици спират за малко вода
без милост ги гоня нагоре все по врата
крийте се в косата и чакайте заповеди
целуни мe любими
и побързай защото войниците ми сега са гладни

нищо не виждам

сутрин рано с рейса разкъсваме мъглата на парцали
ровим из нея за круши от които аз правя компот
а той си тъпче по джобовете, сумти и ме държи за ръка
защото аз нищичко не виждам

откъс от "Машината на Тюринг"

Откъс от "Машината на Тюринг" реж. Младен Алексиев.
---------------------------------------------------
Робинзон – Вейдър, чуваш ли ме? Тука стана фал. Върна се обратно втория. Не знам как, върна се просто. Изчезна. Нищо не можах да направя. Как да го гоня, не мога. Аз съм тука на острова, кой го знае тоя къде е вече. Как така ще дойдат да го търсят? Аз ще им разкажа играта – тука съм укрепил всичко – има капани, ями с колове. Като в Хищника, братле. Ще ги попилея. Добре, чакам ви тук.
Бомба – Някой трябва да отиде да го вземе.
Снежанка – Как да го направим?
Вейдър – Аз отивам, вие се качете на Звездата. Ти знаеш вече как да я управляваш. Ако нещо се обърка, не ни чакайте.
Снежанка – Защо ти?
Вейдър – Защото някой трябва да го направи. Спокойно, миличко, ще се оправим. Робинзон, не искам тук никой да припари, ясно ли е.
Робинзон – Слушам, милорд, само през трупа ми.
Вейдър – Ако отида аз, ще трябва да ме следиш. Защото после и двамата ще трябва да умрем, за да дойдем тук и ти трябва да ни издърпаш. Нямаме никакво време.
Бомба – Ще се справя.
Снежанка – Обещай ми, че ще се върнеш.
Вейдър – Обещавам ти.

уточнение

13 и 14 ноември, 2010 от 19.30 часа в "Национален политехнически музей" когато
ще се чете "Машината на Тюринг" от psychobaiko и Младен
Алексиев няма да има билети. Ще пуснем една гигантска шапка която да напълним с пари. Гигантска ви казвам.

противостояние

стояхме като две армии една срещу друга във виелицата с настръхнали копия
пара от дъха на конете и знамената с половинка сърце върху тях. моето черно а твоето бяло.

last updates

13 и 14 ноември, 2010 от 19.30 часа в "Национален политехнически музей" ще се чете "Машината на Тюринг" от psychobaiko и Младен Алексиев.Облечете се добре, в музея е ужасен студ. Билетите са по два лева и са си обичайната такса за посещение в Политехническия музей.

All your base are belong to us/all my ships are going down

всички?

Ноктюрно - от прахта до сиянието

Втора есенна премиера на новия проект "Ноктюрно - от прахта до сиянието" на Сдружение "По действителен случай" очаквайте на 27 октомври 2010 в галерия "Индустриална 11" от 19.30!!!

а как не искам мисълта ми да е гущер

а как не искам мисълта ми да е гущер
притеснен и бърз в горещината през буци, камъни, треви
да бяга от други мисли. презглава да бяга да не би да го ухапят
разкрият, заразят, прегърнат.
копнее ги и бяга. сънува мислите на другите как идват и си казват здрасти.
топлината им по кожата усеща.
и сутринта отново в бягство посреща първите лъчи.

с любов

онази вечер пак насъска звездите си по мен
да разбутват облаците шумно и да тичат
право към озъбената ми муцуна

месидж бийп бийп бийп бийп

"Мъртвата Дагмар или малката кибритопродавачка" на 23 октомври (съБта) от 19:00 в зала underground. "Ноктюрно - от прахта до сиянието" на 27 октомври (сряда) от 19:30 в зала "Индустриална 11".

message beep

"Мъртвата Дагмар или малката кибритопродавачка" на 12 (вторник)от 19:00 в зала underground на Сфумато.

"Ноктюрно - от прахта до сиянието" на 27 (сряда) от 19:30 в Индустриална 11.

