Ноктюрно - от прахта до сиянието

Ноктюрно - от прахта до сиянието
на 24-ти януари от 19:00 в Софийска градска галерия. Цена на билетите - 10 лв.

изследвания

в малките градове дъжда вали по различно
а капките се познават с плочките, с асфалта, с различните по форма козирки пред магазинчетата под които
котките известени предварително за преваляването с презрителен поглед
придърпват яките си нагоре
те знаят как вали дъжда в градовете които са по малки от определеният размер
който би ни позволил да ги наричаме нечовешки
над определен размер котешки

площад македония

в главите на всички шумът от трамваите добива диаманти
копаят още по надълбоко откриват мисли
и шумни и мръсни
палят цигара изгарят спирачки стреснати хора падат
по нощите загубени
не могат да си допеят песните
не могат да си допият усмивките
тичат
през мъглата на улиците с различни жилетки
фанелки и якета малки ръкавички
оплетени в жички хората носят клещички хищно тракат надушили кръв
остават по малко от пет минути
а трамвая внезапно затваря врати и отнася скъпоценните си камъни
далече от тук на няколко години далече

Alice in Fuckinland 2010

Ръцете ми към лицето ти със кашлици в гърдите тичат
през зъби нагоре тичат
спират малко на ключиците
на любимите ключици спират за малко вода
без милост ги гоня нагоре все по врата
крийте се в косата и чакайте заповеди
целуни мe любими
и побързай защото войниците ми сега са гладни

нищо не виждам

сутрин рано с рейса разкъсваме мъглата на парцали
ровим из нея за круши от които аз правя компот
а той си тъпче по джобовете, сумти и ме държи за ръка
защото аз нищичко не виждам

откъс от "Машината на Тюринг"

Откъс от "Машината на Тюринг" реж. Младен Алексиев.
---------------------------------------------------
Робинзон – Вейдър, чуваш ли ме? Тука стана фал. Върна се обратно втория. Не знам как, върна се просто. Изчезна. Нищо не можах да направя. Как да го гоня, не мога. Аз съм тука на острова, кой го знае тоя къде е вече. Как така ще дойдат да го търсят? Аз ще им разкажа играта – тука съм укрепил всичко – има капани, ями с колове. Като в Хищника, братле. Ще ги попилея. Добре, чакам ви тук.
Бомба – Някой трябва да отиде да го вземе.
Снежанка – Как да го направим?
Вейдър – Аз отивам, вие се качете на Звездата. Ти знаеш вече как да я управляваш. Ако нещо се обърка, не ни чакайте.
Снежанка – Защо ти?
Вейдър – Защото някой трябва да го направи. Спокойно, миличко, ще се оправим. Робинзон, не искам тук никой да припари, ясно ли е.
Робинзон – Слушам, милорд, само през трупа ми.
Вейдър – Ако отида аз, ще трябва да ме следиш. Защото после и двамата ще трябва да умрем, за да дойдем тук и ти трябва да ни издърпаш. Нямаме никакво време.
Бомба – Ще се справя.
Снежанка – Обещай ми, че ще се върнеш.
Вейдър – Обещавам ти.

уточнение

13 и 14 ноември, 2010 от 19.30 часа в "Национален политехнически музей" когато
ще се чете "Машината на Тюринг" от psychobaiko и Младен
Алексиев няма да има билети. Ще пуснем една гигантска шапка която да напълним с пари. Гигантска ви казвам.

противостояние

стояхме като две армии една срещу друга във виелицата с настръхнали копия
пара от дъха на конете и знамената с половинка сърце върху тях. моето черно а твоето бяло.

last updates

13 и 14 ноември, 2010 от 19.30 часа в "Национален политехнически музей" ще се чете "Машината на Тюринг" от psychobaiko и Младен Алексиев.Облечете се добре, в музея е ужасен студ. Билетите са по два лева и са си обичайната такса за посещение в Политехническия музей.

All your base are belong to us/all my ships are going down

всички?

Ноктюрно - от прахта до сиянието

Втора есенна премиера на новия проект "Ноктюрно - от прахта до сиянието" на Сдружение "По действителен случай" очаквайте на 27 октомври 2010 в галерия "Индустриална 11" от 19.30!!!

а как не искам мисълта ми да е гущер

а как не искам мисълта ми да е гущер
притеснен и бърз в горещината през буци, камъни, треви
да бяга от други мисли. презглава да бяга да не би да го ухапят
разкрият, заразят, прегърнат.
копнее ги и бяга. сънува мислите на другите как идват и си казват здрасти.
топлината им по кожата усеща.
и сутринта отново в бягство посреща първите лъчи.

с любов

онази вечер пак насъска звездите си по мен
да разбутват облаците шумно и да тичат
право към озъбената ми муцуна

месидж бийп бийп бийп бийп

"Мъртвата Дагмар или малката кибритопродавачка" на 23 октомври (съБта) от 19:00 в зала underground. "Ноктюрно - от прахта до сиянието" на 27 октомври (сряда) от 19:30 в зала "Индустриална 11".

message beep

"Мъртвата Дагмар или малката кибритопродавачка" на 12 (вторник)от 19:00 в зала underground на Сфумато.

"Ноктюрно - от прахта до сиянието" на 27 (сряда) от 19:30 в Индустриална 11.