Машина "Снежанка"

почти не мога да виждам вече, очите ми са покрити със рогова тъкан от белези.
всички тези години на напрягане през тъмното са изпонарязали ирисите ми.
не виждам вече.
мислиш ли капитане, че не ме грижа за себе си?
че се радвам на всеки един трън забоден в мен докато си вра муцуната все по дълбоко и по дълбоко протегнал език за да усетя вкуса на поредната узряла къпина. не капитане, просто нямам път назад.
зад мен сте всички вие с насочените погледи, остри езици и нямам връщане назад. вие сте камъните на моя провал ще ме убиете ако се върна. а когато отида и намеря къпини ме съжалявате, ще дъвчете сочните плодове и ще ми говорите тихо приседнали на крайчеца на леглото ми в болницата. може би дори някои от вас - да, от свързочниците, капитане ще ми оплетат ръкавици и чорапи. но никой няма да ми даде очите си. искам да видя пак слънцето над морето. сам. без хиените около мен да се кикотят в безсрамно очакване. прегърнете ме с любящи ръце капитане поне веднъж да се скрия от тръните в прегръдките ви. няма нали. няма ами. отвратително ви е да гледате лицето ми, мъките ми - смляното лице на ветеран, душата ми на дърта курва която никой не гони от улицата даже не от съжаление а просто защото на никой не му се занимава, а пълзите след мен слепи за пътя, въпреки, че единствените сакати очи тук са моите. през ръкавиците ви усещам страха ви, капитане от моя мозък.
от огнената буря укротена и скрита в черепа ми. прегърнете ме капитане и ще усетите. нали усещате. има защо да се страхувате. ако не съм аз оставате сами в трънака в тъмното, ако съм аз ще изгорите - никой не е успял да прибере дракона обратно когато го е изпуснал. какво правиме тогава? да го натиснем напред да търси следващата къпина. подайте ми ако обичате чашата с вода. благодаря. ще се опитам заради вас да залъжа още малко стария дракон. прегърнете ме с любящи ръце капитане. направете поне малко усилие.

you kiss me, we kiss you - mafia wisdom

с глава подпряна на стъклото дебна моментите на сблъсък
между сутрешното слънце и розовият харпун на нейният език
когато опипва устните си за подходящите думи
образуващи въпроса
Ти спиш ли докато ти говоря?

може би Снежанка е машина

"И си лежим в градината и си пушим, а наоколо розите изпотъпкани миришат ама много силно. И той ми вика много силно миришат тия рози. Аз му обяснявам – не бе те така си миришат."

това ще е от новото нещо което е свързано с Алън Тюринг и неговата машина.

кажи бе боклук

кажи ми бе боклук
как ме изгори с миризмата си в рейса
кажи ми изроде
какви камъни хвърли по мен
и колко тежат
кажи ми
как се промъкна и ми извади окото с тази твоя ръждива лъжица
казвай като те питам - защото и другия крак ще ти счупя

една съвсем обикновена вечер

когато се търкаляш по мокета
събираш статично електричество по върховете на пръстите си
докосваш с малки светкавици звездите падат
аз ги броя пожелавам си неща приготвям си кошнички да ги събирам
ти се търкаляш по мокета обвита в музика вадя батериите на дистанционното
ти ги хвърляш през балкона захранваме дистанционното с целувки и шамари
когато отварям уста да кажа какво си пожелах ме спираш с намигане няма да се
сбъдне бе глупчо излитам за малко да взема ананаси слагам и сметани
от горе се виждат даже и снежинките нищо че са толкова далече чак декември
ти си запалила мокета колко топло колко уютно забивам два пирона в стената
ще сложим картина плуваме около телевизора в гондола мокета гори а
музиката пее колко сме яки.