Машина "Снежанка"

почти не мога да виждам вече, очите ми са покрити със рогова тъкан от белези.
всички тези години на напрягане през тъмното са изпонарязали ирисите ми.
не виждам вече.
мислиш ли капитане, че не ме грижа за себе си?
че се радвам на всеки един трън забоден в мен докато си вра муцуната все по дълбоко и по дълбоко протегнал език за да усетя вкуса на поредната узряла къпина. не капитане, просто нямам път назад.
зад мен сте всички вие с насочените погледи, остри езици и нямам връщане назад. вие сте камъните на моя провал ще ме убиете ако се върна. а когато отида и намеря къпини ме съжалявате, ще дъвчете сочните плодове и ще ми говорите тихо приседнали на крайчеца на леглото ми в болницата. може би дори някои от вас - да, от свързочниците, капитане ще ми оплетат ръкавици и чорапи. но никой няма да ми даде очите си. искам да видя пак слънцето над морето. сам. без хиените около мен да се кикотят в безсрамно очакване. прегърнете ме с любящи ръце капитане поне веднъж да се скрия от тръните в прегръдките ви. няма нали. няма ами. отвратително ви е да гледате лицето ми, мъките ми - смляното лице на ветеран, душата ми на дърта курва която никой не гони от улицата даже не от съжаление а просто защото на никой не му се занимава, а пълзите след мен слепи за пътя, въпреки, че единствените сакати очи тук са моите. през ръкавиците ви усещам страха ви, капитане от моя мозък.
от огнената буря укротена и скрита в черепа ми. прегърнете ме капитане и ще усетите. нали усещате. има защо да се страхувате. ако не съм аз оставате сами в трънака в тъмното, ако съм аз ще изгорите - никой не е успял да прибере дракона обратно когато го е изпуснал. какво правиме тогава? да го натиснем напред да търси следващата къпина. подайте ми ако обичате чашата с вода. благодаря. ще се опитам заради вас да залъжа още малко стария дракон. прегърнете ме с любящи ръце капитане. направете поне малко усилие.

you kiss me, we kiss you - mafia wisdom

с глава подпряна на стъклото дебна моментите на сблъсък
между сутрешното слънце и розовият харпун на нейният език
когато опипва устните си за подходящите думи
образуващи въпроса
Ти спиш ли докато ти говоря?

може би Снежанка е машина

"И си лежим в градината и си пушим, а наоколо розите изпотъпкани миришат ама много силно. И той ми вика много силно миришат тия рози. Аз му обяснявам – не бе те така си миришат."

това ще е от новото нещо което е свързано с Алън Тюринг и неговата машина.

кажи бе боклук

кажи ми бе боклук
как ме изгори с миризмата си в рейса
кажи ми изроде
какви камъни хвърли по мен
и колко тежат
кажи ми
как се промъкна и ми извади окото с тази твоя ръждива лъжица
казвай като те питам - защото и другия крак ще ти счупя

една съвсем обикновена вечер

когато се търкаляш по мокета
събираш статично електричество по върховете на пръстите си
докосваш с малки светкавици звездите падат
аз ги броя пожелавам си неща приготвям си кошнички да ги събирам
ти се търкаляш по мокета обвита в музика вадя батериите на дистанционното
ти ги хвърляш през балкона захранваме дистанционното с целувки и шамари
когато отварям уста да кажа какво си пожелах ме спираш с намигане няма да се
сбъдне бе глупчо излитам за малко да взема ананаси слагам и сметани
от горе се виждат даже и снежинките нищо че са толкова далече чак декември
ти си запалила мокета колко топло колко уютно забивам два пирона в стената
ще сложим картина плуваме около телевизора в гондола мокета гори а
музиката пее колко сме яки.

добавки&забивки

не се нагледах на това
как слънцето отскача от рамото, коляното ти
добавка, целувка
разсеян от разбивка на искри от бузата ти
едва избягнах миглите ти, само леко ме одраска
забивка, не внимаваш
мой ред
добавка, целувка, завъртане, позиция
точка. ти си

paris hilton superbitch jack russel terrier

Това е нашето момиче
Спи с лопата под възглавницата
Яде въглища и пие спирт.
Слънцето му е баща сестри са му полянките край пътя
С найлоновите рокли и хартии
Гласът и е електрошоков
Когато ми пее тихичко вечер, хапе
Пеша отива чак до Ню Йорк сити
гледа табелите унесено – не ги разбира.
Колко километра има проверява по асфалтовите змии,
носи си всичко на гръб и не умира
има си корона. И не може да я сваля

никога не оставяй котлона включен

ако можех да се скрия зад твоите мигли
от слънцето на тъмно в тези тихи черни лимузини
да остана малко там при теб
щях да бъда вътре песъчинка
до сълзи раздразнително парченце кварц
откъртено от взрив и разнасяно с метли и вятър
сълзите като санитари ще ме влачат към вратата
и да крещят в ушите ми да тръгвам, че аз по принцип съм на работа
и ставам доста рано сутринта
абсолютно мокър

Alice in Fuckingland 5.0

отивай тази нощ в градината
любими
под ябълковите дървета
целувки да ми събереш
любими
в кашони да ги донесеш
студени както са от сутринта
любими
за да си имам когато тръгна на война

е как да се казва - тишина

наострям уши
тишина
от крила на мухи тишина
от сенки налепени по ъглите с тишина
от липа тишина и оклюмал найлон тишина
водовъртежи от потни тела пак тишина
телефона ми тих и протекла в панела му тишина
а в главата ми шум и война


(очевидно георги минчев лъже. тишината не е бяла. има бял шум. хората нобелова награда са взели за него. за бяла тишина няма нобелова награда. сори баце)

fuck me i'm a star *

fuck you, I'm a star**

-----------------------------------------
* Ирина Голева в "Ноктюрно"
** Ахмед Доган в "Мастика Супернова"

ремаркето (да трейлър)

хартистик стейтмънт

в тоя бизнес имаш само сърцето си за инструмент - да пробива

да полира, да разрязва, кърти, чисти и извозва зомби плюшени мечета

отразени треперещи усмивки в светлината на екрана

друсани русалки заспали по бюрата си станете защото

в тоя бизнес някои усмивки са с повече зъби от други

а ние идваме с най голямата усмивка на света

"Поддръжка на мозък" от Ноктюрно (нещо като трейлър)

Трудно се поддържа мозък. Сложна работа. Не някакъв си там апандисит примерно. Но аз бих предпочел врата. Близо е, но някак по спокойно - няма го това тичане. Сутрин. Почваме с с тестовете. Естествено излизат бъгове и трябва да се оправят веднага. Докато ги оправим и са почнали стресовете. Вечер се пропукват, новите пластове изолации положени от ремонтните групи през деня. През зимата е по сложно. Дните са къси а нощите са три пъти по дълги от дължината на екватора. Стане ли тъмно... става си тъмно.