добавки&забивки

не се нагледах на това
как слънцето отскача от рамото, коляното ти
добавка, целувка
разсеян от разбивка на искри от бузата ти
едва избягнах миглите ти, само леко ме одраска
забивка, не внимаваш
мой ред
добавка, целувка, завъртане, позиция
точка. ти си

paris hilton superbitch jack russel terrier

Това е нашето момиче
Спи с лопата под възглавницата
Яде въглища и пие спирт.
Слънцето му е баща сестри са му полянките край пътя
С найлоновите рокли и хартии
Гласът и е електрошоков
Когато ми пее тихичко вечер, хапе
Пеша отива чак до Ню Йорк сити
гледа табелите унесено – не ги разбира.
Колко километра има проверява по асфалтовите змии,
носи си всичко на гръб и не умира
има си корона. И не може да я сваля

никога не оставяй котлона включен

ако можех да се скрия зад твоите мигли
от слънцето на тъмно в тези тихи черни лимузини
да остана малко там при теб
щях да бъда вътре песъчинка
до сълзи раздразнително парченце кварц
откъртено от взрив и разнасяно с метли и вятър
сълзите като санитари ще ме влачат към вратата
и да крещят в ушите ми да тръгвам, че аз по принцип съм на работа
и ставам доста рано сутринта
абсолютно мокър

Alice in Fuckingland 5.0

отивай тази нощ в градината
любими
под ябълковите дървета
целувки да ми събереш
любими
в кашони да ги донесеш
студени както са от сутринта
любими
за да си имам когато тръгна на война

е как да се казва - тишина

наострям уши
тишина
от крила на мухи тишина
от сенки налепени по ъглите с тишина
от липа тишина и оклюмал найлон тишина
водовъртежи от потни тела пак тишина
телефона ми тих и протекла в панела му тишина
а в главата ми шум и война


(очевидно георги минчев лъже. тишината не е бяла. има бял шум. хората нобелова награда са взели за него. за бяла тишина няма нобелова награда. сори баце)

fuck me i'm a star *

fuck you, I'm a star**

-----------------------------------------
* Ирина Голева в "Ноктюрно"
** Ахмед Доган в "Мастика Супернова"

ремаркето (да трейлър)

хартистик стейтмънт

в тоя бизнес имаш само сърцето си за инструмент - да пробива

да полира, да разрязва, кърти, чисти и извозва зомби плюшени мечета

отразени треперещи усмивки в светлината на екрана

друсани русалки заспали по бюрата си станете защото

в тоя бизнес някои усмивки са с повече зъби от други

а ние идваме с най голямата усмивка на света

"Поддръжка на мозък" от Ноктюрно (нещо като трейлър)

Трудно се поддържа мозък. Сложна работа. Не някакъв си там апандисит примерно. Но аз бих предпочел врата. Близо е, но някак по спокойно - няма го това тичане. Сутрин. Почваме с с тестовете. Естествено излизат бъгове и трябва да се оправят веднага. Докато ги оправим и са почнали стресовете. Вечер се пропукват, новите пластове изолации положени от ремонтните групи през деня. През зимата е по сложно. Дните са къси а нощите са три пъти по дълги от дължината на екватора. Стане ли тъмно... става си тъмно.

Ето идват сълзите. Това са трите екипа по поддръжката и аварийния със запаса от весели лепкави думи. Едно от основните настроения поддаде още от обяд, не мисля, че ще мога да го укрепим. Но както казах най лошо е вечер. Може би е свързано със синтеза на витамин Д, не знам. Притеснявам се че понякога не се справям добре. Знам че е сложно с толкова голям мозък и понякога лекичко се гордея. Но все пак, мисля, че мога и повече. Поне сутрин мога доста неща. Вечер, не чак толкова.

Изпускал съм го два пъти. Жертви има. Да. То при такива големи обекти да ви кажа честно винаги има жертви.. Може би дори трябва да се предвиждат в учебниците. Нали знаете, нещо от сорта на „0,3% от персонала разход”. Отделям още сили за контролните апарати на усмивките. Доста добре се удържа напрежението чрез сравнително малки манипулации по усмивките. Но вечер да ви кажа си става лошо. Мразя да оставам вечер. Имах три или четири религии, по някаква социална програма. Аз по принцип уважавам религиите. Но да лягаш по лице и да се молиш точно когато се нуждаем от всяка ръка особено в контрола на агресията не ми е хич професионално. Искам предвидимост.
Имал и добри дни, не искам да звуча все едно само се оплаквам. Рядко но съм имал.