Ето идват сълзите. Това са трите екипа по поддръжката и аварийния със запаса от весели лепкави думи. Едно от основните настроения поддаде още от обяд, не мисля, че ще мога да го укрепим. Но както казах най лошо е вечер. Може би е свързано със синтеза на витамин Д, не знам. Притеснявам се че понякога не се справям добре. Знам че е сложно с толкова голям мозък и понякога лекичко се гордея. Но все пак, мисля, че мога и повече. Поне сутрин мога доста неща. Вечер, не чак толкова.

Изпускал съм го два пъти. Жертви има. Да. То при такива големи обекти да ви кажа честно винаги има жертви.. Може би дори трябва да се предвиждат в учебниците. Нали знаете, нещо от сорта на „0,3% от персонала разход”. Отделям още сили за контролните апарати на усмивките. Доста добре се удържа напрежението чрез сравнително малки манипулации по усмивките. Но вечер да ви кажа си става лошо. Мразя да оставам вечер. Имах три или четири религии, по някаква социална програма. Аз по принцип уважавам религиите. Но да лягаш по лице и да се молиш точно когато се нуждаем от всяка ръка особено в контрола на агресията не ми е хич професионално. Искам предвидимост.
Имал и добри дни, не искам да звуча все едно само се оплаквам. Рядко но съм имал.

Извинете. Ето сега изпуснах задръжка. Как ли не съм се опитвал/а? Няма бе. Имам адски малко задръжки. Говорил съм с колеги на други обекти и при тях има проблеми специално със задръжките, но тук е просто ужасно. Или добре, да речем докарат ми задръжка. Инсталирам я, и гледам. Ужким работи ама просто една думичка да се промуши през филтъра и вече е на прах. Знам, казват – ок все пак системата е цяла. Ще подпреш тук там и ще овладееш ситуацията. Но не е точно така. Аз да речем го овладея моя. Но ако има и друг мозък наблизо? И нито той може да го пренасочи, нито аз мога да контролирам моя. И кво прайме тогава? Може да свърши с тоталното спиране и на двата обекта. Съвсем сериозно говоря. Особено ако изпусне саморазрушителен импулс.

Та за вечерите ми беше думата. Настройвам очите да мигат със затихваща честота докато не се затворят напълно и тогава от вътре всичко избухва. Фойерверки от сълзи. Бам бам бам. И се разпукват на голяма височина и светят. Ужасно красиво е, но пък се губят всички настройки. Веднъж след като ми гръмна любов трябваше наново да ме учат да ям с лъжица и да не си пикая в гащите. Трудно се поддържа мозък.

Alice in Fuckinland (nitromethane version)

защо усещам ножове в устните ти любими
когато целуваш
и защо вече не носиш бели фланелки
когато притискам лице към гърдите ти
цапа ли?

една сутрин

от хиляди месеци насам
тук все е четири сутринта
изтръпнало чакахме дъжда
да докара сълзи върху нас
някъде далече от тук
докато валял дъждът заспал
пропуснал завой и сега при нас
няма да вали в четири сутринта

меко и леко

Има си време и място да ми викат това време и място е в затвора когато ме осъдят за клане с голям голям нож.
Има време да се държат лошо и това време е когато съм вързан много много здраво.
Защото сега вървя.
Не е време да се държат лошо с мен.
Нищо, че ставам късно.
Не е време да ми викат.
Нямам синхрон с тротоарните пътници – провлачвам крак.
Какво поглеждате под веждите, шепнешком нареждате епитети преди името ми?
Не е добре да го правите преди да съм се събудил вързан.
Не е добре да го правите рано сутрин.
Не е добре да го правите в Берлин.
Не е добре да ме гледате в тролея
Не е добре дори да си мислите за мен.
Аз съм кладенец студена и мръсна вода.
Не пипайте там. Никой да не поглежда. Правилно.
Имам около 30 точки за добро поведение. Не пипам чуждо. Не удрям първи. Не паркирам напряко. Имайте и вие точки.
Глоби ще ви наложа.
С пискливи гласове не режете сутрините ми обедите ми вечерите, малките хапванки между тях.
Имам край. Имам ластик. Имам страшно опънат ластик, малка пружинка.
В гърлото си имам. Клапан имам не пуска навън. Влизам.
Нямате достатъчно лекарства за да викате името ми нямате бинтове и слънце и витамини.
Всичките ми усмивки - много мръсни парчета стъкло, тетанус за очите ви. Не ме гледай. Носи си предпазно облекло.
Не е живот това. Мръсни парчета стъкло микробиология. Излитам а под мен звезди и виолетови облаци. Ха, мамка му завил съм погрешно. Отбивам колата, излизам и повръщам под дъжда. Светлините на фаровете се разбиват на парчета в студените капки.

агрегатни състояния

от устните ти облачета пара
пробити от дъжда остават да лежат
парцали на пътеката след теб

ниво на компетентност

До толкова до колкото разбирам от фрактури
ръцете ми като, че ли са здрави
Обаче от крилата нищо не остана
Не стават за поправка - без крила ще ходя а земята е ужасно кална
Това пък значи, че и скоростите ми ще бъдат други
далече под стандартите за слънчевите зайци
Така както си лежа в калта от този ъгъл вече виждам
че слънцето е мърлява монета - кофти месинг
и ако лежа достатъчно ще събера 15 000 от тях
за да си купя нови леко чукнати крила от някой
на когото не му трябват
А може даже да не са и бели
Защото вече не е актуално - до колкото разбирам от крила

минус

По оръфаните крайща на снега
Със слънчеви стъпки мини
Остриета от шоколад и стомана
С тях ме погледни - дълго, безкофеиново, с мляко

Long time no see

Dead? May be?
Undead? No shit?

I take too many pills

по гръб в снега лежа
паса снежинкови стада
от миглите им през ноща
ще си сглобя най големите крила
и може би ще спре да ме боли глава

Детство мое...