Извинете. Ето сега изпуснах задръжка. Как ли не съм се опитвал/а? Няма бе. Имам адски малко задръжки. Говорил съм с колеги на други обекти и при тях има проблеми специално със задръжките, но тук е просто ужасно. Или добре, да речем докарат ми задръжка. Инсталирам я, и гледам. Ужким работи ама просто една думичка да се промуши през филтъра и вече е на прах. Знам, казват – ок все пак системата е цяла. Ще подпреш тук там и ще овладееш ситуацията. Но не е точно така. Аз да речем го овладея моя. Но ако има и друг мозък наблизо? И нито той може да го пренасочи, нито аз мога да контролирам моя. И кво прайме тогава? Може да свърши с тоталното спиране и на двата обекта. Съвсем сериозно говоря. Особено ако изпусне саморазрушителен импулс.

Та за вечерите ми беше думата. Настройвам очите да мигат със затихваща честота докато не се затворят напълно и тогава от вътре всичко избухва. Фойерверки от сълзи. Бам бам бам. И се разпукват на голяма височина и светят. Ужасно красиво е, но пък се губят всички настройки. Веднъж след като ми гръмна любов трябваше наново да ме учат да ям с лъжица и да не си пикая в гащите. Трудно се поддържа мозък.

Alice in Fuckinland (nitromethane version)

защо усещам ножове в устните ти любими
когато целуваш
и защо вече не носиш бели фланелки
когато притискам лице към гърдите ти
цапа ли?

една сутрин

от хиляди месеци насам
тук все е четири сутринта
изтръпнало чакахме дъжда
да докара сълзи върху нас
някъде далече от тук
докато валял дъждът заспал
пропуснал завой и сега при нас
няма да вали в четири сутринта

меко и леко

Има си време и място да ми викат това време и място е в затвора когато ме осъдят за клане с голям голям нож.
Има време да се държат лошо и това време е когато съм вързан много много здраво.
Защото сега вървя.
Не е време да се държат лошо с мен.
Нищо, че ставам късно.
Не е време да ми викат.
Нямам синхрон с тротоарните пътници – провлачвам крак.
Какво поглеждате под веждите, шепнешком нареждате епитети преди името ми?
Не е добре да го правите преди да съм се събудил вързан.
Не е добре да го правите рано сутрин.
Не е добре да го правите в Берлин.
Не е добре да ме гледате в тролея
Не е добре дори да си мислите за мен.
Аз съм кладенец студена и мръсна вода.
Не пипайте там. Никой да не поглежда. Правилно.
Имам около 30 точки за добро поведение. Не пипам чуждо. Не удрям първи. Не паркирам напряко. Имайте и вие точки.
Глоби ще ви наложа.
С пискливи гласове не режете сутрините ми обедите ми вечерите, малките хапванки между тях.
Имам край. Имам ластик. Имам страшно опънат ластик, малка пружинка.
В гърлото си имам. Клапан имам не пуска навън. Влизам.
Нямате достатъчно лекарства за да викате името ми нямате бинтове и слънце и витамини.
Всичките ми усмивки - много мръсни парчета стъкло, тетанус за очите ви. Не ме гледай. Носи си предпазно облекло.
Не е живот това. Мръсни парчета стъкло микробиология. Излитам а под мен звезди и виолетови облаци. Ха, мамка му завил съм погрешно. Отбивам колата, излизам и повръщам под дъжда. Светлините на фаровете се разбиват на парчета в студените капки.

агрегатни състояния

от устните ти облачета пара
пробити от дъжда остават да лежат
парцали на пътеката след теб

ниво на компетентност

До толкова до колкото разбирам от фрактури
ръцете ми като, че ли са здрави
Обаче от крилата нищо не остана
Не стават за поправка - без крила ще ходя а земята е ужасно кална
Това пък значи, че и скоростите ми ще бъдат други
далече под стандартите за слънчевите зайци
Така както си лежа в калта от този ъгъл вече виждам
че слънцето е мърлява монета - кофти месинг
и ако лежа достатъчно ще събера 15 000 от тях
за да си купя нови леко чукнати крила от някой
на когото не му трябват
А може даже да не са и бели
Защото вече не е актуално - до колкото разбирам от крила

минус

По оръфаните крайща на снега
Със слънчеви стъпки мини
Остриета от шоколад и стомана
С тях ме погледни - дълго, безкофеиново, с мляко

Long time no see

Dead? May be?
Undead? No shit?