сгради
огради
улици
учители
родители
патрулки
цигари
лепило
китайски анцузи
перхидрол и алкохол

Non-Collateral Damage

да ти кажа хич не се страхувахме
когато с думи късахме и мускули и кости
и ако не помниш да ти кажа че ни беше хладно
от загуба на кръв на спирката пред всичките

и хлъзгаво

аналогово

почукай на вратата ми
не ползвай звънеца
дървото да усети ръката ти
плътно удари
покажи ми ритъм
почукай на вратата
ще те чуя през шума
включи ми сърцето
почукай

Let's go to Mars

айде да отидеме до Марс
ми каза
айде, айде ама рейса зайде...

------------------------------
Причините за кацането на Луната и за смъртта на моето малко бяло бентли са едни и същи.

Ъ стар ис борн (жизнен цикъл на звездите)

нощем от тези локви се раждат звездите
пълзят по плочките, снасят под колите
яйцата им на гроздове по броните
а ларвите им дебнат по транспортите
от първите ни спирки до последните
с хитрост побеждават враговете си
гледат филмите в главите ни
през ръбестите дупки на очите ни
усилват студовете в нас до изкривяване
принудени да се покланяме поглеждаме
към локвите и блясъка им как изяжда тротоарите

Automne Hiver 2009-2010

леки целувки хвърчат между нас
после по тротоара лежат на студа
ще вземе да стъпи някой върху тях и
да си счупи крак
или ръка

Мона Мур.

Мето Циганина и вътрешната красота

Мето Циганина и последователите му се движели през ноща в колона по един в пълно мълчание към място известно само на Мето.
- Учителю, накъде ни водиш маматимръснадеееба... неволно понижавайки глас попитал един от учениците му.
- Шшт, че маменцето ти разплаквам Асенчо! благо го смъмрил зен мастъра.
След няколко минути стигнали до един паметник на Бритни Спиърс който блестял осветен от прожекторите.
- Хубава е, мама и мръсна, нали бе серсеми? задал академичния си въпрос Мето.
- Супер е шефе, ше я скъсам, ще я схрускам... раздали се отзад гласовете на метовите ученици.
Мето извадил от торбата си един кози крак и с мощен удар разбил левия крак на паметника. Облицовката се посипала на прах разкривайки железната арматура отдолу.
-Този урок, серсеми, иде да покаже, че външната красота е нищо. Махнете това което мами окото и ще видите ценната арматура отдолу. Айде сега удряйте, да падне облицовката та да нарежеме железото и да се махаме от тука.
Учениците вдъхновено замлатили с чукове и лостове по Бритни Спиърс оставяйки само ценната и метална същност.

Сигурно го правят за да ме ядосат*

Милорад Павич почина вчера на 80 години от сърдечна недостатъчност. Защото дава на всеки кръгче с него за това не му е стигнало сърцето. След Джон Ъпдайк и Павич заряза отбора.



--------------------------------------------------------------------------------------
*Фраза използвана от един британски премиер когато в разстояние на няколко месеца умират последователно двама от избраните за архиепископ на Кентърбъри и се налага за трети път да се умува кой да заеме мястото.

L.O.V.E.

опитваме се да броим без грешка плочките по тротоарите
но все се бутат хората от рейсове трамваите маршрутките
по пътя на война преди била хит кауфланд плячките
лелите дъртачките мангалите версачета звездите ни са смачкани
ненаблюдаеми с ментетата на лещите очите ни изгарят
и гледаме във плочките на тротоарите астрологично смятаме
печалбите от тото милиардите мечтаеме за мачтите какао бийч кучките
носовете не от кокаин запушени притискаме до мръсните палта на
на метролегионерите просяци молят за книжки сидита и прах
да перат мръсните си очи остъргани от витрините под звуците
на веселинмарините чичовци смятат си лихвите ощетяват ни облаци
купуват си голфове черешки на тортите лигави барбита с усмивки мачетета
ракови клетки продавам, заменям срещу стари килими и златни монети
гледай го тоа не може да срича тръгнал да ме лъже бонбонче ще ти строша зъбите в бордюра да знаеш
и ще ги нося на майка ти в чашка.

Alice in Fuckingland 4.1

езика ми любими е френски острие на атака
ще ти изрежа по лицето усмивка
ти гледай тавана и викай за мама

Закон за движение по пътищата

с жълти листа по стъклото
паркирам накриво
не виждам отляво
ще купувам на едро
протягам ръце към онези
"от сивите облаци горе
с тъмното по края ще взема два
за вкъщи"

Четвтъртък сутринта

М е американски психар. В гласа му тихо бръмчи резачката на Патрик Бейтмън затисната под вълнените пластове на заучена безпомощност. Дразни ме и лекия тик на безименният пръст на лявата му ръка. М изобщо не е елегантен въпреки, че се пъне с перфекционизъм и някакви ментета. Преди да се побърка беше в сервиз за перални. С часове ми е говорил.

Alice in Fuckinland 4.0

ледени мравки развъждам под мокрото си яке, любими
докато броя (мърдайки устни) етажите
лигльо такъв само 12 и си при мен
какво като вали бе любими
скачай, че ще настина

роботи с хоботи

късна вечеря
в тихата кухня шеги за хлебарки
храна за роботи с хоботи

суубштение

Временно прекратявам всякаква мозъчна дейност.

Нападение над Ловеч

На 01/10/2009 "Пеперудите..." ще играят срещу Литекс като гости. От 19:00 на Голяма сцена на Драматичен театър Ловеч.

тринаесетеа етаж

в асансьора сутрин
дизеловото кафе гори
кучки с бърбъри менте
унищожи

fatal error не мога да видя къде съм

повреда

преди май по приятна беше есента
нестабилна е без предна дясна гума

Titanium dioxide*

стотици лосионени бедра - разкрачени
искрят облизвани от слънцето
пред тях морето лъска бавно и чака
плажа му да се изпразни

*Titanium dioxide - едно от най белите вещества в природата.

couse im a cowboy baby

тва е положението.уморено.