I take too many pills

по гръб в снега лежа
паса снежинкови стада
от миглите им през ноща
ще си сглобя най големите крила
и може би ще спре да ме боли глава

Детство мое...

сгради
огради
улици
учители
родители
патрулки
цигари
лепило
китайски анцузи
перхидрол и алкохол

Non-Collateral Damage

да ти кажа хич не се страхувахме
когато с думи късахме и мускули и кости
и ако не помниш да ти кажа че ни беше хладно
от загуба на кръв на спирката пред всичките

и хлъзгаво

аналогово

почукай на вратата ми
не ползвай звънеца
дървото да усети ръката ти
плътно удари
покажи ми ритъм
почукай на вратата
ще те чуя през шума
включи ми сърцето
почукай

Let's go to Mars

айде да отидеме до Марс
ми каза
айде, айде ама рейса зайде...

------------------------------
Причините за кацането на Луната и за смъртта на моето малко бяло бентли са едни и същи.

Ъ стар ис борн (жизнен цикъл на звездите)

нощем от тези локви се раждат звездите
пълзят по плочките, снасят под колите
яйцата им на гроздове по броните
а ларвите им дебнат по транспортите
от първите ни спирки до последните
с хитрост побеждават враговете си
гледат филмите в главите ни
през ръбестите дупки на очите ни
усилват студовете в нас до изкривяване
принудени да се покланяме поглеждаме
към локвите и блясъка им как изяжда тротоарите

Automne Hiver 2009-2010

леки целувки хвърчат между нас
после по тротоара лежат на студа
ще вземе да стъпи някой върху тях и
да си счупи крак
или ръка

Мона Мур.

Мето Циганина и вътрешната красота

Мето Циганина и последователите му се движели през ноща в колона по един в пълно мълчание към място известно само на Мето.
- Учителю, накъде ни водиш маматимръснадеееба... неволно понижавайки глас попитал един от учениците му.
- Шшт, че маменцето ти разплаквам Асенчо! благо го смъмрил зен мастъра.
След няколко минути стигнали до един паметник на Бритни Спиърс който блестял осветен от прожекторите.
- Хубава е, мама и мръсна, нали бе серсеми? задал академичния си въпрос Мето.
- Супер е шефе, ше я скъсам, ще я схрускам... раздали се отзад гласовете на метовите ученици.
Мето извадил от торбата си един кози крак и с мощен удар разбил левия крак на паметника. Облицовката се посипала на прах разкривайки железната арматура отдолу.
-Този урок, серсеми, иде да покаже, че външната красота е нищо. Махнете това което мами окото и ще видите ценната арматура отдолу. Айде сега удряйте, да падне облицовката та да нарежеме железото и да се махаме от тука.
Учениците вдъхновено замлатили с чукове и лостове по Бритни Спиърс оставяйки само ценната и метална същност.

Сигурно го правят за да ме ядосат*

Милорад Павич почина вчера на 80 години от сърдечна недостатъчност. Защото дава на всеки кръгче с него за това не му е стигнало сърцето. След Джон Ъпдайк и Павич заряза отбора.



--------------------------------------------------------------------------------------
*Фраза използвана от един британски премиер когато в разстояние на няколко месеца умират последователно двама от избраните за архиепископ на Кентърбъри и се налага за трети път да се умува кой да заеме мястото.

L.O.V.E.

опитваме се да броим без грешка плочките по тротоарите
но все се бутат хората от рейсове трамваите маршрутките
по пътя на война преди била хит кауфланд плячките
лелите дъртачките мангалите версачета звездите ни са смачкани
ненаблюдаеми с ментетата на лещите очите ни изгарят
и гледаме във плочките на тротоарите астрологично смятаме
печалбите от тото милиардите мечтаеме за мачтите какао бийч кучките
носовете не от кокаин запушени притискаме до мръсните палта на
на метролегионерите просяци молят за книжки сидита и прах
да перат мръсните си очи остъргани от витрините под звуците
на веселинмарините чичовци смятат си лихвите ощетяват ни облаци
купуват си голфове черешки на тортите лигави барбита с усмивки мачетета
ракови клетки продавам, заменям срещу стари килими и златни монети
гледай го тоа не може да срича тръгнал да ме лъже бонбонче ще ти строша зъбите в бордюра да знаеш
и ще ги нося на майка ти в чашка.