ситуацион

мътна вода
глупава риба
с кафяв хероин
от мазилката син
спинкаш в мазето
единствен син

Powered by Радо Шишарката

Сбогом курви, харакири
на гроба ми - дайкири

Тай бокс с Мето Циганина

Мето Циганина извел своите последователи на Люлин планина за да им покаже безкрая. Наредил ги в редичка и казал
- Тичайте и хванете небето.
Най будният от учениците му Асен по прякор Шукар матрял, се зачудил:
- Учителю, нима е възможно да се хване небето?
Мето извадил кутията ротманс менте палнал една и загледал като Хорейшо Кейн (с наклонена на една страна глава и леко примижал)след като изпуснал дима отсякъл:
- Може да се хване ако знаем къде да го потърсим. Хайде наредете се тук и по мой сигнал се затичайте към тези храсти и ги прескочете.
Учениците почнали да се бутат и нареждат. Като станали готови Мето дал старт. Те се засилили, прескочили храстите и се изпребили в дерето което започвало точно след тези храсти. Охкали и пъшкали метовите ученици а Асен като плюел пръст попитал с леко насълзени от болката очи:
- Учителю защо ни прееба така?
Мето ги огледал и казал:
- Ученици мои, исках да ви покажа, че небето както всички други неща свършва в земята. Там можете да го хванете. Айде да се прибираме щото съм набелязал един бойлер в Красна поляна и искам да го приберете преди некой мръсен циганин да го е свил.

N.E.R.D - Provider

леко дребно преводче на малкия нахалник pharrell

заспал съм облечен с вчерашните дрехи
мамка му, трябва да съм се отнесъл
гледам парите ми и те вчерашните
скъсан съм
трябва да се прави нещо
ще видя как я карат приятелчетата
за какво си говорят
за матрял
викат ми материяла ще ти купи дрешки

до скоро муци
знаеш ли какво съм
ако не се видим повече
доставчик съм муци ще ударя улиците довечера

не искам да съм някой мързел
искам да имаме пари

ще дойде ден и това ще свърши
ще си имаме семейство
аз ще ходя да гласувам
ще работя и даже да умра
ще те променя
ще те променя и ще се грижа пак за теб
като ангел

така, че не ми казвай че не знаеш какво виждаш
като гледаш копеленца като мен
аз съм доставчик бе муци
правя го за нас
нищо, обичам те

съботен тест драйв

Мъртвата Дагмар (позната и като малката кибритопродавачка) от psychobaiko който работи усилено с ghostdog когато може.
18 юли 2009 (събота) между 20:30 - 22:30 в Борисовата градина на Лятна сцена. По очевидни причини вход няма да има. Само ИЗХОД.
прочит и концертиране:
Огнян Голев
Петър Мелтев
Димитър Марков
Мариета Петрова
Юлиян Петров
ЦВЪ

Ида Даниел

Alice in Fuckingland 3.1

не мога любими да ти покажа ноктите си
нямам вече остри нокти на плюшените лапи
седя си тук пред блока без нокти и те чакам да дойдеш да ми отключиш
от дъжда губя рошавост и блясък тук пред блока без голяма вероятност да дойдеш да отключиш с три кисели млека в плика тъпа шапка любими ще носиш в дъжда
зелената пейка оставя равномерни раета по плюшения ми гръб докато те чакам пред блока да светнеш лампата тогава да ме питаш "къде са ти очите, душко?"

педесе стинки

чертежи на осмици по стената отсреща от очите ти
вместо гласа ти шумолене когато влиза вятър в пердето
последни вдишвания преди изгрева миглите ти карирани одеала под тежки слънчеви стъпки погледни ме имам торта и ще я използвам

Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългият Чорап

добави ми цвят на пайети звук на тромпети
ракети в косите очи на гърба
добавка за дюзи целувки за лято
пусни ме да пея сипи ми вода
коприна вържи ми от дъжд и мъгла
падни от високо счупи ми носа
август кажи ми през есента
сервирай ми сладко и слушай сега
ще се върна с подарък убих ти горила
изпрах и килима измий ми кръвта
запали ми фитила повръщай в калта
показвай се колко седиш под вода
издигни ме от мрамор блести ме от ярост продай се за нищо
посипи ми стъкла
рисувай ме бавно летя за бразилия оставам завинаги искрено ваша
пипи.

86 399

Няма време и да се завиеш и лятната нощ изключва звездните си купове. Следните събития се наблюдават:
Сутринта още лепне по очите а мухите по чашата – пият кафе.
Мърморят се още думи в кичура коса зад ухото а барманите вече изпращат арктически батальони ледени да дебнат в ментовите храсти за раннозаблудени туристи.
Влажни погледи пресичат улицата удрят здраво по витрините под ъгъл доста интересен – броят плячка.
Без особено желание часовника отхвърля още една секунда. Остават 86 399

денонощна смяна

през мъглата
с тик на бузата, цигара
бизони гониш през калта
ти си ток, вода, влекач
32 часа кръв от носа си братче
мръсна риза, усилвател
през ноща за дневни гониш
кървави бизони през калта
докато слънцето не те заклещи
на спирката до будката
за да те закове с целувка
през мъглата братче, рано сутринта

нестабилни

за съжаление тополите са
симпатични, стройни, високи
но си остават пълни дървета
и падат и страдат от вятър и червеи
понякога ги режат от общината до корен
та съжалявам тополите всеки ден около пет след обяд

замърсяване

върви, че после рони сълзи по изгладената риза
трасета чертай, замърсявай

goodbye my beloved one

Реклама на прах за пране със стандартна жена която държи кутия с прах за пране по телевизията.
Вечерта стандартната жената от рекламата седи вкъщи пред телевизора със синята си жилетка с голямо петно отпред.
Плаче.
Пере, накисва различни видове от този прах който рекламира тя.
Стъмва се.
Пак плаче.
Стандартната жена от рекламата държи парче картон от кутия за прах за пране различна марка с надраскан телефон на него.
Звъни и никой не вдига.
След малко телефона и звъни и тя започва да говори после само се съгласява и после си записва нещо на листче пред нея.
Стандартната жена от реклама на прах за пране седи на ъгъла на улицата под дъжда и чака, изглежда и е студено но седи и стиска нервно телефона си.
Телефона звъни и се чува неясен глас който и дава указания тя вдига ръцете над главата си и ги кръстосва два пъти над главата си .
В уличката присветват фарове.
Фигура с дъждобран и сако отдолу излиза от буса и притичва до жената.
Дава и кутия и взима пари.
Брои ги и вдига палец към буса който потегля бавно.
Жената с кутията се прибира в къщи.
Докато минава под лампата отстрани на буса се вижда логото на перилния препарат. Пуска цветно силно замърсено пране.
След няколко часа.
Пералнята яде разсипан по пода прах за пране търкаля се в него и шмърка.
Започва силно да се тресе и трепери. Мотора вие неприятно.
Всичките и дрехи са разпилени по пода в кухнята имат логото на перилния препарат върху тях.
Същото като на буса. Стандартната жена от рекламата седи и гледа синята си жилетка с новото лого и без петното.
Щастлива усмивка грее на лицето и.
В кухнята пералнята трепери и пуска пяна през прозорчето. После ни дават вафли.

5-хидрокситриптамин*

Ако искаш да се махнеш от тук да излетиш не спирай нито за секунда сложи си огромни тигрови двигатели от сладолед с хелиеви охладители бучащи под шоколадовата броня. Ако искаш правилно да излетиш слушай главният механик как им пее след като ги е сънувал в цялта им сила и температура, слушай го внимателно и пей със него за гигантските хлебарки пълчищата инженерни членестоноги, управлявай от съня му пипалата им. Проверка. Ако искаш да летиш си затвори очите и хвани двете ръчки в ляво и в дясно от себе си. Когато трябва ще ги дръпнеш и в двигателите сладоледа ще започне да бучи и да се смъква оставяйки тигрите си гладни. Те ей сега ще се ядосат. Ако искаш да летиш си затвори очите и ги пусни тия тигри да те возят.

*5-хидрокситриптамин химическото име на серотонина

кратичко обяснение на симптомите

скърцаш ми по гърлото копеле - дразниш ме

Чистотататата

когато от умора през тях прозират сградите
отиват бухалите до нонстопа за кафе или цигарки
и приказкте писани от клони по прозорците
четат докато сутринта е на две кафета разстояние
за цигани ловуващи дебелите контейнери за смет
и за несметните богатства под циклещите жълти лампи
четат си те един на друг от тези приказки
докато денят в който ще заспят настъпи

Трябва да тръгвам

пропадам стабилно
влача кашони
дишам в найлони
взимам отрови
бъркам вратите
мръсно ми играят върбите
не спя на брега на реката
прегръщам павета
лежа под небето
греша капитално
губя години
печеля зими рими войни
мога да се спася на звездите
чак толкова далече ли?

Alice in Fuckinland 3.0

сухи солети са твоите пръсти любими
гали ме с далечни ветрове по добре
и ръбести кубчета лед са любими, зъбите ти
целувай ме с блясъка на бразилски слънца
изглеждат чудесно по кожата ми
и още нещо любими - покажи ми всичките си чудесни неща
ВЕДНАГА

Саддам Хюсеин (but denilo rmx)

и ето градусите взеха да се събират
пролетта е
и ето гълъби гризат гевреци по спирки и транспортни възли
тишина е
и ето аз тръгвам за пореден път малко преди слънцето
звъня му
и ето слънцето тръгва малко след мен
закъснява
и ето ни двамата на инфлексията на цариградско(след отбивката за Румънското)
вървим а слънцето блести със светла светлина непоносима
а аз излъчвам най студения си вакуум и решавам точно преди плиска
да взема въздуха на всички в зависимост от точките които ще ми носят
и ето то се качва толкова високо и започва да работи
и ето слънцето е добро а аз съм доста доста хладен и точно преди плиска
започвам да изтеглям въздуха и слънцето и кофеина...

стъкло

ясно парче стъкло
като луната в небето забито
гледам го и се радвам
сега и аз си имам малко острие за което да се грижа
и да пея за него...

африка

красива красива си африка
с хиляди найлонови криле прекрасна си африка
озъбена и преоценена прегърни ни
плюшен лъв си африка спаси ни
раздаваш милиони цветове моторно масло - пийте това е моята кръв
деца яжте - това са моите пасти
бързо сечете - това е моята глава украсена с корона си африка
красива красива красива африка

У шу с Мето Циганина

Една вечер Учителят (Мето Циганина) и няколко от неговите ученици се наслаждавали на нощната тишина нарядко нарушавана от щурците. За да не безпокоят насекомите и да нарушат космическата хармония на тази лятна нощ, Мето и последователите му се движели незабележимо, тихо и потайно. Ослепителна светлина разкъсала мрака и се чул глас:
- Стой! Полиция! Кой е там?
Мето отвърнал:
- Един беден учител с няколко невръстни ученици.
Осветили ги с прожектора и единият полицай попитал:
- А какво носите?
- Жица, господин полицай-простодушно отвърнал Мето и пуснал 10 килограмовото рулце от "проводници неизолирани медни за въздушно окачване". След това благо казал:
- Скъпи ученици, господа полицаи, ще помоля за вашето внимание. Искам да използвам този случай и да изнеса кратка беседа за това което помага на хората да живеят в общества.
Другият полицай:
- Да учителю, любопитни сме да чуем и ние.
- Обществото драги ученици е като странна зидария в която всеки човек се държи за другия с помоща на варовия разтвор, а именно подчиняването на известни правила и естественото добро държание на едно човешко същество към друго. Ако по някаква причина този варов разтвор изпусне камъните и тухлите си, то прекрасната сграда на нашето общество ще рухне и ще ни погребе под останките ни. За това наш дълг е да браним и подпомагаме тези сили които ни помагат да усетим щастието от това да принадлежим в общност. Полицията, скъпи ученици е една от тези сили и за това сега ще им помогнем да изпълнят дълга си. Нека всеки да пусне жицата която носи, да се огледа за по дебела тояга и да изпълни дълга си.
Един явно от по несъобразителните ученици на Мето Циганина попитал притеснено:
- Как да изпълним дълга си, Учителю?
Мето взел един дебел клон, ударил се с все сила по крака и със задавен от болката глас казал:
- Помагай на полицията, бий се сам.
Всички ученици въодушевено взели да се налагат с криваците, а полицаите мъдро и доволно кимали.