Alice in Fuckingland 4.1

езика ми любими е френски острие на атака
ще ти изрежа по лицето усмивка
ти гледай тавана и викай за мама

Закон за движение по пътищата

с жълти листа по стъклото
паркирам накриво
не виждам отляво
ще купувам на едро
протягам ръце към онези
"от сивите облаци горе
с тъмното по края ще взема два
за вкъщи"

Четвтъртък сутринта

М е американски психар. В гласа му тихо бръмчи резачката на Патрик Бейтмън затисната под вълнените пластове на заучена безпомощност. Дразни ме и лекия тик на безименният пръст на лявата му ръка. М изобщо не е елегантен въпреки, че се пъне с перфекционизъм и някакви ментета. Преди да се побърка беше в сервиз за перални. С часове ми е говорил.

Alice in Fuckinland 4.0

ледени мравки развъждам под мокрото си яке, любими
докато броя (мърдайки устни) етажите
лигльо такъв само 12 и си при мен
какво като вали бе любими
скачай, че ще настина

роботи с хоботи

късна вечеря
в тихата кухня шеги за хлебарки
храна за роботи с хоботи

суубштение

Временно прекратявам всякаква мозъчна дейност.

Нападение над Ловеч

На 01/10/2009 "Пеперудите..." ще играят срещу Литекс като гости. От 19:00 на Голяма сцена на Драматичен театър Ловеч.

тринаесетеа етаж

в асансьора сутрин
дизеловото кафе гори
кучки с бърбъри менте
унищожи

fatal error не мога да видя къде съм

повреда

преди май по приятна беше есента
нестабилна е без предна дясна гума

Titanium dioxide*

стотици лосионени бедра - разкрачени
искрят облизвани от слънцето
пред тях морето лъска бавно и чака
плажа му да се изпразни

*Titanium dioxide - едно от най белите вещества в природата.

couse im a cowboy baby

тва е положението.уморено.

ситуацион

мътна вода
глупава риба
с кафяв хероин
от мазилката син
спинкаш в мазето
единствен син

Powered by Радо Шишарката

Сбогом курви, харакири
на гроба ми - дайкири

Тай бокс с Мето Циганина

Мето Циганина извел своите последователи на Люлин планина за да им покаже безкрая. Наредил ги в редичка и казал
- Тичайте и хванете небето.
Най будният от учениците му Асен по прякор Шукар матрял, се зачудил:
- Учителю, нима е възможно да се хване небето?
Мето извадил кутията ротманс менте палнал една и загледал като Хорейшо Кейн (с наклонена на една страна глава и леко примижал)след като изпуснал дима отсякъл:
- Може да се хване ако знаем къде да го потърсим. Хайде наредете се тук и по мой сигнал се затичайте към тези храсти и ги прескочете.
Учениците почнали да се бутат и нареждат. Като станали готови Мето дал старт. Те се засилили, прескочили храстите и се изпребили в дерето което започвало точно след тези храсти. Охкали и пъшкали метовите ученици а Асен като плюел пръст попитал с леко насълзени от болката очи:
- Учителю защо ни прееба така?
Мето ги огледал и казал:
- Ученици мои, исках да ви покажа, че небето както всички други неща свършва в земята. Там можете да го хванете. Айде да се прибираме щото съм набелязал един бойлер в Красна поляна и искам да го приберете преди некой мръсен циганин да го е свил.