Кунг фу с Мето Циганина

Един ден Учителя (Мето) медитирал на брега на един поток когато дотичал задъхан и притеснен негов ученик.
- Учителю, елате моля Ви бързо. Ток удари Трайчо!
Мето бавно отворил едното си око, въздъхнал и попитал:
- Трайчо жив ли е?
- Да, Учителю.
- А закусил ли е?
- Да Учителю, всички закусихме тази сутрин.
- Добре. Отнесете Трайчо и го дръжте 4 дни гладен.
След 4 дни Мето събрал учениците си около прежълтелият от глад и скорошният токов удар Трайчо и казал:
- Трябва да се вслушваме в звука на листата но не и в звука на стомаха си. Хайде Трайчо влез в трафопоста и се хвани за шината ниско напрежение.
Трайчо поклатил отрицателно глава. Мето му опънал ухото и казал благо:
-Хващай шината, че мамичката ти разплаквам.
Трайчо затворил очи, учениците затаили дъх и когато той се докоснал до шината нищо не се случило.
Всички ученици зашушукали удивено. Тогава Мето Циганина вдигнал поучително пръст към небето и казал:
- Запомнете деца мои, единствено глада е по силен от тока. Хайде сега всеки от вас да направи това упражнение...
После Учителят се позагърнал със стария си анцуг и отишъл до потока да медитира.

Сравнения

понякога тя сяда до прозореца.
започват остро да се гледат с планината.
после двете плачат докато залезе слънцето.
едната с големи, другата с малки сълзи.
съвсем мънички.

Тай Чи с Мето Циганина

Веднъж Мето Циганина показвал на група свои последователи междуфазово късо съединение когато единият от учениците непочтително се изказал за уменията на Учителя си за боравене с клещите. Мето Циганина вдигнал поучително ръка и казал:
-Скъпи ученици издишайте бавно, затворете очи и се вслушайте в шума на вятъра..
Един от учениците му казал:
- Учителю но сега няма вятър.
Мето благо рекъл:
Е, угодете на стария учител...
Учениците му го послушали, затворили очи и тогава Мето изшил нахалника по главата с тежките клещи. Докато той се превивал от болка Мето пояснил:
Това трябва да ви покаже, че гласа на учителя може да е силен като тайфун.
(емин бей ше оцени)

5

диаманти в очите
премръзнали розови пръсти
пет кинта

Д>К

тате беше очертал копитото на кравата по писмото което ми прати в затвора. кучето го натиснал трактор с кофата, терасата поддала. недка се взела с магазинера величко. реката не само, че не прелива ами си пресъхнала. кравата умряла, кучето също. терасата паднала, недка се пропила. величко е добре. тате пращал цигари но ги взимали на кпп-то. взел си ново куче и не излиза на терасата. рикията е нагоре с 12%. тук няма какво да се копа. съседите копаха и после ги наказаха. писмото с копитото на кравата го пазим до календаря с образа владиката Николай отпреди три години. реката придошла отнесла на кмета кочината със все свиня майка и 4 прасенца току що опрасена. вуйчо се пропил. недка се преместила в града. величко почнал да пие. кучето на тате заспало под терасата и тя го затиснала. тате писа че ще си вземе котка. очертал ми лапичката на кучето в писмото. сложих го до копитото на кравата. рейса спрял да идва у селото - върти долу на километър на разклона седи 10 минути и тръгва. краварника се подпалил обвинили тате, ако че не пуши. величко продал магазина. вуйчо пил от акумулатора на трактора и сега го кърпат нещо в болницата в града. реката пак пресъхнала тате вика, че нема да я бъде. котката на тате удушила на ленчето съседката две кокошки. тате ми прати писмо с очертана лапичката на котката, прибрах го при другите две. мето циганина влезнал в трафопоста да бере мед и фанал високата страна. величко се хванал за тракторис ама нафтата скъпа и по цел ден седи срещу стария си магазин и пие - така казват поне. как ше се прибирам като рейса не върви до село не знам. тате каза че ми пази мойта си мотика.

за около 30 минути на цариградско

от въздуха правиш
с удар на миглите
компот от праскови тих и оранжев
в който и мохито и пчелито потъват
завинаги с бетонни крачета
а аз си дишам и нищо ми нема


... не мога да спра да го дишам

рекламации

айде да видим кой ще се появи в капитал лайт, а? кой?

никога никога никога няма да има по добър саундтрак

"Асансьор към ешафода" на Луи Мал с най най най невероятно невероятния Mайлс.
денонощия съм го слушал. извинявам се на всички на които съм досаждал.

mi corazon залагам си и черния дроб

с миризма на химични раздразнители
любов уловители разминават източници с мрежи
и вилици потропват нетърпеливо сиво неразличимо
само не надигай цветно петно ставаш мишена
загледаш ли се в облак изпускаш ритъма от дупки
с очертанията на Гвиана по булеварда на залеза
само дето там и слънце не изгрява
откъм кварталните аптеки показват билети бутилки пипети
хвалят меки кожи за всички
усмивки еталони с очички ръждиви пирони за да те одраскат и
да получиш бърза помощ с голяма скорост защото гледаш
нагло и те чакат да се върнеш с хиляди цветни хапчета,капитане.
да ги прегърнеш

И Джейн Остин също...

"....проблемът е че успяха да ме улучат в белия дроб и от тази дата насам вероятно съм зомби. ходя, пия, ритам, броя диаманти, нося плетени шапки но всъщност е крайно невероятно да съм съвсем жив. един приятел ми каза че е зомби когато го блъсна розов кадилак и на следващата сутрин се видяхме на кафе."
Джейн Остин също е открила някои любопитни неща за гордостта, предразсъдъците и зомбитата. ултравиолентно било.

Почина Джон Ъпдайк

Джон Ъпдайк почина вчера на 76 години.