N.E.R.D - Provider

леко дребно преводче на малкия нахалник pharrell

заспал съм облечен с вчерашните дрехи
мамка му, трябва да съм се отнесъл
гледам парите ми и те вчерашните
скъсан съм
трябва да се прави нещо
ще видя как я карат приятелчетата
за какво си говорят
за матрял
викат ми материяла ще ти купи дрешки

до скоро муци
знаеш ли какво съм
ако не се видим повече
доставчик съм муци ще ударя улиците довечера

не искам да съм някой мързел
искам да имаме пари

ще дойде ден и това ще свърши
ще си имаме семейство
аз ще ходя да гласувам
ще работя и даже да умра
ще те променя
ще те променя и ще се грижа пак за теб
като ангел

така, че не ми казвай че не знаеш какво виждаш
като гледаш копеленца като мен
аз съм доставчик бе муци
правя го за нас
нищо, обичам те

съботен тест драйв

Мъртвата Дагмар (позната и като малката кибритопродавачка) от psychobaiko който работи усилено с ghostdog когато може.
18 юли 2009 (събота) между 20:30 - 22:30 в Борисовата градина на Лятна сцена. По очевидни причини вход няма да има. Само ИЗХОД.
прочит и концертиране:
Огнян Голев
Петър Мелтев
Димитър Марков
Мариета Петрова
Юлиян Петров
ЦВЪ

Ида Даниел

Alice in Fuckingland 3.1

не мога любими да ти покажа ноктите си
нямам вече остри нокти на плюшените лапи
седя си тук пред блока без нокти и те чакам да дойдеш да ми отключиш
от дъжда губя рошавост и блясък тук пред блока без голяма вероятност да дойдеш да отключиш с три кисели млека в плика тъпа шапка любими ще носиш в дъжда
зелената пейка оставя равномерни раета по плюшения ми гръб докато те чакам пред блока да светнеш лампата тогава да ме питаш "къде са ти очите, душко?"

педесе стинки

чертежи на осмици по стената отсреща от очите ти
вместо гласа ти шумолене когато влиза вятър в пердето
последни вдишвания преди изгрева миглите ти карирани одеала под тежки слънчеви стъпки погледни ме имам торта и ще я използвам

Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългият Чорап

добави ми цвят на пайети звук на тромпети
ракети в косите очи на гърба
добавка за дюзи целувки за лято
пусни ме да пея сипи ми вода
коприна вържи ми от дъжд и мъгла
падни от високо счупи ми носа
август кажи ми през есента
сервирай ми сладко и слушай сега
ще се върна с подарък убих ти горила
изпрах и килима измий ми кръвта
запали ми фитила повръщай в калта
показвай се колко седиш под вода
издигни ме от мрамор блести ме от ярост продай се за нищо
посипи ми стъкла
рисувай ме бавно летя за бразилия оставам завинаги искрено ваша
пипи.

86 399

Няма време и да се завиеш и лятната нощ изключва звездните си купове. Следните събития се наблюдават:
Сутринта още лепне по очите а мухите по чашата – пият кафе.
Мърморят се още думи в кичура коса зад ухото а барманите вече изпращат арктически батальони ледени да дебнат в ментовите храсти за раннозаблудени туристи.
Влажни погледи пресичат улицата удрят здраво по витрините под ъгъл доста интересен – броят плячка.
Без особено желание часовника отхвърля още една секунда. Остават 86 399

денонощна смяна

през мъглата
с тик на бузата, цигара
бизони гониш през калта
ти си ток, вода, влекач
32 часа кръв от носа си братче
мръсна риза, усилвател
през ноща за дневни гониш
кървави бизони през калта
докато слънцето не те заклещи
на спирката до будката
за да те закове с целувка
през мъглата братче, рано сутринта

нестабилни

за съжаление тополите са
симпатични, стройни, високи
но си остават пълни дървета
и падат и страдат от вятър и червеи
понякога ги режат от общината до корен
та съжалявам тополите всеки ден около пет след обяд

замърсяване

върви, че после рони сълзи по изгладената риза
трасета чертай, замърсявай

goodbye my beloved one

Реклама на прах за пране със стандартна жена която държи кутия с прах за пране по телевизията.
Вечерта стандартната жената от рекламата седи вкъщи пред телевизора със синята си жилетка с голямо петно отпред.
Плаче.
Пере, накисва различни видове от този прах който рекламира тя.
Стъмва се.
Пак плаче.
Стандартната жена от рекламата държи парче картон от кутия за прах за пране различна марка с надраскан телефон на него.
Звъни и никой не вдига.
След малко телефона и звъни и тя започва да говори после само се съгласява и после си записва нещо на листче пред нея.
Стандартната жена от реклама на прах за пране седи на ъгъла на улицата под дъжда и чака, изглежда и е студено но седи и стиска нервно телефона си.
Телефона звъни и се чува неясен глас който и дава указания тя вдига ръцете над главата си и ги кръстосва два пъти над главата си .
В уличката присветват фарове.
Фигура с дъждобран и сако отдолу излиза от буса и притичва до жената.
Дава и кутия и взима пари.
Брои ги и вдига палец към буса който потегля бавно.
Жената с кутията се прибира в къщи.
Докато минава под лампата отстрани на буса се вижда логото на перилния препарат. Пуска цветно силно замърсено пране.
След няколко часа.
Пералнята яде разсипан по пода прах за пране търкаля се в него и шмърка.
Започва силно да се тресе и трепери. Мотора вие неприятно.
Всичките и дрехи са разпилени по пода в кухнята имат логото на перилния препарат върху тях.
Същото като на буса. Стандартната жена от рекламата седи и гледа синята си жилетка с новото лого и без петното.
Щастлива усмивка грее на лицето и.
В кухнята пералнята трепери и пуска пяна през прозорчето. После ни дават вафли.

5-хидрокситриптамин*

Ако искаш да се махнеш от тук да излетиш не спирай нито за секунда сложи си огромни тигрови двигатели от сладолед с хелиеви охладители бучащи под шоколадовата броня. Ако искаш правилно да излетиш слушай главният механик как им пее след като ги е сънувал в цялта им сила и температура, слушай го внимателно и пей със него за гигантските хлебарки пълчищата инженерни членестоноги, управлявай от съня му пипалата им. Проверка. Ако искаш да летиш си затвори очите и хвани двете ръчки в ляво и в дясно от себе си. Когато трябва ще ги дръпнеш и в двигателите сладоледа ще започне да бучи и да се смъква оставяйки тигрите си гладни. Те ей сега ще се ядосат. Ако искаш да летиш си затвори очите и ги пусни тия тигри да те возят.

*5-хидрокситриптамин химическото име на серотонина

кратичко обяснение на симптомите

скърцаш ми по гърлото копеле - дразниш ме

Чистотататата

когато от умора през тях прозират сградите
отиват бухалите до нонстопа за кафе или цигарки
и приказкте писани от клони по прозорците
четат докато сутринта е на две кафета разстояние
за цигани ловуващи дебелите контейнери за смет
и за несметните богатства под циклещите жълти лампи
четат си те един на друг от тези приказки
докато денят в който ще заспят настъпи

Трябва да тръгвам

пропадам стабилно
влача кашони
дишам в найлони
взимам отрови
бъркам вратите
мръсно ми играят върбите
не спя на брега на реката
прегръщам павета
лежа под небето
греша капитално
губя години
печеля зими рими войни
мога да се спася на звездите
чак толкова далече ли?

Alice in Fuckinland 3.0

сухи солети са твоите пръсти любими
гали ме с далечни ветрове по добре
и ръбести кубчета лед са любими, зъбите ти
целувай ме с блясъка на бразилски слънца
изглеждат чудесно по кожата ми
и още нещо любими - покажи ми всичките си чудесни неща
ВЕДНАГА

Саддам Хюсеин (but denilo rmx)

и ето градусите взеха да се събират
пролетта е
и ето гълъби гризат гевреци по спирки и транспортни възли
тишина е
и ето аз тръгвам за пореден път малко преди слънцето
звъня му
и ето слънцето тръгва малко след мен
закъснява
и ето ни двамата на инфлексията на цариградско(след отбивката за Румънското)
вървим а слънцето блести със светла светлина непоносима
а аз излъчвам най студения си вакуум и решавам точно преди плиска
да взема въздуха на всички в зависимост от точките които ще ми носят
и ето то се качва толкова високо и започва да работи
и ето слънцето е добро а аз съм доста доста хладен и точно преди плиска
започвам да изтеглям въздуха и слънцето и кофеина...