край ми ъ ривър (край мой рибърски)

проблемът е че успяха да ме улучат в белия дроб и от тази дата насам вероятно съм зомби. ходя, пия, ритам, броя диаманти, нося плетени шапки но всъщност е крайно невероятно да съм съвсем жив. един приятел ми каза че е зомби когато го блъсна розов кадилак и на следващата сутрин се видяхме на кафе. в жабката има пистолет, воден е разбира се. да не мислиш, че ще оставя истински пистолет на идиот който мисли, че паметника на шипка е построен за да могат четниците от там да мятат камъни по турците. но какво ли знам аз? вече съм зомби. това е видно и от здравната ми книжка. съвсем ясно си спомням тази сутрин. много бързо стана. гледахме акира. после ми се приядоха мозъци. всички мозъци бяха изтекли от българия. в българия зомбитата умираме от глад. злите учени умират от скука. нямам бял дроб. версаче падна. видяхме се на същото кафе. късо без захар. как можах да се оставя да ме улучат? всичко вече ще е по различно. зомбитата сме недовършени. по радиото казват че не е ясно дали има зомбита. разбира се, че не е ясно. и ние сме разделени по този въпрос. йейтс например обеща небесна сладост на този който се подпише, че е дишал големите немски дезодоранти през 15-та година. йейтс е скейтър който си мисли, че като пафка ще му връзват трикчетата и в резултат на това почти постоянно ходи изпребит. до сега не съм видял зомби в по лошо състояние. дойдоха двама объркани мюсюлмани. те не вярват в зомбитата. всъщност доста хора не вярват в себе си. сега се събираме в сряда пием кафе и споделяме - като в американските филми само, че от време на време при нас умират от скука. скуката единственото смъртоносно нещо за зомбитата. ако искаш да останеш жив.. технически казано де, значи трябва да се забавляваш до смърт. аз броя диаманти. ще кажете не е кой знае какво. я ти вземи диамантите от някой як негър дето току що го е изкопал пък после разправяй, че не е кой знае какво. имаше зомбита които си мислеха че са вампири. пиха кръв. пълна отврат, цял ден повръщаха. лестат гледали моля ти се. и си слагат гел и все скъпи дрешки искат. с един снобар вампир се срещнахме във фоайето на известен столичен хотел. сподели ми, че никога няма да бъде лош отново. не знам кое го накара да каже това. аз спя понякога. поне това ми остана. дадох му едни замразени таблетки от соев оцветител, вода и малко смлян картон.мисли, че е много шик да смучеш замразени бонбонки от кръв. тия ако им кажеш че е много шик да пият лъвска кръв ще се пробват и на лъва от герба. на втория етаж има диаманти - малки ама бистри. ще броя. проблемът е че от както ме улучиха в белия дроб трябва да броя диаманти. но никога едни и същи. големи гадости съм правил за нови диаманти. един от зомбитата с кремиковски гени вчера не успя стане навреме при влизането ми в кафенето и се наложи да въведа ред. никога няма да си слагам бяла риза вече. толкова е ... непрактично. джъстин тимбърлейк, канйе уест и ония двамата кретени от мадкон ми изпратиха апликейшъни вчера. ще ги прегледам довечера. въпреки, че не съм сигурен за канйе уест - малко несериозен ми се вижда. един приятел пък го блъснал розов кадилак. не е ли интересно?

тъпо II

по бара Финландия вали като дъжда в "На нивата" а зимата ме кара да
броиме сталинградските си рани по коприната на устните издрани
от целувките без нужда издълбани картите на хиляди сражения
с които пълним кофите си певеце с безценна информация
за хиляди победи и милиони поражения

..ще бъде ... часа и .... минути

Гледаш сутрин да откриеш телефона, прозореца, Земята, температурата отвън.
Копчета натискаш сутрин, кафета пускаш, в баните падаш, в огледалата гледаш и размахваш бръснача. Блестящи остриета сутрин размахваш смело.
Слънцето включваш, снега приготвяш, облаци разбъркваш, снежинки сглобяваш сутринта с непослушни пръсти. Малки снежинкови платки, схеми сутрин.
И ретината ти сутрин не е като едно време – бледи сенки, странни пипала, маратонки в коридора. Кви са тия хора?
Хубаво е за всичко да се погрижиш сутринта. Да подредиш нещата.

между другото

"Пеперудите" са номинирани в категорията "Дебют"
Аре пускайте смс-и по 5 лева щото искам да си купя БМВ 5-ца дизел.
А и Санди е номиниран за музиката...

Заеков, бягай!!!

Няма как да остана встрани от днешните събития и най уместно ми се видя да използвам стария Джон Ъпдайк (Заеко,бягай).Покрай протестите и последвалите събития мога само да кажа на г-н Георги Пирински* "Заеков, бягай!"


*Георги Пирински (Зайков) - по името на баща си Гео Зайков

въздишни маси

този вид вятър листата не мърда красиво
небрежни завеси от златна на слънцето прах не премята
не вее добре знамената и не става за яхти в монако
по скоро свисти и изрязва по бузи и устни дълбоко
своите табелки "затворено" със своите ледени нокти

нищо не може да те предпази от удар с тигрова светкавица

изглежда си ударила с тигрова светкавица
и зад вратата се запалили тубите с бензин
след тях са изгорели и съседите
с отчаяни ултразвукови писъци
спасен съм само аз с голямо одеало и твоите съвети
благодаря сметано

bunny killer

Дробовете им засмукват въздуха на кубчета от което асматично тракат.
Ледени и бързи зайци през магистралата разцепват мрака
Финтовете им целят единствено да я объркат, да изкопчат още метър
Но проблемът е в това, че досега никой не я е надбягал - пухкавата си заешка смърт
Която най накрая ги целува по носа – като победители.

Относно Тигрите Свалячи

стъпките ви са дъжда, асфалтово небе и ниска кръвна захар
походката ви - музика
която кара зачервените очи
през миглите си уморено като стари пандизчии
да си подават предпоследната цигарка
(последната цигарка доста драматично ще звучи и за това прескачаме една назад)
така ми пеят манекенките в мола всяка вечер когато ентомологично наблюдават
маневрите на Тигъра Сваляч пред стадо женски екземпляри породисто
замотани в ликра, сланина и воали дизел